Весела Чернева пред Марица: Рискуваме, като не пускаме ф...
Планът за възобновяване и резистентност е незатворена книга, елементи по него могат да бъдат приспособени и откакто се подаде в Брюксел
Масовата имунизация върна страни като Дания и Франция към естествения живот, а в България даже не е имало осведомителна акция
Ще се заплати висока политическа цена след абсурда с френските подводници, които Австралия реши да смени с американски
- Г-жо Чернева, допустимо ли е сериозна бежанска вълна да залее Европа поради очертаващата се филантропична рецесия в Афганистан при режима на талибаните?
- Всички специалисти считат, че 2015 година не може да се повтори. Първо, в случай че има бежанци от Афганистан, те стигат нормално до прилежащите страни. Турският президент Ердоган съобщи, че няма да приема и да пропуща бежанци, тъй че този маршрут няма да е вероятен. Разбира се, евентуално наесен ще има повишен миграционен напън, само че той няма да е въобще съпоставим с този от 2015 година и е доста евентуално въобще да не минава през Балканите.
- А какви са негативите от това, че още не сме внесли нашия План за възобновяване и резистентност в Брюксел? Има ли риск да загубим средства?
- Рискът е, че не получаваме средствата в точния момент като всички останали страни. Също по този начин съществува и политическият риск, че България наподобява като безредна страна, която не може да се провежда, в това число и за това „ да си пусне фиша “, с цел да получи сериозната сума от 12 милиарда лв. - такава сума страната ни не е получавала в нито един миг от историята си.
При всички случаи подаването би трябвало да стане тази година - колкото по-рано, толкоз по-добре. Както и Народното събрание ясно съобщи на служебното държавно управление, то няма потребност от формалната глоба на Народното събрание, с цел да подаде този проект.
А и идващото държавно управление, когато бъде определено след ноемврийските избори, няма да има доста време за нов спор и пренаписване на проекта. Така че е по-добре той да се подаде, а не да се чака още.
При това проектът e незатворена книга, той се подава като съществени насоки, а вътре самите елементи по него могат да бъдат изчиствани, приспособени след това.
- Подобна е и обстановката с коронавирус - до момента в който някои европейски страни се връщат към живота преди пандемията, у нас случаите на заразяване порастват. Защо се оказа по този начин?
- Някои страни напълно са махнали рестриктивните мерки - Дания да вземем за пример. Това са страни с над 75-80 % имунизирани.
При нас, за жалост, ниското равнище на имунизациите е плод на неприятно ръководство на здравната рецесия. И тук безусловно политиката е отговорна за рецесията. Лошото равнище на имунизация в действителност прави невероятно отпадането на рестриктивните мерки.
Причина за разколебаването в обществото е неналичието на политическо водачество, на ясни правила, на пояснения. Скептичното отношение на българите във връзка с имунизациите преди осем месеца беше съизмеримо с това на Франция. В момента французите са с имунизация над 70 %, тъй като президентът Еманюел Макрон още през януари разгласи акция за имунизация като единствен метод стопанската система да се отвори тази година. А в България даже не е имало осведомителна акция, камо ли дейности за стимулиране.
- Доколко съществено може да разклати НАТО абсурдът с поръчката на френски подводници, които Австралия реши да смени с американски?
- Това ще е същински трус. Франция, изключително поради обстоятелството, че е в предизборна обстановка, е доста сензитивна и определенията “удар в гърба” не са надалеч от истината. Очевидно договарянията сред Австралия, Съединени американски щати и Англия са били водени зад тила на Франция и в последна сметка тази договорка за 55 милиарда освен лишава Франция от сериозна облага, само че и лишава Европа от доверието в съюзническите връзки със Съединени американски щати и Англия. И то в миг, когато наличието на Китай в Азиатско-тихоокеанския район се ускорява. Европа трябваше да излезе със лична тактика за района преди дни, която беше на процедура засенчена от въпросното тристранно съглашение сред Съединени американски щати, Австралия и Англия.
Логиката на Съединени американски щати е, че те са тези, които имат политическата воля да се изправят против Китай, изключително във военно отношение. А и е ясно, че Европа не желае да го направи. От друга страна, това беше доста неприятно комуникирано. Трите страни можеха да обяснят дейностите си на Франция, а и на Европейския съюз. Честно казано, политическата цена, цената в доверие, ще бъде много висока, за жалост.
- Справи ли се Европа с последствията от Брекзит, или занапред ще ги усещаме?
- Европа беше изоставила тематиката с Брекзит, смяташе я за решена и някак си само по напрежението на ирландската граница към момента си спомняхме за това.
Всъщност това деяние на Англия сега ускорява позицията на всички брекзитъри, които споделяха, че не е толкоз ужасно излизането на Англия от Европейски Съюз, “защото Съединени американски щати ще са постоянно с нас”.
От друга страна, Европа може би би трябвало най-сетне да стартира да мисли независимо какви са нейните ползи, нейните благоприятни условия и да придобие повече упоритост във връзка с външнополитическата си роля. Надявам се това да е позитивният резултат от австралийския потрес.
- Водещи полски политици заговориха, че излизането на страната от Европейски Съюз...
- Не мисля, че опасността от полекзит е действителна. Както и последният Евробарометър сподели, поляците не престават да считат, че Европейски Съюз заслужава най-високо доверие, много по-високо от националните институции, от националните водачи.
Този вид изразителност се появява, с цел да може да се вдигне мизата в договарянията с европейските институции по решението на Европейския съд за върховенството на закона в Полша. Предстои използването на Механизма за върховенството на закона, който може в това число да понижи достъпа до еврофондове на страни, които го нарушават.
В Унгария пък изострянето на обстановката е обвързвано и с идните избори през пролетта. За първи път Виктор Орбан ще би трябвало да се изправи против обединена съпротива, която доста добре си е написала домашното. Правят първоначални избори за водачи по места и по всяка възможност Орбан за първи път от над 10 години ще загуби болшинството си. Т.е. и в Унгария следва сходен на нашия вид - един едноличен управленец да се изправи против мощна съпротива.
Така че търсенето на външен зложелател е комфортно деяние за прикриване в такава обстановка.
- Предстоят основни избори в Германия на 26 септември. Какво да чакаме измежду ерата Меркел?
- Който и да замести Ангела Меркел, за Източна Европа е ясно, че никой от новите водачи на Германия няма да познава нашите страни както някогашната източногерманка. Въпреки това, изследването на Европейския съвет за външна политика, което направихме в 12 страни, в това число България, Унгария и Полша, демонстрира, че у нас равнището на утвърждение на Меркел е най-ниско, тъй като хората явно я асоциират с тази безусловна поддръжка за Бойко Борисов, която изглеждаше безусловно не на място в последната една година. А страни като нашата можеха да си спестят година-две изгубено време, в случай че имаше малко по-ясни сигнали от Берлин и от Брюксел за това, къде са алените линии във връзка с корупцията, свободата на медиите, върховенството на закона.
След 16 години Меркел Германия я чака нова епоха и европейците чакат от нея две неща: ясни знаци във връзка с върховенството на закона, както и доста по-ясна европейска позиция по проблемите на световните закани.
- Олаф Шолц ли е най-вероятният правоприемник на Меркел?
- Шолц най-вероятно ще бъде канцлер. Въпросът е за каква коалиция ще съумеят да се спогодят. В момента наподобява евентуално да има така наречен светофарна коалиция - социалдемократите дружно със Зелените и свободните демократи. Възможни са обаче и други разновидности. В последна сметка - присъединяване на Зелените във федералното държавно управление ще докара и до някои промени в разнообразни сфери на немската, пък и на европейската политика.
- Съединени американски щати и Европа ускоряват натиска върху нас да пуснем Северна Македония в преддверието на Европейски Съюз. Ще ни принудят ли да отстъпим?
- Мисля, че ние по този проблем не употребяваме верните средства, не съумяваме да дефинираме казуса добре. И в последна сметка единствено губим, не печелим нищо. Мисля, че двустранните въпроси в действителност би трябвало да бъдат извадени от тези договаряния на Европейски Съюз, те би трябвало да бъдат решавани по различен метод. Разбира се, доколкото става дума за човешки права, те постоянно ще бъдат част от договарянията с Европейски Съюз и тук могат да бъдат включени правата и на македонските жители с българско съзнание, както и всички останали малцинства в Северна Македония. Колкото по-скоро се откри формула по този начин, че двустранните диалози сред София и Скопие да продължат, толкоз по-добре. Но те би трябвало да бъдат разграничени от договарянията за европейската интеграция на Северна Македония, защото сега само България губи.
Весела Чернева е основен шеф „ Програми " и шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е шеф на стратегия „ Европа и съседи " от 2013 година От 2010 година до 2013 година e представител на Министерството на външните работи. От 2004 до 2006 година работи като секретар на Международната комисия за Балканите, управлявана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „ Foreign Policy - България " от неговото основаване през април 2005 година Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.
Масовата имунизация върна страни като Дания и Франция към естествения живот, а в България даже не е имало осведомителна акция
Ще се заплати висока политическа цена след абсурда с френските подводници, които Австралия реши да смени с американски
- Г-жо Чернева, допустимо ли е сериозна бежанска вълна да залее Европа поради очертаващата се филантропична рецесия в Афганистан при режима на талибаните?
- Всички специалисти считат, че 2015 година не може да се повтори. Първо, в случай че има бежанци от Афганистан, те стигат нормално до прилежащите страни. Турският президент Ердоган съобщи, че няма да приема и да пропуща бежанци, тъй че този маршрут няма да е вероятен. Разбира се, евентуално наесен ще има повишен миграционен напън, само че той няма да е въобще съпоставим с този от 2015 година и е доста евентуално въобще да не минава през Балканите.
- А какви са негативите от това, че още не сме внесли нашия План за възобновяване и резистентност в Брюксел? Има ли риск да загубим средства?
- Рискът е, че не получаваме средствата в точния момент като всички останали страни. Също по този начин съществува и политическият риск, че България наподобява като безредна страна, която не може да се провежда, в това число и за това „ да си пусне фиша “, с цел да получи сериозната сума от 12 милиарда лв. - такава сума страната ни не е получавала в нито един миг от историята си.
При всички случаи подаването би трябвало да стане тази година - колкото по-рано, толкоз по-добре. Както и Народното събрание ясно съобщи на служебното държавно управление, то няма потребност от формалната глоба на Народното събрание, с цел да подаде този проект.
А и идващото държавно управление, когато бъде определено след ноемврийските избори, няма да има доста време за нов спор и пренаписване на проекта. Така че е по-добре той да се подаде, а не да се чака още.
При това проектът e незатворена книга, той се подава като съществени насоки, а вътре самите елементи по него могат да бъдат изчиствани, приспособени след това.
- Подобна е и обстановката с коронавирус - до момента в който някои европейски страни се връщат към живота преди пандемията, у нас случаите на заразяване порастват. Защо се оказа по този начин?
- Някои страни напълно са махнали рестриктивните мерки - Дания да вземем за пример. Това са страни с над 75-80 % имунизирани.
При нас, за жалост, ниското равнище на имунизациите е плод на неприятно ръководство на здравната рецесия. И тук безусловно политиката е отговорна за рецесията. Лошото равнище на имунизация в действителност прави невероятно отпадането на рестриктивните мерки.
Причина за разколебаването в обществото е неналичието на политическо водачество, на ясни правила, на пояснения. Скептичното отношение на българите във връзка с имунизациите преди осем месеца беше съизмеримо с това на Франция. В момента французите са с имунизация над 70 %, тъй като президентът Еманюел Макрон още през януари разгласи акция за имунизация като единствен метод стопанската система да се отвори тази година. А в България даже не е имало осведомителна акция, камо ли дейности за стимулиране.
- Доколко съществено може да разклати НАТО абсурдът с поръчката на френски подводници, които Австралия реши да смени с американски?
- Това ще е същински трус. Франция, изключително поради обстоятелството, че е в предизборна обстановка, е доста сензитивна и определенията “удар в гърба” не са надалеч от истината. Очевидно договарянията сред Австралия, Съединени американски щати и Англия са били водени зад тила на Франция и в последна сметка тази договорка за 55 милиарда освен лишава Франция от сериозна облага, само че и лишава Европа от доверието в съюзническите връзки със Съединени американски щати и Англия. И то в миг, когато наличието на Китай в Азиатско-тихоокеанския район се ускорява. Европа трябваше да излезе със лична тактика за района преди дни, която беше на процедура засенчена от въпросното тристранно съглашение сред Съединени американски щати, Австралия и Англия.
Логиката на Съединени американски щати е, че те са тези, които имат политическата воля да се изправят против Китай, изключително във военно отношение. А и е ясно, че Европа не желае да го направи. От друга страна, това беше доста неприятно комуникирано. Трите страни можеха да обяснят дейностите си на Франция, а и на Европейския съюз. Честно казано, политическата цена, цената в доверие, ще бъде много висока, за жалост.
- Справи ли се Европа с последствията от Брекзит, или занапред ще ги усещаме?
- Европа беше изоставила тематиката с Брекзит, смяташе я за решена и някак си само по напрежението на ирландската граница към момента си спомняхме за това.
Всъщност това деяние на Англия сега ускорява позицията на всички брекзитъри, които споделяха, че не е толкоз ужасно излизането на Англия от Европейски Съюз, “защото Съединени американски щати ще са постоянно с нас”.
От друга страна, Европа може би би трябвало най-сетне да стартира да мисли независимо какви са нейните ползи, нейните благоприятни условия и да придобие повече упоритост във връзка с външнополитическата си роля. Надявам се това да е позитивният резултат от австралийския потрес.
- Водещи полски политици заговориха, че излизането на страната от Европейски Съюз...
- Не мисля, че опасността от полекзит е действителна. Както и последният Евробарометър сподели, поляците не престават да считат, че Европейски Съюз заслужава най-високо доверие, много по-високо от националните институции, от националните водачи.
Този вид изразителност се появява, с цел да може да се вдигне мизата в договарянията с европейските институции по решението на Европейския съд за върховенството на закона в Полша. Предстои използването на Механизма за върховенството на закона, който може в това число да понижи достъпа до еврофондове на страни, които го нарушават.
В Унгария пък изострянето на обстановката е обвързвано и с идните избори през пролетта. За първи път Виктор Орбан ще би трябвало да се изправи против обединена съпротива, която доста добре си е написала домашното. Правят първоначални избори за водачи по места и по всяка възможност Орбан за първи път от над 10 години ще загуби болшинството си. Т.е. и в Унгария следва сходен на нашия вид - един едноличен управленец да се изправи против мощна съпротива.
Така че търсенето на външен зложелател е комфортно деяние за прикриване в такава обстановка.
- Предстоят основни избори в Германия на 26 септември. Какво да чакаме измежду ерата Меркел?
- Който и да замести Ангела Меркел, за Източна Европа е ясно, че никой от новите водачи на Германия няма да познава нашите страни както някогашната източногерманка. Въпреки това, изследването на Европейския съвет за външна политика, което направихме в 12 страни, в това число България, Унгария и Полша, демонстрира, че у нас равнището на утвърждение на Меркел е най-ниско, тъй като хората явно я асоциират с тази безусловна поддръжка за Бойко Борисов, която изглеждаше безусловно не на място в последната една година. А страни като нашата можеха да си спестят година-две изгубено време, в случай че имаше малко по-ясни сигнали от Берлин и от Брюксел за това, къде са алените линии във връзка с корупцията, свободата на медиите, върховенството на закона.
След 16 години Меркел Германия я чака нова епоха и европейците чакат от нея две неща: ясни знаци във връзка с върховенството на закона, както и доста по-ясна европейска позиция по проблемите на световните закани.
- Олаф Шолц ли е най-вероятният правоприемник на Меркел?
- Шолц най-вероятно ще бъде канцлер. Въпросът е за каква коалиция ще съумеят да се спогодят. В момента наподобява евентуално да има така наречен светофарна коалиция - социалдемократите дружно със Зелените и свободните демократи. Възможни са обаче и други разновидности. В последна сметка - присъединяване на Зелените във федералното държавно управление ще докара и до някои промени в разнообразни сфери на немската, пък и на европейската политика.
- Съединени американски щати и Европа ускоряват натиска върху нас да пуснем Северна Македония в преддверието на Европейски Съюз. Ще ни принудят ли да отстъпим?
- Мисля, че ние по този проблем не употребяваме верните средства, не съумяваме да дефинираме казуса добре. И в последна сметка единствено губим, не печелим нищо. Мисля, че двустранните въпроси в действителност би трябвало да бъдат извадени от тези договаряния на Европейски Съюз, те би трябвало да бъдат решавани по различен метод. Разбира се, доколкото става дума за човешки права, те постоянно ще бъдат част от договарянията с Европейски Съюз и тук могат да бъдат включени правата и на македонските жители с българско съзнание, както и всички останали малцинства в Северна Македония. Колкото по-скоро се откри формула по този начин, че двустранните диалози сред София и Скопие да продължат, толкоз по-добре. Но те би трябвало да бъдат разграничени от договарянията за европейската интеграция на Северна Македония, защото сега само България губи.
Весела Чернева е основен шеф „ Програми " и шеф на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е шеф на стратегия „ Европа и съседи " от 2013 година От 2010 година до 2013 година e представител на Министерството на външните работи. От 2004 до 2006 година работи като секретар на Международната комисия за Балканите, управлявана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „ Foreign Policy - България " от неговото основаване през април 2005 година Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ