Дуриан – най-мразеният плод в Азия, но с пазар за милиарди долари
Плодовете са известни със своята прохлада, мирис и неповторим усет. Едва ли има човек, който да не им обръща уместно внимание, изключително откакто получаваме извънреден усет и опция да приемем богато количество витамини с цената на наслада и ободряване. Благодарение на модерната международна комерсиална верига, целогодишно можем да се любуваме на всичко, което се предлага на пазара.
Ето за какво и на Коледа най-вероятно всеки дом ухае на тропическите портокали. За някой този мирис е бил даже част от престижа, само че дано не забравяме, че има плодове, които не влизат в тази категория. Легендарният азиатски плод с името „ Дуриан “, може да се счита за коренна диаметралност. Причината е, че е затрупан с остри и твърди бодли по своето тяло, които при премахването могат да разкрият цялостния капацитет и мирис.
Някои го обожават, а други го ненавиждат единствено с връщането на спомените. До този миг ще откриете в историята, че някои го дефинират с мирис на лук, гниещо месо, канализация и даже мръсни футболни чорапи. Есенцията на този плод е толкоз противна, че цялостен Сингапур не разрешава вноса му и даже превозването по автомагистралите. От другата страна ще открием същинските фенове, които го предлагат за крала на всички плодове. Не е доказано дали в действителност имат синузит, само че Югоизточна Азия е подготвена да води война за него. До през днешния ден се счита, че корените идват или от Борнео или от Суматра, само че най-често може да се открие в Малайзия и Тайланд. Има към 300 типа разновидности и от тях едвам девет са ядливи.
И още веднъж ще открием, че има задоволително критици, които са на мнение, че откакто ароматът ви удари, в никакъв случай повече няма да пожелаете да го опитате и това са точните обстоятелства. Освен това не би трябвало да забравяме, че когато стартира да се предлага на пазара, постоянно има най-малко един мераклия, който да пожелае да го подуши. Търговците на сергиите имат възбрана да го режат, тъй като по този начин отблъскват евентуални клиенти, само че солидната му черупка и покритие може да разреши на безусловно всеки един човек да направи тъкмо това, което желае. Вътрешността – ядливата част – се дефинира с текстурата на ананас или банан, нормално самият плод може да е жълт или бял.
Дурианът нормално пораства по дървета и нормално е кадърен за консумация, когато падне от дървото. Учените припомнят, че постоянно тежестта му може да доближи до 4 кг, а това значи, че същият може да нарани грубо, тъй като приблизително височината на дървото доближава до 40 метра. За първи път се разказва от западен странник, който е посрещнат в богат дом в Азия, където получава въпросният. Описва го като извънредно прелестен и сладостен, с мирис на бадеми. Проблемът е, че от време на време има бонуси като мирис на крема сирене, лук, шери и други доста странни комбинации. Ако може да преживеете всичко това, дано разбираем и къде тъкмо може да го срещнете. На този стадий оповестените врагове, с изключение на Сингапур, са Тайланд, Япония и Хонконг.
Проблемът не е единствено в моментния мирис, само че и във обстоятелството, че доста постоянно се постанова да обърнем внимание и на още една доста значима детайлност – неговата продължителност. Някои от локалните поданици признават, че доста дълго след консумация, ароматите и дъхът не престават да бъдат налични. Японците имат едно доста положително определение – носено изпотено долни дрехи. Достатъчно положителни са, с цел да не разказват точния мирис и есенция. Именно при тях ще открием, че с изключение на надписа „ Забранено пушене “ в градския превоз ще участва и „ Забранено внасянето на дуриан “.
Според някои кулинари, в случай че този плод се готви, ароматът може да се лимитира в помещението, само че пък дъхът, както се разказва от Антъни Бурдян, може да припомня на френска целувка с пенсионерка. Причината за този букет идва с съществуването на към 50 разнообразни химични съставки, както и четири нови и непознати до този миг на науката. Сложната композиция основава и тази легална химическа бомба. Защо ухае по този начин? Според някои учени, това е опитът на самото растение да остане по-дълго живо, с цел да може да пусне семена и да продължи да се популяризира, а тъкмо това изяснява и коравата черупка. Тогава идва въпросът какъв тъкмо е усетът? Това е забавният факт, явно има задоволително хора, които ще одобряват този риск.
Дурианът се оказва извънредно потребен и с изключение на сурова консумация, той се употребява и за производството на вино. Обикновено се готви и се употребява за допълнение на някои ястия, а най-забавното е, че в Азия се употребява за бонбони и торти. Някои сладкарници даже го прибавят за възстановяване на качествата на крем брюле. Най-често в Азия се сервира със захар, завит в палачинка. В Ню Йорк се прибавя към банановия сладолед, като това го трансформира в един от най-популярните усети въобще. Есенциите не се губят изцяло, само че цялостното благополучие не съществува, затова няма по какъв начин да се разочароваме толкоз доста.
Интересното е, че сега пазарът на този плод се приближава до сумата от 17 милиарда $, до момента в който през 2025 година се чака да доближи сумата от 25 милиарда $. И тъй като рекламата е толкоз добра, можем да открием, че Европа и Съединени американски щати нямат нищо срещу да влагат луди пари в тестването на градската легенда. Истината е, че нито един обожател не може да отхвърли съществуването на характерната есенция, само че точно отрицателната страна се оказва доста по-добра, в сравнение с можем да си представим.
Снимки: Wikipedia
