Пловдив почете 141 години от Освобождението си
Пловдив уважи 141 години от Освобождението си
По стръмната уличка в подножието на Небет тепе, която през днешния ден носи името 4 януари, на 16 януари тогавашен жанр през 1878 година Пловдив военачалник Гурко влиза отпред на съветските войски в града, посрещнат с цветя от популацията.
Тази сцена е увековечена в картина на Нягул Станчев и е изложена като непрекъсната експозиция в Историческия музей, съобщи кореспондентът на БГНЕС в Пловдив.
След като дни наред е бил под действителна заплаха от разрушение и опожаряване, градът осъмва свободен. 141-вата годишнината от Освобождението на Пловдив бе празнувана през днешния ден пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина в наличието на военни елементи, клуб "Родолюбие", управници и жители. Слово за събитията от тези дни изнесе преподавателят по история от Националната комерсиална гимназия в Пловдив Георги Василевски. В словото си той акцентира, че с триумфа си за освобождението на Пловдив на 16 януари 1878 година съветската войска е решила на процедура изхода на войната и не разрешила на съперника да се провежда и да отбранява Одрин, където след дипломатически договаряния към този момент е подписано Одринското помирение.
Как се стига дотук?
На 2 януари /15 януари по нов стил/ гори Пазарджик. При отстъплението турците освен унищожават моста, те унищожават здания, които се считат за шедьоври на Османската архитектура. Тази орис не може да се допусне в Пловдив. френският консул провежда всички дипломати, отиват при валията и упорстват да даде оръжие, с цел да може християните да опазят постройките от черкези, които обикалят и Пловдив. С огромни страдания и благодарение на френското дипломатическо тяло в Цариград, българите католици и гърците съумяват да създадат отряди.На православните българи не е позволено да носят оръжие.Отново френският консул провежда всички други консули – на Австро-Унгария, на Гърция, Италия, за отбрана на Пловдив. Тогава научават, че турското командване е решило да унищожи града, а турската войска да се укрепи в подножието на Родопите. Отново отиват и споделят, че няма да изоставен Пловдив. Въпреки всичко Сюлейман Паша до последно, до момента в който пристигна Александър Петрович Бураго, държи 4 оръдия на Джендем тепе, които да разрушат Стария Пловдив. Капитан Бураго през целия ден транспортира финландски пехотинци, които завземат днешното село Оризаре. Вечерта военачалник Гурко го натоварва със задачата да тръгне на разузнаване с неговите драгуни – 63 по формалните вести. Докато стигне до Джендем тепе, вижда два турски лагера с по 1000 и повече индивида. Влиза безшумно в града и среща представители на милициите от гърци и католици, които му изясняват, че турците са струпани на гарата и се готвят да тръгнат. Турското население към този момент е напуснало града, изтеглени са оръдията от Небет тепе, Джамбаз тепе, Сахат тепе и Бунарджика и са оставени единствено на гарата. Тогава Бураго прави проект по какъв метод да обезврежда оръдията, които могат да разрушат Пловдив. Канят отрядите да заемат позиции на няколко места – пред настоящия Военен клуб, в Цар Симеоновата градина, по пътя за гарата. Казаците също се разпръсват и стартират по знак на Бураго да стрелят. Понеже всичко идва на талази и отвред се чува мощно „ ура “, турците помислили, че съветската войска е влезнала в Пловдив и стартира паническо бягство към Родопите. Сутринта като стават, пловдивчани виждат коне, оръжия, боеприпаси, облекла. Тогава Бураго с 20 души отива да обезоръжи оръдията. Буквално в последния миг съумява да ги спре и в 1 часа на 16-ти януари рапортува на военачалник Гурко, че Пловдив към този момент е освободен.. В тези дни героят на Пловдив - капитан Александър Бураго, е бил единствено на 25 години.
След събитията е награден с медал "Св. Георги" ІV степен и е създаден в чин полковник. Умира единствено пет години по-късно в Мадейра, Португалия. Първият въобще в страната монумент в признателност на съветската армия- освободителка, е повдигнат единствено три години след Освобождението на Бунарджика. А честванията се организират пред паметника на капитан Бураго, подложен през 1969 година в Дондуковата градина, която е първият парк в новоосвободена България. Неговото име носи и улица в центъра на града. /БГНЕС
По стръмната уличка в подножието на Небет тепе, която през днешния ден носи името 4 януари, на 16 януари тогавашен жанр през 1878 година Пловдив военачалник Гурко влиза отпред на съветските войски в града, посрещнат с цветя от популацията.
Тази сцена е увековечена в картина на Нягул Станчев и е изложена като непрекъсната експозиция в Историческия музей, съобщи кореспондентът на БГНЕС в Пловдив.
След като дни наред е бил под действителна заплаха от разрушение и опожаряване, градът осъмва свободен. 141-вата годишнината от Освобождението на Пловдив бе празнувана през днешния ден пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина в наличието на военни елементи, клуб "Родолюбие", управници и жители. Слово за събитията от тези дни изнесе преподавателят по история от Националната комерсиална гимназия в Пловдив Георги Василевски. В словото си той акцентира, че с триумфа си за освобождението на Пловдив на 16 януари 1878 година съветската войска е решила на процедура изхода на войната и не разрешила на съперника да се провежда и да отбранява Одрин, където след дипломатически договаряния към този момент е подписано Одринското помирение.
Как се стига дотук?
На 2 януари /15 януари по нов стил/ гори Пазарджик. При отстъплението турците освен унищожават моста, те унищожават здания, които се считат за шедьоври на Османската архитектура. Тази орис не може да се допусне в Пловдив. френският консул провежда всички дипломати, отиват при валията и упорстват да даде оръжие, с цел да може християните да опазят постройките от черкези, които обикалят и Пловдив. С огромни страдания и благодарение на френското дипломатическо тяло в Цариград, българите католици и гърците съумяват да създадат отряди.На православните българи не е позволено да носят оръжие.Отново френският консул провежда всички други консули – на Австро-Унгария, на Гърция, Италия, за отбрана на Пловдив. Тогава научават, че турското командване е решило да унищожи града, а турската войска да се укрепи в подножието на Родопите. Отново отиват и споделят, че няма да изоставен Пловдив. Въпреки всичко Сюлейман Паша до последно, до момента в който пристигна Александър Петрович Бураго, държи 4 оръдия на Джендем тепе, които да разрушат Стария Пловдив. Капитан Бураго през целия ден транспортира финландски пехотинци, които завземат днешното село Оризаре. Вечерта военачалник Гурко го натоварва със задачата да тръгне на разузнаване с неговите драгуни – 63 по формалните вести. Докато стигне до Джендем тепе, вижда два турски лагера с по 1000 и повече индивида. Влиза безшумно в града и среща представители на милициите от гърци и католици, които му изясняват, че турците са струпани на гарата и се готвят да тръгнат. Турското население към този момент е напуснало града, изтеглени са оръдията от Небет тепе, Джамбаз тепе, Сахат тепе и Бунарджика и са оставени единствено на гарата. Тогава Бураго прави проект по какъв метод да обезврежда оръдията, които могат да разрушат Пловдив. Канят отрядите да заемат позиции на няколко места – пред настоящия Военен клуб, в Цар Симеоновата градина, по пътя за гарата. Казаците също се разпръсват и стартират по знак на Бураго да стрелят. Понеже всичко идва на талази и отвред се чува мощно „ ура “, турците помислили, че съветската войска е влезнала в Пловдив и стартира паническо бягство към Родопите. Сутринта като стават, пловдивчани виждат коне, оръжия, боеприпаси, облекла. Тогава Бураго с 20 души отива да обезоръжи оръдията. Буквално в последния миг съумява да ги спре и в 1 часа на 16-ти януари рапортува на военачалник Гурко, че Пловдив към този момент е освободен.. В тези дни героят на Пловдив - капитан Александър Бураго, е бил единствено на 25 години.
След събитията е награден с медал "Св. Георги" ІV степен и е създаден в чин полковник. Умира единствено пет години по-късно в Мадейра, Португалия. Първият въобще в страната монумент в признателност на съветската армия- освободителка, е повдигнат единствено три години след Освобождението на Бунарджика. А честванията се организират пред паметника на капитан Бураго, подложен през 1969 година в Дондуковата градина, която е първият парк в новоосвободена България. Неговото име носи и улица в центъра на града. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ