Д-р Станимир Хасърджиев: Нашата здравна система е пълна с пробойни и всеки я краде, както си иска, но има решение на проблема
Планови интервенции да се вършат, откакто НЗОК утвърди заплащането на здравното произведение, предлага ръководителят на Националната пациентска организация в изявление пред " Монитор ". Според него е нужно авансово утвърждение за дейностите, които гълтат най-вече средства.
- Д-р Хасърджиев, на 28 април двама чиновници на здравната каса в Пловдив бяха задържани с обвинявания за източване на касата с 1,1 млн. лв. посредством фиктивни аптеки и повтаряне на лекарства за хепатит С. Защо се случва по този начин, че макар афиширания мощен надзор от страна на НЗОК все има пробойни?
- Очевидно контролът не е ориентиран там, където би трябвало. Следят се неща, при които е явно, че при тях няма злоупотреби. В същото време пациентите са принудени да минават през иглени уши, с цел да си получат животоспасяващите медикаменти. Говори се за упражняван непоколебим надзор, само че се оказва, че осведомителната система на Националната здравноосигурителна каса не може да засече обикновена машинация. Оказва се, че против едно и също ЕГН тя е плащала за идентични лекарства повече от един път. И всичко това се случва при съществуването на цялостен отдел в касата, който би трябвало да управлява това. Ние, от Националната пациентска организация, която пази ползите на пациентите, постоянно сме казвали и отново споделяме, че контролът не се насочва там, където би трябвало да бъде извършен. Друг е въпросът, че той постоянно е постфактум, т.е. ревизират се документи, бумаги и се счита, че щом всичко е наред по документи, значи няма злоупотреби. Не се управлява в задоволителна степен бил ли е пациентът в болничното заведение, получил ли си е в действителност медикаментите, лежал ли е в описаното и регистрирано поделение.
- Как би трябвало да се управлява, би трябвало ли да доближаваме до ситуацията като в оня емблематичен филм до всеки чиновник на касата да има служител на реда?
- И без служител на реда може да има надзор. В доста страни нещата са решени по цивилизован метод. Информационните системи са и контролни. Те са основани тъкмо, с цел да се избегнат редица неудобства, бумащина и да се знае къде, какво и за кого се отпуска. Целият развой в Европа е автоматизиран по подобен метод, че да не се стига до неща, които се случват у нас. Връщам се на случая в пловдивската районна каса. В една естествена страна системата изобщо не би позволила заплащане, тъй като щеше да се направи обикновена информация. От една страна, е явно, че нашата система не се оправя с този проблем. От друга, когато аз бях представител в надзорния съвет на НЗОК от квотата на пациентите, а и със настоящия представител неведнъж сме предложили да има настоящ надзор или по този начин нареченото авансово утвърждение за осъществяване на избрани действия, които гълтат максимален финансов запас. Трябва да се работи по този начин, че да не се прави, до момента в който касата не удостовери, че ще я заплати. У нас няма сходно нещо. Точно противоположното - правиш интервенция, да речем, оправяш си документите и здравната каса е длъжна да ти заплати.
- Ако обаче се желае авансово удостоверение за една или друга намеса, до момента в който това стане, човек може и да си отиде вечно. Не е ли по този начин?
- Така е. Напълно естествено е, че изчакването за удостоверение не е използвано за всички интервенции. Необходим е предпазен надзор. Хората с хепатит да вземем за пример минават през иглени уши, с цел да си получат лекарства. Касата ги ревизира по няколко пъти, сортират се проучвания, връщат те. При тях контролът е свръх повишен и в това време се дават наново пари за едно и също нещо, за което към този момент е платено. Предварителен надзор може да се реализира при планови интервенции, изискващи доста средства и скъпи импланти. Не е наложително той да се случва в границите на дни, може да стане и за минути, защото има електронна система. Да не приказваме, че в огромните лечебни заведения на доста страни, където се вършат трудоемки действия, на място има и офиси на здравните каси в самите лечебни заведения. Въведе ли се и у нас предварителният надзор, ще се подсигурява, че парите отиват за здраве, а не в нечии джобове. Но преди да се прави каквото и да било, би трябвало да се ревизира за какво се е стигнало до източване на средствата. Не може един милион лв. да липсват и това да не се забележи. Учудващо е при толкоз доста хора в „ Бюджетна дирекция “, районни здравноосигурителни каси, IT експерти, анализатори, бюджетари и така нататък да не се види тази липса. Трябва някой да проговори, както се е случило в Пловдив, с цел да се разплете схемата.
- Как ще коментирате обстоятелството, че след намаляването на реимбурсацията на медицинските произведения се постанова хората да доплащат?
- Няма по какъв начин като пациентска организация да не застанем на позицията, че пациентът и лекарят би трябвало да разполагат с всички нужни средства, лекарства, медицински произведения, инсталация и така нататък, с цел да бъде избавен човешкият живот. Друг въпрос явно е, че нашата здравна система е цялостна с пробойни и всеки я краде, както си желае. Едни го вършат даже доста очевидно и живеят разточителен живот на гърба на болните хора. Очевидно е, че средствата се ограбват и не стигат за лекуването на всички. Така се стига до парадокси, като да вземем за пример да се вкарват предели, ограничавания, да се реимбурсира до минимални цени. Приветствам напъните на прокуратурата за това, че се зае да разнищва злоупотребите в опазването на здравето, тъй като е обществена загадка е, че такива се случват.
- Чуха се отзиви, че в случай че се вкара реимбурсна листа при медицинските произведения, както е при медикаментите, казусът с доплащането ще отпадне. Подкрепяте ли това виждане?
- Не е допустимо да има такава листа за медицинските произведения.
- Защо?
- Медицинските произведения са хиляди, производителите са доста. Те са с разнообразни свойства, с разнообразни качества. Все едно да съпоставяме круши с орехи. Няма по какъв начин да се даде една цена, тъй като нерядко здравното произведение се прави самостоятелно за избран човек. Може да сътвори някакъв ред с реферирани цени на европейско равнище да вземем за пример.
- По отношение на Националната здравна карта, още не е призната и се постановат изключения – лечебни заведения в регион със свръхпредлагане, които остават отвън режима за подписване на контракт с НЗОК, да подписват такива, в случай че имат едни или други отделения. Редно ли е това?
- Идеята контракт против съществуване на съответни отделения е добра. Знаем, че има цели райони, да вземем за пример Северозападна България, където експертите не доближават. Нароиха се лечебни заведения, които работят по една или две клинични пътеки, които са добре платени, само че никой не желае да разкрива педиатрични и инфекциозни отделения да вземем за пример. Надявам се това да не се окаже малка врата за повтаряне на едни с други болнични структури.
- Врачанската болница е към този момент с шест закрити отделения. Същевременно се обмисля преструктурирането й. Какво би трябвало да се направи за хората там, с цел да не останат без болнична помощ?
- Причините за случая с врачанската болница са сложни. Първо би трябвало да си зададем въпроса би трябвало ли във всеки град да поддържаме високо профилирани лечебни заведения с цялостен набор от експерти. Този модел е непризнат от дълго време от най-реформираните и положителни здравни системи. Не можем да се лъжем - във врачанската болница сега лекари няма, липсва инсталация, както и консумативи и медикаменти. Такива лечебни заведения могат да бъдат сменени с различен вид опазване на здравето, да вземем за пример с добре развита извънболнична помощ, доста добра колаборация с огромните центрове, добре оборудвани незабавни звена и с опция за бързо транспортиране на пациентите, наряди на експертите от огромните лечебни заведения да дават наряди в тези градове. Но не е разумно да се наливат пари в структури, които са потвърдили, че не могат да работят. Няма страна в Европа, където във всеки град да има многопрофилна болница. Там обаче има добре развити заместващи структури и хората имат добър достъп до експерти.
- Д-р Хасърджиев, на 28 април двама чиновници на здравната каса в Пловдив бяха задържани с обвинявания за източване на касата с 1,1 млн. лв. посредством фиктивни аптеки и повтаряне на лекарства за хепатит С. Защо се случва по този начин, че макар афиширания мощен надзор от страна на НЗОК все има пробойни?
- Очевидно контролът не е ориентиран там, където би трябвало. Следят се неща, при които е явно, че при тях няма злоупотреби. В същото време пациентите са принудени да минават през иглени уши, с цел да си получат животоспасяващите медикаменти. Говори се за упражняван непоколебим надзор, само че се оказва, че осведомителната система на Националната здравноосигурителна каса не може да засече обикновена машинация. Оказва се, че против едно и също ЕГН тя е плащала за идентични лекарства повече от един път. И всичко това се случва при съществуването на цялостен отдел в касата, който би трябвало да управлява това. Ние, от Националната пациентска организация, която пази ползите на пациентите, постоянно сме казвали и отново споделяме, че контролът не се насочва там, където би трябвало да бъде извършен. Друг е въпросът, че той постоянно е постфактум, т.е. ревизират се документи, бумаги и се счита, че щом всичко е наред по документи, значи няма злоупотреби. Не се управлява в задоволителна степен бил ли е пациентът в болничното заведение, получил ли си е в действителност медикаментите, лежал ли е в описаното и регистрирано поделение.
- Как би трябвало да се управлява, би трябвало ли да доближаваме до ситуацията като в оня емблематичен филм до всеки чиновник на касата да има служител на реда?
- И без служител на реда може да има надзор. В доста страни нещата са решени по цивилизован метод. Информационните системи са и контролни. Те са основани тъкмо, с цел да се избегнат редица неудобства, бумащина и да се знае къде, какво и за кого се отпуска. Целият развой в Европа е автоматизиран по подобен метод, че да не се стига до неща, които се случват у нас. Връщам се на случая в пловдивската районна каса. В една естествена страна системата изобщо не би позволила заплащане, тъй като щеше да се направи обикновена информация. От една страна, е явно, че нашата система не се оправя с този проблем. От друга, когато аз бях представител в надзорния съвет на НЗОК от квотата на пациентите, а и със настоящия представител неведнъж сме предложили да има настоящ надзор или по този начин нареченото авансово утвърждение за осъществяване на избрани действия, които гълтат максимален финансов запас. Трябва да се работи по този начин, че да не се прави, до момента в който касата не удостовери, че ще я заплати. У нас няма сходно нещо. Точно противоположното - правиш интервенция, да речем, оправяш си документите и здравната каса е длъжна да ти заплати.
- Ако обаче се желае авансово удостоверение за една или друга намеса, до момента в който това стане, човек може и да си отиде вечно. Не е ли по този начин?
- Така е. Напълно естествено е, че изчакването за удостоверение не е използвано за всички интервенции. Необходим е предпазен надзор. Хората с хепатит да вземем за пример минават през иглени уши, с цел да си получат лекарства. Касата ги ревизира по няколко пъти, сортират се проучвания, връщат те. При тях контролът е свръх повишен и в това време се дават наново пари за едно и също нещо, за което към този момент е платено. Предварителен надзор може да се реализира при планови интервенции, изискващи доста средства и скъпи импланти. Не е наложително той да се случва в границите на дни, може да стане и за минути, защото има електронна система. Да не приказваме, че в огромните лечебни заведения на доста страни, където се вършат трудоемки действия, на място има и офиси на здравните каси в самите лечебни заведения. Въведе ли се и у нас предварителният надзор, ще се подсигурява, че парите отиват за здраве, а не в нечии джобове. Но преди да се прави каквото и да било, би трябвало да се ревизира за какво се е стигнало до източване на средствата. Не може един милион лв. да липсват и това да не се забележи. Учудващо е при толкоз доста хора в „ Бюджетна дирекция “, районни здравноосигурителни каси, IT експерти, анализатори, бюджетари и така нататък да не се види тази липса. Трябва някой да проговори, както се е случило в Пловдив, с цел да се разплете схемата.
- Как ще коментирате обстоятелството, че след намаляването на реимбурсацията на медицинските произведения се постанова хората да доплащат?
- Няма по какъв начин като пациентска организация да не застанем на позицията, че пациентът и лекарят би трябвало да разполагат с всички нужни средства, лекарства, медицински произведения, инсталация и така нататък, с цел да бъде избавен човешкият живот. Друг въпрос явно е, че нашата здравна система е цялостна с пробойни и всеки я краде, както си желае. Едни го вършат даже доста очевидно и живеят разточителен живот на гърба на болните хора. Очевидно е, че средствата се ограбват и не стигат за лекуването на всички. Така се стига до парадокси, като да вземем за пример да се вкарват предели, ограничавания, да се реимбурсира до минимални цени. Приветствам напъните на прокуратурата за това, че се зае да разнищва злоупотребите в опазването на здравето, тъй като е обществена загадка е, че такива се случват.
- Чуха се отзиви, че в случай че се вкара реимбурсна листа при медицинските произведения, както е при медикаментите, казусът с доплащането ще отпадне. Подкрепяте ли това виждане?
- Не е допустимо да има такава листа за медицинските произведения.
- Защо?
- Медицинските произведения са хиляди, производителите са доста. Те са с разнообразни свойства, с разнообразни качества. Все едно да съпоставяме круши с орехи. Няма по какъв начин да се даде една цена, тъй като нерядко здравното произведение се прави самостоятелно за избран човек. Може да сътвори някакъв ред с реферирани цени на европейско равнище да вземем за пример.
- По отношение на Националната здравна карта, още не е призната и се постановат изключения – лечебни заведения в регион със свръхпредлагане, които остават отвън режима за подписване на контракт с НЗОК, да подписват такива, в случай че имат едни или други отделения. Редно ли е това?
- Идеята контракт против съществуване на съответни отделения е добра. Знаем, че има цели райони, да вземем за пример Северозападна България, където експертите не доближават. Нароиха се лечебни заведения, които работят по една или две клинични пътеки, които са добре платени, само че никой не желае да разкрива педиатрични и инфекциозни отделения да вземем за пример. Надявам се това да не се окаже малка врата за повтаряне на едни с други болнични структури.
- Врачанската болница е към този момент с шест закрити отделения. Същевременно се обмисля преструктурирането й. Какво би трябвало да се направи за хората там, с цел да не останат без болнична помощ?
- Причините за случая с врачанската болница са сложни. Първо би трябвало да си зададем въпроса би трябвало ли във всеки град да поддържаме високо профилирани лечебни заведения с цялостен набор от експерти. Този модел е непризнат от дълго време от най-реформираните и положителни здравни системи. Не можем да се лъжем - във врачанската болница сега лекари няма, липсва инсталация, както и консумативи и медикаменти. Такива лечебни заведения могат да бъдат сменени с различен вид опазване на здравето, да вземем за пример с добре развита извънболнична помощ, доста добра колаборация с огромните центрове, добре оборудвани незабавни звена и с опция за бързо транспортиране на пациентите, наряди на експертите от огромните лечебни заведения да дават наряди в тези градове. Но не е разумно да се наливат пари в структури, които са потвърдили, че не могат да работят. Няма страна в Европа, където във всеки град да има многопрофилна болница. Там обаче има добре развити заместващи структури и хората имат добър достъп до експерти.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ