Планинският Титаник - така преди век е наричана гарата в

Планинският " Титаник " - по този начин преди век е наричана гарата в дребното испанско градче Канфранк на границата с Франция. Някога тя е била една от най-оживените, след това претърпява крах, а през днешния ден наподобява, че има късмет да се възроди, споделя репортаж на Би Би Си.

Строителството на гарата - същински замък, е замислено в края на 19 в. за възкръсване на двустранната търговия и привличане на туристи. Мащабният план е предвиждал и здания на митницата, ресторант, болница и жилища. Всичко било изпълнено - внушителната сграда има 365 прозореца, съответстващи на броя на дните в годината, а пероните са с дължина над 200 метра. Всичко това е издигнато на планински скат край населено място с едвам 500 поданици. Именно тогава оборудването получава името " Планинският " Титаник ".

Заради Първата международна война откриването на жп станцията се отсрочва чак за 1928 година и незабавно проличават минусите - дистанцията сред релсите в двете страни е било друго и се налагало пасажерите и стоките да сменят влака. Икономическата рецесия от 1929 година също попречила на развиването й, а при ръководството на Франко тунелите по линията били затворени поради опасения за незаконни доставки на оръжия. По време на Втората международна война линията пък била употребена от германците, с цел да изнасят награбеното злато, описват локални поданици пред Би Би Си.

След войната французите губят интерес към този маршрут и през 1970 година стопират влаковете на своя територия. Гарата запустява и стартира да се разрушава.

Днес планът за възобновяване й набира поддръжка и от двете страни на границата. През последните четири години градчето Канфранк е посетено от 120 хиляди души - повече, в сравнение с гарата е обслужила. Появява се и настоящо разписание - с два влака от и до Сарагоса. Властите в испанската провинция Арагон и френските им сътрудници даже възнамеряват отначало да пуснат железницата през Пиренеите.