Пловдив остава сред изявени икономически центрове в България. Това показва

Пловдив остава измежду изявени стопански центрове в България. Това демонстрира проучването на " Регионални профили - 2021 " на Института по пазарна стопанска система. Изследването беше показано през днешния ден и демонстрира, че въпреки през 2021 година пандемията да продължава да оказва неподходящо въздействие върху стопанското и общественото развиване на страната, то въпреки всичко страна стартира да се стабилизира и да излиза от рецесията. 
Прочетете още
Област Пловдив продължава да се откроява доста в южната карта на България. Икономиката на Пловдив е с БВП от 9,8 милиарда лева за година и образува над половината от БВП на Южен централен регион. Така региона е на второ място след София /град/, където Брутният вътрешен продукт е над 51 милиарда лв.. 

" Град Пловдив остава измежду най-големите стопански центрове у нас, а област Пловдив, която е доста огромна и пъстра, също бележи положителни резултати. Ако гледаме целият район, област Пловдив рядко е водач, а по-скоро е в топ 5. Ако гледаме единствено община Пловдив, тя постоянно е в челните позиции по икономическо развиване и е в ТОП 3 ", поясни старши откривател от ИПИ Петър Ганев. 

Областта обаче пада доста по-надолу в класацията за Брутната добавена стойност на човек от популацията, която е 13,3 хиляди лева на човек от област Пловдив. Така Пловдив остава зад София /град/, София /област/, Стара Загора, Варна, Враца и Габрово. 

Близо всеки трети работещ в Пловдив е с висше обучение. Човешкият капитал и профилът на работната мощ са основни в процеса на промяна на българската стопанска система. През 2021 година близо 30% от популацията на възраст от 25 до 64 години е с висше обучение, като през последните години този дял се повишава. В Пловдив той е 28,6%, само че още веднъж изостава по отношение на безапелационният водач е София (столица), в която 57,7% от работната мощ е с висше обучение. На последващо място са областите Русе (30,9%), Варна (30,2%) и Велико Търново (28,6%). 

Сред позитивните индикатори са положително обучение, съществуване на студенти и положителни гимназии, добра композиция от обществен живот, цифрови технологии в Пловдив и промишленост в периферията на града. Въпреки това над 60% от Брутният вътрешен продукт на глава на популацията, не е от промишленост или икономически бранш, а от сферата на услугите. 

Броя на фирмите от нефинансовия бранш в област Пловдив леко изостава от междинния за страната и през 2020 година с 59 нефинансови предприятия на 1000 души от популацията (при 60 на хиляда души в страната). Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи на човек от популацията се свиват доста през 2020 година (със 17%) и сензитивно изостават от междинните – 2,6 хиляди лева в региона при 3,3 хиляди лева в страната.

Намаление има и при цената на създадената продукция, само че то е идентично с понижението в страната и по този индикатор област Пловдив е близо за междинното равнище – 27,2 хиляди лева на човек в региона и в страната.

Същевременно директните задгранични вложения отбелязва растеж и доближават 3,0 хиляди евро на човек (при 3,9 хиляди евро на човек в страната). Област Пловдив изостава и при усвояването на европейски средства. Към 30 юни 2022 година цената на изплатените суми на бенефициенти по оперативните стратегии е 1876 лева на човек от популацията. В рамките на региона най-вече средства усвояват общините Хисаря и Кричим.