По данни на ООН, всяка трета жена или момиче по

По данни на Организация на обединените нации, всяка трета жена или момиче по света е страдала от принуждение през живота си, половината от смъртните случаи над дами или девойки са осъществени от сътрудник или от член от фамилията.

Насилието над дами и девойки е една от тихите форми на нарушаване на човешките права в света, тъй като от боязън за живота си и позор от общността, от боязън от следствията за тях или децата, жертвите рядко подават сифнали, свидетелстват и завеждат правосъдни каузи.

Формите на принуждение над дами и девойки не престават да са следните:

Насилие от интимния сътрудник (побой, психически тормоз, обезчестяване, опит за убийство)
Сексуално принуждение и тормоз (изнасилване, полови подмятания, полово принуждение над девойки, гонене, кибер тормоз);
Трафик на дами или девойки (робство, полова употреба, склоняване към проституция)
Обрязване на гениаталии
Принудителен брак

“През 2016, 2017 и 2018 години с 50% са се нараснали убийствата на дами, осъществени от съпрузи, сътрудници и близки родственици, сочи отчет на Министерство на вътрешните работи от началото на 2019. През 2016 година те са 22, за 2017 година - 27, през 2018 година - 33 дами. От началото на 2019 година са убити 7 дами. Най-честата причина за принуждение над дами у нас е ревността. ”

От уеб страницата на Министерство на вътрешните работи четем:

Ако Вашият другар или сътрудник:

Ви крещи, наскърбява Ви, оскърбява Ви или Ви удря;

Отнася се с Вас като с предмет, който му принадлежи;

Постоянно Ви управлява, заповядва Ви, взима еднолично всички решения, не се преценява с Вас и не се интересува от Вашето мнение;

Държи се грубо с Вас, елементарно губи надзор, хвали се с това, че се държи неприятно и с другите;

Налага полови връзки срещу Вашето предпочитание и Ви заплашва;

Опитва се да Ви манипулира, да Ви изнудва: " Ако ти в действителност ме обичаш, ще … " ;

Употребява опиати и алкохол и склонява и Вас да ги употребявате;

Счита, че Вие сте длъжна постоянно да отстъпвате и да бъдете “послушна “.

Ако даже едно от изброените неща се случва с Вас, може да се приказва за принуждение.

А ето по какъв начин самите ние постоянно ставаме съучастници:

Мислите, че той е прекомерно благ, с цел да е принудител. И евентуално той е подобен, когато не ви наранява, само че това не значи, че не сте наранена. Някои наподобяват толкоз благи с другите хора, когато са в положително въодушевление или когато прикриват гнева си, само че когато изгубят самообладание, са склонни към свирепост.

Смятате, че виновността е Ваша. Това се среща доста постоянно. Хората нормално упрекват жертвата за насилието, на което тя самата е подложена. Например някой може да Ви каже: „ Какво толкоз направи, че го провокира да хвърли бутилка по теб? ” Отговорът на този въпрос е: нищо неверно. Жертвите не са повода за насилието!

Смятате, че в случай че не сте засегната физически, значи не сте жертва на принуждение. Когато сътрудникът Ви хвърли бутилка в стаята и тя не Ви удари, Вие вярвате, че той просто е хвърлил бутилката, без да желае да Ви нарани. Всъщност, в случай че той стартира да хвърля или чупи, това е домашно принуждение.

Дори и индивидуален случай на физическо принуждение или опасност с физическо принуждение би могъл да е задоволителен, с цел да се откри надзор над колегата. След това тази власт би могла да бъде затвърдена посредством контролиращи държания, които изключват физическо принуждение. Например, словесна офанзива след физическо безчинство носи спомагателна опасност, че може да последва ново физическо принуждение. По този метод устните закани са задоволителни, с цел да може насилникът да затвърди своя надзор, без в действителност да нарани тялото на жертвата.

Казвате си, че той ще се поправи и ще стане по-добър. Това става, когато сте осъзнала, че сте жертва на домашно принуждение, само че смятате, че то е индивидуален случай. Много е рисково да мислите по този метод. Ако някой е дръзнал да Ви нарани един път, той ще го повтори (това може да се случи след дни, седмици или месеци). Въпросът не е дали това ще се случи още веднъж, а по кое време. Единственият метод да се приключи порочната процедура е да потърсите квалифицирана помощ.

Преди всичко разберете, че Вашият изтезател в последна сметка е слаб, а не мощен. А в случай че Вие понасяте неговото оскърбление безмълвно и безропотно, то Вашето самообладание може още повече да го раздразни и да укрепи възприятието му, че всичко му е разрешено. Затова мълчанието не е най-хубавата тактичност на държание. Но и виковете и сълзите са неприятна проява на Вашите премеждия и също покачват интензивността на насилника. Преди всичко, в случай че обстановката не е стигнала прекомерно надалеч, възпротивявайте се на насилието, само че не физически, а морално.

Ако насилието във Вашето семейство съществува от дълго време и насилникът към този момент е привикнал с Вашата смиреност, съпротивата може единствено да го предизвика за по-решителни дейности – може да се стигне даже и до ликвидиране, подбудено от страха, че неговата “вещ ” се е изправила против него. В такава обстановка на първо място си изяснете за себе си какво Ви е заставяло толкоз дълго време да живеете с човек, който от самото начало е издевателствал над Вас. Време е да се замислите за това, по какъв начин да се отделите от Вашия принудител. И даже в случай че сте финансово подвластна от него - решете кое Ви харесва повече: да бъдете материално обезпечена, само че да Ви унижават, или Ви е време да станете независима и мощна персона.

“Не мълчете, не търпете! Потърсете помощ, разкажете и се спасете в точния момент. Дължите го на себе си, на децата си. Спрете насилието, не бъдете жертва! ”