В историята на България има имена, които не просто се

В историята на България има имена, които не просто се помнят, те се изричат безшумно, с почитание, като че ли са молитва. Такова име е Васил Левски. Той не е единствено воин на предишното, а живо мерило за чест, храброст и всеотдайност. Неговият живот е къс, само че изпълнен със смисъл. Роден през 1837 година в гр. Карлово, Васил Иванов Кунчев израства в мъчно време, време на иго, боязън и примирие. Още млад поема по пътя на вярата и става дякон под името Игнатий. Но ориста му не била да служи единствено в храма.

Левски е разбирал, че същинската религия изисква деяние, а любовта му към народа – жертва. И по този начин той свалил расото без да се колебае и облякъл дрехата на революционера. Апостолът е обикалял българските земи неуморно – пеш, самичък, постоянно гладен и преследван. Той е влизал в селски къщи, градски дюкяни, говорел безшумно, само че безапелационно и събуждал вяра. Създавал секрети комитети и построил Вътрешната революционна организация – дело, което демонстрира освен гения му на въстаник, само че и на мъдрец.

Левски има вяра, че свободата не може да бъде подарена извън, тя би трябвало да бъде извоювана от самия народ. Най-силната страна на Левски е неговият морал. Той мечтае за “чиста и свята Република ”, в която всички хора са равни, без значение на религия и генезис. Не тъпри изменничество, само че още повече не търпи неправда, живее оскъдно, отхвърля персонални облаги и слага България над всичко, даже над личния си живот. Залавянето му край Къкренското ханче е драматичен, само че величествен миг. Пред съда Левски не предава никого, не се отхвърля от делото си и не моли за благосклонност. На 18-ти февруари 1873 година той е обесен, само че въжето не съумява да убие концепциите му, в противен случай – трансформира го в безстмъртен знак.

Признателният български народ издига над 140 паметника на Апостола, стотици художници в България основават монументи, бюстове и барелефи на Левски, ползвайки единствения достоверен негов портрет, нарисуван от Георги Данчов. Над 1000 улици и булеварди в разнообразни обитаеми места в България, 131 съществени и междинни учебни заведения и 2 висши образователни заведения носят името на Апостола. Множество монументи и барелефи на Левски има и отвън рамките на България:

Сърбия – Белград, барелеф/ Босилеград, паметник/

Цариброд, бюст паметник;

Гърция – Атина, бюст паметник/ Солун, бюст паметник;

Румъния – Букурещ, бюст паметник/ Еникьой, паметна            плоча/ Турну Магуреле, паметна плоча;

Молдова – Кишинев, барелеф/ Паркани, барелеф/ Твърдица, барелеф;

Украйна – Бердянск, бюст паметник/ Одеса, паметник;

Франция – Париж, барелеф;

Белгия – Брюксел, барелеф;

Испания – Мадрид, паметна плоча;

Италия – Монца, барелеф;

Кипър – Никозия, барелеф;

Съединени американски щати – Вашингтон, бюст паметник;

Канада – Торонто, бюст паметник;

Куба – Сиенфуегос, бюст;

Аржентина – Буенос Айрес, монумент;

Навсякъде, където има българска общественост, има и незабравим знак за Левски.

Днес, когато произнасяме името на Левски, ние не си спомняме единствено индивида, само че и идеала. Апостолът не ни остави независимост, той осветли пътя ни към нея. Остави ни завета да бъдем почтени, смели и виновни към родината си.

Носим Левски в сърцето си, тъй като той принадлежи на съвестта ни.

Носим го, тъй като е живял по този начин, както е мислел и е мислел по този начин, както е живял.

В свят на боязън и примирие Левски е избрал най-трудното – честността. Не е търсел власт, не е желал благосъстояние. Искал е единствено едно – свободата на своя народ, който самичък да гради ориста си.

Носим го в сърцата си, тъй като ни е оставил блян за “чиста и свята Република ”. Това не е девиз – това е фантазия за правдивост, тъждество и човешко достолепие. Левски има вяра, че всички хора са равни и, че свободата има смисъл единствено, когато е за всички. Неговата религия звучи мощно и през днешния ден, тъй като и през днешния ден ние към момента търсим ТАЗИ независимост.

Носим Левски в сърцето си, тъй като той жертва себе си, без да желае нищо в подмяна. ”Ако печеля, спечелвам за цялостен народ – в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си. ”

Сам, безпаричен и преследван, Апостолът не се отхвърля, даже пред гибелта си, не предава делото. Така Левски ни учи, че същинската обич към Родината, не е в думите, а в делата.

И най-много носим Левски в сърцето си, тъй като посредством него се питаме какви хора сме ние – дали сме почтени, дали сме смели, дали слагаме общото над персоналното?

Той е мерило, към което се стремим, даже и тогава, когато не съумяваме да го достигнем.

Затова Левски не умира. Той живее във всеки, който  обича Род и Родина, който има вяра, че България може да бъде по-добра.

И до момента в който го носим в сърцето си, вярата в нашата мощ остава жива.

НУЖНИ СА ДЕЛА. НЕ ДУМИ.