Предприемач за бъдещето на плащането с карта: Повече рискове крие съхраняването на парите под дюшека
Плащането с карта е безвредно, само че нашата цифрова финансова просветеност би трябвало да се увеличи, с цел да го осъзнаем. Важно е да кажем, че повече опасности крие съхраняването на парите " под дюшека “, в сравнение с разплащането онлайн. Това сподели предприемачът Георги Захариев в " Денят на Фокус “по радио " Фокус “.
" Потребителите избират заплащането с карта. Трябва да имаме поради, че пандемията прекатурна разплащателните им привички и ги насочи към онлайн банкирането и заплащането с карта, вместо в брой “, регистрира специалистът.
На държавно равнище държавните управления биха желали да сложат предел на заплащанията в брой, с цел да изсветлят стопанската система и да има проследяемост на заплащанията. В този смисъл им е нужен цифров списък на тези заплащания, обезпечен от заплащането с карта и онлайн, разясни Георги Захариев.
" Има две неща, които би трябвало да оценим като рискове– в случай че не сме осведомени каква информация вкарваме, когато плащаме цифрово, се тормозим, тъй като мислим, че някой ще получи всички наши данни, ще изтегли заем от наше име. Става дума за цифрова финансова просветеност, която е ниска у нас – това води до въвеждането на данни онлайн, които не са нужни за съответното заплащане “, акцентира Захариев. " Вторият риск е на световно равнище – рискът на свободата. Кешът е знак на независимост – имаме цялостен надзор върху парите си. Дигитализацията прави разплащанията ни забележими за държавното управление и в този смисъл свободата понижава. Това към момента обаче не е действителен риск сега, а предстоящ подобен “, съобщи още събеседникът.
" Мога да успокоя хората с дребни бизнеси, като им кажа, че картовите разплащания са сигурни, а таксите на компаниите са подчинени на конкуренцията сред тях, тъй като те се пробват да оферират по-изгодни условия за ползвателите на цифрови услуги като картовите и онлайн разплащанията “, акцентира предприемачът.
" Няма да изчезнат парите – просто се получава дребна такса за обслужване на ПОС терминал или онлайн банкова сметка. Това няма да ощети дребния бизнес, котйо би трябвало да отдели сред 20 и 100 лева месечно за тези такси. Важното е притежателите на подобен бизнес да помислят могат ли да си разрешат тази такса всеки месец “, акцентира Захариев.
" В Гърция лимитът на разплащанията в брой стана 500 евро, все пак делът на сивата стопанска система там е много висок. Няма директна корелация сред двете неща. В Германия пък още нямаше предел, само че все пак сивата стопанската система беше в пъти по-ниска като % от тази в Гърция. Става дума за просвета на заплащането. Ако някой е шарлатанин, той ще откри метод да крие пари, без значение дали цифрово или на хартия. Въпросът е какъв брой са ефикасни управляващите, а не дали плащаме в брой или цифрово “, уверен е Захариев.
Преди няколко дни Европейска комисия обсъждаше в Европейски Съюз да се вкара предел на кеш заплащанията, еднакъв на цената на 20 000 лева " У нас сега този предел е 10 000 лева Първата стъпка е просветителна акция. 45% от българите употребяват онлайн банкиране, а 55% - не. Тези данни от наше изследване демонстрират, че хората се тормозят и още преглеждат финансовата ни система като застинала в 1997 година Икономиката ни през днешния ден към този момент е по-стабилна “, акцентира специалистът. В банката чиновниците могат да оказват помощ, тъй като могат да се усъмнят в тегленето на огромни суми от сметката Ви и в действителност могат да Ви спомагат да наблюдавате потока на парите си, сподели още той.
" Трябва да има естествена борба сред кеша и цифровите заплащания, което дава повече независимост на избора на потребителите. Всеки би трябвало самичък да може да избере по какъв начин да прави заплащанията си. Нормално е бизнесът да бъде обект на някаква форма на регулация на заплащанията, тъй като той би трябвало да се регистрира пред Национална агенция за приходите “, сподели още Георги Захариев.
" Потребителите избират заплащането с карта. Трябва да имаме поради, че пандемията прекатурна разплащателните им привички и ги насочи към онлайн банкирането и заплащането с карта, вместо в брой “, регистрира специалистът.
На държавно равнище държавните управления биха желали да сложат предел на заплащанията в брой, с цел да изсветлят стопанската система и да има проследяемост на заплащанията. В този смисъл им е нужен цифров списък на тези заплащания, обезпечен от заплащането с карта и онлайн, разясни Георги Захариев.
" Има две неща, които би трябвало да оценим като рискове– в случай че не сме осведомени каква информация вкарваме, когато плащаме цифрово, се тормозим, тъй като мислим, че някой ще получи всички наши данни, ще изтегли заем от наше име. Става дума за цифрова финансова просветеност, която е ниска у нас – това води до въвеждането на данни онлайн, които не са нужни за съответното заплащане “, акцентира Захариев. " Вторият риск е на световно равнище – рискът на свободата. Кешът е знак на независимост – имаме цялостен надзор върху парите си. Дигитализацията прави разплащанията ни забележими за държавното управление и в този смисъл свободата понижава. Това към момента обаче не е действителен риск сега, а предстоящ подобен “, съобщи още събеседникът.
" Мога да успокоя хората с дребни бизнеси, като им кажа, че картовите разплащания са сигурни, а таксите на компаниите са подчинени на конкуренцията сред тях, тъй като те се пробват да оферират по-изгодни условия за ползвателите на цифрови услуги като картовите и онлайн разплащанията “, акцентира предприемачът.
" Няма да изчезнат парите – просто се получава дребна такса за обслужване на ПОС терминал или онлайн банкова сметка. Това няма да ощети дребния бизнес, котйо би трябвало да отдели сред 20 и 100 лева месечно за тези такси. Важното е притежателите на подобен бизнес да помислят могат ли да си разрешат тази такса всеки месец “, акцентира Захариев.
" В Гърция лимитът на разплащанията в брой стана 500 евро, все пак делът на сивата стопанска система там е много висок. Няма директна корелация сред двете неща. В Германия пък още нямаше предел, само че все пак сивата стопанската система беше в пъти по-ниска като % от тази в Гърция. Става дума за просвета на заплащането. Ако някой е шарлатанин, той ще откри метод да крие пари, без значение дали цифрово или на хартия. Въпросът е какъв брой са ефикасни управляващите, а не дали плащаме в брой или цифрово “, уверен е Захариев.
Преди няколко дни Европейска комисия обсъждаше в Европейски Съюз да се вкара предел на кеш заплащанията, еднакъв на цената на 20 000 лева " У нас сега този предел е 10 000 лева Първата стъпка е просветителна акция. 45% от българите употребяват онлайн банкиране, а 55% - не. Тези данни от наше изследване демонстрират, че хората се тормозят и още преглеждат финансовата ни система като застинала в 1997 година Икономиката ни през днешния ден към този момент е по-стабилна “, акцентира специалистът. В банката чиновниците могат да оказват помощ, тъй като могат да се усъмнят в тегленето на огромни суми от сметката Ви и в действителност могат да Ви спомагат да наблюдавате потока на парите си, сподели още той.
" Трябва да има естествена борба сред кеша и цифровите заплащания, което дава повече независимост на избора на потребителите. Всеки би трябвало самичък да може да избере по какъв начин да прави заплащанията си. Нормално е бизнесът да бъде обект на някаква форма на регулация на заплащанията, тъй като той би трябвало да се регистрира пред Национална агенция за приходите “, сподели още Георги Захариев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ