Пловдив: Църквата „Св. Харалампий“ в града отбелязва храмовия си празник
Пловдив. Църквата „ Св. Харалампий “ в Пловдив отбелязва храмовия си празник, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ – Пловдив . Данните на Пловдивската света митрополия сочат, че храм, отдаден на св. свещеномъченик Харалампий има още първоначално 19-ти век в пловдивския квартал „ Мараша “. През 1874 година той е напълно освежен с великодушните дарения на членове от фамозния тогава в града кафтанджийски еснафин. Тази дата може да се види и в този момент, защото е издялана на мраморна плоча, сложена над основния вход от западната страна на храма.
Строежът е изпълнен от брациговски майстори. Типичната трикорабна псевдобазилика е разграничена от два реда по четири дървени колони, свързани с полукръгли арки, стъпили върху истински капители с форма на лалета. Размерите на храма не са огромни – 20 на 12 метра, само че въздействието на архитектурата му е внушителна поради извисения на 14 метра осмостенен купол, построен върху свода на междинния транспортен съд. До това време купол в Пловдив има само митрополитската черква „ Св. Марина “. Подът е настлан с мраморни плочи. Олтарът е декориран с резбован иконостас от втората половина на 18-ти век. В него са вградени царски двери от края на 17-ти век. Предполага се, че резбата с по-късната датировка е дело на забележителния занаятчия, изработил иконостаса на параклиса „ Св. Въведение Богородично “. Резбата е плитка, с ажурна декорация и майсторски изпълнена орнаментика. Иконите са ситуирани в три хоризонтални реда. Под огромните изображения от царския ред има пана с рисувани живописни пейзажи. Храмовата икона, отдадена на св. Харалампий, е дело на огромния възрожденски живописец Станислав Доспевски. Иконите „ Св. Троица “ и „ Св. Благовещение “ са рисувани от зограф Стефан Андонов – Пазарджичанин.
Скоро след Освобождението, през 1878 година, различен прочут локален зограф Атанас Гюдженов, татко на огромния живописец проф. Димитър Гюдженов, поема работата по изписване на черквата. Вероятно заради незадоволително средства той съумял да покрие със фрески единствено купола, междинния транспортен съд и източната олтарна стена с апсидата. Интериорът на храма „ Св. Харалампий “ е бил обогатен с красиво резбовани владишки престол и амвон. На два проскинитария са сложени иконите „ Св. деятел Тома и праведни Ной “, рисувана през 1833 година от Никола Одринчанин и „ Св. Харалампий “ от началото на 19 век.
Освен паметен монумент, църквата „ Св. Харалампий “ е историческа реликва, обвързвана с последната фаза от битката за независима българска черква.
Тони МИХАЙЛОВ
Строежът е изпълнен от брациговски майстори. Типичната трикорабна псевдобазилика е разграничена от два реда по четири дървени колони, свързани с полукръгли арки, стъпили върху истински капители с форма на лалета. Размерите на храма не са огромни – 20 на 12 метра, само че въздействието на архитектурата му е внушителна поради извисения на 14 метра осмостенен купол, построен върху свода на междинния транспортен съд. До това време купол в Пловдив има само митрополитската черква „ Св. Марина “. Подът е настлан с мраморни плочи. Олтарът е декориран с резбован иконостас от втората половина на 18-ти век. В него са вградени царски двери от края на 17-ти век. Предполага се, че резбата с по-късната датировка е дело на забележителния занаятчия, изработил иконостаса на параклиса „ Св. Въведение Богородично “. Резбата е плитка, с ажурна декорация и майсторски изпълнена орнаментика. Иконите са ситуирани в три хоризонтални реда. Под огромните изображения от царския ред има пана с рисувани живописни пейзажи. Храмовата икона, отдадена на св. Харалампий, е дело на огромния възрожденски живописец Станислав Доспевски. Иконите „ Св. Троица “ и „ Св. Благовещение “ са рисувани от зограф Стефан Андонов – Пазарджичанин.
Скоро след Освобождението, през 1878 година, различен прочут локален зограф Атанас Гюдженов, татко на огромния живописец проф. Димитър Гюдженов, поема работата по изписване на черквата. Вероятно заради незадоволително средства той съумял да покрие със фрески единствено купола, междинния транспортен съд и източната олтарна стена с апсидата. Интериорът на храма „ Св. Харалампий “ е бил обогатен с красиво резбовани владишки престол и амвон. На два проскинитария са сложени иконите „ Св. деятел Тома и праведни Ной “, рисувана през 1833 година от Никола Одринчанин и „ Св. Харалампий “ от началото на 19 век.
Освен паметен монумент, църквата „ Св. Харалампий “ е историческа реликва, обвързвана с последната фаза от битката за независима българска черква.
Тони МИХАЙЛОВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ