Пловдивчанка побесня: Никой не помага на безпомощен човек, л...
Пловдивчанка остана потресена след преживелица, разиграла се пред очите ѝ. Към 19 часа нощес дамата слязла от рейса след работа и тръгнала да се прибира към дома си. Отсреща видяла човек да лежи на земята в безпомощно и очевидно несъответстващо положение, с дребна бутилка алкохол до себе си.
" Наоколо всички го подминават, видиш ли ти, за какво да се стопират при следващата алкохолик.... Реших да се спра и да го попитам дали има потребност от помощ и дали да извикам кола за спешна помощ, да му дам вода, той едвам си отваряше устата да ми отговори " да " и " вода ".
Започнах да звъня и през това време се стопираха още двама индивида, мъж и жена, които останаха до края дружно с мен! Започнах да звъня и се стартира едно дълго и необятно пояснение, къде, какво, за какво по какъв начин се споделя индивида, пийнал ли е или не. Обяснявам, индивидът е лежащ в безпомощно положение, да, пийнал е, само че какво е смисъла?
Отсреща стартират крясъци: " Цял ден се занимаваме с тия ", попитайте го дали има потребност от незабавна помощ и аз споделих, че има потребност. Отговорът беше, че ще изпратят първо полиция и в случай че полицията реши, ще се изпрати кола за спешна помощ. И аз останах в шок! Спряха се още хора, бяхме към 5 индивида, всички се опитваха да се свържат с въпросната незабавна помощ, без триумф. " Всички коли са заети, всички коли за спешна помощ са заети ", " този е остарял познайник ", " той се преструва, по тази причина не си споделя името ", " оставете го да се оправя, напил се е ".
След 30 минути стоене индивида стартира да трепери и да повтаря " доста ми е неприятно ", всички знаем какъв брой е горещо в Пловдив. Дадохме му вода и се пооправи, само че през това време всички подаваха сигнали без триумф....минаваха хора и единствено гледаха, някои се спираха и питаха " пийнал ли е? " И с отвращение си продължаваха по пътя! 50 минути по-късно нито полиция пристигна нито кола за спешна помощ! Човека към този момент беше горе долу съответен, искахме да се обадим на някой негов непосредствен, с цел да го вземе, само че нямаше батерия на телефона си. Час по-късно си тръгнахме, откакто индивида към този момент беше по-добре. Той ни благодари, че сме му помогнали ", описа пловдивчанката.
По думите й, изводът от случката е, че без значение кой какъв е, пийнал, изтрезнял, безприютен, паралия или просто елементарен човек, е Човек.
" Точно и това споделих на тази, която ми се развика по телефона, че той въпреки всичко е човек и има потребност от някаква помощ! Възмутена е най-меко казаното, потресена и погнусена съм какъв брой сме зли хората и по какъв начин съдим без да знаем нищо. Утре това може да бъде някой прочут, непосредствен, на следващия ден може да е всеки прострян на земята, даже да не е пийнал, а просто да му е станало неприятно от жегата...
Изводът е че, даже човек да умира, здравната ни система ще го остави да си почине ей по този начин, като че ли неговият живот няма никаква стойност. Няма никаква човещина, съвест останала у хората за жал, единствено шепа хора има останали със здрав разсъдък и капка състрадание ", възмущава се дамата.
" Наоколо всички го подминават, видиш ли ти, за какво да се стопират при следващата алкохолик.... Реших да се спра и да го попитам дали има потребност от помощ и дали да извикам кола за спешна помощ, да му дам вода, той едвам си отваряше устата да ми отговори " да " и " вода ".
Започнах да звъня и през това време се стопираха още двама индивида, мъж и жена, които останаха до края дружно с мен! Започнах да звъня и се стартира едно дълго и необятно пояснение, къде, какво, за какво по какъв начин се споделя индивида, пийнал ли е или не. Обяснявам, индивидът е лежащ в безпомощно положение, да, пийнал е, само че какво е смисъла?
Отсреща стартират крясъци: " Цял ден се занимаваме с тия ", попитайте го дали има потребност от незабавна помощ и аз споделих, че има потребност. Отговорът беше, че ще изпратят първо полиция и в случай че полицията реши, ще се изпрати кола за спешна помощ. И аз останах в шок! Спряха се още хора, бяхме към 5 индивида, всички се опитваха да се свържат с въпросната незабавна помощ, без триумф. " Всички коли са заети, всички коли за спешна помощ са заети ", " този е остарял познайник ", " той се преструва, по тази причина не си споделя името ", " оставете го да се оправя, напил се е ".
След 30 минути стоене индивида стартира да трепери и да повтаря " доста ми е неприятно ", всички знаем какъв брой е горещо в Пловдив. Дадохме му вода и се пооправи, само че през това време всички подаваха сигнали без триумф....минаваха хора и единствено гледаха, някои се спираха и питаха " пийнал ли е? " И с отвращение си продължаваха по пътя! 50 минути по-късно нито полиция пристигна нито кола за спешна помощ! Човека към този момент беше горе долу съответен, искахме да се обадим на някой негов непосредствен, с цел да го вземе, само че нямаше батерия на телефона си. Час по-късно си тръгнахме, откакто индивида към този момент беше по-добре. Той ни благодари, че сме му помогнали ", описа пловдивчанката.
По думите й, изводът от случката е, че без значение кой какъв е, пийнал, изтрезнял, безприютен, паралия или просто елементарен човек, е Човек.
" Точно и това споделих на тази, която ми се развика по телефона, че той въпреки всичко е човек и има потребност от някаква помощ! Възмутена е най-меко казаното, потресена и погнусена съм какъв брой сме зли хората и по какъв начин съдим без да знаем нищо. Утре това може да бъде някой прочут, непосредствен, на следващия ден може да е всеки прострян на земята, даже да не е пийнал, а просто да му е станало неприятно от жегата...
Изводът е че, даже човек да умира, здравната ни система ще го остави да си почине ей по този начин, като че ли неговият живот няма никаква стойност. Няма никаква човещина, съвест останала у хората за жал, единствено шепа хора има останали със здрав разсъдък и капка състрадание ", възмущава се дамата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ