По данни на Международния валутен фонд (МВФ), през следващите четири

По данни на Международния валутен фонд (МВФ), през идващите четири години страните от Близкия Изток, притежаващи огромни ресурси от енергийни запаси ще получат до 1.3 трилиона $ като спомагателните доходи от продажбата на нефт. В прогнозите на фонда се акцентира, че високите цени на енергоносителите, предизвикани от военния спор сред Русия и Украйна оказват поддръжка на монархиите от Персийския залив, до момента в който доста от страните се сблъскват с растеж на инфлацията и опасения във връзка криза. Джихад Азур, шеф на МВФ за Близкия Изток и Северна Африка, декларира за Financial Times, че спрямо упованията преди войната в Украйна, експортьорите на петрол и газ от района, изключително от страните от Персийския залив, „ ще получат до 2026 година в допълнение общи доходи от нефт в размер от 1.3 трилиона $ “. В Персийския залив са ситуирани някои то най-големите в света експортьори на петрол и газ, а също по този начин и няколко от огромните и най-активни национални фондове за богатство. Към тях се отнасят такива като Държавния капиталов фонд на Саудитска Арабия, Суверенния фонд на Катар, фондовете на Абу Даби, а също и Суверенния фонд на Кувейт. Съдейки по поръчките на пазара, държавният капиталов фонд на стойност 20 милиарда $, ръководен от наследствения принц на Саудитска Арабия Мохамед ибн Салман през второто тримесечие е вложил над 7.5 милиарда $ в американски акции, в това число в Amazon, PayPal и BlackRock, пробвайки се да извлече полза от спада на цената на акциите. Националните фондове за богатство на страните от Персийския залив демонстрираха сходна интензивност и по време на пандемията от ковид, стремейки се да се възползват от волативността на пазара, провокирана от пандемията. По време на финансовата рецесия през 2009 година те се възползваха от разтърсванията, с цел да изплатят дялове в проблематични западни компании. През последните години доста ог фондовете се концентрираха върху такива браншове като технологиите, опазването на здравето, науките за живота и чистата енергетика, защото държавните управления се стремят да получат облага от вложенията си, а също по този начин и да диверсифицират стопанската система си и да развиват нови браншове. Инвестиции в бъдещето По думите на Азур, е значимо страните от Персийския залив да употребяват скорошните непредвидени облаги, с цел да „ влагат в бъдещето “, в това число подготовка за световен енергиен преход. „ Това е значим миг за тях да... ускорят развиването в браншове като технологиите (вътре в страните), защото ще им разреши да усилят продуктивността “, сподели той. „ В допълнение, капиталовата тактика може да се възползва от по-благоприятните цени във връзка с нови вложители, както и от опцията за увеличение на пазарния дял в избрани области. “ В същото време той прибавя, че е извънредно належащо поддържането на финансова дисциплинираност и осъществяването на промени, ориентирани към понижаване на зависимостта от нефта. Състоянието на страните от Персийския залив обичайно зависи от волативността на цената на петрола и държавните разноски, подхранвани от доларите от нефт, главен мотор на бизнес активността. В резултат на това взривовете постоянно се сменят с рецесии. Приходите спаднаха след няколко години на въздържан растеж в страните от Персийския залив, което принуди държавните управления да усилят дяловете, употребявани за запаси и да забавят реализацията на държавните планове. Саудитска Арабия, която е и най-големият експортьор на нефт в света усили разноските отпред с държавния капиталов фонд (PIF), на който бе поръчано да създаде голям брой мегапроекти, ориентирани към модернизиране на консервативното кралство и по едно и също време да откри активи за вложения в чужбина. Очаква се, че PIF ще стане един от главните бенефициенти на петролния взрив, защото Саудитска Арабия може да записва бюджетен остатък от 5.5% от Брутният вътрешен продукт през тази година и за пръв път от 2013 година Според прогнозата, икономическият растеж ще е 7.6%, което е най-бързото повишаване за десетилетие. МВФ пресмята, че през 2022 година PIF се чака да влага повече от държавното управление за втора поредна година. В отчет, оповестен тази седмица, фондът показва, че " натискът за харчене на непредвидени облаги от нефт и занемаряване на финансовата нерешителност " е един от рисковете за кралството, в това число посредством PIF. „ Това, което в действителност има значение, е по какъв начин те (държавите от Персийския залив) се оправят с този нов цикъл, като в същото време се възползват от спомагателна ликвидност и политики, които няма да усилят цикличността “, споделя Азур. МВФ предвижда, че икономическият напредък в страните от Съвета за съдействие в Персийския залив, който включва Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт, Бахрейн, Катар и Оман, ще се форсира до 6,4% тази година, спрямо 2,7% през 2021 година, написа още FT. По FT