Да търсим извънземни по „обратния метод“
Планетолози от Германия считат, че човечеството следва да концентрира своите старания по търсене на извънземни в тясна линии на небето, в която жителите на звездните системи могат теоретично да видят по какъв начин Земята минава по диска на Слънцето.
Астробиолози от Федерална Република Германия оферират необикновена тактика за търсене на извънземни – те настояват, че можем да повишим възможностите за тяхното разкриване, в случай че разберем по какъв начин те могат да видят рационалния живот на повърхността на Земята от своята звездна система и биха се пробвали да се свържат с нас, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Astrobiology.
„ Ние не можем да предскажем сигурно дали извънземните ще употребяват същите способи за търсене на живот отвън рамките на своята планета, както нас. Но можем да кажем, че ще се сблъскват със същите физически проблеми като нас и наблюденията на прекосяването на Земята по диска на Слънцето ще бъде най-очевидният метод за откриването на човечеството “, споделя Рене Хелер (Rene Heller) от Института за проучване на Слънчевата система в Гьотинген (Германия).
Хелер и сътрудника му Ралф Пудриц (Ralph Pudritz) оферират да търсим извънземните не на инцидентен принцип, като „ прослушваме “ целия околен Космос, а тъкмо да фокусираме вниманието си върху тези планети и звездни системи, чиито хипотетични поданици биха могли да ни открият и да ни изпратят сигнали.
Както описват учените, през днешния ден планетолозите търсят планети отвън рамките на Слънчевата система, като ползват най-вече два метода – директния способ, който се употребява на телескопа „ Кеплер “, и метода на лъчевите скорости, прилагани на редица наземни уреди от рода на спектрографите HARPS в обсерваториите на Новия свят.
Първият способ по същност е доста елементарен – астрономите търсят планети, като следят по какъв начин яркостта на техните звезди от време на време се снижава сега, когато планета премине пред техния диск. Подобен метод разрешава бързо да се откриват даже дребни планети, сравними със Земята, а също и да се учат техните свойства и да се търсят следи от рационален живот, като се следи по какъв начин се трансформира спектърът на светилото сега на прекосяването по неговия диск.
Схема на транзитите на Земята по диска на Слънцето и ъгълът на зрение, при който този феномен може да бъде забелязан.
© Heller and Pudritz / Astrobiology 2016
Ръководени от тази концепция, учените се пробвали да открият какви поданици на какви звездни системи в околните покрайнини на Земята, отдалечени от нас на не повече от 3200 светлинни години, кардинално биха могли да видят по какъв начин нашата планета минава пред диска на Слънцето.
Както посочили изчисленията, такива звезди са много – към 10 000 светила, теоретично способни да поддържат живот в този тип, в който той съществува на повърхността на нашата планета. Около 100 от тях принадлежат към жълтите и оранжевите джуджета, сходни на Слънцето.
Все още множеството от звездите от този лист по този начин и не са изучени, само че неотдавна изстреляната сонда GAIA би трябвало да ги каталогизира и изучи в околните пет години.
Жителите на всички тези планети, в случай че те съществуват, би трябвало да виждат прекосяването на Земята по слънчевия диск много от дълго време и да са разбрали по изместванията в спектъра на нашето величие, че на третата планета в тази звездна система има рационален живот. Част от тях, както и земляните, биха могли да се опитат да се свържат с откритите „ извънземни “.
Поради тази причина създателите на публикацията оферират да се обърне вниманието на Института по търсене на извънземен разсъдък SETI и на неотдавна откритата самодейност Breakthrough Listen към тясна линия на небето, където са ситуирани тези звезди, с цел да се максимизират възможностите за разкриване на братя по разсъдък.
