Защо Албания иска да загърби кеша до 2030 година
Планът за цифровизация провокира песимизъм измежду албанците
В Албания споделят, че парите най-добре стоят под дюшека – до автомата " Калашников ". Тази балканска смешка звучи надалеч по-малко като анекдот, когато погледнем отношението на албанците към кеша и банките. Премиерът Еди Рама обаче се изправи в смела борба против тази традиция – той желае Албания да стане първата безкешова стопанска система в света до 2030 година.
Визията, която разделя публичното мнение
" В рамките на това десетилетие имаме упоритостта Албания да стане безкешова, което значи всички взаимоотношения и всички финансови транзакции да бъдат цифрови ", съобщи Рама пред софтуерни експерти в Берат, съгласно KosovaPress.
Планът е самоуверен, само че действителността е друга. В страна, белязана от пирамидални схеми от 90-те години и надълбоко съмнение към банковата система, кешът остава неоспорим крал. Дори туристическите пътеводители поучават посетителите да носят пари в брой, тъй като доста заведения не одобряват карти.
Историческите контузии, които пречат
След рухването на комунизма при започване на 90-те, албанските банки и " капиталови компании " започнаха да дават обещание нереалистично високи лихви – до 19 % върху депозитите. В пика на манията всеки шести албанец беше вложил в пирамидални схеми, постоянно всичките си спестявания.
До януари 1997 година първите компании започнаха да банкрутират, а до март страната беше потънала в безпорядък. Около 2000 души починаха в конфликтите, а общо 1,2 милиарда $ бяха изгубени – половината от тогашния Брутният вътрешен продукт. Тези контузии изясняват за какво и през днешния ден албанците избират да държат парите си у дома.
Сивата стопанска система като главен проблем
" Премахването на кеша е безспорен приоритет за страни с висока неформалност и дестабилизиращи количества противозаконни пари във финансовата система ", съобщи проф. Селами Джепа от Университета в Тирана пред Politico.
Данните удостоверяват размера на казуса – оценките сочат, че сивата стопанска система съставлява сред 29 и 50 % от Брутният вътрешен продукт на Албания. Това е надалеч над европейската междинна стойност и основава големи загуби в данъчните доходи.
Липсва съответен проект
Въпреки амбициозните обещания, през днешния ден няма формален механизъм за постигането на безкешова стопанска система. Банката на Албания преглежда благоприятни условия като централна банкова цифрова валута или интеграция в европейската SEPA система, само че липсва ясна пътна карта.
Спиро Брумбули, общоприет секретар на Асоциацията на албанските банки, разгласи, че проектът включва ограничавания върху заплащанията в брой и въвеждане на SEPA моментни заплащания до октомври, само че детайлите остават неразбираеми.
Предизвикателствата са големи
Проблемът не е единствено в технологиите. Според изследване на Асоциацията на албанските банки, единствено 34 % от албанците имат доверие в банките, а по данни на Световната банка под половината има дейна банкова сметка.
Освен това албанските банки таксуват високи комисиони както за цифрови услуги, по този начин и за интернационалните преводи, което отблъсква клиентите към кеша.
Сравнения с другите страни
Идеята за безкешова стопанска система се преследва от развити страни като Швеция, Естония и Ирландия, само че даже те не са постигнали цялостно унищожаване на банкнотите. Швеция, която е най-напреднала в това отношение, даже се връща отчасти към кеша поради опасности от хакерски атаки.
" Това е все едно да убиваш кокошки с артилерия ", разяснява някогашният заместник-министър-председател Генк Поло, критикувайки концепцията като офанзива върху персоналната независимост.
Въпросът за триумфа остава отворен
Макар задачата за безкешова стопанска система до 2030 година да е смела, триумфът зависи от въвеждането на евтина и налична цифрова платежна инфраструктура. Без съответни ограничения за възстановяване на достъпа и удобството на цифровите заплащания, упоритостта на Рама рискува да си остане единствено на хартия.
В страна, където недоверието към институциите е надълбоко вкоренено, а традицията на " парите под дюшека " е мощна, прекосяването към безкешово общество ще изисква освен софтуерна гражданска война, само че и радикална смяна в мисленето на хората.
В Албания споделят, че парите най-добре стоят под дюшека – до автомата " Калашников ". Тази балканска смешка звучи надалеч по-малко като анекдот, когато погледнем отношението на албанците към кеша и банките. Премиерът Еди Рама обаче се изправи в смела борба против тази традиция – той желае Албания да стане първата безкешова стопанска система в света до 2030 година.
Визията, която разделя публичното мнение
" В рамките на това десетилетие имаме упоритостта Албания да стане безкешова, което значи всички взаимоотношения и всички финансови транзакции да бъдат цифрови ", съобщи Рама пред софтуерни експерти в Берат, съгласно KosovaPress.
Планът е самоуверен, само че действителността е друга. В страна, белязана от пирамидални схеми от 90-те години и надълбоко съмнение към банковата система, кешът остава неоспорим крал. Дори туристическите пътеводители поучават посетителите да носят пари в брой, тъй като доста заведения не одобряват карти.
Историческите контузии, които пречат
След рухването на комунизма при започване на 90-те, албанските банки и " капиталови компании " започнаха да дават обещание нереалистично високи лихви – до 19 % върху депозитите. В пика на манията всеки шести албанец беше вложил в пирамидални схеми, постоянно всичките си спестявания.
До януари 1997 година първите компании започнаха да банкрутират, а до март страната беше потънала в безпорядък. Около 2000 души починаха в конфликтите, а общо 1,2 милиарда $ бяха изгубени – половината от тогашния Брутният вътрешен продукт. Тези контузии изясняват за какво и през днешния ден албанците избират да държат парите си у дома.
Сивата стопанска система като главен проблем
" Премахването на кеша е безспорен приоритет за страни с висока неформалност и дестабилизиращи количества противозаконни пари във финансовата система ", съобщи проф. Селами Джепа от Университета в Тирана пред Politico.
Данните удостоверяват размера на казуса – оценките сочат, че сивата стопанска система съставлява сред 29 и 50 % от Брутният вътрешен продукт на Албания. Това е надалеч над европейската междинна стойност и основава големи загуби в данъчните доходи.
Липсва съответен проект
Въпреки амбициозните обещания, през днешния ден няма формален механизъм за постигането на безкешова стопанска система. Банката на Албания преглежда благоприятни условия като централна банкова цифрова валута или интеграция в европейската SEPA система, само че липсва ясна пътна карта.
Спиро Брумбули, общоприет секретар на Асоциацията на албанските банки, разгласи, че проектът включва ограничавания върху заплащанията в брой и въвеждане на SEPA моментни заплащания до октомври, само че детайлите остават неразбираеми.
Предизвикателствата са големи
Проблемът не е единствено в технологиите. Според изследване на Асоциацията на албанските банки, единствено 34 % от албанците имат доверие в банките, а по данни на Световната банка под половината има дейна банкова сметка.
Освен това албанските банки таксуват високи комисиони както за цифрови услуги, по този начин и за интернационалните преводи, което отблъсква клиентите към кеша.
Сравнения с другите страни
Идеята за безкешова стопанска система се преследва от развити страни като Швеция, Естония и Ирландия, само че даже те не са постигнали цялостно унищожаване на банкнотите. Швеция, която е най-напреднала в това отношение, даже се връща отчасти към кеша поради опасности от хакерски атаки.
" Това е все едно да убиваш кокошки с артилерия ", разяснява някогашният заместник-министър-председател Генк Поло, критикувайки концепцията като офанзива върху персоналната независимост.
Въпросът за триумфа остава отворен
Макар задачата за безкешова стопанска система до 2030 година да е смела, триумфът зависи от въвеждането на евтина и налична цифрова платежна инфраструктура. Без съответни ограничения за възстановяване на достъпа и удобството на цифровите заплащания, упоритостта на Рама рискува да си остане единствено на хартия.
В страна, където недоверието към институциите е надълбоко вкоренено, а традицията на " парите под дюшека " е мощна, прекосяването към безкешово общество ще изисква освен софтуерна гражданска война, само че и радикална смяна в мисленето на хората.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ