(Plato surrounded by students in his Academy in Athens. Mosaic

...
(Plato surrounded by students in his Academy in Athens. Mosaic
Коментари Харесай

Справедливият човек е навсякъде в по-неизгодно положение от несправедливия ♥ ПЛАТОН

(Plato surrounded by students in his Academy in Athens. Mosaic (detail) from the Villa of T. Siminius Stephanus, Pompeii, 1st century B.C. Roman National Archaeological Museum, Naples)

Справедливостта е потребна за мощния

Когато към този момент в диалога си стигнахме дотука и за всички стана ясно, че схващането за справедливостта се беше обърнало в противоположното, Тразимах, вместо да отговори, ме попита: Кажи ми, Сократе, имаш ли кърмачка?

– Защо пък този въпрос? – попитах аз. – Не е ли по-добре за тебе да отговаряш, вместо да питаш за това?

– Затова – рече той, – че тя не обръща внимание на твоя сополив нос и не те изтрива, въпреки че имаш потребност, когато пред нея не различаваш овцете от овчаря.

– Защо пък това? – казах аз.

– Затова, че ти мислиш какво овчарите и воловарите се грижат за положителното на овцете и воловете, пасат ги и ги хранят, като се грижат за нещо друго, а не за положително на господарите и за свое персонално положително. Нали ти същото мислиш и за управниците на страните, които ръководят добре, а точно че те залягат за ръководените, както овчарите за овцете, т.е. грижат се през деня и нощем за тях, с цел да извлекат по-голяма изгода от тях. Ти си прекомерно надалеч от понятието за справедливото и за справедливостта и за несправедливото и несправедливостта, та не знаеш, че справедливостта и справедливото в същина са непознато положително, потребно на по-силния и управника, а за подчинения и служителя са лично щета. А неправдата, която е противоположна на правдата, управлява глупавите и справедливите. Подчинените правят това, което е потребно за управника, т.е. по-силния; като му служат, те го вършат благополучен, а себе си ни минимум не ощастливяват. О, преглупавий Сократе, би трябвало да се има пред тип, че справедливият човек е на всички места в по-неизгодно състояние от несправедливия.

На първо място, в частните връзки, когато двамата стартират някоя обща работа, няма да намериш на никое място, че тая обща работа накрая носи повече изгода на справедливия, в сравнение с несправедливия, а му носи по-малко. Второ, в случай че в публичните каузи би трябвало да се внасят суми, то от равни елементи справедливият внася повече, несправедливият по-малко. Ако пък би трябвало да се получава нещо, първият не взема нищо, а вторият взема доста. Когато и двамата управляват някаква държавна работа, справедливият даже и да няма друга загуба, то заради неполагане на грижи за частните си работи ги вижда в прекомерно неприятно положение, а от публичната си активност няма никаква изгода заради своята правдивост. Освен това справедливият бива упрекван от своите домашни и родственици, тъй като не желае да им бъде потребен мимо справедливостта.

При несправедливия всичко е назад. Говоря за този, за който преди малко приказвах: имащият огромна власт е неутолим. Наблюдавай този, в случай че искаш да схванеш какъв брой е по-полезно за неговата персонална полза да бъде неправдив, нежели обективен. Най-лесно ще узнаеш това, когато стигнеш до съвършената неправда, която прави несправедливия най-щастлив, а понасящите неправда и нежелаещите да постъпват незаслужено прави най-нещастни. Това е тиранията, която лека-полека, скрито и насилствено граби непознатото – свещени и несвещени парцели, частни и публични, всичко. Този, който постъпва незаслужено, не остава прикрит, бива наказван и подхвърлян на огромно непочтеност. Тия, които правят такива закононарушения, според от типа на закононарушението се назовават и светотатци, и поробители на хора, и стенорушители, и измамници, и крадци. А пък когато някой освен заграбва парцелите на жителите, само че и тях самите заробва, той вместо с тия срамни имена бива наричан щастливец и благословен освен от жителите, само че и от други, които изцяло са уверени, че той е неправдив. Укорителите на несправедливостта я упрекват не заради това, че тя предизвиква несправедливост, а за това, че се плашат от страдалчество.

И така, Сократе, несправедливостта в огромна степен е по-силна, по-свободна и по-властна от справедливостта, както споделих в самото начало: справедливостта е потребна на по-силния, а несправедливостта е преференциална и потребна за себе си.

Избрано от: „ Държавата “, Платон, преводач Александър Милев, изд. „ Наука и изкуство “, София, 1981 година
Изображение: Plato surrounded by students in his Academy in Athens. Mosaic (detail) from the Villa of T. Siminius Stephanus, Pompeii, 1st century B.C. Roman National Archaeological Museum, Naples, Wikimedia Commons

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР