Проф. Андрей Зорин: Русия воюва с украинците не защото искат да се откъснат от империята, а защото не желаят да бъдат руснаци
Плашеща е обсесията на кремълските политици към историческата проблематика
Третият стадий на путинизма е обвързван с месианската концепция, че Русия би трябвало да бъде в авангарда на всички, условно казано, властнически режими, които са длъжни да освободят човечеството от „ демократичната болест “, споделя откривателя
Интервю на Сергей Медведев, радио „ Свобода “
- Ще стартира с откъс от публикацията на Лев Толстой „ Опомнете се “, написана в дните на мобилизацията за руско-японската война през 1904 година: „ Оглупели от молебствия, проповеди, апели, процесии пушечното месо, стотици хиляди индивида, облечени еднообразно, само че с разнообразни оръдия за ликвидиране, оставяйки родители, дами, деца, с тъга на сърцето, само че с подправен кураж отиват там, където те, рискувайки със гибелта, ще извършат най-ужасното нещо – убийството на хора, които те не познават, и които не са им създали нищо неприятно “.
Мисля, че нищо не се е трансформирало. Руските хора тъкмо по същия метод отиват на война – с тъга на сърцето, само че с подправен кураж.
Възкресява ли Путин някои от историческите модели на съветската империя, абсолютизма, самодържавието?
-Руската империя е била устроена по напълно различен метод. Но тази прилика е много стимулирана – руската страна от 30-те години, опитът изначало да бъде възсъздаден изродения тоталитаризъм от късносъветската ера и плавния декаданс към високототалитарен режим от сталински вид. Ето това се пробват да възстановят в една или друга степен, въпреки и с стеснен триумф.
Сегашните военни дейности са белязани от дълбока асиметричност.
От едната страна имаме фактически класическа, по учебник, антиколониална и антиимперска, национално-освободителна война, а от другата– не толкоз опит за ретровъзстановяване на империята, колкото опит за преформулиране на същността на нацията, да бъде избрана Украйна като част от „ съветското национално тяло “.
Украинците са упрекнати в изменничество, те сякаш са предали своята съветска природа, отхвърля се тяхната национална еднаквост всъщност. Война с тях се води не тъй като те желаят да се откъснат от империята, а тъй като не желаят да бъдат руснаци, не признават съветската еднаквост, упорстват за друга,собствена еднаквост, която съветското управление отхвърля да им признае.
Това е покруса от необикновен мащаб.
-Това е в духа на путинската идея за единния народ: руснаци и украинци.
- Да, несъмнено. И белорусите също. В рамката на тази идея единствено възсъединеният народ може да бъде център на империята.
- Концепцията за единния народ има ли някакви исторически учредения?
-Разбира се, че не.
-Имало ли е интервал в историята на съветската империя, когато „ великоросите “ са се чувствали един народ с „ малоросите “?
-Това е доста късно откритие. Изобщо тези етнически категории са доста късни, изобщо целият този категориален уред няма никакво отношение към времената на Киевска Рус, това е XVII–XVIII век. Тогава фактически е имало разнообразни гледни точки: някои считали, че това е един народ, други – че това са разклонения на един народ, а трети – че това са разнообразни нации. Имало е хора, които са считали, че към този народ принадлежат и поляците, само че също са „ отклонение “.
Част от малоросите считали себе си за част от единното източнославянско племе.
Проблемът е в това, че всичко това няма значение при оценката на актуалните събития.
Много е забавен въпросът от кое място е тръгнало всичко, по какъв начин се е развивало? Но мен, почтено казано, ме плаши обсесията на политиците към историческата проблематика.
В думите на Путин не е ужасно това, че той зле познава историята – това по какъв начин да е.
Страшното е това, че той счита, че проблемите на днешния ден могат да бъдат решавани на основата на събития с 2000-годишна или столетна отминалост. Ето това е доста по-опасно.
-Аз постоянно си припомням обаче Бжежински, който беше споделил, че Русия ще престане да бъде империя в случай че изгуби Украйна? Така ли е в действителност? Защо Русия се държи със зъби и нокти за Украйна? Действително ли загубата на Украйна ще унищожи съветския имперски мит?
-Трудно е да се каже, само че евентуално.
Случи се по този начин, че 20 години преди 2014 година, преди анексирането на Крим написах публикация, че център на съветското имперско схващане през последните 200 години, на имперската митология на Руската империя, е Крим.
Да, фактически, Украйна играе голяма роля освен в имперската, само че и в националната еднаквост. Ако бъде „ отсечен “ Киев, то съветската история ще стане по-къса с най-малко 250 години и доста неща ще стартират да наподобяват по друг метод.
Символичното завещание е мъчно да бъде поделено, то е неделимо.
Руската империя е провъзгласена като такава от Петър, който се афишира за император, а Русия за империя.
За разбиранията от XVIII век принадлежността към европейската цивилизация е било синоним на това да си човек, всички отвън рамките на европейската цивилизация са били диваци, както са считали тогава, а базов пример за това била гръко-римската древност.
На нея е издигнат „ гръцкия “ план на Екатерина II, „ Константинопол “ през православната черква, и Крим бил съветският вход към античността. Чрез митологията за това, че княз Владимир се е покръстил в Херсонес, посредством „ античните “ монументи и по този начин нататък – това било нашето знаме за европейскост, класичност и принадлежност на Русия към общото завещание на европейските империи.
Но тази Русия, която се опита да си върне Крим по боен път през 2014 година, да го покори, към този момент не се пробва да бъде европейска, не постулира себе си като европейска страна.
В това има някакъв чудноват цивилизационен разлом, само че паметта за това е непокътната.
- Загубата на Крим, загубата на Украйна, какво значи това в огромна историческа вероятност? „ Мечката “ ще се върне в тайгата, Русия ще се върне към московския интервал от историята си: свършва имперският интервал и се връщаме към наследството на ордата?
-Така не става в историята. Ние приказваме за днешната политика като за ретрополитика, нея се пробват да я върнат някъде, а връщането е невероятно, ние се движим от тази точка, в която се намираме сега.
Да, фактически, Русия, каквато я познаваме (нейният имперски интервал XVIII–XIX век и в руско време), е била издигната върху гигантския вътрешен ерес сред напълно европеизираните елити и забележителна част от неевропейската страна.
И в този тип, в какъвто е съществувала, замислена като голямо имперско образувание от европейски вид, Русия повече няма да съществува.
-Тоест, можем да кажем, че това е завършек на епохата на Петър Велики. Голяма част от европейските елити в този момент или са напуснали Русия, или стоят на опашка на границата.
Но аз се запитвам от позиция на огромната идеология на последните 300 години по какъв начин може да бъде избран путинизмът?
-Путинизмът, при опазване на единната система за един водач, мина през три напълно отчетливи етапи.
Първата фаза беше на границата на двата века с идването на власт на настоящия господар-император, съгласно мен, наследи 90-те години в концепцията, че ни е необходим цивилизован обичай от европейски вид, че ние би трябвало, както тогава се споделяше, да догоним Португалия.
Но ето по какъв начин разсъждаваха елитите тогава: „ Държавата ни е слаба, играем си на някаква ненужна ни народна власт, а страната не може да се оправи нито с чеченския фракционизъм, нито с районната рецесия, нито с бароните-олигарси. А в този момент ние ще построим мощна, мощна, полицейска страна, тя ще ни обезпечи рационализация и ще вкара този европейски обичай принудително, от горната страна “. И би трябвало да кажем, че забележителна част от прозападната демократична общност беше подготвена да се съгласи с тази идея.
- Да, още едно връщане към времето на Петър.
-Да. Този консенсус рухна по време на по този начин наречената „ рокада “ (има се поради промяната на постовете президент-премиер на Путин и Медведев), на Блатните митинги (протестите против фалшифицираните избори на „ Болотная площадь “ – „ Блатния площад “) от 2011-2012 година, след които този отдръпнал своята поддръжка градски просветен хайлайф беше преименуван на «бандерлози», «хамончета», «пармезанчета» и по този начин нататък.
Възникна неославянофилската изолационистка теория.
Какво му беше неприятното на първия модел?
Той едва осигуряваше идеологически несменяемост на властта. В неговите рамки беше невероятно да бъде аргументирано за какво президентът би трябвало да бъде безконечен.
Спомнете си, че изначало самият Путин говореше а това, че „ не би трябвало да се заседява “. След това се наложи внезапно да се откаже от думите си.
Възникна неизолационистка форма на традиционализъм – националните опори. Опорите, прочее, бяха три. Първата – сама по себе си концепцията за несменяемата власт, втората – фетиш към успеха (с православното възобновление нищо не се получи и сътвориха военния фетиш към победата), преобразяване на успеха в вяра. И третият детайл, към този момент напълно мистериозен, беше истеричната хомофобия, която в съветската просвета в никакъв случай не е съществувала.
-Но я има в доста тоталитарни, фашистки режими.
А каква е същността на третия стадий на путинизма, който очевидно настава в този момент – през 2022 година?
- Аз мисля, че той стартира с поправките в Конституцията. Третият стадий на путинизма, съгласно мен, е обвързван с месианската концепция, че Русия би трябвало да бъде в авангарда на всички, условно казано, властнически режими, които са длъжни да освободят човечеството от „ демократичната болест “. А нашето свято войнство е длъжно да ни обезпечи триумфална победа. Затова е нужно нашето самообладание и подготвеност за доста ограничения.
*Професор Андрей Зорин е историк, литературовед, лекар по философия, учител в Оксфордския университет.
Превод: Faktor.bg
Третият стадий на путинизма е обвързван с месианската концепция, че Русия би трябвало да бъде в авангарда на всички, условно казано, властнически режими, които са длъжни да освободят човечеството от „ демократичната болест “, споделя откривателя
Интервю на Сергей Медведев, радио „ Свобода “
- Ще стартира с откъс от публикацията на Лев Толстой „ Опомнете се “, написана в дните на мобилизацията за руско-японската война през 1904 година: „ Оглупели от молебствия, проповеди, апели, процесии пушечното месо, стотици хиляди индивида, облечени еднообразно, само че с разнообразни оръдия за ликвидиране, оставяйки родители, дами, деца, с тъга на сърцето, само че с подправен кураж отиват там, където те, рискувайки със гибелта, ще извършат най-ужасното нещо – убийството на хора, които те не познават, и които не са им създали нищо неприятно “.
Мисля, че нищо не се е трансформирало. Руските хора тъкмо по същия метод отиват на война – с тъга на сърцето, само че с подправен кураж.
Възкресява ли Путин някои от историческите модели на съветската империя, абсолютизма, самодържавието?
-Руската империя е била устроена по напълно различен метод. Но тази прилика е много стимулирана – руската страна от 30-те години, опитът изначало да бъде възсъздаден изродения тоталитаризъм от късносъветската ера и плавния декаданс към високототалитарен режим от сталински вид. Ето това се пробват да възстановят в една или друга степен, въпреки и с стеснен триумф.
Сегашните военни дейности са белязани от дълбока асиметричност.
От едната страна имаме фактически класическа, по учебник, антиколониална и антиимперска, национално-освободителна война, а от другата– не толкоз опит за ретровъзстановяване на империята, колкото опит за преформулиране на същността на нацията, да бъде избрана Украйна като част от „ съветското национално тяло “.
Украинците са упрекнати в изменничество, те сякаш са предали своята съветска природа, отхвърля се тяхната национална еднаквост всъщност. Война с тях се води не тъй като те желаят да се откъснат от империята, а тъй като не желаят да бъдат руснаци, не признават съветската еднаквост, упорстват за друга,собствена еднаквост, която съветското управление отхвърля да им признае.
Това е покруса от необикновен мащаб.
-Това е в духа на путинската идея за единния народ: руснаци и украинци.
- Да, несъмнено. И белорусите също. В рамката на тази идея единствено възсъединеният народ може да бъде център на империята.
- Концепцията за единния народ има ли някакви исторически учредения?
-Разбира се, че не.
-Имало ли е интервал в историята на съветската империя, когато „ великоросите “ са се чувствали един народ с „ малоросите “?
-Това е доста късно откритие. Изобщо тези етнически категории са доста късни, изобщо целият този категориален уред няма никакво отношение към времената на Киевска Рус, това е XVII–XVIII век. Тогава фактически е имало разнообразни гледни точки: някои считали, че това е един народ, други – че това са разклонения на един народ, а трети – че това са разнообразни нации. Имало е хора, които са считали, че към този народ принадлежат и поляците, само че също са „ отклонение “.
Част от малоросите считали себе си за част от единното източнославянско племе.
Проблемът е в това, че всичко това няма значение при оценката на актуалните събития.
Много е забавен въпросът от кое място е тръгнало всичко, по какъв начин се е развивало? Но мен, почтено казано, ме плаши обсесията на политиците към историческата проблематика.
В думите на Путин не е ужасно това, че той зле познава историята – това по какъв начин да е.
Страшното е това, че той счита, че проблемите на днешния ден могат да бъдат решавани на основата на събития с 2000-годишна или столетна отминалост. Ето това е доста по-опасно.
-Аз постоянно си припомням обаче Бжежински, който беше споделил, че Русия ще престане да бъде империя в случай че изгуби Украйна? Така ли е в действителност? Защо Русия се държи със зъби и нокти за Украйна? Действително ли загубата на Украйна ще унищожи съветския имперски мит?
-Трудно е да се каже, само че евентуално.
Случи се по този начин, че 20 години преди 2014 година, преди анексирането на Крим написах публикация, че център на съветското имперско схващане през последните 200 години, на имперската митология на Руската империя, е Крим.
Да, фактически, Украйна играе голяма роля освен в имперската, само че и в националната еднаквост. Ако бъде „ отсечен “ Киев, то съветската история ще стане по-къса с най-малко 250 години и доста неща ще стартират да наподобяват по друг метод.
Символичното завещание е мъчно да бъде поделено, то е неделимо.
Руската империя е провъзгласена като такава от Петър, който се афишира за император, а Русия за империя.
За разбиранията от XVIII век принадлежността към европейската цивилизация е било синоним на това да си човек, всички отвън рамките на европейската цивилизация са били диваци, както са считали тогава, а базов пример за това била гръко-римската древност.
На нея е издигнат „ гръцкия “ план на Екатерина II, „ Константинопол “ през православната черква, и Крим бил съветският вход към античността. Чрез митологията за това, че княз Владимир се е покръстил в Херсонес, посредством „ античните “ монументи и по този начин нататък – това било нашето знаме за европейскост, класичност и принадлежност на Русия към общото завещание на европейските империи.
Но тази Русия, която се опита да си върне Крим по боен път през 2014 година, да го покори, към този момент не се пробва да бъде европейска, не постулира себе си като европейска страна.
В това има някакъв чудноват цивилизационен разлом, само че паметта за това е непокътната.
- Загубата на Крим, загубата на Украйна, какво значи това в огромна историческа вероятност? „ Мечката “ ще се върне в тайгата, Русия ще се върне към московския интервал от историята си: свършва имперският интервал и се връщаме към наследството на ордата?
-Така не става в историята. Ние приказваме за днешната политика като за ретрополитика, нея се пробват да я върнат някъде, а връщането е невероятно, ние се движим от тази точка, в която се намираме сега.
Да, фактически, Русия, каквато я познаваме (нейният имперски интервал XVIII–XIX век и в руско време), е била издигната върху гигантския вътрешен ерес сред напълно европеизираните елити и забележителна част от неевропейската страна.
И в този тип, в какъвто е съществувала, замислена като голямо имперско образувание от европейски вид, Русия повече няма да съществува.
-Тоест, можем да кажем, че това е завършек на епохата на Петър Велики. Голяма част от европейските елити в този момент или са напуснали Русия, или стоят на опашка на границата.
Но аз се запитвам от позиция на огромната идеология на последните 300 години по какъв начин може да бъде избран путинизмът?
-Путинизмът, при опазване на единната система за един водач, мина през три напълно отчетливи етапи.
Първата фаза беше на границата на двата века с идването на власт на настоящия господар-император, съгласно мен, наследи 90-те години в концепцията, че ни е необходим цивилизован обичай от европейски вид, че ние би трябвало, както тогава се споделяше, да догоним Португалия.
Но ето по какъв начин разсъждаваха елитите тогава: „ Държавата ни е слаба, играем си на някаква ненужна ни народна власт, а страната не може да се оправи нито с чеченския фракционизъм, нито с районната рецесия, нито с бароните-олигарси. А в този момент ние ще построим мощна, мощна, полицейска страна, тя ще ни обезпечи рационализация и ще вкара този европейски обичай принудително, от горната страна “. И би трябвало да кажем, че забележителна част от прозападната демократична общност беше подготвена да се съгласи с тази идея.
- Да, още едно връщане към времето на Петър.
-Да. Този консенсус рухна по време на по този начин наречената „ рокада “ (има се поради промяната на постовете президент-премиер на Путин и Медведев), на Блатните митинги (протестите против фалшифицираните избори на „ Болотная площадь “ – „ Блатния площад “) от 2011-2012 година, след които този отдръпнал своята поддръжка градски просветен хайлайф беше преименуван на «бандерлози», «хамончета», «пармезанчета» и по този начин нататък.
Възникна неославянофилската изолационистка теория.
Какво му беше неприятното на първия модел?
Той едва осигуряваше идеологически несменяемост на властта. В неговите рамки беше невероятно да бъде аргументирано за какво президентът би трябвало да бъде безконечен.
Спомнете си, че изначало самият Путин говореше а това, че „ не би трябвало да се заседява “. След това се наложи внезапно да се откаже от думите си.
Възникна неизолационистка форма на традиционализъм – националните опори. Опорите, прочее, бяха три. Първата – сама по себе си концепцията за несменяемата власт, втората – фетиш към успеха (с православното възобновление нищо не се получи и сътвориха военния фетиш към победата), преобразяване на успеха в вяра. И третият детайл, към този момент напълно мистериозен, беше истеричната хомофобия, която в съветската просвета в никакъв случай не е съществувала.
-Но я има в доста тоталитарни, фашистки режими.
А каква е същността на третия стадий на путинизма, който очевидно настава в този момент – през 2022 година?
- Аз мисля, че той стартира с поправките в Конституцията. Третият стадий на путинизма, съгласно мен, е обвързван с месианската концепция, че Русия би трябвало да бъде в авангарда на всички, условно казано, властнически режими, които са длъжни да освободят човечеството от „ демократичната болест “. А нашето свято войнство е длъжно да ни обезпечи триумфална победа. Затова е нужно нашето самообладание и подготвеност за доста ограничения.
*Професор Андрей Зорин е историк, литературовед, лекар по философия, учител в Оксфордския университет.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ