Пловдивската световна шампионка Ванеса Емилова: Мечтая да съм в женския ансамбъл и да спечеля медал от Олимпиадата
Пловдивската състезателка по художествена гимнастика Ванеса Емилова стана международна шампионка в многобоя през юли с ансамбъла девойки. Ванеса е състезателка на пловдивския клуб " Тракия ", а през тази година стана международна, европейска и държавна шампионка. Пловдивчанката мечтае да попадне в женския отбор и да показва България на Олимпиадата през 2028г. в Лос Анджелис.
Прочетете още
В началото на юли ансамбълът девойки завоюва международната купа в многобоя на шампионата в румънския град Клуж. Ансамбълът беше в състав - Ванеса Емилова, Андреа Иванова, Ева Емилова, Цветейоана Пейчева, Красимира Иванова, Габриела Пеева и водени от треньорките Кристина Илиева и Жанина Иванова.
Преди това ансамбълът, в който още веднъж беше и Ванеса Емилова завоюва две европейски оценки на обособените уреди и завоюва сребро в многобоя на Европейското състезание в Баку, Азербайджан.
Ванеса беше и единствената пловдивчанка в ансамбъла.
Неин персонален треньор е нейната вуйна Нина Саръсакалова. Ванеса признава, че точно около нея и майка ѝ, които също е били състезателки по художествена гимнастика, се възпламенява по спорта.
Какво сподели Ванеса за международната купа, изискванията, при които тренира, по какъв начин се приготвя за значимите шампионати вижте в изявлението пред TrafficNews .
- Ванеса, по какъв начин се възпламени по художествената гимнастика и упражнявала ли си различен спорт?
- Цялото ми семейство е спортно и се възпламених по спорта около моята вуйна, която треньорка в " Тракия " - Нина Саръсакалова. За първи път влязох в залата на 4 години, с цел да видя по какъв начин какичките играят и ми хареса. Още на идващия ден започнах да упражнявам. В началото се вършат най-елементарните неща - мост, шпагат, а по-късно стартират да се упражняват и по-сложните детайли. Първото ми съревнование беше на 6-годишна възраст на комбиниране без апарат. Майка ми и вуйна ми са били състезателки по художествена гимнастика, а татко ми по спортна. Аз първоначално упражнявах и спортна и художествена гимнастика, само че ме беше боязън от спортната. Избрах художествената гимнастика, тъй като е много по-грациозна. Спортната гимнастика има повече адреналин и е по-страшна.
- Кога започнаха триумфите?
- През 2019-та година бях в категория девойки младша възраст. Първите 30 влизат в категория Елит, а по-късно те вземат участие на държавното състезание. Влязох в категория Елит и съумях да взема трето място на бухалки.
- Как попадна в националния тим?
- През предходната година имаше селекция за националния тим и се подготвяхме за нея. Аз се явих и след 30 дни ни извикаха в София на лагер, а по-късно от 14 девойки трябваше да останем 7 и аз останах в тях. Имаше много ротации, само че когато отидохме на съревнование и се представихме добре останахме в този състав докрая.
- Какво беше възприятието да участваш на Световното?
- Подготвяхме се доста съществено в залата и бяхме подготвени за Световното. Слушахме треньорките и следвахме техните инструкции. Имаше напрежение за всяка една от нас, тъй като всяка неточност ще ти коства доста и всичко, за което си се борил през годините. Знаехме, че в случай че си изиграем съчетанията без неточност ще станем международни шампионки. В първия ден участвах единствено в топките и изиграхме съчетанията без неточност и ни оставаше единствено още едно съревнование, в което напрежението беше още по-голямо, тъй като една неточност те лишава от всичко. Успяхме да се активизираме петте девойки и треньорките ни Кристина Илиева и Жанина Иванова, оказа помощ ни и психоложката и целият екип. Имахме голяма българска агитка и тяхната поддръжка беше доста значима за нас. Излязохме, изиграхме си съчетанието съвършено и станахме международни шампионки.
- Каква беше организацията на Световното?
- Всичко беше на равнище. Имахме транспорт от хотела. Тренирахме в две подготвителни зали. Първо загрявахме в по-малка и ниска зала, в която не можехме да вършим детайлите. След това отивахме в огромната подготвителна зала и по-късно излизахме да играем. Въртяхме се на килима по 3 минути на отбор.
- Какво е да си в националния тим?
- Чувството е хубаво и фантазия на всяко едно дете, което тренира спорт. Доста е удовлетворяващо и единствено посредством националния тим може да се стигне до такива триумфи.
- Какво е да си международен първенец?
- Много е хубаво. Спомням си по какъв начин след осъществяването тръпнехме в очакване за оценката. След това отидохме в публиката и се надявахме нашите съперници да сгрешат, тъй като те играха след нас и бяха последни. Напрежението беше много огромно и всички се държахме за ръце, само че успяхме.
- Коя беше най-голямата конкуренция на Световното?
- Най-голямата конкуренция беше Израел, който приключи на втора позиция и Азербайджан, който завоюва бронза. Силни бяха и тимовете на Италия и Украйна. Въпросът беше кой ще се изиграе най-добре съчетанията.
- Какви са изискванията в зала " Чайка ", в която тренираш? За страдание доста от пловдивските спортисти, които носят международни и европейски трофеи за България упражняват в доста неприятни условия.
- Трудно е и в действителност няма условия. Ниска е залата, а през зимата е студено, а лятото доста топло. По някакъв метод съумяваме да се оправим.
- Състезателка си на пловдивския клуб " Тракия ". Какви са изискванията и какъв брой девойки упражнявате?
- Тренираме доста деца от по-големи до най-малки. Треньорският екип е обединен и си оказват помощ доста. Например в случай че на мен би трябвало да ми се измисли комбиниране и идват още двама треньори, които оказват помощ. И когато още няколко треньори оказват помощ със съчетанията и дават хрумвания и става много по-добре. Сплотени са целият екип, ние състезателките и си оказваме помощ с каквото можем.
- Имаш ли кумир в художествената гимнастика?
- Много одобрявам София Рафаели от Италия и нашето малко лъвче Стилияна Николова.
- Как виждаш развиването на художествената гимнастика и може ли ансамбълът още веднъж да стане олимпийския първенец, както и на предната Олимпиада?
- Да, всичко е допустимо и който успее да издържи душевен и физически ще завоюва. Доста израства спорта и съвсем няма съревнование, в което да се връщаме без медали. Доста добре се представяме.
- Какво би избрала да се състезаваш на самостоятелно или в отбор?
- Определено отбор. Мога да играя самостоятелно, само че не ми се отдава толкоз доста. Обичам когато изляза на килима да знам, че има още 4 към мен и да не се усещам сама. Винаги да знам, че в случай че нещо стане ще имам поддръжката на другите 4 девойки.
- Какво следва оттук насетне?
- Бяхме народен тим девойки и нашият път като народен тим завърши. Ще има селекция в края на годината за идващия женски отбор. Аз ще се явя на селекцията и в случай че ме одобрят ще влезна в отбор дами.
- За какво си мечтаеш?
- Като всеки един състезател за олимпийска купа, само че няма да е неприятно да печеля и олимпийски орден.
- През тази година беше част от издигането на знамето при откриването на образователната година на Спортното учебно заведение " Васил Левски " дружно с щангистката Бояна Костадинова. Ти се подреди до едни много съществени имена, които са били на това място през последните години.
- За мен това е горделивост и един доста прекрасен миг. Той обаче върви и с една огромна отговорност и с новите триумфи.
- Докосвала ли си се до най-успешната пловдивска състезателката в художествената гимнастика - Мария Петрова?
- Да, още като дребна имахме шампионат на " Тракия ". Снимах се с нея и в този момент когато влязох в националния тим имаше шампионат, в който не участвах като играч, само че ме извикаха да ми подарят плакет по тази причина, че станах европейска шампионка и тогава поговорихме и ми даде препоръки.
- Какви други триумфи имаш?
- Преди седмица станах държавна шампионка с ансамбъла на " Тракия " на апарат. Не беше планувано, само че влязох, откакто едно момиче се контузи. Вицедържавни в многобоя. Като девойки младша в категория Елит станах трета самостоятелно на бухалки. Като по-малка две години поред станахме държавни шампионки с ансамбъла. Имам и на обръчи трето място отбор.
- Какво ще си пожелаеш?
- Ще си пожелая да се трудя доста в залата и да имам доста сили и нерви. Да съумея реализира фантазиите си.
Снимки: БФ по художествена гимнастика и списък на Ванеса Емилова
Прочетете още
В началото на юли ансамбълът девойки завоюва международната купа в многобоя на шампионата в румънския град Клуж. Ансамбълът беше в състав - Ванеса Емилова, Андреа Иванова, Ева Емилова, Цветейоана Пейчева, Красимира Иванова, Габриела Пеева и водени от треньорките Кристина Илиева и Жанина Иванова.
Преди това ансамбълът, в който още веднъж беше и Ванеса Емилова завоюва две европейски оценки на обособените уреди и завоюва сребро в многобоя на Европейското състезание в Баку, Азербайджан.
Ванеса беше и единствената пловдивчанка в ансамбъла.
Неин персонален треньор е нейната вуйна Нина Саръсакалова. Ванеса признава, че точно около нея и майка ѝ, които също е били състезателки по художествена гимнастика, се възпламенява по спорта.
Какво сподели Ванеса за международната купа, изискванията, при които тренира, по какъв начин се приготвя за значимите шампионати вижте в изявлението пред TrafficNews .
- Ванеса, по какъв начин се възпламени по художествената гимнастика и упражнявала ли си различен спорт?
- Цялото ми семейство е спортно и се възпламених по спорта около моята вуйна, която треньорка в " Тракия " - Нина Саръсакалова. За първи път влязох в залата на 4 години, с цел да видя по какъв начин какичките играят и ми хареса. Още на идващия ден започнах да упражнявам. В началото се вършат най-елементарните неща - мост, шпагат, а по-късно стартират да се упражняват и по-сложните детайли. Първото ми съревнование беше на 6-годишна възраст на комбиниране без апарат. Майка ми и вуйна ми са били състезателки по художествена гимнастика, а татко ми по спортна. Аз първоначално упражнявах и спортна и художествена гимнастика, само че ме беше боязън от спортната. Избрах художествената гимнастика, тъй като е много по-грациозна. Спортната гимнастика има повече адреналин и е по-страшна.
- Кога започнаха триумфите?
- През 2019-та година бях в категория девойки младша възраст. Първите 30 влизат в категория Елит, а по-късно те вземат участие на държавното състезание. Влязох в категория Елит и съумях да взема трето място на бухалки.
- Как попадна в националния тим?
- През предходната година имаше селекция за националния тим и се подготвяхме за нея. Аз се явих и след 30 дни ни извикаха в София на лагер, а по-късно от 14 девойки трябваше да останем 7 и аз останах в тях. Имаше много ротации, само че когато отидохме на съревнование и се представихме добре останахме в този състав докрая.
- Какво беше възприятието да участваш на Световното?
- Подготвяхме се доста съществено в залата и бяхме подготвени за Световното. Слушахме треньорките и следвахме техните инструкции. Имаше напрежение за всяка една от нас, тъй като всяка неточност ще ти коства доста и всичко, за което си се борил през годините. Знаехме, че в случай че си изиграем съчетанията без неточност ще станем международни шампионки. В първия ден участвах единствено в топките и изиграхме съчетанията без неточност и ни оставаше единствено още едно съревнование, в което напрежението беше още по-голямо, тъй като една неточност те лишава от всичко. Успяхме да се активизираме петте девойки и треньорките ни Кристина Илиева и Жанина Иванова, оказа помощ ни и психоложката и целият екип. Имахме голяма българска агитка и тяхната поддръжка беше доста значима за нас. Излязохме, изиграхме си съчетанието съвършено и станахме международни шампионки.
- Каква беше организацията на Световното?
- Всичко беше на равнище. Имахме транспорт от хотела. Тренирахме в две подготвителни зали. Първо загрявахме в по-малка и ниска зала, в която не можехме да вършим детайлите. След това отивахме в огромната подготвителна зала и по-късно излизахме да играем. Въртяхме се на килима по 3 минути на отбор.
- Какво е да си в националния тим?
- Чувството е хубаво и фантазия на всяко едно дете, което тренира спорт. Доста е удовлетворяващо и единствено посредством националния тим може да се стигне до такива триумфи.
- Какво е да си международен първенец?
- Много е хубаво. Спомням си по какъв начин след осъществяването тръпнехме в очакване за оценката. След това отидохме в публиката и се надявахме нашите съперници да сгрешат, тъй като те играха след нас и бяха последни. Напрежението беше много огромно и всички се държахме за ръце, само че успяхме.
- Коя беше най-голямата конкуренция на Световното?
- Най-голямата конкуренция беше Израел, който приключи на втора позиция и Азербайджан, който завоюва бронза. Силни бяха и тимовете на Италия и Украйна. Въпросът беше кой ще се изиграе най-добре съчетанията.
- Какви са изискванията в зала " Чайка ", в която тренираш? За страдание доста от пловдивските спортисти, които носят международни и европейски трофеи за България упражняват в доста неприятни условия.
- Трудно е и в действителност няма условия. Ниска е залата, а през зимата е студено, а лятото доста топло. По някакъв метод съумяваме да се оправим.
- Състезателка си на пловдивския клуб " Тракия ". Какви са изискванията и какъв брой девойки упражнявате?
- Тренираме доста деца от по-големи до най-малки. Треньорският екип е обединен и си оказват помощ доста. Например в случай че на мен би трябвало да ми се измисли комбиниране и идват още двама треньори, които оказват помощ. И когато още няколко треньори оказват помощ със съчетанията и дават хрумвания и става много по-добре. Сплотени са целият екип, ние състезателките и си оказваме помощ с каквото можем.
- Имаш ли кумир в художествената гимнастика?
- Много одобрявам София Рафаели от Италия и нашето малко лъвче Стилияна Николова.
- Как виждаш развиването на художествената гимнастика и може ли ансамбълът още веднъж да стане олимпийския първенец, както и на предната Олимпиада?
- Да, всичко е допустимо и който успее да издържи душевен и физически ще завоюва. Доста израства спорта и съвсем няма съревнование, в което да се връщаме без медали. Доста добре се представяме.
- Какво би избрала да се състезаваш на самостоятелно или в отбор?
- Определено отбор. Мога да играя самостоятелно, само че не ми се отдава толкоз доста. Обичам когато изляза на килима да знам, че има още 4 към мен и да не се усещам сама. Винаги да знам, че в случай че нещо стане ще имам поддръжката на другите 4 девойки.
- Какво следва оттук насетне?
- Бяхме народен тим девойки и нашият път като народен тим завърши. Ще има селекция в края на годината за идващия женски отбор. Аз ще се явя на селекцията и в случай че ме одобрят ще влезна в отбор дами.
- За какво си мечтаеш?
- Като всеки един състезател за олимпийска купа, само че няма да е неприятно да печеля и олимпийски орден.
- През тази година беше част от издигането на знамето при откриването на образователната година на Спортното учебно заведение " Васил Левски " дружно с щангистката Бояна Костадинова. Ти се подреди до едни много съществени имена, които са били на това място през последните години.
- За мен това е горделивост и един доста прекрасен миг. Той обаче върви и с една огромна отговорност и с новите триумфи.
- Докосвала ли си се до най-успешната пловдивска състезателката в художествената гимнастика - Мария Петрова?
- Да, още като дребна имахме шампионат на " Тракия ". Снимах се с нея и в този момент когато влязох в националния тим имаше шампионат, в който не участвах като играч, само че ме извикаха да ми подарят плакет по тази причина, че станах европейска шампионка и тогава поговорихме и ми даде препоръки.
- Какви други триумфи имаш?
- Преди седмица станах държавна шампионка с ансамбъла на " Тракия " на апарат. Не беше планувано, само че влязох, откакто едно момиче се контузи. Вицедържавни в многобоя. Като девойки младша в категория Елит станах трета самостоятелно на бухалки. Като по-малка две години поред станахме държавни шампионки с ансамбъла. Имам и на обръчи трето място отбор.
- Какво ще си пожелаеш?
- Ще си пожелая да се трудя доста в залата и да имам доста сили и нерви. Да съумея реализира фантазиите си.
Снимки: БФ по художествена гимнастика и списък на Ванеса Емилова
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ