Пловдив. След Освобождението до 9 септември 1944 година Карловският край

Пловдив. След Освобождението до 9 септември 1944 година Карловският край дава на България над 400 офицери и 36 генерали. Това сподели в предаването „ Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За достойнството на България “ на Радио „ Фокус ” – Пловдив военният историк Петър Ненков. По думите му доста от тях записват имената си със златни букви във военната история на България и със своите полкове, бригади и дивизии в действителност сътворяват чудеса от смелост във войните за Национално избавление и обединяване. „ По една благородна и родолюбива самодейност на Общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса в Карлово за тях са направени възпоменателни табелки, които са сложени на улиците, чийто имена те носят ”, уточни Ненков. „ Сред изявените пълководци е и полковник Христо Брайков, макар че на негово име към момента няма улица в родния му град ”, добави Ненков.
Полковник Христо Генов Брайков е роден е на 17 януари 1866 година в Карлово в фамилията на поп Брайко хаджи Генов и Анна Николова Тантилова. Освен него в фамилията се раждат още 5 деца – Георги, Мария, Елена, която се дами за Георги Фъргов - национален будител Стефана и доктор Никола Брайков - предстоящ бележит преподавател - химик. Христо Брайков постъпва на военна работа през 1883 година Произведен е в чин подпоручик на 27 април 1887 година Зачислен е като младши офицер в 21-ви пехотен Средногорски полк. Произведен е в чин поручик на 18 май 1890 година Произведен е в чин капитан на 1 януари 1896 година Назначен е за ротен пълководец в 21-ви пехотен Средногорски полк. Произведен е в чин майор на 1 януари 1906 година Назначен е за полкови интендант на 9-ти пехотен Пловдивски полк. Произведен е в чин подполковник на 1 януари 1912 година Назначен е за пълководец на 4-та тайфа в 21-ви пехотен Средногорски полк. По време на Балканската война (1912-1913) взе участие в боевете против турските войски за освобождението на Тъмръш, на хребета Рожден и за преодоляването на връх Кумгидик на 6 октомври 1912 година, за освобождението на Девин, Пашмакли, Устово и Райково на 7 - 13 октомври 1912 година, при гара Бук, Алами Дере и Голям Палас на 21-октомври 1912 година През Междусъюзническата война (1913) се бори против сръбските войски при Серка планина на 17 юни 1913 година, за разгрома на Тимошката дивизия II-ри апел на основната Криволашка позиция на 19-21 юни 1913 година и против сръбските и гръцките войски при Бияз Тепе и Кота 1490 на 15 юли 1913 година По време на мобилизацията, преди войната против Сърбия през 1915 година е назначен за пълководец на новомобилизирания 43-ти пехотен полк. Произведен е в чин полковник на 1 октомври 1915 година със Заповед №21 по Действащата войска. По време на Първата международна война (1914-1918) се бори против френската 156-та дивизия за освобождението на Костурино от 3 до 10 ноември 1915 година против 10-та Ирландска дивизия за завладяването на укрепените позиции Рогачите, Голаш, и Валандово от 21 ноември до 4 декември 1915 година и при Козлу Дере, Раброво и Кота 510 за прогонването на съглашенските елементи на гръцка територия от 6 до 10 декември 1915 година След началото на настъплението на 1-ва обособена войска против Лерин и Чеган (17-27 август 1916 г.) и на Съглашенската атака в Югозападна Македония, две от дружините на полка са изпратени на Каймакчаланската позиция. След рухването на Каймак-Чалан, 43-ти пехотен полк се бори в региона на Скочивир, Крапа, Градешница, връх Орешец, Старавина, Грунища, връх Борец (октомври-декември 1916 г.). До края на войната остава на Македонския фронт в Завоя на река Черна. Уволнен е от действителна военна работа през 1919 година Умира през 1939 година
Семейството на полковник Христо Брайков е в роднински връзки със фамилиите на Христо Ботев в Калофер и на военачалник Владимир Заимов.
Цветана ТОНЧЕВА

Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "