Откриха паметник на най-големия дарител на Пловдив СНИМКИ
Пловдив посрещна 24 май с празнична литургия, молебен, награждаване, шествие, голям брой концерти и разкриване на монумент на Кудоглу в Цар-Симеоновата градина. Димитър Кудоглу е един от най-големите донори на Пловдив. На него се дължи построяването на първото лечебно заведение в града, както и на 11 трапезарии за обществено слаби жители.
Кой е Димитър Кудоглу?
Кудоглу е роден на 21 август 1862 година в село Габрово, Ксантийско, в фамилията на българите Петър и Стана Кудоглу, занимаващи се с търговия на тютюн. От седемте деца на фамилията остават живи единствено две: Димитър и Мария. Първоначалното обучение получава в родното си село от учителя Яков Змейкович, след това учи в влиятелно гръцко учебно заведение на остров Хиос и приключва Френския лицей в Цариград. Владее пет езика: български, френски, немски, гръцки и турски. Ранната гибел на бащата го принуждава да поеме неговата търговия с тютюн и грижата за майка си и сестра си. Той продължава работата на татко си – търговия с тютюн със седалище в град Ксанти. Въвеждането на тютюневия монопол в Османската империя през 1883 година прекъсва търговията с рязан тютюн и Димитър Кудоглу концентрира активността си в откупуването и преработката на необработен тютюн в град Ксанти.
Димитър Кудоглу се открива в Ксанти. Неговата брачна половинка Екатерина е от един от най-известните и богати родове в Беломорието. Там той съумява да умножи фамилното благосъстояние и стартира да търси вероятност на търговията с тютюн от Османската империя за чужбина.
През 1903 година напуща Ксанти и се заселва Дрезден, Германия, където е борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа. Семейството на Димитър и Екатерина Кудоглу устройва своя нов дом в един от най-престижните квартали на града и сполучливо се приспособява към елитното общество. Домът им е организиран според традициите на немската аристокрация и най-богатите индустриални семейства. Широката лятна градина пред къщата е известна с магнолиите, които се развиват добре при влажния климат на града. На първия етаж са трапезарията с сбирка от скъпи порцеланови сервизи, салонът за пушене и кабинетът на Благодетеля с богатата библиотека. От тези пространства се влиза в зимната градина, където е обичаното място на фамилията през студените месеци. Неговият дом постоянно е отворен за посетители, освен родственици и другари, само че и всички търговски и бизнес сътрудници. Най-скъпи са гостите от родното Габрово. Димитър Кудоглу закупува и втора къща, където извършва отговорностите си на почетен консул на България в Дрезден. Така я назовават в града – Консулатото.
През годините Димитър Кудоглу резервира връзката си с родния край. При всяко идване в Беломорието, той посещава родното си село и се интересува от учебното заведение, църквата, лекуването на съселяните. В края на ХІХ век поема издръжката на младежи от там да учат в гимназиите в Пловдив и Солун, а по-късно да следват медицина в Австрия. През 1908 г. създава амбулатория и подсигурява заплатата на лекаря и безплатните медикаменти за габровци, а през 1910 година подарява бащината си къща за учебно заведение и финансира нейното преустрояване.
До Балканската война в 1912 година активността на Димитър Кудоглу е обвързвана с износа на тютюни от Османската империя за Европа. След войната империята губи територията, където се създава тютюн. Към България са присъединени Беломорска Тракия и елементи от Македония с обичаи в производството и преработката на ориенталски тютюн. Бежанците от частите на Тракия и Македония, попаднали отвън България, донасят в старите лимити, най-много в Пловдив, опита в развъждането и операцията на тютюн. През Първата международна война той осъществя доста покупко-продажби за доставяне на армиите и цивилното население в изолираните от останалия свят Германия и Австро-Унгария.
С персонални средства през 1908 – 1909 година приспособява лична постройка в родното си село за лечебница и аптека. Подарява бащината си къща за учебно заведение. През лятото на 1913 година, по време на Междусъюзническата война, родното му село е изгорено от гръцката войска и турските башибозуци от близките села. Цялото население е прогонено и се избавя с бягство през планината към долината на река Арда в старите лимити на България. Съселяните на Кудоглу се заселват в региона на Пловдив. Разбирайки за тази покруса, той изпраща помощи, с цел да им подкрепи. Оттук стартира и неговата благотворителна активност в България.
През 1913 и 1914 година той оказва помощ на стойност към 1 000 000 лв. на бежанци, инвалиди, сиропиталища, лечебни заведения и благотворителни сдружения. След включването на България в Първата международна война през 1915 година прави дарения на
сдруженията на „ Червен кръст “ в Пловдив, София и Ксанти,
сдружение „ Самарянка “ в Пловдив,
другите фондове на царското семейство,
на българските пленници посредством благотворителни организации в Швейцария.
Той става най-големият донор на основания в Пловдив „ Върховен комитет на благотворителността “ с повече от 195 000 лв.. С неговите средства са открити 11 безвъзмездни трапезарии, в които всекидневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър Кудоглу за първи път споделя концепцията си да сътвори в Пловдив болница за гратис лекуване на всички нуждаещи се. Закупува и място, само че до практическа реализация не се доближава. През 1917 година провежда безвъзмездни трапезарии в Кавала, Ксанти и София със 100 000 лв..[2] Изразходваните от него средства по това време надвишават 3 милиона лв..
Даренията на Димитър Кудоглу не престават и след войната.
Дом на благотворителността и на националното здраве „ Димитър Петров Кудоглу “ през 1920 година внася в Българската академия на науките 100 000 лв. за фонд на негово име, приходите от който са предопределени за издаване на литературни писания,
през 1921 година прави дарения за фонд „ Иван Вазов “ – 130 000 лв., за фонд „ Цанко Церковски – 100 000 лв.,
за Министерство на просветата – 50 000 лв., за фонд „ Автономия на университета “ – 10 000 лв..
за поета Ц. Бакалов – 100 000 лева
От 1919 до 1926 година сумата употребена от Димитър Кудоглу за щедрост доближава 2 500 000 лв..
С писмо от 29 септември 1921 година министърът на просвещението Стоян Омарчевски благодари за родолюбивата активност на донора и го уведомява, че е награден от цар Борис ІІІ с медал „ За гражданска заслуга “ ІІ степен.
Семейството на Димитър Кудоглу няма деца, а в края на декември 1923 година умира брачната половинка след лекуване в Сан Ремо, Италия. Няколко месеца по-късно Димитър Кудоглу се връща към концепцията си за основаване в Пловдив на здравно заведение, в което „ да намират на безконечни времена изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни заболявания “. В края на 1926 година Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лв. постройката на хотел „ Цар Симеон “, финансира с още 3,5 милиона лв. нейното преустрояване и съоръжение с най-съвременна здравна инсталация, подарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „ Иван Вазов “, с приходите от които да се устоя Дома. Всичко това Димитър Кудоглу подарява на българския народ, узаконено с приемането от Народното събрание на специфичен закон за фондация. На 8 октомври 1927 година в центъра на града (на мястото на днешната Централна поща) е открит учреденият от него Дом за щедрост и национално здраве.
През 1927 година Кудоглу е разгласен за почетен жител на Пловдив. Домът на благотворителността и националното здраве става най-известното здравно заведение в Пловдив. Стотици хиляди заболели от Пловдив и Южна България намират тук съвет и лекуване. Историците са пресметнали, че до 1944 година дарението Димитър Кудоглу за Дома надвишава 39 милиона лв..
След дълго боледуване Димитър Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940 година Погребан е във величествена гробница в Централния гробищен парк. Още през същата година в градската градина „ Цар Симеон “ е повдигнат негов бюст – монумент, който е дело на скулптора Мина Иванов. Но през 1951 година паметникът дружно с диспансера са преместени в края на града на Цариградско шосе. На 19 май 2023 година паметникът е върнат в Цар Симеоновата градина.
Кой е Димитър Кудоглу?
Кудоглу е роден на 21 август 1862 година в село Габрово, Ксантийско, в фамилията на българите Петър и Стана Кудоглу, занимаващи се с търговия на тютюн. От седемте деца на фамилията остават живи единствено две: Димитър и Мария. Първоначалното обучение получава в родното си село от учителя Яков Змейкович, след това учи в влиятелно гръцко учебно заведение на остров Хиос и приключва Френския лицей в Цариград. Владее пет езика: български, френски, немски, гръцки и турски. Ранната гибел на бащата го принуждава да поеме неговата търговия с тютюн и грижата за майка си и сестра си. Той продължава работата на татко си – търговия с тютюн със седалище в град Ксанти. Въвеждането на тютюневия монопол в Османската империя през 1883 година прекъсва търговията с рязан тютюн и Димитър Кудоглу концентрира активността си в откупуването и преработката на необработен тютюн в град Ксанти.
Димитър Кудоглу се открива в Ксанти. Неговата брачна половинка Екатерина е от един от най-известните и богати родове в Беломорието. Там той съумява да умножи фамилното благосъстояние и стартира да търси вероятност на търговията с тютюн от Османската империя за чужбина.
През 1903 година напуща Ксанти и се заселва Дрезден, Германия, където е борсата за търговията с тютюн в Средна и Западна Европа. Семейството на Димитър и Екатерина Кудоглу устройва своя нов дом в един от най-престижните квартали на града и сполучливо се приспособява към елитното общество. Домът им е организиран според традициите на немската аристокрация и най-богатите индустриални семейства. Широката лятна градина пред къщата е известна с магнолиите, които се развиват добре при влажния климат на града. На първия етаж са трапезарията с сбирка от скъпи порцеланови сервизи, салонът за пушене и кабинетът на Благодетеля с богатата библиотека. От тези пространства се влиза в зимната градина, където е обичаното място на фамилията през студените месеци. Неговият дом постоянно е отворен за посетители, освен родственици и другари, само че и всички търговски и бизнес сътрудници. Най-скъпи са гостите от родното Габрово. Димитър Кудоглу закупува и втора къща, където извършва отговорностите си на почетен консул на България в Дрезден. Така я назовават в града – Консулатото.
През годините Димитър Кудоглу резервира връзката си с родния край. При всяко идване в Беломорието, той посещава родното си село и се интересува от учебното заведение, църквата, лекуването на съселяните. В края на ХІХ век поема издръжката на младежи от там да учат в гимназиите в Пловдив и Солун, а по-късно да следват медицина в Австрия. През 1908 г. създава амбулатория и подсигурява заплатата на лекаря и безплатните медикаменти за габровци, а през 1910 година подарява бащината си къща за учебно заведение и финансира нейното преустрояване.
До Балканската война в 1912 година активността на Димитър Кудоглу е обвързвана с износа на тютюни от Османската империя за Европа. След войната империята губи територията, където се създава тютюн. Към България са присъединени Беломорска Тракия и елементи от Македония с обичаи в производството и преработката на ориенталски тютюн. Бежанците от частите на Тракия и Македония, попаднали отвън България, донасят в старите лимити, най-много в Пловдив, опита в развъждането и операцията на тютюн. През Първата международна война той осъществя доста покупко-продажби за доставяне на армиите и цивилното население в изолираните от останалия свят Германия и Австро-Унгария.
С персонални средства през 1908 – 1909 година приспособява лична постройка в родното си село за лечебница и аптека. Подарява бащината си къща за учебно заведение. През лятото на 1913 година, по време на Междусъюзническата война, родното му село е изгорено от гръцката войска и турските башибозуци от близките села. Цялото население е прогонено и се избавя с бягство през планината към долината на река Арда в старите лимити на България. Съселяните на Кудоглу се заселват в региона на Пловдив. Разбирайки за тази покруса, той изпраща помощи, с цел да им подкрепи. Оттук стартира и неговата благотворителна активност в България.
През 1913 и 1914 година той оказва помощ на стойност към 1 000 000 лв. на бежанци, инвалиди, сиропиталища, лечебни заведения и благотворителни сдружения. След включването на България в Първата международна война през 1915 година прави дарения на
сдруженията на „ Червен кръст “ в Пловдив, София и Ксанти,
сдружение „ Самарянка “ в Пловдив,
другите фондове на царското семейство,
на българските пленници посредством благотворителни организации в Швейцария.
Той става най-големият донор на основания в Пловдив „ Върховен комитет на благотворителността “ с повече от 195 000 лв.. С неговите средства са открити 11 безвъзмездни трапезарии, в които всекидневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър Кудоглу за първи път споделя концепцията си да сътвори в Пловдив болница за гратис лекуване на всички нуждаещи се. Закупува и място, само че до практическа реализация не се доближава. През 1917 година провежда безвъзмездни трапезарии в Кавала, Ксанти и София със 100 000 лв..[2] Изразходваните от него средства по това време надвишават 3 милиона лв..
Даренията на Димитър Кудоглу не престават и след войната.
Дом на благотворителността и на националното здраве „ Димитър Петров Кудоглу “ през 1920 година внася в Българската академия на науките 100 000 лв. за фонд на негово име, приходите от който са предопределени за издаване на литературни писания,
през 1921 година прави дарения за фонд „ Иван Вазов “ – 130 000 лв., за фонд „ Цанко Церковски – 100 000 лв.,
за Министерство на просветата – 50 000 лв., за фонд „ Автономия на университета “ – 10 000 лв..
за поета Ц. Бакалов – 100 000 лева
От 1919 до 1926 година сумата употребена от Димитър Кудоглу за щедрост доближава 2 500 000 лв..
С писмо от 29 септември 1921 година министърът на просвещението Стоян Омарчевски благодари за родолюбивата активност на донора и го уведомява, че е награден от цар Борис ІІІ с медал „ За гражданска заслуга “ ІІ степен.
Семейството на Димитър Кудоглу няма деца, а в края на декември 1923 година умира брачната половинка след лекуване в Сан Ремо, Италия. Няколко месеца по-късно Димитър Кудоглу се връща към концепцията си за основаване в Пловдив на здравно заведение, в което „ да намират на безконечни времена изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни заболявания “. В края на 1926 година Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лв. постройката на хотел „ Цар Симеон “, финансира с още 3,5 милиона лв. нейното преустрояване и съоръжение с най-съвременна здравна инсталация, подарява и двата си тютюневи склада в Пловдив на ул. „ Иван Вазов “, с приходите от които да се устоя Дома. Всичко това Димитър Кудоглу подарява на българския народ, узаконено с приемането от Народното събрание на специфичен закон за фондация. На 8 октомври 1927 година в центъра на града (на мястото на днешната Централна поща) е открит учреденият от него Дом за щедрост и национално здраве.
През 1927 година Кудоглу е разгласен за почетен жител на Пловдив. Домът на благотворителността и националното здраве става най-известното здравно заведение в Пловдив. Стотици хиляди заболели от Пловдив и Южна България намират тук съвет и лекуване. Историците са пресметнали, че до 1944 година дарението Димитър Кудоглу за Дома надвишава 39 милиона лв..
След дълго боледуване Димитър Кудоглу умира в Пловдив на 7 март 1940 година Погребан е във величествена гробница в Централния гробищен парк. Още през същата година в градската градина „ Цар Симеон “ е повдигнат негов бюст – монумент, който е дело на скулптора Мина Иванов. Но през 1951 година паметникът дружно с диспансера са преместени в края на града на Цариградско шосе. На 19 май 2023 година паметникът е върнат в Цар Симеоновата градина.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ