Скоростта ни на ходене показва дали ще развием деменция?
По-бавното вървене с придвижване на възрастта постоянно е било сигнален знак за възходяща уязвимост, която може да докара до рухвания и други увреждания , споделят специалисти.
Новопоявили се проучвания в дребни групи от възрастни хора също откриха, че по-бавното вървене може да бъде ранен симптом на когнитивен спад .
Това може да се дължи на стесняване на десния хипокампус, който е частта от мозъка, обвързвана с паметта , съгласно изследвания.
Но не всички признаци на когнитивен спад предсказват по-късна деменция - единствено 10% до 20% от хората на възраст от 65 или повече години с леко когнитивно увреждане развиват деменция през идната година , съгласно Националния институт за стареене. „ В доста случаи признаците на леко когнитивно увреждане могат да останат същите или даже да се подобрят “, показват от института.
Ново изследване с близо 17 000 възрастни над 65-годишна възраст открива, че хората, които вървят с към 5% по-бавно или повече с всяка минала година, като в същото време демонстрират признаци на по-бавна умствена обработка, са най-склонни да развият деменция . Проучването е оповестено в списанието.
„ Тези резултати акцентират смисъла на походката при оценката на риска от деменция “ , написа съответният създател Тая Колиър, теоретичен помощник в Peninsula Clinical School в университета Monash в щата Виктория, Австралия.
Новото изследване наблюдава група американци над 65 години и австралийци над 70 години в продължение на седем години. Всяка втора година хората в изследването са били помолвани да вършат когнитивни проби, които мерят цялостния когнитивен спад, паметта, скоростта на обработка и вербалните качества.
Два пъти всяка година субектите също са били помолвани да извървят 3 метра. След това двата резултата били осреднени, с цел да се дефинира типичната походка на индивида.
В края на изследването откривателите открили, че най-високият риск от деменция е за хора, които освен вървят по-бавно, само че и демонстрират някои признаци на когнитивен спад , сподели доктор Джо Вергезе, професор по гериатрия и неврология в Медицинския лицей Алберт Айнщайн в Бронкс, Ню Йорк, който не е взел участие в проучването.
Връзката сред скоростта на вървене и утежняването на паметта предсказва по-късна деменция, откри мета-анализ от 2020 година с близо 9000 възрастни американци.
И въпреки всичко макар тези констатации "забавянето на походката не се смята за ранна клинична характерност при пациенти с заболяването на Алцхаймер " , написа Вергезе.
Упражненията могат да оказват помощ
Има неща, които можем да създадем, с цел да "обърнем " свиването на мозъка, което идва дружно с типичното стареене. Проучванията са открили, че аеробните извършения усилват размера на хипокампуса, увеличавайки някои аспекти на паметта.
Намиращ се надълбоко в темпоралния лоб на мозъка, хипокампусът е орган със странна форма, който е виновен за ученето, консолидирането на спомените и пространствената навигация , като да вземем за пример способността за запомняне на направления, локации и ориентации.
Аеробните тренировки усилват размера на десния челен хипокампус с 2% .
Аеробното упражнение е тип подготовка, при която сърдечната периодичност и дишането се усилват. Видовете аеробни извършения могат да включват бързо вървене, плуване, тичане, колоездене, танци и кикбокс, както и кардио.
Новопоявили се проучвания в дребни групи от възрастни хора също откриха, че по-бавното вървене може да бъде ранен симптом на когнитивен спад .
Това може да се дължи на стесняване на десния хипокампус, който е частта от мозъка, обвързвана с паметта , съгласно изследвания.
Но не всички признаци на когнитивен спад предсказват по-късна деменция - единствено 10% до 20% от хората на възраст от 65 или повече години с леко когнитивно увреждане развиват деменция през идната година , съгласно Националния институт за стареене. „ В доста случаи признаците на леко когнитивно увреждане могат да останат същите или даже да се подобрят “, показват от института.
Ново изследване с близо 17 000 възрастни над 65-годишна възраст открива, че хората, които вървят с към 5% по-бавно или повече с всяка минала година, като в същото време демонстрират признаци на по-бавна умствена обработка, са най-склонни да развият деменция . Проучването е оповестено в списанието.
„ Тези резултати акцентират смисъла на походката при оценката на риска от деменция “ , написа съответният създател Тая Колиър, теоретичен помощник в Peninsula Clinical School в университета Monash в щата Виктория, Австралия.
Новото изследване наблюдава група американци над 65 години и австралийци над 70 години в продължение на седем години. Всяка втора година хората в изследването са били помолвани да вършат когнитивни проби, които мерят цялостния когнитивен спад, паметта, скоростта на обработка и вербалните качества.
Два пъти всяка година субектите също са били помолвани да извървят 3 метра. След това двата резултата били осреднени, с цел да се дефинира типичната походка на индивида.
В края на изследването откривателите открили, че най-високият риск от деменция е за хора, които освен вървят по-бавно, само че и демонстрират някои признаци на когнитивен спад , сподели доктор Джо Вергезе, професор по гериатрия и неврология в Медицинския лицей Алберт Айнщайн в Бронкс, Ню Йорк, който не е взел участие в проучването.
Връзката сред скоростта на вървене и утежняването на паметта предсказва по-късна деменция, откри мета-анализ от 2020 година с близо 9000 възрастни американци.
И въпреки всичко макар тези констатации "забавянето на походката не се смята за ранна клинична характерност при пациенти с заболяването на Алцхаймер " , написа Вергезе.
Упражненията могат да оказват помощ
Има неща, които можем да създадем, с цел да "обърнем " свиването на мозъка, което идва дружно с типичното стареене. Проучванията са открили, че аеробните извършения усилват размера на хипокампуса, увеличавайки някои аспекти на паметта.
Намиращ се надълбоко в темпоралния лоб на мозъка, хипокампусът е орган със странна форма, който е виновен за ученето, консолидирането на спомените и пространствената навигация , като да вземем за пример способността за запомняне на направления, локации и ориентации.
Аеробните тренировки усилват размера на десния челен хипокампус с 2% .
Аеробното упражнение е тип подготовка, при която сърдечната периодичност и дишането се усилват. Видовете аеробни извършения могат да включват бързо вървене, плуване, тичане, колоездене, танци и кикбокс, както и кардио.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ