Стефан Шивачев със слово за Ботев в Пловдив
На 6 януари пред паметника на Христо Ботев в Цар Симеоновата градина в Пловдив, пловдивчани честваха 177-та годишнина от рождението на поета-революционер.
Ритуалът, включващ военна гала, публично слово и полагане на венци и цветя, се провежда обичайно от Община Пловдив като част от Културния календар на града, с присъединяване на почетни формирования от Пловдивския гарнизон – Военен духов оркестър, внушителен взвод и венценосци, комитет „ Родолюбие “, Общински комитет „ Васил Левски “ и членове на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса.
Строят одобри подполковник Даниел Маринов, пълководец на 91-ви инженерен батальон.
Слово за делото и живота на великия българин произнесе доктор Стефан Шивачев – историк, създател на изявления за историята на Пловдивския край, началник на интернационалните и национални планове, дълготраен шеф на Регионалния исторически музей в Пловдив.
Водеща бе актрисата от Драматичен спектакъл Пловдив Мария Генчева, която даде началото на честването с декламация на стихотворението „ Борба “ от Христо Ботев, оповестено за пръв път във в. „ Дума на българските емигранти “ през 1871 година
На церемонията участваха Кметът на Община Пловдив Костадин Димитров, Областният шеф на област Пловдив – проф.д-р Христина Янчева, националният представител Иван Петков, подполковник Даниел Маринов пълководец на 91-ви инженерен батальон, Председателят на ОбС- Пловдив Атанас Узунов, заместник-областният шеф инж. Атанас Ташков, заместник-кметовете Пламен Панов, Женя Петкова, Ангел Славов, инж. Тошо Пашов, Николай Бухалов, Ерол Садъков, кметовете на шестте региона на Пловдив, общински съветници, шефове на общински предприятия, представители на ПФК „ Ботев “ Пловдив и фенклуба на тима, представители на общинската и районните администрации, политически партии и публични организации, медии и жители. Церемонията приключи полагане на венци и цветя на паметника и осъществяване на Химна на Република България и “Ботев Марш ”.
Слово на доктор Стефан Шивачев във връзка 177-та годишнина от рождението на Христо Ботев:
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТ НА ПЛОВДИВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
ГОСПОЖО ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ,
ДАМИ И ГОСПОДА,
Всяка година на този ден ние се изправяме пред този монумент и се допираме до делото на гениалния стихотворец, журналист и бунтовник Христо Ботев. Добре е да помним, че това е първият монумент в най-красивата ни градина, направен от скулптора Васил Вичев по план на Пловдивската община през 1933 година и сложил началото на алеята на българските възрожденски герои. Преди две години копие на този бюст-паметник беше харизано от Пловдивската община на град Окаяма в далечна Япония и сложено на видно място в градската им градина като знак на нашия град и България.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер, в полите на гордия Балкан, под планинския отличник, тогавашния „ Юмрук чал “, който през днешния ден носи неговото име. Малцина помнят, че по бащина линия той е правоприемник на един от най-значимите български възрожденски родове. Вуйчо на неговия татко Ботьо Петков е огромния донор на девическото обучение отец Кирил Нектариев, негови братовчеди са Евлоги и Христо Георгиеви, Найден Геров, героят от Априлското въстание архимандрит Кирил Слепов. В този жанр кипят духът на просвещението, само че и всеотдайната работа на Бога и Отечеството.
Христо Ботев е еманация на нравственото великолепие на българското Възраждане. Точно в тази ера народът ражда своите най-изявени персони и водачи. Всички те, които тогава изпъкват на напред във времето в революционната битка, в църковното придвижване и учебната активност, не са избирани в тъмни стаички с цветни бюлетини, не влизат в очевидни или секрети описи, не вземат участие в някакви бордове, а сами, по силата на личните си качества излизат отпред. И вижте, по какъв начин се развива българската история забелязана през тези персони – Паисий, Софроний, Раковски, Каравелов, Левски, Бенковски, Ботев.
В живота на Христо Ботев неразривно са свързани гениалният стихотворец и журналист и великият бунтовник, намерили израз в стихът – знак на българската национална гражданска война:
„ ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА, ТОЙ НЕ УМИРА “!
Целият живот на Христо Ботев се побира в 28 години. Но е изпълнен с толкоз превратности, възходи и падения, великолепие и всеотдайност. През 1863 година е изпратен да учи в Одеса, само че свободолюбивия му дух не се преценява с никакви закони и условности и не се побира в съветската просветителна система. Без да приключи гимназия, през 1866 година той се завръща като преподавател в родния Калофер, а от следващата е във Влашко. „ Свестните “ тогава го назовават луда глава, хаймана, хъш, непрокопсаник. Но той е роден със звезда на челото и се изправя пред света, не с цел да го остави подобен, какъвто го е заварил, а с цел да го промени. И го трансформира!
През 1868 година Христо Ботев постъпва в четата на Желю челник и написва пророческите думи в своето стихотворение „ На сбогуване “:
„ АЗ ЗНАЯ МАЙКО, МИЛ СЪМ ТИ,
ЧЕ МОЖЕ МЛАД ДА ЗАГИНА,
АХ, УТРЕ КАТО ПРЕМИНА
ПРЕЗ ТИХА, БЯЛА ДУНАВА!
НО КАЖИ КАКВО ДА ПРАВА,
КАТ МА СИ, МАЙКО, РОДИЛА
СЪС СЪРЦЕ МЪЖКО, ЮНАШКО
ТА СЪРЦЕ, МАЙКО, НЕ ТРАЕ
ДА ГЛЕДА ТУРЧИН, ЧЕ БЕСНЕЙ
НАД БАЩИНО МИ ОГНИЩЕ… “
За Христо Ботев публицистиката е специалност, само че и пристрастеност и директно другарство с революционната битка. Във времето, когато сите българи приказват за бъдещата независимост и възобновяване на страната, само че се лутат сред дуалистичната монархия, балканската федерация, великото славянско единение или съветския протекторат той прегръща концепцията на своя събрат Васил Левски за чиста и свята република. Острото му публицистично перо ражда прозрението:
„ НИЕ ЖИВЕЕМ В СВОБОДНА ЗЕМЯ И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА НИ ЗАПРЕТИ ДА ИЗПЪЛНИМЕ ДЪЛГЪТ СИ КЪМ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО. НЯМА ВЛАСТ НАД ОНАЯ ГЛАВА, КОЯТО Е ГОТОВА ДА съдебна експертиза ОТДЕЛИ ОТ ПЛЕЩИТЕ СИ В ИМЕТО НА СВОБОДАТА И БЛАГОТО НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО “
Ботев вдъхва на българина увереността, че е заслужен да живее в една цивилизована страна, че се съизмерва не с Ориента, а със Запада, вдъхва му твърдата религия, че сегашното може да бъде променено. С тази журналистика Ботев е не по-малко наш съвременник. Той е изрекъл такива истини, които ни смайват с дълбочината на проникновението си, с широтата на размаха, с блясъка и смелостта на въображението си.
В неговите едвам 22 стихотворения намираме всичко, което потвърждава величието на епохата. Най-възвишените му стихове още веднъж са свързани с родната планина и са записани със златни букви а антологията на международната лирика:
„ НАСТАНЕ ВЕЧЕР – МЕСЕЦ ИЗГРЕЕ,
ЗВЕЗДИ ОБСИПАТ СВОДЪТ НЕБЕСЕН,
ГОРА ЗАШУМИ, ВЯТЪР ПОВЕЕ, –
БАЛКАНЪТ ПЕЕ ХАЙДУШКА ПЕСЕН!… “
Но Христо Ботев посвещава персоналния живот и творчеството си на активността си като професионален бунтовник. Не инцидентно в съзнанието на всеки българин Ботев и Левски стоят постоянно един до различен. На 26 години той към този момент е член и секретар на Българския революционен централен комитет и основен редактор на неговия революционен орган вестник “Знаме “.
През месец май 1876 година, знаейки за неуспеха на организацията на Априлското въстание в Северозападна България, за погрома и пожарищата в Средногорието, Христо Ботев избира пътя на саможертвата, с цел да потвърди правотата на своето верую. Но това е биологическата гибел. Личността и делото на Ботев остават безсмъртни. Неговият героизъм става продължение и същина на една велика лирика. Той извисява българската нация. Поколения се вричат с голяма обич в неговото име.
Народната респект, националната любов и самопризнание се предават от потомство на потомство. Образът на Христо Ботев е сателит на всеки българин от прохождането до старостта. И през днешния ден пред този монумент с ръка на сърцето би трябвало простичко да кажем, благодарим ти поете, че създаде стихове, които извисиха българската лирика до международни висоти, благодарим ти войводо, че ни сподели, по какъв начин би трябвало да се живее, работи и мре за България. Вечна ти памет!
Ритуалът, включващ военна гала, публично слово и полагане на венци и цветя, се провежда обичайно от Община Пловдив като част от Културния календар на града, с присъединяване на почетни формирования от Пловдивския гарнизон – Военен духов оркестър, внушителен взвод и венценосци, комитет „ Родолюбие “, Общински комитет „ Васил Левски “ и членове на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и запаса.
Строят одобри подполковник Даниел Маринов, пълководец на 91-ви инженерен батальон.
Слово за делото и живота на великия българин произнесе доктор Стефан Шивачев – историк, създател на изявления за историята на Пловдивския край, началник на интернационалните и национални планове, дълготраен шеф на Регионалния исторически музей в Пловдив.
Водеща бе актрисата от Драматичен спектакъл Пловдив Мария Генчева, която даде началото на честването с декламация на стихотворението „ Борба “ от Христо Ботев, оповестено за пръв път във в. „ Дума на българските емигранти “ през 1871 година
На церемонията участваха Кметът на Община Пловдив Костадин Димитров, Областният шеф на област Пловдив – проф.д-р Христина Янчева, националният представител Иван Петков, подполковник Даниел Маринов пълководец на 91-ви инженерен батальон, Председателят на ОбС- Пловдив Атанас Узунов, заместник-областният шеф инж. Атанас Ташков, заместник-кметовете Пламен Панов, Женя Петкова, Ангел Славов, инж. Тошо Пашов, Николай Бухалов, Ерол Садъков, кметовете на шестте региона на Пловдив, общински съветници, шефове на общински предприятия, представители на ПФК „ Ботев “ Пловдив и фенклуба на тима, представители на общинската и районните администрации, политически партии и публични организации, медии и жители. Церемонията приключи полагане на венци и цветя на паметника и осъществяване на Химна на Република България и “Ботев Марш ”.
Слово на доктор Стефан Шивачев във връзка 177-та годишнина от рождението на Христо Ботев:
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТ НА ПЛОВДИВ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
ГОСПОЖО ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ,
ДАМИ И ГОСПОДА,
Всяка година на този ден ние се изправяме пред този монумент и се допираме до делото на гениалния стихотворец, журналист и бунтовник Христо Ботев. Добре е да помним, че това е първият монумент в най-красивата ни градина, направен от скулптора Васил Вичев по план на Пловдивската община през 1933 година и сложил началото на алеята на българските възрожденски герои. Преди две години копие на този бюст-паметник беше харизано от Пловдивската община на град Окаяма в далечна Япония и сложено на видно място в градската им градина като знак на нашия град и България.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер, в полите на гордия Балкан, под планинския отличник, тогавашния „ Юмрук чал “, който през днешния ден носи неговото име. Малцина помнят, че по бащина линия той е правоприемник на един от най-значимите български възрожденски родове. Вуйчо на неговия татко Ботьо Петков е огромния донор на девическото обучение отец Кирил Нектариев, негови братовчеди са Евлоги и Христо Георгиеви, Найден Геров, героят от Априлското въстание архимандрит Кирил Слепов. В този жанр кипят духът на просвещението, само че и всеотдайната работа на Бога и Отечеството.
Христо Ботев е еманация на нравственото великолепие на българското Възраждане. Точно в тази ера народът ражда своите най-изявени персони и водачи. Всички те, които тогава изпъкват на напред във времето в революционната битка, в църковното придвижване и учебната активност, не са избирани в тъмни стаички с цветни бюлетини, не влизат в очевидни или секрети описи, не вземат участие в някакви бордове, а сами, по силата на личните си качества излизат отпред. И вижте, по какъв начин се развива българската история забелязана през тези персони – Паисий, Софроний, Раковски, Каравелов, Левски, Бенковски, Ботев.
В живота на Христо Ботев неразривно са свързани гениалният стихотворец и журналист и великият бунтовник, намерили израз в стихът – знак на българската национална гражданска война:
„ ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ В БОЙ ЗА СВОБОДА, ТОЙ НЕ УМИРА “!
Целият живот на Христо Ботев се побира в 28 години. Но е изпълнен с толкоз превратности, възходи и падения, великолепие и всеотдайност. През 1863 година е изпратен да учи в Одеса, само че свободолюбивия му дух не се преценява с никакви закони и условности и не се побира в съветската просветителна система. Без да приключи гимназия, през 1866 година той се завръща като преподавател в родния Калофер, а от следващата е във Влашко. „ Свестните “ тогава го назовават луда глава, хаймана, хъш, непрокопсаник. Но той е роден със звезда на челото и се изправя пред света, не с цел да го остави подобен, какъвто го е заварил, а с цел да го промени. И го трансформира!
През 1868 година Христо Ботев постъпва в четата на Желю челник и написва пророческите думи в своето стихотворение „ На сбогуване “:
„ АЗ ЗНАЯ МАЙКО, МИЛ СЪМ ТИ,
ЧЕ МОЖЕ МЛАД ДА ЗАГИНА,
АХ, УТРЕ КАТО ПРЕМИНА
ПРЕЗ ТИХА, БЯЛА ДУНАВА!
НО КАЖИ КАКВО ДА ПРАВА,
КАТ МА СИ, МАЙКО, РОДИЛА
СЪС СЪРЦЕ МЪЖКО, ЮНАШКО
ТА СЪРЦЕ, МАЙКО, НЕ ТРАЕ
ДА ГЛЕДА ТУРЧИН, ЧЕ БЕСНЕЙ
НАД БАЩИНО МИ ОГНИЩЕ… “
За Христо Ботев публицистиката е специалност, само че и пристрастеност и директно другарство с революционната битка. Във времето, когато сите българи приказват за бъдещата независимост и възобновяване на страната, само че се лутат сред дуалистичната монархия, балканската федерация, великото славянско единение или съветския протекторат той прегръща концепцията на своя събрат Васил Левски за чиста и свята република. Острото му публицистично перо ражда прозрението:
„ НИЕ ЖИВЕЕМ В СВОБОДНА ЗЕМЯ И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА НИ ЗАПРЕТИ ДА ИЗПЪЛНИМЕ ДЪЛГЪТ СИ КЪМ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО. НЯМА ВЛАСТ НАД ОНАЯ ГЛАВА, КОЯТО Е ГОТОВА ДА съдебна експертиза ОТДЕЛИ ОТ ПЛЕЩИТЕ СИ В ИМЕТО НА СВОБОДАТА И БЛАГОТО НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО “
Ботев вдъхва на българина увереността, че е заслужен да живее в една цивилизована страна, че се съизмерва не с Ориента, а със Запада, вдъхва му твърдата религия, че сегашното може да бъде променено. С тази журналистика Ботев е не по-малко наш съвременник. Той е изрекъл такива истини, които ни смайват с дълбочината на проникновението си, с широтата на размаха, с блясъка и смелостта на въображението си.
В неговите едвам 22 стихотворения намираме всичко, което потвърждава величието на епохата. Най-възвишените му стихове още веднъж са свързани с родната планина и са записани със златни букви а антологията на международната лирика:
„ НАСТАНЕ ВЕЧЕР – МЕСЕЦ ИЗГРЕЕ,
ЗВЕЗДИ ОБСИПАТ СВОДЪТ НЕБЕСЕН,
ГОРА ЗАШУМИ, ВЯТЪР ПОВЕЕ, –
БАЛКАНЪТ ПЕЕ ХАЙДУШКА ПЕСЕН!… “
Но Христо Ботев посвещава персоналния живот и творчеството си на активността си като професионален бунтовник. Не инцидентно в съзнанието на всеки българин Ботев и Левски стоят постоянно един до различен. На 26 години той към този момент е член и секретар на Българския революционен централен комитет и основен редактор на неговия революционен орган вестник “Знаме “.
През месец май 1876 година, знаейки за неуспеха на организацията на Априлското въстание в Северозападна България, за погрома и пожарищата в Средногорието, Христо Ботев избира пътя на саможертвата, с цел да потвърди правотата на своето верую. Но това е биологическата гибел. Личността и делото на Ботев остават безсмъртни. Неговият героизъм става продължение и същина на една велика лирика. Той извисява българската нация. Поколения се вричат с голяма обич в неговото име.
Народната респект, националната любов и самопризнание се предават от потомство на потомство. Образът на Христо Ботев е сателит на всеки българин от прохождането до старостта. И през днешния ден пред този монумент с ръка на сърцето би трябвало простичко да кажем, благодарим ти поете, че създаде стихове, които извисиха българската лирика до международни висоти, благодарим ти войводо, че ни сподели, по какъв начин би трябвало да се живее, работи и мре за България. Вечна ти памет!
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ