Карат ме да ям заек, жалва се пловдивчанин
Пловдив - градът с първата елха в България
Първите приветствени картички за Коледа се появили в Пловдив към края на XIX век. Книжарите ги внасяли най-вече от Виена и Париж. Новата мода бързо се наложила и при започване на предишния век картичките станали неразделна част от празниците.
Постепенно книжарите се изхитрили и почнали да побългаряват вносната стока - просто слагали под картинката надпис „ Честито Рождество Христово ”. Родното произвеждане се появило след 1910 година и скоро съвсем изместило картинките, внасяни от чужбина.
Надписите нормално били банални - благопожелание за радостно прекарване на светлите празници, здраве, триумф, сбъдване на всички желания.
Едно от редките изключения е лиричен изблик на картичка от 1912 година, на която пловдивчанин се оплаква, че го санкционират с ястие на убити зайци. Сложил заека в тенджерата, задушил го с вино и подправки. „ Бях заставен едно шише Садовско от 1904 година да изтабаня след яденето... ", жалва се пловдивчанинът.
Предлагат се тематични картички: нежно прегърнатата фамилна двойка при охолно украсената елха, брачна половинка с коледен подарък под елхата и влюбен брачен партньор с ръка на сърцето, дечица като куклички, нежна госпожица за ергените. Идилични картини, които разнежвали сърцата.
За по-старите били предопределени сцените, които припомнят за появяването на Младенеца и знаците на Святата нощ. Коледарите, родната декорация на празника, също се появяват върху пощенските картички.
На пръв взор, напълно не на място, на коледна картичка се демонстрира ухилената муцуна на добре охранено прасе - бит, общопризнат от немците с пожеланието за здраве и изобилна годишна продукция. Но до момента в който при немците 150-килограмовият шопар наднича измежду венец от рози или държи в уста нежна детелина, в българския вид прасето бяга ужасено пред джелатина си, който го е погнал с ножа.
Първите приветствени картички за Коледа се появили в Пловдив към края на XIX век. Книжарите ги внасяли най-вече от Виена и Париж. Новата мода бързо се наложила и при започване на предишния век картичките станали неразделна част от празниците.
Постепенно книжарите се изхитрили и почнали да побългаряват вносната стока - просто слагали под картинката надпис „ Честито Рождество Христово ”. Родното произвеждане се появило след 1910 година и скоро съвсем изместило картинките, внасяни от чужбина.
Надписите нормално били банални - благопожелание за радостно прекарване на светлите празници, здраве, триумф, сбъдване на всички желания.
Едно от редките изключения е лиричен изблик на картичка от 1912 година, на която пловдивчанин се оплаква, че го санкционират с ястие на убити зайци. Сложил заека в тенджерата, задушил го с вино и подправки. „ Бях заставен едно шише Садовско от 1904 година да изтабаня след яденето... ", жалва се пловдивчанинът.
Предлагат се тематични картички: нежно прегърнатата фамилна двойка при охолно украсената елха, брачна половинка с коледен подарък под елхата и влюбен брачен партньор с ръка на сърцето, дечица като куклички, нежна госпожица за ергените. Идилични картини, които разнежвали сърцата.
За по-старите били предопределени сцените, които припомнят за появяването на Младенеца и знаците на Святата нощ. Коледарите, родната декорация на празника, също се появяват върху пощенските картички.
На пръв взор, напълно не на място, на коледна картичка се демонстрира ухилената муцуна на добре охранено прасе - бит, общопризнат от немците с пожеланието за здраве и изобилна годишна продукция. Но до момента в който при немците 150-килограмовият шопар наднича измежду венец от рози или държи в уста нежна детелина, в българския вид прасето бяга ужасено пред джелатина си, който го е погнал с ножа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ