Планът за възстановяване и устойчивост е незатворена книга, детайли по

Планът за възстановяване и устойчивост е незатворена книга, детайли по ...

Весела Чернева пред Марица: Рискуваме, като не пускаме ф...


Планът за възстановяване и устойчивост е незатворена книга, детайли по негомогат да бъдат адаптирани и след като се подаде в Брюксел

Масовата ваксинация върна страни като Дания и Франция към нормалния живот, ав Българиядорине е имало информационна кампания

Ще се плати висока политическа цена след скандала с френскитеподводници, които Австралияреши да смени с американски



- Г-жо Чернева, възможно ли е сериозна бежанска вълна да залее Европа предвид очертаващата се хуманитарна криза в Афганистан при режима на талибаните?

- Всички експерти смятат, че 2015 г. не може да се повтори. Първо, ако има бежанци от Афганистан, те стигат обикновено до съседните страни. Турският президент Ердоган заяви, че няма да приема и да пропуска бежанци, така че този маршрут няма да е възможен. Разбира се, вероятно наесен ще има увеличен миграционен натиск, но той няма да е изобщо сравним с този от 2015 г. и е много вероятно изобщо да не минава през Балканите.

- А какви са негативите от това, че още не сме внесли нашия План за възстановяване и устойчивост в Брюксел? Има ли риск да загубим средства?

-Рискът е, че не получаваме средствата навреме като всички останали страни. Също така съществува и политическият риск, че България изглеждакатохаотичнастрана, която не може да се организира, включително и за това „да си пусне фиша“, за да получи сериозната сума от 12 милиарда лева - такава сума страната ни не е получавала в нито един момент от историята си.

При всички случаи подаването трябва да стане тази година - колкото по-рано, толкова по-добре. Кактои парламентът ясно заяви на служебното правителство, тоняма нужда от формалната санкция наНародното събрание, за да подаде този план.

А и следващото правителство, когато бъде избрано след ноемврийските избори, няма да има много време занов дебат и пренаписване на плана.Така че е по-добретойда се подаде, а не да се чака още.

При това планът e незатворена книга, той се подавакатоосновни насоки, а вътресамите детайли по негомогат да бъдат изчиствани, адаптирани впоследствие.

-Подобна е и ситуацията сковид - докато някоиевропейскистрани се връщат към живота преди пандемията, у нас случаите на заразяване растат. Защо се оказа така?

-Някои страни изцяло са махнали ограниченията - Дания например. Това са страни с над 75-80процента ваксинирани.

При нас, за съжаление,нискотониво на ваксините еплод налошо управление на здравната криза. И тук абсолютно политиката е виновна за кризата. Лошото ниво на ваксинация всъщност прави невъзможно отпадането на ограниченията.

Причина за разколебаването в обществото е липсата наполитическолидерство, на ясни правила, на обяснения. Скептичното отношение на българитепо отношение наваксинитепреди осем месецабеше съизмеримо с това на Франция. В момента французите са с ваксинация над 70 процента, защото президентътЕманюелМакроноще през януари обяви кампания за ваксинация като единствен начиникономикатада се отвори тази година. ​А в Българиядорине е имало информационна кампания, камо ли действия за стимулиране.

-Доколко сериозно може да разклати НАТО скандалът с поръчката на френски подводници, които Австралияреши да смени с американски?

-Това ще е истински трус. Франция,особено предвид факта, чеев предизборна ситуация,е много чувствителнаи определенията“удар в гърба”не са далече от истината.Очевидно преговорите между Австралия, САЩ и Великобритания са били водени зад гърба на Франция и в крайна сметка тази сделка за 55 милиарда не само лишава Франция от сериозна печалба, но илишаваЕвропа от доверието в съюзническите отношения със САЩ и Великобритания. И то в момент, когатоприсъствието наКитай в Азиатско-тихоокеанския регион се засилва.Европа трябваше да излезе със собствена стратегияза региона преди дни, която беше на практика засенчена от въпросното тристранно споразумениемежду САЩ, Австралия и Великобритания.

Логиката на САЩ е, че те са тези, които имат политическата воля да се изправят срещу Китай, особено във военно отношение. А и е ясно, че Европа не иска да го направи. От друга страна, това беше многолошокомуникирано. Трите страни можеха да обяснят действията си на Франция, а и на Европейския съюз. Честно казано, политическата цена, цената в доверие, ще бъде доста висока, за съжаление.

-Справи ли се Европа с последиците отБрекзит, или тепърва ще ги усещаме?

-Европа беше изоставила темата сБрекзит,смяташе я за решена инякак си единствено по напрежението на ирландската границавсе още сиспомняхме за това.

Всъщност това действие на Великобритания в момента засилва позицията на всичкибрекзитъри, които казваха, че не е толкова страшноизлизането на Великобритания от ЕС, “защото САЩ ще са винаги с нас”.

От друга страна, Европаможе би трябва най-накрая да започнеда мисли самостоятелно какви са нейните интереси, нейните възможностии да придобие повече амбиция по отношение на външнополитическата си роля. Надявам се това да е положителният ефект от австралийския шок.

-Водещи полски политици заговориха, че излизанетона странатаот ЕС...

-Не мисля, че заплахата отполекзите реална. Както и последниятЕвробарометърпоказа, поляците продължават да смятат, че ЕС заслужава най-високо доверие, доста по-високо от националните институции, от националните лидери.

Този тип реторика сепоявява, за да може да се вдигне мизата впреговоритес европейските институции по решението на Европейския съд за върховенството на закона в Полша. Предстои прилагането наМеханизма завърховенството на закона, който може включително да намали достъпа доеврофондовена страни, които го нарушават.

В Унгарияпък изострянето наситуацията е свързанои с предстоящите избори напролет.За първипътВикторОрбан ще трябва да се изправи срещу обединена опозиция, която много добре си е написала домашното. Правят първични изборизалидери по места и по всяка вероятност Орбан за първи път отнаддесет години ще загуби мнозинството си.Т.е. и в Унгария предстои подобен на нашия вариант - един едноличен управленец дасе изправи срещу силна опозиция.

Така че търсенето на външен враг е удобно действие за прикриване в такава ситуация.

-Предстоят ключови избори в Германия на 26 септември. Какво да очакваме сред ерата Меркел?

-Който и да замести Ангела Меркел, за Източна Европа е ясно, ченикой от новите лидери на Германия няма да познаванашитестрани както бившатаизточногерманка. Въпреки това,проучването на Европейския съвет за външна политика, което направихме в 12 страни, включително България, Унгарияи Полша, показва, чеу наснивото на одобрение на Меркел енай-ниско, защото хората очевидно яасоцииратс тази безусловна подкрепа за Бойко Борисов, която изглеждашеабсолютно не на мястов последната една година. А страни като нашата можеха да си спестят година-двезагубено време, ако имашемалко по-ясни сигнали от Берлини от Брюкселза това, къде са червените линии по отношение на корупцията, свободата на медиите, върховенството на закона.

След 16 години Меркел Германия я очаква нова ера и европейците очакват от нея две неща: ясни знаци по отношение на върховенството на закона, както и много по-ясна европейска позицияпо проблемите наглобалните заплахи.

-ОлафШолцли е най-вероятният наследник на Меркел?

-Шолцнай-вероятно ще бъде канцлер. Въпросът е за каква коалиция ще успеят да се споразумеят. В момента изглежда вероятно да има т.нар. светофарна коалиция - социалдемократите заедно със Зеленитеи свободните демократи.Възможни са обаче и други варианти. В крайна сметка - участието на Зелените във федералнотоправителство ще доведе и до някои промени в различни сфери на германската, пък и на европейската политика.

-САЩ и Европа засилват натиска върху нас да пуснем Северна Македония в преддверието на ЕС. Ще ни принудят ли да отстъпим?

-Мисля, че ние по този проблем не ползваме правилните средства, неуспяваме дадефинираме проблема добре. И в крайна сметкасамогубим, не печелимнищо. Мисля, че двустранните въпроси наистина трябва да бъдат извадени от тези преговорина ЕС,тетрябва да бъдат решавани по друг начин. Разбира се, доколкото става дума за човешки права, те винаги ще бъдат част от преговорите с ЕС и тук могатда бъдат включени правата и на македонските граждани с българско самосъзнание, както и всички останали малцинства в Северна Македония. Колкото по-скоросе намери формула така, че двустранните разговори между София и Скопие да продължат, толкова по-добре. Но те трябва да бъдат разделени от преговорите за европейската интеграция наСевернаМакедония, тъй като в момента единствено България губи.



Весела Чернева е главен директор „Програми" и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е директор на програма „Европа и съседи" от 2013 г. От 2010 г. до 2013 г. e говорител на Министерството на външните работи. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy - България" от неговото създаване през април 2005 г. Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.

Източник: marica.bg