(Plato surrounded by students in his Academy in Athens. Mosaic

(Plato surrounded by students in his Academy in Athens. Mosaic (detail) from the Villa of T. Siminius Stephanus, Pompeii, 1st century B.C. Roman National Archaeological Museum, Naples)

Справедливостта е потребна за мощния

Когато към този момент в диалога си стигнахме дотука и за всички стана ясно, че схващането за справедливостта се беше обърнало в противоположното, Тразимах, вместо да отговори, ме попита: Кажи ми, Сократе, имаш ли кърмачка?

– Защо пък този въпрос? – попитах аз. – Не е ли по-добре за тебе да отговаряш, вместо да питаш за това?

– Затова – рече той, – че тя не обръща внимание на твоя сополив нос и не те изтрива, въпреки че имаш потребност, когато пред нея не различаваш овцете от овчаря.

– Защо пък това? – казах аз.

– Затова, че ти мислиш какво овчарите и воловарите се грижат за положителното на овцете и воловете, пасат ги и ги хранят, като се грижат за нещо друго, а не за положително на господарите и за свое персонално положително. Нали ти същото мислиш и за управниците на страните, които ръководят добре, а точно че те залягат за ръководените, както овчарите за овцете, т.е. грижат се през деня и нощем за тях, с цел да извлекат по-голяма изгода от тях. Ти си прекомерно надалеч от понятието за справедливото и за справедливостта и за несправедливото и несправедливостта, та не знаеш, че справедливостта и справедливото в същина са непознато положително, потребно на по-силния и управника, а за подчинения и служителя са лично щета. А неправдата, която е противоположна на правдата, управлява глупавите и справедливите. Подчинените правят това, което е потребно за управника, т.е. по-силния; като му служат, те го вършат благополучен, а себе си ни минимум не ощастливяват. О, преглупавий Сократе, би трябвало да се има пред тип, че справедливият човек е на всички места в по-неизгодно състояние от несправедливия.

На първо място, в частните връзки, когато двамата стартират някоя обща работа, няма да намериш на никое място, че тая обща работа накрая носи повече изгода на справедливия, в сравнение с несправедливия, а му носи по-малко. Второ, в случай че в публичните каузи би трябвало да се внасят суми, то от равни елементи справедливият внася повече, несправедливият по-малко. Ако пък би трябвало да се получава нещо, първият не взема нищо, а вторият взема доста. Когато и двамата управляват някаква държавна работа, справедливият даже и да няма друга загуба, то заради неполагане на грижи за частните си работи ги вижда в прекомерно неприятно положение, а от публичната си активност няма никаква изгода заради своята правдивост. Освен това справедливият бива упрекван от своите домашни и родственици, тъй като не желае да им бъде потребен мимо справедливостта.

При несправедливия всичко е назад. Говоря за този, за който преди малко приказвах: имащият огромна власт е неутолим. Наблюдавай този, в случай че искаш да схванеш какъв брой е по-полезно за неговата персонална полза да бъде неправдив, нежели обективен. Най-лесно ще узнаеш това, когато стигнеш до съвършената неправда, която прави несправедливия най-щастлив, а понасящите неправда и нежелаещите да постъпват незаслужено прави най-нещастни. Това е тиранията, която лека-полека, скрито и насилствено граби непознатото – свещени и несвещени парцели, частни и публични, всичко. Този, който постъпва незаслужено, не остава прикрит, бива наказван и подхвърлян на огромно непочтеност. Тия, които правят такива закононарушения, според от типа на закононарушението се назовават и светотатци, и поробители на хора, и стенорушители, и измамници, и крадци. А пък когато някой освен заграбва парцелите на жителите, само че и тях самите заробва, той вместо с тия срамни имена бива наричан щастливец и благословен освен от жителите, само че и от други, които изцяло са уверени, че той е неправдив. Укорителите на несправедливостта я упрекват не заради това, че тя предизвиква несправедливост, а за това, че се плашат от страдалчество.

И така, Сократе, несправедливостта в огромна степен е по-силна, по-свободна и по-властна от справедливостта, както споделих в самото начало: справедливостта е потребна на по-силния, а несправедливостта е преференциална и потребна за себе си.

Избрано от: „ Държавата “, Платон, преводач Александър Милев, изд. „ Наука и изкуство “, София, 1981 година
Изображение: Plato surrounded by students in his Academy in Athens. Mosaic (detail) from the Villa of T. Siminius Stephanus, Pompeii, 1st century B.C. Roman National Archaeological Museum, Naples, Wikimedia Commons