Драмата с премиера на „Ромео и Жулиета” – история за любов, смърт и още нещо
Пловдивският спектакъл ще подари на публиката си още един хубав и трогателен театър – „ Ромео и Жулиета ”, чиято премиера е на Свети Валентин от 19 часа в огромната зала.
Прочетете още
„ Намираме се пред първа огромна премиера за годината. Премиера, която чакаме към този момент четири месеца и се готвим доста старателно. Минали са към този момент 427 години от основаването на тази пиеса и тя е толкоз настояща и през днешния ден и се слага с изключителна активност наедно с „ Хамлет ”. За Пловдивския спектакъл това е пета премиера на „ Ромео и Жулиета ”.. Първата е през далечната 1934 година Така че тази година означаваме 90 години от първото показване на пиесата на Шекспир в театъра. Тогава режисьор е бил Стефан Киров. След това има още няколко, само че най-емблематичното е това на Любен Гройс през 1975 година Ромео играе Мариус Донкин, а Жулиета – Цветана Манева. Преди 20 години Галин Стоев сложи „ Ромео и Жулиета ” в Пловдив. Ромео игра Георги Вачев, а Жулиета – Светлана Бонин ”, описа шефът Сюзанна Василевска.
„ Много се веселя първо, че имаме опция този диалог да се случва в изящното помещение на музея на Пловдивския спектакъл. Искаме това значимо пространство да има лична културна стратегия. „ Ромео и Жулиета ” е огромно тестване за всеки един спектакъл, за всеки един режисьор и за всяка една натрупа, тъй като е доста поставяна. В известна степен всичко е познато за нея. Никак не е елементарно да се откри друга позиция, само че в последните една-две години развиването на трупата стигна досега, в който по-спокойно можем да се обръщаме към шекспирови текстове. Успехът на „ Укротяване на опърничавата ” е доказателство за това. То първо е доказателство за умеенето на Стайко да се оправя с типичен творби, изключително Шекспирови. Това е необикновен тип режисьорска заложба, тъй като доста положителни режисьори не могат да се оправят. Той има нюх. Така че пъзелът се подреди, в съвсем прилежащи сезони да се обърнем към Шекспир. Хем е риск, само че е изцяло съзнателен. Освен режисьор ние имаме трупата за този текст. Трябваха ни и Ромео и Жулиета и те бяха открити ”, описа драматургът на театъра Александър Секулов.
Той акцентира, че този избор е логически поради развиването на трупата, на режисьора Стайко Мурджев и на усмивката на ориста, изпратила в Пловдив първо Спартак Панталеев, а след това и Елеонора Иванова.
Стайко Мурджев разкри, че той и сътрудниците му са минали през един доста прочувствен и значим, доста сложен, само че и сладостен, съдбоносен развой на доста равнища. Като пиесата, която има доста равнища, смисли, нюанси.
„ Аз като щатен режисьор на този спектакъл, всяко едно заглавие, което избираме дружно със Сашо и Сюзи, преди този момент с Кръстю, то първо задачата му е по какъв начин то се грижи за пъзела, който съставлява афишът, за актьорите и по-късно моя персонален път през другата драматурия. Шекспир е особена актьорска школа. Уменията, които актьорите би трябвало да развият, не могат да ги развият в други текстове. Шекспир има едни доста особени характерни условия на битие на артиста на сцената, които ги няма на никое място другаде. Не единствено за артиста – това важи и за режисьора, за художника, за всички служби. Така че доста се веселя на тази Шекспирова традиция, която слагаме. Надявам се и отсега нататък да продължим, освен през моята работа, само че и през други сътрудници ”, описа Стайко Мурджев.
Той добави, че през репетиционния развой е видял по какъв начин актьорите израстват с големи темпове в светлини, в които не са виждани. И даде образец с Ивайло Христов, който прави доста забавна роля и я издига до неподозирани висоти, както и сътрудниците му Елена Кабасакалова, Димитър Банчев в едно изключително решение, както и Константин Еленков. Много постоянен е Стилиян Стоянов. Не е за пропускане и двойката Ромео и Жулиета.
„ Въобще ние имаме един доста мощен актьорски отбор в театъра. Ако не бяха тези артисти и този спектакъл, аз нямаше да се осмеля да посегна към този текст, за който бленувам от години наред. Те ме направиха убеден ”, призна Мурджев. Той дефинира Шекспир като школа и за театъра като място за основаване на изкуство, и за актьорите, само че и за публиката. Защото изисква необикновен тип зрителска централизация.
„ Знаете, че всеобщата аудитория гледа по-периферно. Но Шекспир връща дълбочините в фена. Ние изискуем на пловдивската аудитория този подарък, наименуван Шекспир, и го сервира на драго сърце. Няма да скрия, че изборът на заглавие беше извънредно значим, тъй като бе първата поръчка на новото управление на театъра. Да дадем явен знак, че продължаваме напред с цялостна мощ, отворени сърца и с доста съществено качество, каквото сме имали към този момент. Мисля, че се оправдаха упованията ни ”, призна режисьорът.
Мурджев не отхвърли тезата за клишето Ромео и Жулиета, само че то се отнася единствено за заглавието.
„ Убеден съм, че всеобщият фен не познават в дълбочини историята на Ромео и Жулиета. Ние сме го вкарали в коловоза на мейнстрийма, че Ромео и Жулиета е равно на безконечна и неразделна обич. То е по този начин, само че този текст крие доста други неща – симбиозата сред Ерос и Танатос, дълбоки взаимоотношения, парадокси на взаимоотношенията и то освен любовните. В тази пиеса са разказани по абсурден метод взаимоотношенията сред деца и родители, сред другари, сред властта и народа, сред бунтуващия се човек и индивида, който желае да остане в покорното русло. Тази пиеса, какъвто е Шекспир във всичките си пиеси, е паноптикум на човешките връзки. Те са постоянно годни, тъй като са архетипни. Не подлежат на времето. Същите са без значение дали Меркуцио е облечен в ренесансов панталон или в джинси. Ние имаме задачата да разкажем историята и използваме актуален ключ, с цел да накараме публиката да я съпреживее ”, сподели Стайко Мурджев. Той изясни, че феновете ще гледат модерна история, само че в това време и история, която Шекспир е разказал.
„ Благодаря за тази опция, тъй като не съм очаквал на толкоз нежна възраст, въпреки и персонажите да са доста млади, да изиграя ролята на Ромео. Шекспир, както сподели Стайко, е извънземен. Той слага героите в обстановка да порастват в границите на пет дни.Ромео от глезено момченце става мъж. Нещо повече от мъж – свръхчовек. Това е голямо предизвикателство. Много съм признателен на Елеонора за нейното партньорство и на всички, които са част от трупата. Пътят не е приключил. Това е доста изискващ театър, да сме точни във всяка една секунда. Много съм удовлетворен ”, сподели Спартак Панталеев.
Колежката му Елеонора Иванова, която влиза в облика на Жулиета, показа: „ Връщайки се още от началото, преди подготовките, когато Стайко ми се обади и ми сподели, че прави тази пиеса. В първия миг не разбрах за какво ми го сподели и след това стана ясно, че ме кани за ролята на Жулиета. Роля, за която доста актриси мечтаят. А аз в никакъв случай не съм стигала до тази мисъл. В този миг си споделих: „ о, да, това е мечтаната роля, несъмнено ”. Аз съм играла единствено Ромео. Знаех, че това е една доста знакова роля. Познавам пиесата, само че не в тази дълбочина, която достигнахме на подготовки на маса, когато Стайко ни показа своя прочит. Всъщност тогава осъзнах за какво Жулиета е толкоз мечтана роля. Тя не е просто една влюбена до гибел госпожица и всичко е красиво. Не, там всичко е грубо, грозно. Тя е извънредно смела, завладяваща, една дивачка, която желаех да изживея, да оправдая. Имахме извънредно дълъг прочувствен развой, в който имаше доста компликации, триумфи, безспорни провали. Говоря за себе си. Моменти, в които не знаех какво още да направя. С голямата помощ от сътрудниците нещата започнаха да се трансформират, да се подреждат. Беше живо и продължава да е живо. Текстът е голям, доста оттатък нас. Работата върху подобен текст ти доставя наслаждение, даже единствено да го изговориш. След това методът, по който преливат тези думи. Благодарна съм за тази опция. Мисля, че това е развой, който може да промени усещането ми за специалността. Впечатлена съм от трупата, от дисциплината и мотивацията, с която работи. Бяха невероятни четири месеца за мен. Но това ще продължи да живее в нас на сцената ”.
Благодарност за опцията да изиграе характерна роля изрази и Алексей Кожухаров.
„ Рядко ми се случват такива функции. Някой да ме види в нещо съществено. Нормално е, тъй като аз съм подобен човек, такива флуиди излъчвам. Но трагичното не ми е непознато. Стайко добре го видя. Искам да споделя нещо за младите сътрудници. Нори е респектиращо работлива, първоначално по-зрелите сътрудници си казахме: „ но какво става тук? ”. Спартак също. Преследват си функциите до дупка. Голямо наслаждение е да се работи с тях. За моя персонаж, който изпитва бащински усеща към героите им, е същинска наслада. Те са съвсем на възрастта на децата ми, тъй че и много от живота въвеждам в моя облик. В пиесата става въпрос за обич и гибел. Уди Алън към този момент се изрече по тематиката като направи подигравка на „ Война и мир ”. Ще преразказвам репликата на Рени от „ Оркестър без име ”: „ Тук става въпрос за обич, гибел и още нещо ”. Това „ още нещо ” е специфичното в този театър. Ще ви удари челно и няма да го забравите дълго време ”, приключи Кожухаров, който влиза в облика на брат Лоренцо.
Следващите дати на спектакъла са 7 и 23 март.
Фотографии: Георги Вачев, Драматичен театър-Пловдив
Прочетете още
„ Намираме се пред първа огромна премиера за годината. Премиера, която чакаме към този момент четири месеца и се готвим доста старателно. Минали са към този момент 427 години от основаването на тази пиеса и тя е толкоз настояща и през днешния ден и се слага с изключителна активност наедно с „ Хамлет ”. За Пловдивския спектакъл това е пета премиера на „ Ромео и Жулиета ”.. Първата е през далечната 1934 година Така че тази година означаваме 90 години от първото показване на пиесата на Шекспир в театъра. Тогава режисьор е бил Стефан Киров. След това има още няколко, само че най-емблематичното е това на Любен Гройс през 1975 година Ромео играе Мариус Донкин, а Жулиета – Цветана Манева. Преди 20 години Галин Стоев сложи „ Ромео и Жулиета ” в Пловдив. Ромео игра Георги Вачев, а Жулиета – Светлана Бонин ”, описа шефът Сюзанна Василевска.
„ Много се веселя първо, че имаме опция този диалог да се случва в изящното помещение на музея на Пловдивския спектакъл. Искаме това значимо пространство да има лична културна стратегия. „ Ромео и Жулиета ” е огромно тестване за всеки един спектакъл, за всеки един режисьор и за всяка една натрупа, тъй като е доста поставяна. В известна степен всичко е познато за нея. Никак не е елементарно да се откри друга позиция, само че в последните една-две години развиването на трупата стигна досега, в който по-спокойно можем да се обръщаме към шекспирови текстове. Успехът на „ Укротяване на опърничавата ” е доказателство за това. То първо е доказателство за умеенето на Стайко да се оправя с типичен творби, изключително Шекспирови. Това е необикновен тип режисьорска заложба, тъй като доста положителни режисьори не могат да се оправят. Той има нюх. Така че пъзелът се подреди, в съвсем прилежащи сезони да се обърнем към Шекспир. Хем е риск, само че е изцяло съзнателен. Освен режисьор ние имаме трупата за този текст. Трябваха ни и Ромео и Жулиета и те бяха открити ”, описа драматургът на театъра Александър Секулов.
Той акцентира, че този избор е логически поради развиването на трупата, на режисьора Стайко Мурджев и на усмивката на ориста, изпратила в Пловдив първо Спартак Панталеев, а след това и Елеонора Иванова.
Стайко Мурджев разкри, че той и сътрудниците му са минали през един доста прочувствен и значим, доста сложен, само че и сладостен, съдбоносен развой на доста равнища. Като пиесата, която има доста равнища, смисли, нюанси.
„ Аз като щатен режисьор на този спектакъл, всяко едно заглавие, което избираме дружно със Сашо и Сюзи, преди този момент с Кръстю, то първо задачата му е по какъв начин то се грижи за пъзела, който съставлява афишът, за актьорите и по-късно моя персонален път през другата драматурия. Шекспир е особена актьорска школа. Уменията, които актьорите би трябвало да развият, не могат да ги развият в други текстове. Шекспир има едни доста особени характерни условия на битие на артиста на сцената, които ги няма на никое място другаде. Не единствено за артиста – това важи и за режисьора, за художника, за всички служби. Така че доста се веселя на тази Шекспирова традиция, която слагаме. Надявам се и отсега нататък да продължим, освен през моята работа, само че и през други сътрудници ”, описа Стайко Мурджев.
Той добави, че през репетиционния развой е видял по какъв начин актьорите израстват с големи темпове в светлини, в които не са виждани. И даде образец с Ивайло Христов, който прави доста забавна роля и я издига до неподозирани висоти, както и сътрудниците му Елена Кабасакалова, Димитър Банчев в едно изключително решение, както и Константин Еленков. Много постоянен е Стилиян Стоянов. Не е за пропускане и двойката Ромео и Жулиета.
„ Въобще ние имаме един доста мощен актьорски отбор в театъра. Ако не бяха тези артисти и този спектакъл, аз нямаше да се осмеля да посегна към този текст, за който бленувам от години наред. Те ме направиха убеден ”, призна Мурджев. Той дефинира Шекспир като школа и за театъра като място за основаване на изкуство, и за актьорите, само че и за публиката. Защото изисква необикновен тип зрителска централизация.
„ Знаете, че всеобщата аудитория гледа по-периферно. Но Шекспир връща дълбочините в фена. Ние изискуем на пловдивската аудитория този подарък, наименуван Шекспир, и го сервира на драго сърце. Няма да скрия, че изборът на заглавие беше извънредно значим, тъй като бе първата поръчка на новото управление на театъра. Да дадем явен знак, че продължаваме напред с цялостна мощ, отворени сърца и с доста съществено качество, каквото сме имали към този момент. Мисля, че се оправдаха упованията ни ”, призна режисьорът.
Мурджев не отхвърли тезата за клишето Ромео и Жулиета, само че то се отнася единствено за заглавието.
„ Убеден съм, че всеобщият фен не познават в дълбочини историята на Ромео и Жулиета. Ние сме го вкарали в коловоза на мейнстрийма, че Ромео и Жулиета е равно на безконечна и неразделна обич. То е по този начин, само че този текст крие доста други неща – симбиозата сред Ерос и Танатос, дълбоки взаимоотношения, парадокси на взаимоотношенията и то освен любовните. В тази пиеса са разказани по абсурден метод взаимоотношенията сред деца и родители, сред другари, сред властта и народа, сред бунтуващия се човек и индивида, който желае да остане в покорното русло. Тази пиеса, какъвто е Шекспир във всичките си пиеси, е паноптикум на човешките връзки. Те са постоянно годни, тъй като са архетипни. Не подлежат на времето. Същите са без значение дали Меркуцио е облечен в ренесансов панталон или в джинси. Ние имаме задачата да разкажем историята и използваме актуален ключ, с цел да накараме публиката да я съпреживее ”, сподели Стайко Мурджев. Той изясни, че феновете ще гледат модерна история, само че в това време и история, която Шекспир е разказал.
„ Благодаря за тази опция, тъй като не съм очаквал на толкоз нежна възраст, въпреки и персонажите да са доста млади, да изиграя ролята на Ромео. Шекспир, както сподели Стайко, е извънземен. Той слага героите в обстановка да порастват в границите на пет дни.Ромео от глезено момченце става мъж. Нещо повече от мъж – свръхчовек. Това е голямо предизвикателство. Много съм признателен на Елеонора за нейното партньорство и на всички, които са част от трупата. Пътят не е приключил. Това е доста изискващ театър, да сме точни във всяка една секунда. Много съм удовлетворен ”, сподели Спартак Панталеев.
Колежката му Елеонора Иванова, която влиза в облика на Жулиета, показа: „ Връщайки се още от началото, преди подготовките, когато Стайко ми се обади и ми сподели, че прави тази пиеса. В първия миг не разбрах за какво ми го сподели и след това стана ясно, че ме кани за ролята на Жулиета. Роля, за която доста актриси мечтаят. А аз в никакъв случай не съм стигала до тази мисъл. В този миг си споделих: „ о, да, това е мечтаната роля, несъмнено ”. Аз съм играла единствено Ромео. Знаех, че това е една доста знакова роля. Познавам пиесата, само че не в тази дълбочина, която достигнахме на подготовки на маса, когато Стайко ни показа своя прочит. Всъщност тогава осъзнах за какво Жулиета е толкоз мечтана роля. Тя не е просто една влюбена до гибел госпожица и всичко е красиво. Не, там всичко е грубо, грозно. Тя е извънредно смела, завладяваща, една дивачка, която желаех да изживея, да оправдая. Имахме извънредно дълъг прочувствен развой, в който имаше доста компликации, триумфи, безспорни провали. Говоря за себе си. Моменти, в които не знаех какво още да направя. С голямата помощ от сътрудниците нещата започнаха да се трансформират, да се подреждат. Беше живо и продължава да е живо. Текстът е голям, доста оттатък нас. Работата върху подобен текст ти доставя наслаждение, даже единствено да го изговориш. След това методът, по който преливат тези думи. Благодарна съм за тази опция. Мисля, че това е развой, който може да промени усещането ми за специалността. Впечатлена съм от трупата, от дисциплината и мотивацията, с която работи. Бяха невероятни четири месеца за мен. Но това ще продължи да живее в нас на сцената ”.
Благодарност за опцията да изиграе характерна роля изрази и Алексей Кожухаров.
„ Рядко ми се случват такива функции. Някой да ме види в нещо съществено. Нормално е, тъй като аз съм подобен човек, такива флуиди излъчвам. Но трагичното не ми е непознато. Стайко добре го видя. Искам да споделя нещо за младите сътрудници. Нори е респектиращо работлива, първоначално по-зрелите сътрудници си казахме: „ но какво става тук? ”. Спартак също. Преследват си функциите до дупка. Голямо наслаждение е да се работи с тях. За моя персонаж, който изпитва бащински усеща към героите им, е същинска наслада. Те са съвсем на възрастта на децата ми, тъй че и много от живота въвеждам в моя облик. В пиесата става въпрос за обич и гибел. Уди Алън към този момент се изрече по тематиката като направи подигравка на „ Война и мир ”. Ще преразказвам репликата на Рени от „ Оркестър без име ”: „ Тук става въпрос за обич, гибел и още нещо ”. Това „ още нещо ” е специфичното в този театър. Ще ви удари челно и няма да го забравите дълго време ”, приключи Кожухаров, който влиза в облика на брат Лоренцо.
Следващите дати на спектакъла са 7 и 23 март.
Фотографии: Георги Вачев, Драматичен театър-Пловдив
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ