Пловдивският апелативен съд увеличи от 15 на 17 години лишаване

Пловдивският апелативен съд усили от 15 на 17 години отнемане от независимост наказването на Рангел Бизюрев за убийството на Димитър Малинов, осъществено на 20 юли 2023 година в с. Цалапица. Това оповестиха от пресцентъра на Съдебната палата. С присъда на Окръжен съд – Пловдив от 20 юли тази година Бизюрев беше оневинен в частта на квалификацията, че убийството е осъществено с особена свирепост и бе наказан за съзнателно ликвидиране на 15 година затвор. Съдът постанови още той да заплати 530 хиляди лв. на майката и околните на Димитър, както и разноските по правосъдния развой.

В началото на ноември всички страни обжалваха присъдата. 

В решението си от над 40 страници апелативните магистрати показват, че Окръжен съд - Пловдив вярно е приел, че само Бизюрев е нанасял удари на потърпевшия. По неоспорим метод е открито и мястото, където е осъществено закононарушението. 

По делото са направени пет механически експертизи, които са анализирали приложени по делото видеофайлове и фотоси. С съображение първоинстанционният съд е показал, че част от фрагментите откриват осветено намерено пространство и в тях се следи само непрекъснатото прекосяване на коли и хора, показват от съда. Изследвани са и непринудено предадени видеофайлове, за които специалистите са установили, че са обработвани със софтуерен артикул, употребяващ изкуствен интелект, и не могат да се открият измененията, които са настъпили в тях след тази обработка.

Внимателно и задълбочено са разисквани показанията на разпитаните очевидци и вярно не е възприето изказванието на подсъдимия, че не е удрял в лицето Димитър Малинов. Категорично е открито, че с изключение на няколко удара, попаднали в тялото, Бизюрев му нанесъл 2-3 удара вид „ ъперкът “ /отдолу нагоре/ и в лицето. Те са довели до строшаване на носните кости на потърпевшия. Експертите са открили, че гибелта е настъпила в границите на пет до седем минути в следствие задушаване, породено от аспирацията на кръв.

Апелативният съд приема за изцяло закономерен изводът, че убийството не е осъществено с особена свирепост, с цел да се обоснове по-тежко закононарушение, за което се планува и наказване пожизнен затвор. Според правосъдната процедура, с цел да е налице особена свирепост при реализиране на действието би трябвало да са демонстрирани гняв, жестокост, злопаметност, садизъм, които да дефинират причинителя като нечовечен, безмилостен и злобен човек, изясняват магистратите. Наред с това се вземат поради броят на нанесените удари и тяхната мощ, употребяваните средства, породените телесни увреждания на жертвата и отношението на дееца към потърпевшото лице. В случая никой от нанесените на потърпевшия удари не е бил гибелен. Причинени са леки телесни повреди, а в резултат на асфикцията - тежка телесна щета като съвкупен резултат.

В обвинителния акт е признато, че закононарушението е осъществено с възможен предумисъл, т.е. подсъдимият е допускал причиняването на тежкия резултат от осъщественото. В решението на Апелативния съд категорично е очебийно, че директният предумисъл като форма на виновността не е претендиран от прокурора и в пледоарията му пред първоинстанционния съд. Подобно изказване няма и в митинга, и допълнението към него пред актуалната инстанция. Пловдивският областен съд изцяло вярно е приел, че подсъдимият нито е желал, нито е целял директно гибелта на потърпевшия. Той обаче се е отнесъл с равнодушие и безразличие към този вероятен и логически резултат, тъй като е знаел доста добре какви по мощ, брой удари и в коя част по тялото на потърпевшия ги е нанесъл. Буквално минути, откакто е прекратил побоя, се е върнал, с цел да ревизира положението на Малинов, допускайки, че може да настъпи гибелта му. 

Според апелативните съдии подсъдимият е показал неоправдана и непропорционална експанзия към потърпевшия при явно физическо превъзходство. По време на нанасяне на ударите е пренебрегнал молбата на Малинов да прекрати побоя. След това го е оставил да лежи на земята в безпомощно положение. 

Съдът регистрира, че след действието подсъдимият подхванал дейни дейности по изтриване на следите от закононарушението. Това му държание надалеч е надхвърлило желанието само да не бъде открит като създател на незаконното посягане. Счупил е телефона, изхвърлил е персоналната карта, намерил е принадлежности и място, където да бъде заровено тялото на към този момент умрелия. На другия ден, без каквото и да е разкаяние, че е направил най-тежкото закононарушение, отнемайки човешки живот, обвиненият отишъл на море.

В останалата част, в това число и по отношение на присъденото обезщетение на околните на потърпевшия, което е общо в размер на 530 000 лева, присъдата е доказана.

Решението на Пловдивският апелативен съд предстои на обжалване или митинг пред Върховния касационен съд.