Кулата на Малтепе ще се извисява като Александрийския фар
Пловдив ще стане топ археологическа дестинация от вида на Рим и Атина до няколко години. За това мечтаят в общината, откакто стана ясно, че кулата на Малтепе до Рогош е висока над 25 метра, недокосната е от времето, а до нея подземен към момента се крие изцяло непокътната постройка с повърхност от 400 кв. м и височина 8 метра. Това обаче ще е единствено една частица от серия от шест значими обекта, които имаме в града и покрайнините му. Тук влизат и Античният спектакъл, Римският стадион, Източната врата, Малката и Голямата базилика. Остава този общ брой от обекти да се менажира по този начин, че да притегля като магнит гостите. А това изисква създадена туристическа промишленост - онлайн информация на разнообразни езици, места за отмора, хубави пътища и осведомителни центрове. А по този начин успяхме преди 45 години за десетилетие и половина да станем градът с най-вече скъпа археология у нас?
Когато бъде разкрито изцяло Малтепе, то ще се издига като Александрийския фар над Рогошкото поле. Преди да тръгнат разкопките, могилата се е виждала с просто око от автомагистралата. Така ще е и с новата кула.
„ На света няма нито една сходна непокътната конструкция, по този начин, като е при нас! Дори императорската гробница в Сърбия, с която първо се сравнявахме, се оказа в десетки пъти по-малка от Малтепе - изцяло е несравнима ", сподели археологът доцент Костадин Кисьов. Големият въпрос е какво тъкмо има
в подземната зала
и дали там ни чака императорско заравяне. Версиите са, че там лежи войнишки император - Деций, Филип Араб или Проб. За смисъла, което се придава на този паметен обект, приказва и фактът, че общината даде тази година за разкопките му 300 000 лв.. Охраната ще бъде платена от община „ Марица ".
Голямата Базилика е другата перла, която есента най-накрая ще отвори порти. Обектът за 16 милиона лв. провокира въпроси за цената си и с това, че ще закрива катедралата „ Свети Лудвиг ". „ Тази цена не е скъпа за проявлението на пловдивските съкровища! Освен това ние даваме парите ", сподели шефът на фондация „ Америка за България " Нанси Шилър. Архитект на постройката е американецът Лий Сколник. Екипът му е създател и на детския „ Музейко " в София, както и
центъра „ Мохамед Али "
в родния град на боксьора - Луисвил. Мозайките с повърхност 700 кв. м ще бъдат показани за туристите по реставрационния проект на арх. Милена Крачанова. Освен скъпа археология, Голямата базилика ще оформи към себе си и три красиви дребни площада.
Всеки един от обектите на Голямата шестица е белязал някакъв интервал от откритията на античния Филипопол за последното столетие. Римският стадион се появява първи още в 1926 година. Тогава е копано за една от къщите до Джумаята. Работниците попаднали на непокътнатите седалки на стадиона. Никой по това време не е мислил огромно - не е осъзната цената на находката, по тази причина бетонът е излят напряко върху тях и стадионът е пропуснат за 50 години.
70-те години са златни за пловдивските старини. Това е времето на именития кмет Диран Парикян. Този широкоскроен човек ръководи града от 1971 до 1979 година. Най-знаковите решения за паметниците на Пловдив - Римски стадион, Източна врата, Античен спектакъл и Форумът са взети от неговия екип. Тогава
паметните обекти излизат
отдолу под земята един след различен.
През 1970-а инцидентно е открита Източната врата. От тогава до в този момент тя от време на време се трансформира в бунище и се постанова да бъде почиствана. Най-новият план планува със непокътнатите елементи да бъде възобновена част от портата. Зидовете ще се издигат до 2,5 метра височина. Автор на създаването е арх. Румяна Пройкова. Този план дружно с облагородяването на Небет тепе ще търси финансиране от Министерството на районното развиване за 9-10 милиона лв. в края на тази и през идната година.
По времето на Парикян стартират и разкопките на Римския стадион. Мястото стана знаково - всяко огромно градско събитие мина оттова. Първото бе посрещането на олимпийския огън за олимпиадата в Москва. Тогавашният бетонен план за експонирането на стадиона доживя до 2011, когато бе направен нов с парапети от неръждаема стомана и стъкло. Двата стадия от него
глътнаха 1,21 милиона лв..
Сега има построен информативен център, асансьор за трудноподвижни хора и кинозала за 40 души.
Каквото и да бъде изровено в града, постоянно ще бъде сравнявано с перлата на Пловдив - Античния спектакъл. Това знамение на пловдивската археология също бе намерено през 1968. При инцидентен ремонт на Тексим тепе се попада на първите мраморни седалки. Археологът Лилия Ботушарова и проектант Вера Коларова стартират да изследват терена. Те убеждават кмета Парикян, че изпод евентуално е изгубеният древен спектакъл. Той рискува и отчуждава съвсем хазартно четири огромни арменски къщи на терена над тунела. " Това бе риск, тъй като изпод можеше да няма нищо ", описа преди време починалият Джовани Димитров, брачен партньор на арх. Коларова. Разкопките не престават повече от 10 години. Античният спектакъл е открит на 18 октомври 1981 година. И до момента е считан за най-хубавото достижение на българската консервационна школа.
Когато бъде разкрито изцяло Малтепе, то ще се издига като Александрийския фар над Рогошкото поле. Преди да тръгнат разкопките, могилата се е виждала с просто око от автомагистралата. Така ще е и с новата кула.
„ На света няма нито една сходна непокътната конструкция, по този начин, като е при нас! Дори императорската гробница в Сърбия, с която първо се сравнявахме, се оказа в десетки пъти по-малка от Малтепе - изцяло е несравнима ", сподели археологът доцент Костадин Кисьов. Големият въпрос е какво тъкмо има
в подземната зала
и дали там ни чака императорско заравяне. Версиите са, че там лежи войнишки император - Деций, Филип Араб или Проб. За смисъла, което се придава на този паметен обект, приказва и фактът, че общината даде тази година за разкопките му 300 000 лв.. Охраната ще бъде платена от община „ Марица ".
Голямата Базилика е другата перла, която есента най-накрая ще отвори порти. Обектът за 16 милиона лв. провокира въпроси за цената си и с това, че ще закрива катедралата „ Свети Лудвиг ". „ Тази цена не е скъпа за проявлението на пловдивските съкровища! Освен това ние даваме парите ", сподели шефът на фондация „ Америка за България " Нанси Шилър. Архитект на постройката е американецът Лий Сколник. Екипът му е създател и на детския „ Музейко " в София, както и
центъра „ Мохамед Али "
в родния град на боксьора - Луисвил. Мозайките с повърхност 700 кв. м ще бъдат показани за туристите по реставрационния проект на арх. Милена Крачанова. Освен скъпа археология, Голямата базилика ще оформи към себе си и три красиви дребни площада.
Всеки един от обектите на Голямата шестица е белязал някакъв интервал от откритията на античния Филипопол за последното столетие. Римският стадион се появява първи още в 1926 година. Тогава е копано за една от къщите до Джумаята. Работниците попаднали на непокътнатите седалки на стадиона. Никой по това време не е мислил огромно - не е осъзната цената на находката, по тази причина бетонът е излят напряко върху тях и стадионът е пропуснат за 50 години.
70-те години са златни за пловдивските старини. Това е времето на именития кмет Диран Парикян. Този широкоскроен човек ръководи града от 1971 до 1979 година. Най-знаковите решения за паметниците на Пловдив - Римски стадион, Източна врата, Античен спектакъл и Форумът са взети от неговия екип. Тогава
паметните обекти излизат
отдолу под земята един след различен.
През 1970-а инцидентно е открита Източната врата. От тогава до в този момент тя от време на време се трансформира в бунище и се постанова да бъде почиствана. Най-новият план планува със непокътнатите елементи да бъде възобновена част от портата. Зидовете ще се издигат до 2,5 метра височина. Автор на създаването е арх. Румяна Пройкова. Този план дружно с облагородяването на Небет тепе ще търси финансиране от Министерството на районното развиване за 9-10 милиона лв. в края на тази и през идната година.
По времето на Парикян стартират и разкопките на Римския стадион. Мястото стана знаково - всяко огромно градско събитие мина оттова. Първото бе посрещането на олимпийския огън за олимпиадата в Москва. Тогавашният бетонен план за експонирането на стадиона доживя до 2011, когато бе направен нов с парапети от неръждаема стомана и стъкло. Двата стадия от него
глътнаха 1,21 милиона лв..
Сега има построен информативен център, асансьор за трудноподвижни хора и кинозала за 40 души.
Каквото и да бъде изровено в града, постоянно ще бъде сравнявано с перлата на Пловдив - Античния спектакъл. Това знамение на пловдивската археология също бе намерено през 1968. При инцидентен ремонт на Тексим тепе се попада на първите мраморни седалки. Археологът Лилия Ботушарова и проектант Вера Коларова стартират да изследват терена. Те убеждават кмета Парикян, че изпод евентуално е изгубеният древен спектакъл. Той рискува и отчуждава съвсем хазартно четири огромни арменски къщи на терена над тунела. " Това бе риск, тъй като изпод можеше да няма нищо ", описа преди време починалият Джовани Димитров, брачен партньор на арх. Коларова. Разкопките не престават повече от 10 години. Античният спектакъл е открит на 18 октомври 1981 година. И до момента е считан за най-хубавото достижение на българската консервационна школа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ