Плувала в реката, пиела мляко, ядяла чернобилска храна, но е

Плувала в реката, пиела мляко, ядяла чернобилска храна, само че е изцяло здрава

Мъртвата зона на Чернобил - опустяла, забравена, неразрешена, рискова. След тежката повреда през април 1986 година хиляди фамилии са принудени да изоставен домовете си и да изоставят сегашното си, с цел да имат бъдеще. Само за три дни. После ще се върнат. Така им споделили. Били излъгани.



Родните им къщи се трансформирали в част от мъртвия пейзаж. Може ли земя, пропита със гибел, да роди нещо красиво? Нещо, което да пораства крепко? Може!

Марийка не е нещо, а някой. Някой, който има бъдеще. Марийка - момичето, родено и израснало в мъртвия Чернобил.



След нещастието стотици хиляди хора са принудени да стартират да живеят по нови правила, нови естествени закони. Описват " Чернобил " като война, тъй като това е най-близко до съзнанието им. Всички осъзнават, че заплахата е доста по-голяма, само че никой не може да откри думи, с които да я опише. Защото е невидима.



Там, в мъртвата зона след нещастието в Припят, малко на брой вземат решение да останат. Така през 1999 година се ражда Марийка - едно малко момиче, способно да обори учените и управляващите в цяла Украйна. Родителите и отказали да бъдат евакуиирани, тъй като не им предложили различен дом. Решили да се опитат да продължат живота си и да изградят бъдещето си върху радиоактивната пепел.



Неочаквано Лидия Совенко схваща, че е бременна. Как? Нима е допустимо да забременееш в такава среда? Нима е допустимо плодът въобще да се развие? Стават чудеса, даже в забравения от бога Чернобил.

Лидия даже не знаела, че носи дете в утробата си. Момиченцето било изродено от личния си татко - Михаил, който бил един от пожарникарите, гасили пожара в нощта на тежката повреда. Бебето се родило изцяло крепко. Лидия и нейният брачен партньор решили да я кръстят Марийка.

Когато управляващите разбрали, още веднъж потърсили фамилията, с цел да го накарат да напусне Чернобил. Лидия и Михаил още веднъж отказали. Това бил следващият удар под кръста за украинските управляващи. Как са разрешили такова нещо? Марийка била позор за ръководството. Поредният позор. Поредният удар.

Семейството било наричано с обидни прилагателни. Крайни нарицателни - убийци, нарушители. Опитали да ги изгонят от родната им къща, само че не съумели. Михаил и Лидия отгледали своята Марийка - детето родено от радиоактивната пепел. Феникс на вярата за едно семейство.



Растяла като едно изцяло обикновено дете. Плувала в реката, до момента в който татко й ловял риба. Пиела прясно издоено мляко от домашната крава и се хранила на чернобилските поляни, покрити с радиоактивни частици след повредата в атомната централа. Никой не би оживял.

Стотици хора са умрели дни след злополуката. Някои се разболяли след седмица Други след месец. Лъчевата болест поразила голяма част от хората, които имали даже най-малък допир с радиацията. Марийка обаче оцелява.

Започнали клюки - Марийка била болна, с малоформации, била мутант, имала две глави… Нямало нищо сходно.

Растяла измежду руините от нуклеарния Помпей. Около нея били останките на изоставената учебна постройка, изоставените домове в Чернобил, които чакат своите стопани.

Днес чернобилският ангел е на 20 години. Живее в Киев и посещава локалния университет. Иска да се развива в областта на медицината, споделя историята й Sunday Times.



Марийка е знак на възраждането на един мъртъв град. Знак, че Чернобил не е пропуснат от Бог. Знак, че има вяра./ trafficnews.bg