Д-р Маджаров: Изтървахме момента, в който стигнахме пропастта
По-актуално все още е гарантирането на потенциала на системата на опазването на здравето, в сравнение с подобряването й, тъй като някак изтървахме момента, в който стигнахме пропастта. Повишаването на средствата, което чакаме да се случи, би трябвало да е ориентирано към гарантиране на кадровата резистентност на системата.
Това сподели ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров по време на форума Powers Summit - новаторската платформа за конструктивен, действен разговор, лице в лице сред властта, бизнес водачите, науката и гражданския бранш, който се организира през днешния ден.
Д-р Маджаров разгласи, че страната е дебитор за обезпечаването на фрагменти. „ Няма на никое място условие за продължаващо образование. Смятаме, че е пристигнало извънредно време това да се случи “, добави той, напомни, че екип от специалисти е създал план на модел за остойностяване на лекарския труд, който следва да бъде предпазен пред министерствата на опазването на здравето и на финансите, и акцентира, че продължаващото образование на медиците би трябвало да бъде наложително.
Проблемите бяха неглижирани и към този момент станаха рецесии и решаването им изисква много старания, сподели Велина Григорова, ръководител на Българския фармацевтичен съюз. По думите й главен проблем е финансирането на системата, инфлацията върви нагоре и няма по какъв начин бюджетът за опазване на здравето да е еднакъв и системата да остане постоянна и спокойна, в случай, че инфлацията се покачва.
„ По време на пандемията на всички стана ясно, че опазването на здравето е част от националната сигурност на всяка страна. Нужна е и предвидима политическа страна, а България от две години лисва предвидимост и непоклатимост “, сподели ръководителят на ARPharM Деян Денев.
Здравните осигуровки в България през целия ни живот се равняват на цената на една интервенция в Германия или Турция, сподели на собствен ред доцент доктор Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българска болнична асоциация (ББА) и изпълнителен шеф на лечебни заведения „ Хигия “. Тя даде образец, като уточни, че за целия си застрахователен интервал от 47 години хората, които заплащат минимална осигурителна вноска, внасят в българската здравна система към 7500 евро. На този декор една интервенция в Турция или Германия е към 30 хиляди евро. Така при оптималната осигурителна вноска от 112 лв. у нас, може да се обезпечи равностойността на една такава интервенция.
„ Трябва да има воля да се мисли, че българите би трябвало да влагат в здравето си и да покачат здравната си просвета. Трябва да бъде ясно, че по-големите бюджети в опазването на здравето не значат, че на някой някъде ще раздадем по-големи пари. Това значи по-топли, по-светли лечебни заведения, по-добра болнична храна. Това значи по-квалифицирани фрагменти, в които е вложено, по-добър конец в операционната “, изясни доцент Спиридонова. По думите й би трябвало да преодолеем неприятното завещание от предходните 40 години, когато се смяташе, че здравето е гратис.
„ Не, здравето е скъпо и доста скъпо и е добре хората да се замислят дали е належащо да вървим към увеличение вложенията в здраве “, сподели още доцент Спиридонова.
По мотив тематиката за наложително продължаващо здравно обучение за българските медицински експерти доцент Спиридонова е уверена, че за всеки управител от водещо значение е да има висококвалифицирани, конкурентни фрагменти, които да обезпечават преживяемостта и положителното здраве на пациентите.
Това сподели ръководителят на Българския лекарски съюз доктор Иван Маджаров по време на форума Powers Summit - новаторската платформа за конструктивен, действен разговор, лице в лице сред властта, бизнес водачите, науката и гражданския бранш, който се организира през днешния ден.
Д-р Маджаров разгласи, че страната е дебитор за обезпечаването на фрагменти. „ Няма на никое място условие за продължаващо образование. Смятаме, че е пристигнало извънредно време това да се случи “, добави той, напомни, че екип от специалисти е създал план на модел за остойностяване на лекарския труд, който следва да бъде предпазен пред министерствата на опазването на здравето и на финансите, и акцентира, че продължаващото образование на медиците би трябвало да бъде наложително.
Проблемите бяха неглижирани и към този момент станаха рецесии и решаването им изисква много старания, сподели Велина Григорова, ръководител на Българския фармацевтичен съюз. По думите й главен проблем е финансирането на системата, инфлацията върви нагоре и няма по какъв начин бюджетът за опазване на здравето да е еднакъв и системата да остане постоянна и спокойна, в случай, че инфлацията се покачва.
„ По време на пандемията на всички стана ясно, че опазването на здравето е част от националната сигурност на всяка страна. Нужна е и предвидима политическа страна, а България от две години лисва предвидимост и непоклатимост “, сподели ръководителят на ARPharM Деян Денев.
Здравните осигуровки в България през целия ни живот се равняват на цената на една интервенция в Германия или Турция, сподели на собствен ред доцент доктор Цветелина Спиридонова, зам.-председател на Българска болнична асоциация (ББА) и изпълнителен шеф на лечебни заведения „ Хигия “. Тя даде образец, като уточни, че за целия си застрахователен интервал от 47 години хората, които заплащат минимална осигурителна вноска, внасят в българската здравна система към 7500 евро. На този декор една интервенция в Турция или Германия е към 30 хиляди евро. Така при оптималната осигурителна вноска от 112 лв. у нас, може да се обезпечи равностойността на една такава интервенция.
„ Трябва да има воля да се мисли, че българите би трябвало да влагат в здравето си и да покачат здравната си просвета. Трябва да бъде ясно, че по-големите бюджети в опазването на здравето не значат, че на някой някъде ще раздадем по-големи пари. Това значи по-топли, по-светли лечебни заведения, по-добра болнична храна. Това значи по-квалифицирани фрагменти, в които е вложено, по-добър конец в операционната “, изясни доцент Спиридонова. По думите й би трябвало да преодолеем неприятното завещание от предходните 40 години, когато се смяташе, че здравето е гратис.
„ Не, здравето е скъпо и доста скъпо и е добре хората да се замислят дали е належащо да вървим към увеличение вложенията в здраве “, сподели още доцент Спиридонова.
По мотив тематиката за наложително продължаващо здравно обучение за българските медицински експерти доцент Спиридонова е уверена, че за всеки управител от водещо значение е да има висококвалифицирани, конкурентни фрагменти, които да обезпечават преживяемостта и положителното здраве на пациентите.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ




