Атомният Франкенщайн
Площадката за централата чака нова първа копка
© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ Още по тематиката
АЕЦ " Белене " върви към рестарт
Основният фокус към този момент не е дали да има централа, а обезпечаването на финансиране и вложител
12 мар 2018
Борисов предлага АЕЦ " Белене " за общобалкански план с еврофинансиране
В Лондон министър председателят изиска 30 милиарда евро европейски вложения в инфраструктурата на Западните Балкани
26 фев 2018
БЕХ разгласи конкурс за обслужващи банки
Холдингът приготвя и нова облигационна емисия за най-малко 500 млн. евро
26 фев 2018
Йордан Йорданов: АЕЦ " Белене " е като парен локомотив в епохата на eлектромагнитните влакове
Бившият изпълнителен шеф на АЕЦ " Козлодуй " и притежател на организация " Нуклеон " пред " Капитал "
5 яну 2018
7 извода от отчета на Българска академия на науките за АЕЦ " Белене "
Икономическо знамение, растеж на популацията и увеличено ползване на електричество чакат България до 2040 година съгласно разкрития документ
4 яну 2018 На 20 март се навършват тъкмо 37 години от Постановление №9 на Министерският съвет, с което е одобрена площадка " Белене " за построяването на втора атомна централа в България. Големите планове в България, попаднали в дупката сред края на социализма и прехода, кардинално се движат с такива темпове. Метрото и автомагистрала " Тракия " да вземем за пример лишиха 40 години.
Разликата сред тях и " Белене " е, първо, че от метрото и автомагистралите има явна изгода. Въпреки че 20 години от време на време се приказва по какъв начин без АЕЦ " Белене " в България може да има дефицит на електрическа енергия, това в никакъв случай не се е случвало. И второ, цялата централа би коствала няколко пъти по-скъпо от цялата инфраструктура, построена с грантове от Европейски Съюз. За АЕЦ " Белене " обаче няма фондове.
През февруари 2013 година България публично постави завършек на плана и се озова с два реактора за 3 милиарда лева От известно време насам ръководещите търсят метод да възобновят градежа на АЕЦ " Белене ", като настояват, че на дневен ред е търсене на вложител. Това постоянно е изглеждало подозрително, само че тази седмица се удостовери, че даже без да е ясно дали има вложители и даже след отчет на Българска академия на науките, който сподели, че АЕЦ " Белене " съвсем в никакъв случай няма да бъде стопански логичен, рестартът е въпрос на време. Премиерът Бойко Борисов и енергийният министър Теменужка Петкова към този момент наяве приказват за подобен вид. А редица депутати, с които " Капитал " беседва, въпреки и импровизирано, също потвърдиха, че се върви към рестартиране на плана.
Анализи за опрощение
Формално решението за бъдещето на АЕЦ " Белене " би трябвало да бъде оповестено, откакто Народното събрание прегледа разновидностите за реализация на оборудването, които изиска да му бъдат показани до края на юни. За осъществяване на тази задача в енергийното министерство даже е основана работна група с специалисти от всички компании с отношение към процеса. Но през последните дни Теменужка Петкова на няколко пъти загатна, че алтернатива АЕЦ " Белене " да не се строи към този момент не стои на дневен ред. " Всички предпоставки този план да бъде осъществен са налице. Имаме лицензирана площадка, съоръжение, което сме платили, което дава отговор на всички условия. Имаме нужните фрагменти, които могат прелестно да се оправят с тази задача ", безапелационна беше тя.
Същото деяние се разигра и в края на предходната година, когато се очакваше представянето на разбора на Българска академия на науките за нуждата от атомната централа. Тогава министър Петкова изпреварващо разгласи, че прогнозите са да има дефицит на електрическа енергия в района към 2040 година, въпреки междинните разработки на отчета на академията да посочваха друго. Случайно или не в окончателния вид се оказа, че някои от параметрите в проучването са изменени и към този момент удостоверяват думите на министъра.
Кой ще ни даде пари
Голямата неопределеност е финансирането. В най-оптимистичния вид построяването на АЕЦ " Белене " ще глътне най-малко още 17 милиарда лв. с изключение на изхарчените към този момент 3 милиарда. Така построяването на АЕЦ-а се чака да коства сред 10 и 11 милиарда евро, за съпоставяне - това е общата стойност на всички еврофондове по всички стратегии, които България получава за интервала 2014 - 2022 година
Българската страна публично не желае да дава още пари. От 2014 година насам Борисов повтаря, че АЕЦ " Белене " ще се осъществя единствено на пазарна основа, без вложения от страна на страната и без контракти за дълготрайно изкупуване на създадената електрическа сила. Това обаче няма по какъв начин да се случи - България не би могла да осъществя план за създаване и употреба на АЕЦ, без да поеме ангажимент за гарантиране на нуклеарната сигурност. Такава отговорност стои даже при 100% частна инвестиция в атомна централа.
Участието на " Росатом " наподобява неизбежно, тъй като е мъчно да си представим, че производителят на реакторите би поел отговорност за план, в който не взе участие. Руснаците също са съгласни да финансират, само че против държавно обезпечен заем.
Напоследък се приказва за Европейската капиталова банка (ЕИБ) като вероятен финансов източник (макар да не е известно да е финансирала такива планове досега), само че това не анулира потребността от стратегически вложител. Единственият вид за подобен все още наподобява China National Nuclear Corporation (CNNC) - най-голямата държавна енергийна компания в Китай. Има клюки, че и френската " Електрисите дьо Франс " (EDF) още веднъж може да прояви интерес, откакто преди години отново бе спрягана за вероятен претендент. Нищо от това обаче не наподобява несъмнено - китайски компании дотук не са взели участие в нито един огромен план у нас макар всички спекулации, а с французите даже е нямало още срещи. Дори и някой претендент да се съгласи да влезе в плана, наподобява мощно необикновено той да взе участие, без да е подсилен от държавна гаранция или контракт за изкупуване. За съпоставяне построяването на нови реактори в други страни е обвързвано с държавни гаранции (за унгарската АЕЦ " Пакш " 2 и английската АЕЦ " Хинкли Пойнт " 2), или със наложително изкупуване най-малко на част от електрическата енергия - за турската АЕЦ " Аккую ".
Да строим централа дружно
Лансираният от премиера Бойко Борисов вид АЕЦ " Белене " да се трансформира в балкански план също не стои реалистично. Най-малкото няма международен образец по какъв начин една атомна централа може да бъде построена като обща за няколко страни. Не е ясно по какъв начин при подобен вид ще бъде поделен рискът, отговорностите при ръководството и употребата, както и реализирането на създаваната електрическа сила. Възможно е зад концепцията да се крие напълно български план с поддръжка от Европейска инвестиционна банка и контракти за изкупуване от Македония и Сърбия, които да се употребяват като стръв за вложители. От Министерски съвет оповестиха, че този план даже е бил разискван на диалог сред Борисов и Владимир Путин. Но даже при такова, много екзотично развиване, за България ще остане отговорността за предпазване на отработеното нуклеарно гориво, което е високорадиоактивно и с изключение на уран съдържа също цезий 137, плутоний и други Страната и сега има проблем с отработеното гориво от " Козлодуй ", което поради липса на средства не се изнася към Русия, а се съхранява в самата централа.
Десетки години налог " Белене "
Влизането на вложител ще е още по-трудно поради доста дребния късмет централата да е конкурентоспособна без контракт за наложително изкупуване. Изключително противоречивият разбор на Българска академия на науките сподели, че финансова жизнеспособност може да се реализира единствено при невъзможната композиция от едновременното сбъдване на десетки фактори - един от тях да вземем за пример е нарастване на популацията. Друг е цената на тока - с цел да се възстановят вложенията, цената на електрическата енергия от АЕЦ " Белене " би трябвало бъде най-малко 80 евро за мегаватчас. Докладът планува точно такива да са и пазарните цени в бъдеще.
Според калкулации на проф. Христо Василев обаче, който е измежду създателите на " Стратегия за развиването на енергетиката в България до 2030 година ", цената на електрическата енергия ще е най-малко на половина по-ниска. Конкретно тази от възобновими източници ще се намали неколкократно - до към 30 евро за мегаватчас през 2030 година заради фрапантното поевтиняване и рационализиране на технологиите. Това съгласно Василев значи, че при обвързване със наложително изкупуване годишно българските консуматори ще заплащат за електрическа енергия с 800 млн. евро повече, в случай че нуклеарната централа бъде издигната за сметка на нови зелени централи, акумулатори за предпазване на силата и смарт мрежи, които да автоматизират електроразпределението.
И най-много: за какво?
Освен парите другата огромна спънка пред АЕЦ " Белене " остава смисълът от него. Според отчета на Българска академия на науките България се чака да догони развитите страни по електропотребление на 1 лице, което " основава условия за повишаване на производството на електрическа сила ". Данните от същия този отчет за последните 20 години обаче не демонстрират да има някаква наклонност към доближаване на електропотреблението у нас и на Запад. Един от вероятните сюжети за потребност от фрапантно количество нова сила би пристигнал при затварянето на въглищните централи, което съгласно сегашните еврорегулации ще би трябвало да се случи някъде към 2030 година (ако не бъдат модернизирани). Дори и тогава въпросът ще бъде на изчисление кое е по-смислено: да се влага в тяхното възобновяване, да се строи АЕЦ или да се търсят други възможности. Редица енергийни специалисти да вземем за пример изцяло приказват за навлизането на ВЕИ, енергийната успеваемост и умните технологии в енергетиката, които лимитират загубите и усъвършенстват потреблението.
Целият този спор обаче за момента не се води. Така двете пояснения за активизацията на държавното управление по тематиката остават или предпочитание за разпределение на огромни поръчки, или геополитически блян за помиряване с Русия. А може би и двете.
© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ Още по тематиката
АЕЦ " Белене " върви към рестарт
Основният фокус към този момент не е дали да има централа, а обезпечаването на финансиране и вложител
12 мар 2018
Борисов предлага АЕЦ " Белене " за общобалкански план с еврофинансиране
В Лондон министър председателят изиска 30 милиарда евро европейски вложения в инфраструктурата на Западните Балкани
26 фев 2018
БЕХ разгласи конкурс за обслужващи банки
Холдингът приготвя и нова облигационна емисия за най-малко 500 млн. евро
26 фев 2018
Йордан Йорданов: АЕЦ " Белене " е като парен локомотив в епохата на eлектромагнитните влакове
Бившият изпълнителен шеф на АЕЦ " Козлодуй " и притежател на организация " Нуклеон " пред " Капитал "
5 яну 2018
7 извода от отчета на Българска академия на науките за АЕЦ " Белене "
Икономическо знамение, растеж на популацията и увеличено ползване на електричество чакат България до 2040 година съгласно разкрития документ
4 яну 2018 На 20 март се навършват тъкмо 37 години от Постановление №9 на Министерският съвет, с което е одобрена площадка " Белене " за построяването на втора атомна централа в България. Големите планове в България, попаднали в дупката сред края на социализма и прехода, кардинално се движат с такива темпове. Метрото и автомагистрала " Тракия " да вземем за пример лишиха 40 години.
Разликата сред тях и " Белене " е, първо, че от метрото и автомагистралите има явна изгода. Въпреки че 20 години от време на време се приказва по какъв начин без АЕЦ " Белене " в България може да има дефицит на електрическа енергия, това в никакъв случай не се е случвало. И второ, цялата централа би коствала няколко пъти по-скъпо от цялата инфраструктура, построена с грантове от Европейски Съюз. За АЕЦ " Белене " обаче няма фондове.
През февруари 2013 година България публично постави завършек на плана и се озова с два реактора за 3 милиарда лева От известно време насам ръководещите търсят метод да възобновят градежа на АЕЦ " Белене ", като настояват, че на дневен ред е търсене на вложител. Това постоянно е изглеждало подозрително, само че тази седмица се удостовери, че даже без да е ясно дали има вложители и даже след отчет на Българска академия на науките, който сподели, че АЕЦ " Белене " съвсем в никакъв случай няма да бъде стопански логичен, рестартът е въпрос на време. Премиерът Бойко Борисов и енергийният министър Теменужка Петкова към този момент наяве приказват за подобен вид. А редица депутати, с които " Капитал " беседва, въпреки и импровизирано, също потвърдиха, че се върви към рестартиране на плана.
Анализи за опрощение
Формално решението за бъдещето на АЕЦ " Белене " би трябвало да бъде оповестено, откакто Народното събрание прегледа разновидностите за реализация на оборудването, които изиска да му бъдат показани до края на юни. За осъществяване на тази задача в енергийното министерство даже е основана работна група с специалисти от всички компании с отношение към процеса. Но през последните дни Теменужка Петкова на няколко пъти загатна, че алтернатива АЕЦ " Белене " да не се строи към този момент не стои на дневен ред. " Всички предпоставки този план да бъде осъществен са налице. Имаме лицензирана площадка, съоръжение, което сме платили, което дава отговор на всички условия. Имаме нужните фрагменти, които могат прелестно да се оправят с тази задача ", безапелационна беше тя.
Същото деяние се разигра и в края на предходната година, когато се очакваше представянето на разбора на Българска академия на науките за нуждата от атомната централа. Тогава министър Петкова изпреварващо разгласи, че прогнозите са да има дефицит на електрическа енергия в района към 2040 година, въпреки междинните разработки на отчета на академията да посочваха друго. Случайно или не в окончателния вид се оказа, че някои от параметрите в проучването са изменени и към този момент удостоверяват думите на министъра.
Кой ще ни даде пари
Голямата неопределеност е финансирането. В най-оптимистичния вид построяването на АЕЦ " Белене " ще глътне най-малко още 17 милиарда лв. с изключение на изхарчените към този момент 3 милиарда. Така построяването на АЕЦ-а се чака да коства сред 10 и 11 милиарда евро, за съпоставяне - това е общата стойност на всички еврофондове по всички стратегии, които България получава за интервала 2014 - 2022 година
Българската страна публично не желае да дава още пари. От 2014 година насам Борисов повтаря, че АЕЦ " Белене " ще се осъществя единствено на пазарна основа, без вложения от страна на страната и без контракти за дълготрайно изкупуване на създадената електрическа сила. Това обаче няма по какъв начин да се случи - България не би могла да осъществя план за създаване и употреба на АЕЦ, без да поеме ангажимент за гарантиране на нуклеарната сигурност. Такава отговорност стои даже при 100% частна инвестиция в атомна централа.
Участието на " Росатом " наподобява неизбежно, тъй като е мъчно да си представим, че производителят на реакторите би поел отговорност за план, в който не взе участие. Руснаците също са съгласни да финансират, само че против държавно обезпечен заем.
Напоследък се приказва за Европейската капиталова банка (ЕИБ) като вероятен финансов източник (макар да не е известно да е финансирала такива планове досега), само че това не анулира потребността от стратегически вложител. Единственият вид за подобен все още наподобява China National Nuclear Corporation (CNNC) - най-голямата държавна енергийна компания в Китай. Има клюки, че и френската " Електрисите дьо Франс " (EDF) още веднъж може да прояви интерес, откакто преди години отново бе спрягана за вероятен претендент. Нищо от това обаче не наподобява несъмнено - китайски компании дотук не са взели участие в нито един огромен план у нас макар всички спекулации, а с французите даже е нямало още срещи. Дори и някой претендент да се съгласи да влезе в плана, наподобява мощно необикновено той да взе участие, без да е подсилен от държавна гаранция или контракт за изкупуване. За съпоставяне построяването на нови реактори в други страни е обвързвано с държавни гаранции (за унгарската АЕЦ " Пакш " 2 и английската АЕЦ " Хинкли Пойнт " 2), или със наложително изкупуване най-малко на част от електрическата енергия - за турската АЕЦ " Аккую ".
Да строим централа дружно
Лансираният от премиера Бойко Борисов вид АЕЦ " Белене " да се трансформира в балкански план също не стои реалистично. Най-малкото няма международен образец по какъв начин една атомна централа може да бъде построена като обща за няколко страни. Не е ясно по какъв начин при подобен вид ще бъде поделен рискът, отговорностите при ръководството и употребата, както и реализирането на създаваната електрическа сила. Възможно е зад концепцията да се крие напълно български план с поддръжка от Европейска инвестиционна банка и контракти за изкупуване от Македония и Сърбия, които да се употребяват като стръв за вложители. От Министерски съвет оповестиха, че този план даже е бил разискван на диалог сред Борисов и Владимир Путин. Но даже при такова, много екзотично развиване, за България ще остане отговорността за предпазване на отработеното нуклеарно гориво, което е високорадиоактивно и с изключение на уран съдържа също цезий 137, плутоний и други Страната и сега има проблем с отработеното гориво от " Козлодуй ", което поради липса на средства не се изнася към Русия, а се съхранява в самата централа.
Десетки години налог " Белене "
Влизането на вложител ще е още по-трудно поради доста дребния късмет централата да е конкурентоспособна без контракт за наложително изкупуване. Изключително противоречивият разбор на Българска академия на науките сподели, че финансова жизнеспособност може да се реализира единствено при невъзможната композиция от едновременното сбъдване на десетки фактори - един от тях да вземем за пример е нарастване на популацията. Друг е цената на тока - с цел да се възстановят вложенията, цената на електрическата енергия от АЕЦ " Белене " би трябвало бъде най-малко 80 евро за мегаватчас. Докладът планува точно такива да са и пазарните цени в бъдеще.
Според калкулации на проф. Христо Василев обаче, който е измежду създателите на " Стратегия за развиването на енергетиката в България до 2030 година ", цената на електрическата енергия ще е най-малко на половина по-ниска. Конкретно тази от възобновими източници ще се намали неколкократно - до към 30 евро за мегаватчас през 2030 година заради фрапантното поевтиняване и рационализиране на технологиите. Това съгласно Василев значи, че при обвързване със наложително изкупуване годишно българските консуматори ще заплащат за електрическа енергия с 800 млн. евро повече, в случай че нуклеарната централа бъде издигната за сметка на нови зелени централи, акумулатори за предпазване на силата и смарт мрежи, които да автоматизират електроразпределението.
И най-много: за какво?
Освен парите другата огромна спънка пред АЕЦ " Белене " остава смисълът от него. Според отчета на Българска академия на науките България се чака да догони развитите страни по електропотребление на 1 лице, което " основава условия за повишаване на производството на електрическа сила ". Данните от същия този отчет за последните 20 години обаче не демонстрират да има някаква наклонност към доближаване на електропотреблението у нас и на Запад. Един от вероятните сюжети за потребност от фрапантно количество нова сила би пристигнал при затварянето на въглищните централи, което съгласно сегашните еврорегулации ще би трябвало да се случи някъде към 2030 година (ако не бъдат модернизирани). Дори и тогава въпросът ще бъде на изчисление кое е по-смислено: да се влага в тяхното възобновяване, да се строи АЕЦ или да се търсят други възможности. Редица енергийни специалисти да вземем за пример изцяло приказват за навлизането на ВЕИ, енергийната успеваемост и умните технологии в енергетиката, които лимитират загубите и усъвършенстват потреблението.
Целият този спор обаче за момента не се води. Така двете пояснения за активизацията на държавното управление по тематиката остават или предпочитание за разпределение на огромни поръчки, или геополитически блян за помиряване с Русия. А може би и двете.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ