Лишен от право да гласува осъди България в Страсбург
По делото Анатолий Маринов против България, Европейският съд по правата на индивида се е произнесъл, че хората под лимитирано забраняване би трябвало да имат право да гласоподават.
Жалбоподателят, който е бил под лимитирано забраняване, заради психологично разстройство, не е бил позволен да гласоподава на парламентарните избори през 2017 година
Пред съда в Страсбург Маринов се оплаква, че автоматизираното му отнемане от право на глас, нарушава изборното му право.
Съдът е решил, че е нарушена Европейската спогодба по правата на индивида и присъжда на Маринов 3000 евро за неимуществени вреди и 1926 евро за разходи.
Маринов е бил подложен под забраняване през 2000 година Затова и според текст от Конституцията е бил лишен от правото да гласоподава за държавни и локални органи и при допитвания до народа. Пет години по-късно дружно с попечителя му подхващат стъпки за анулация на запрещението, само че делото се забавя. Междувременно през 2017 година се организират изборите за Народно заседание. Няколко месеца след вота съдът почита молбата на Маринов за анулация на запрещението.
Според защитната теза на българското държавно управление, това е можело да стане по-рано, само че посредством друга процедура.
Европейски съд по правата на човека обаче намира, че ограничаването на правото на глас се постанова автоматизирано и бланкетно – единствено по силата на слагането под забраняване. В решението се споделя, че едно произвеждане за анулацията на запрещението не би разгледало настрана въпроса с правото на избор. То не изследва потенциала на жалбоподателя да прави съзнателни избори при практикуване на правото си на глас. Ето за какво съгласно съда в Страсбург производството по анулация на забраняване не е дейно правно средство за отбрана.
Европейски съд по правата на човека отбелязва, че законодателят би могъл да остави на преценката на националните съдилища във всеки обособен случай дали обещано лице, което дава отговор на критериите за слагане под забраняване, разполага с потенциал да гласоподава или не. Съответно да се реши дали това негово право би трябвало да се ограничи или не, без значение от решението за запрещението като цяло.
Третирането на всички лица с интелектуални или психиатрични увреждания като еднородна група е противоречиво и ограничението на техните права би трябвало да предстои на непоколебим правосъден надзор, написа в решението си Европейски съд по правата на човека. И добавя, че безразборното лишаване на изборните права единствено тъй като психологично увреждане е налагало слагането под лимитирано забраняване – не може да се счита за съразмерно.
„ Запрещението в България е с уредба от 19 век. Тя приравнява дееспособността на лицето под забраняване с тази на малолетните, а слагането под цялостно забраняване е еднакво на гражданска гибел “, разяснява ръководителят на БКХ Красимир Кънев, който съставлява Маринов пред Съда в Страсбург.
„ Тази система би трябвало съществено да се реформира. Редица интернационалните органи и организации приказват за цялостно унищожаване на ограничаването на дееспособността. И у нас имаше законопроект, който планираше да замести института на запрещението с този на подкрепено взимане на решение. То също е някакъв тип ограничение на дееспособността в полза на лицето и може да се ползва в крайни случаи, краткотрайно, със служебно преразглеждане от съд на къси шпации и при гаранции, че подкрепеното взимане на решение е в полза на лицето, на което се оказва такава поддръжка. Това би трябвало да става по съответни мотиви и в съответни сфери, а не въобще, както е сега “, съобщи още Кънев.
Жалбоподателят, който е бил под лимитирано забраняване, заради психологично разстройство, не е бил позволен да гласоподава на парламентарните избори през 2017 година
Пред съда в Страсбург Маринов се оплаква, че автоматизираното му отнемане от право на глас, нарушава изборното му право.
Съдът е решил, че е нарушена Европейската спогодба по правата на индивида и присъжда на Маринов 3000 евро за неимуществени вреди и 1926 евро за разходи.
Маринов е бил подложен под забраняване през 2000 година Затова и според текст от Конституцията е бил лишен от правото да гласоподава за държавни и локални органи и при допитвания до народа. Пет години по-късно дружно с попечителя му подхващат стъпки за анулация на запрещението, само че делото се забавя. Междувременно през 2017 година се организират изборите за Народно заседание. Няколко месеца след вота съдът почита молбата на Маринов за анулация на запрещението.
Според защитната теза на българското държавно управление, това е можело да стане по-рано, само че посредством друга процедура.
Европейски съд по правата на човека обаче намира, че ограничаването на правото на глас се постанова автоматизирано и бланкетно – единствено по силата на слагането под забраняване. В решението се споделя, че едно произвеждане за анулацията на запрещението не би разгледало настрана въпроса с правото на избор. То не изследва потенциала на жалбоподателя да прави съзнателни избори при практикуване на правото си на глас. Ето за какво съгласно съда в Страсбург производството по анулация на забраняване не е дейно правно средство за отбрана.
Европейски съд по правата на човека отбелязва, че законодателят би могъл да остави на преценката на националните съдилища във всеки обособен случай дали обещано лице, което дава отговор на критериите за слагане под забраняване, разполага с потенциал да гласоподава или не. Съответно да се реши дали това негово право би трябвало да се ограничи или не, без значение от решението за запрещението като цяло.
Третирането на всички лица с интелектуални или психиатрични увреждания като еднородна група е противоречиво и ограничението на техните права би трябвало да предстои на непоколебим правосъден надзор, написа в решението си Европейски съд по правата на човека. И добавя, че безразборното лишаване на изборните права единствено тъй като психологично увреждане е налагало слагането под лимитирано забраняване – не може да се счита за съразмерно.
„ Запрещението в България е с уредба от 19 век. Тя приравнява дееспособността на лицето под забраняване с тази на малолетните, а слагането под цялостно забраняване е еднакво на гражданска гибел “, разяснява ръководителят на БКХ Красимир Кънев, който съставлява Маринов пред Съда в Страсбург.
„ Тази система би трябвало съществено да се реформира. Редица интернационалните органи и организации приказват за цялостно унищожаване на ограничаването на дееспособността. И у нас имаше законопроект, който планираше да замести института на запрещението с този на подкрепено взимане на решение. То също е някакъв тип ограничение на дееспособността в полза на лицето и може да се ползва в крайни случаи, краткотрайно, със служебно преразглеждане от съд на къси шпации и при гаранции, че подкрепеното взимане на решение е в полза на лицето, на което се оказва такава поддръжка. Това би трябвало да става по съответни мотиви и в съответни сфери, а не въобще, както е сега “, съобщи още Кънев.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ