С богата празнична програма Плевен отбеляза 140 години от освобождението си от турско робство
Плевен. С богата празнична стратегия Плевен празнува 140 години от освобождението си от турско иго. На тържествата в Плевен участваха президентът на Република България Румен Радев, вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов и министърът на правораздаването Цецка Цачева. Специално за честванията в града гостува съветска делегация, водена от княз Никита Дмитриевич Ростовский, която е в България по покана на Румен Петков, член на Инициативния комитет за отбелязване на годишнината от освобождението на града. Освен съветската делегация, събитията в Плевен почете и посланикът на Руската федерация н. прочие Анатолий Макаров.
Празничната стратегия стартира в 08.30 ч. в храм „ Света Параскева “, където Плевенският митрополит Игнатий, Западноевропейският митрополит Антоний и Ростовския и Новочеркаският митрополит Меркурий отслужиха празнична света литургия . В 10.00 часа в зала „ Плевен “ в постройката на Областната администрация на княз Никита Дмитреиевич Ростовский бе връчен почетен знак на Министерство на защитата . Събитието се състоя в наличието на министъра на правораздаването Цецка Цачева, плевенски депутати в 44-тото Народно заседание, кметът на Плевен Георг Спартански, регионалният шеф Мирослав Петров. От съветска страна участваха посланикът на Руската федерация н. прочие Анатолий Макаров и представители на делегацията на съветската историческа общественост. Князът получи и почетния знак на Община Плевен, който му бе връчен от кмета на града Георг Спартански. Румен Петков връчи на княз Ростовский пощенски плик и картичка, които отразяват 140-ата годишнина от Плевенската епопея, 110-годишнината от началото на военно-музейното дело и 40-годишнината от основаването на Плевенската гледка. От своя страна князът подари на Регионален военноисторически музей – Плевен корица от списание „ Le Petit Jiurnal ” от 1896 година, а шефът на музея Емилия Зорнишка му връчи първото фототипно издание, обвързвано с паметника на ген. Скобелев в Плевен. Пред събралите се вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов съобщи, че българският народ с дълбока благодарност е построил монументи по пътя на съветската войска в цялата страна. Според него макар повратностите на времето и промяната на политическата обстановка, никой не е съумял да посегне на тези монументи. Каракачанов уточни, че почетният знак се връчва на човек, който носи семейството на общественик и политик на Русия, чиито заслуги България отбелязва паралелно с годишнината от освобождението на Плевен. Пред събралите се Румен Петков съобщи, че княз Никита Дмитриевич Ростовский е създател на неповторимата фраза, че неговата татковина е България, само че неговото родно място е Русия. Той означи, че виталният път на княза е директно обвързван с нашата страна, защото той е роден в София, а неговият дядо е има директно отношение с Освобождението на България. Директорът на Института за съветска история при Руската академия на науките и началник на съветската делегация на Руското историческо общество в България Юрий Петров означи, че визитата на делегацията на Руската историческа общественост в България е знак на благосклонност на Русияи блян да се резервира взаимната ни историческа памет. По думите му историята не трябва да бъде подвластна на политическата обстановка
В 11.00 часа в параклис-мавзолей „ Свети Георги Победоносец “ се организира незабравим обред във връзка 140 години от Плевенската епопея, който приключи с поднасяне на венци и цветя в памет на починалите. Там бе отслужена и панихида за тези, които са дали живота си за освобождението на Плевен. След това в Драматично-куклен спектакъл „ Иван Радоев “ се състоя празничен концерт-спектакъл „ Плевен помни “ .
По-късно съветската делегация сервира цветя на паметника на ген. Скобелев в Плевен.
В града-герой се организира и Кръгла маса във връзка 140-ата годишнина от Плевенската епопея. Домакин на събитието бе регионалният шеф на Плевен Мирослав Петров, който приветства съветските посетители с думите: „ Днес 140 години по-късно Плевен помни героизма и кръвта, попили в нашата земя в мига на свободата “. Той обърна внимание, че в Плевен се пазят костите на починалите войни от Руско-турската освободителна война. Румен Петков, член на Инициативния комитет за отбелязване на 140-ата годишнина и кмет на Плевен в интервала 1995-1999 година, благодари на регионалния шеф Мирослав Петров за гостоприемството и желанието да се даде опция на представители на българската и съветската историческа общественост да създадат полемика, с която да дадат принос в разбора и оценката на борбата за Плевен преди 140 години. Директорът на Регионалния военно-исторически музей Емилия Зорнишка показа отчет, чиято тематика е обвързвана с 140-ата годишнина от Руско-турската война, Плевенската епопея и смисъла на тези събития. Директорът на института по съветска история към Руската академия на науките Юрий Петров Александрович съобщи от своя страна, че Плевенската епопея е била основен епизод от Руско-турската освободителна война. В полемиката се включи Валентин Тодоров, който е потомък архиерейския наместник Антоний Попов, който посреща император Александър II в църквата " Св. Николай " в Плевен и отслужва първия молебен след освобождението на града.
На събитието участваха ръководителят на АБВ Константин Проданов, княз Никита Дмитриевич Ростовский и други представители на съветската делегация, водена от него.
Кулминация на честванията бе организира тържествена заря-проверка на площад „ Възраждане “ и последвалото светлинното шоу „ Плевен падна “ .
Пред събралите се на площада стотици поданици и посетители на града президентът Румен Радев съобщи, че борбата за Плевен се е трансформирала в поврат, без който през днешния ден надали щеше да съществува България. По думите му преди 140 години Плевен е паднал, с цел да се прероди България. „ Ако има нарицателно за подвиг и всеотдайност, извисило се паралелно до свещения връх Шипка, това е името на Плевен “, сподели още Радев. Държавният глава съобщи, че през днешния ден Плевен продължава да бъде същински мемориал на героите от войната. „ Когато историята надживее очевидците, поела по невидимия, само че нездравословен мост на националната памет и когато това се съобщи на идващите генерации след тях, повода може да бъде единствено една – същинска, неподправена, национална благодарност и поклонение към хилядите войни, пристигнали от далечни земи, с цел да отдадат живота си за нашата българска независимост “, съобщи президентът. „ Ние знаем доста добре, че нашата независимост не е получена безплатно. Героизмът и саможертвата на нашите възрожденци, на априлци, на българските опълченци и войни по бойните поля и по скалистите върхове на бащината земя са скъп урок по национално достолепие. Техният героизъм ние няма да забравим. Поклон пред починалите за свободата българска. Да пребъде България “, приключи словото си президентът Румен Радев. От своя страна кметът на града Георг Спартански съобщи, че борбата за Плевен е трансформирала историята освен на един град, а и на една страна и цялостен един континент. „ Плевен – краят на войната, началото на Европа. Ние помним. Плевен помни. Аз помня “, сподели още Спартански.
На 10 декември през 1877 година, след тримесечна блокада, съветската войска съумява да превземе окупирания от Осман паша Плевен. Битката е с решаващо значение за изхода от Руско-турската война (1877-1878 г.), защото от успеха в това стълкновение зависи дали съветските войски ще продължат по-нататъшното си нахлуване в рамките на Османската империя. С рухването на Плевен във войната настава поврат в интерес на Русия. Рано сутринта на 10 декември 1877 година елементи на Плевенския гарнизон подхващат опит да преминат през р. Вит (в региона сред селата Долни Дъбник и Долна Митрополия). С помощта на в точния момент пристигнали подкрепления турските елементи са отблъснати и към 14 ч. Осман паша приема препоръчаната му безусловна капитулация и командваната от него 43 000-на войска попада в плен. Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е довела до освобождението на по-голямата част от българския народ от османско робство и до възобновяване на българската страна. Предизвиква се от подема на националноосвободителните придвижвания на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което стартира така наречен Източна рецесия, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България) и необятното публично придвижване в тяхна поддръжка. Целта на Русия е да подкрепи революционното придвижване в устрема си да ускори своето въздействие на Балканите и да отстрани някои неподходящи за нея последствия от Кримската война (1853-1856 г.).
Празничната стратегия стартира в 08.30 ч. в храм „ Света Параскева “, където Плевенският митрополит Игнатий, Западноевропейският митрополит Антоний и Ростовския и Новочеркаският митрополит Меркурий отслужиха празнична света литургия . В 10.00 часа в зала „ Плевен “ в постройката на Областната администрация на княз Никита Дмитреиевич Ростовский бе връчен почетен знак на Министерство на защитата . Събитието се състоя в наличието на министъра на правораздаването Цецка Цачева, плевенски депутати в 44-тото Народно заседание, кметът на Плевен Георг Спартански, регионалният шеф Мирослав Петров. От съветска страна участваха посланикът на Руската федерация н. прочие Анатолий Макаров и представители на делегацията на съветската историческа общественост. Князът получи и почетния знак на Община Плевен, който му бе връчен от кмета на града Георг Спартански. Румен Петков връчи на княз Ростовский пощенски плик и картичка, които отразяват 140-ата годишнина от Плевенската епопея, 110-годишнината от началото на военно-музейното дело и 40-годишнината от основаването на Плевенската гледка. От своя страна князът подари на Регионален военноисторически музей – Плевен корица от списание „ Le Petit Jiurnal ” от 1896 година, а шефът на музея Емилия Зорнишка му връчи първото фототипно издание, обвързвано с паметника на ген. Скобелев в Плевен. Пред събралите се вицепремиерът и министър на защитата Красимир Каракачанов съобщи, че българският народ с дълбока благодарност е построил монументи по пътя на съветската войска в цялата страна. Според него макар повратностите на времето и промяната на политическата обстановка, никой не е съумял да посегне на тези монументи. Каракачанов уточни, че почетният знак се връчва на човек, който носи семейството на общественик и политик на Русия, чиито заслуги България отбелязва паралелно с годишнината от освобождението на Плевен. Пред събралите се Румен Петков съобщи, че княз Никита Дмитриевич Ростовский е създател на неповторимата фраза, че неговата татковина е България, само че неговото родно място е Русия. Той означи, че виталният път на княза е директно обвързван с нашата страна, защото той е роден в София, а неговият дядо е има директно отношение с Освобождението на България. Директорът на Института за съветска история при Руската академия на науките и началник на съветската делегация на Руското историческо общество в България Юрий Петров означи, че визитата на делегацията на Руската историческа общественост в България е знак на благосклонност на Русияи блян да се резервира взаимната ни историческа памет. По думите му историята не трябва да бъде подвластна на политическата обстановка
В 11.00 часа в параклис-мавзолей „ Свети Георги Победоносец “ се организира незабравим обред във връзка 140 години от Плевенската епопея, който приключи с поднасяне на венци и цветя в памет на починалите. Там бе отслужена и панихида за тези, които са дали живота си за освобождението на Плевен. След това в Драматично-куклен спектакъл „ Иван Радоев “ се състоя празничен концерт-спектакъл „ Плевен помни “ .
По-късно съветската делегация сервира цветя на паметника на ген. Скобелев в Плевен.
В града-герой се организира и Кръгла маса във връзка 140-ата годишнина от Плевенската епопея. Домакин на събитието бе регионалният шеф на Плевен Мирослав Петров, който приветства съветските посетители с думите: „ Днес 140 години по-късно Плевен помни героизма и кръвта, попили в нашата земя в мига на свободата “. Той обърна внимание, че в Плевен се пазят костите на починалите войни от Руско-турската освободителна война. Румен Петков, член на Инициативния комитет за отбелязване на 140-ата годишнина и кмет на Плевен в интервала 1995-1999 година, благодари на регионалния шеф Мирослав Петров за гостоприемството и желанието да се даде опция на представители на българската и съветската историческа общественост да създадат полемика, с която да дадат принос в разбора и оценката на борбата за Плевен преди 140 години. Директорът на Регионалния военно-исторически музей Емилия Зорнишка показа отчет, чиято тематика е обвързвана с 140-ата годишнина от Руско-турската война, Плевенската епопея и смисъла на тези събития. Директорът на института по съветска история към Руската академия на науките Юрий Петров Александрович съобщи от своя страна, че Плевенската епопея е била основен епизод от Руско-турската освободителна война. В полемиката се включи Валентин Тодоров, който е потомък архиерейския наместник Антоний Попов, който посреща император Александър II в църквата " Св. Николай " в Плевен и отслужва първия молебен след освобождението на града.
На събитието участваха ръководителят на АБВ Константин Проданов, княз Никита Дмитриевич Ростовский и други представители на съветската делегация, водена от него.
Кулминация на честванията бе организира тържествена заря-проверка на площад „ Възраждане “ и последвалото светлинното шоу „ Плевен падна “ .
Пред събралите се на площада стотици поданици и посетители на града президентът Румен Радев съобщи, че борбата за Плевен се е трансформирала в поврат, без който през днешния ден надали щеше да съществува България. По думите му преди 140 години Плевен е паднал, с цел да се прероди България. „ Ако има нарицателно за подвиг и всеотдайност, извисило се паралелно до свещения връх Шипка, това е името на Плевен “, сподели още Радев. Държавният глава съобщи, че през днешния ден Плевен продължава да бъде същински мемориал на героите от войната. „ Когато историята надживее очевидците, поела по невидимия, само че нездравословен мост на националната памет и когато това се съобщи на идващите генерации след тях, повода може да бъде единствено една – същинска, неподправена, национална благодарност и поклонение към хилядите войни, пристигнали от далечни земи, с цел да отдадат живота си за нашата българска независимост “, съобщи президентът. „ Ние знаем доста добре, че нашата независимост не е получена безплатно. Героизмът и саможертвата на нашите възрожденци, на априлци, на българските опълченци и войни по бойните поля и по скалистите върхове на бащината земя са скъп урок по национално достолепие. Техният героизъм ние няма да забравим. Поклон пред починалите за свободата българска. Да пребъде България “, приключи словото си президентът Румен Радев. От своя страна кметът на града Георг Спартански съобщи, че борбата за Плевен е трансформирала историята освен на един град, а и на една страна и цялостен един континент. „ Плевен – краят на войната, началото на Европа. Ние помним. Плевен помни. Аз помня “, сподели още Спартански.
На 10 декември през 1877 година, след тримесечна блокада, съветската войска съумява да превземе окупирания от Осман паша Плевен. Битката е с решаващо значение за изхода от Руско-турската война (1877-1878 г.), защото от успеха в това стълкновение зависи дали съветските войски ще продължат по-нататъшното си нахлуване в рамките на Османската империя. С рухването на Плевен във войната настава поврат в интерес на Русия. Рано сутринта на 10 декември 1877 година елементи на Плевенския гарнизон подхващат опит да преминат през р. Вит (в региона сред селата Долни Дъбник и Долна Митрополия). С помощта на в точния момент пристигнали подкрепления турските елементи са отблъснати и към 14 ч. Осман паша приема препоръчаната му безусловна капитулация и командваната от него 43 000-на войска попада в плен. Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е довела до освобождението на по-голямата част от българския народ от османско робство и до възобновяване на българската страна. Предизвиква се от подема на националноосвободителните придвижвания на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което стартира така наречен Източна рецесия, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България) и необятното публично придвижване в тяхна поддръжка. Целта на Русия е да подкрепи революционното придвижване в устрема си да ускори своето въздействие на Балканите и да отстрани някои неподходящи за нея последствия от Кримската война (1853-1856 г.).
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ