Ядрени мощности, дронове и $20 млрд.: НАСА готви лунна база. Мног...
Планът на Съединени американски щати планува астронавти да се завърнат на Луната преди края на мандата на президента Доналд Тръмп през 2029 година, като упоритостта е страната да изпревари Китай в новата галактическа конкуренция. Пекин също развива лична стратегия за кацане на хора на Луната до 2030 година, а редом уголемява активността си в орбита посредством своята станция „ Тиенгун “.
През март НАСА разгласи и стратегия на стойност към 20 милиарда $ за създаване на непрекъсната лунна база, захранвана от нуклеарна и слънчева сила, която да бъде ситуирана в региона на южния полюс на Луната до 2032 година Според админа на организацията Джаред Айзъкман Съединени американски щати „ няма да се откажат от Луната още веднъж “.
Проектът планува няколко стадия. Първо ще бъдат изпратени роботизирани спускаеми апарати и дронове, които да картографират и изследват сложния лунен терен. След това ще бъдат доставени транспортни средства за придвижване по повърхността, както и научно съоръжение и информационни системи.
Сред фирмите, получили поръчки, са Blue Origin, Intuitive Machines и Astrobotic. Blue Origin ще създаде лунния модул Endurance, който би трябвало да обезпечава прецизни кацания и самостоятелна навигация. Astrobotic работи по спускаемия уред Griffin-1, плануван за кацане в кратера Нобиле в региона на южния полюс.
Роботизираната фаза на задачата би трябвало да продължи до 2029 година, като се възнамеряват към 25 изстрелвания и доставка на почти 4 тона товар на Луната. В идващия стадий НАСА има намерение да построи енергийна инфраструктура, в това число нуклеарни реактори и слънчеви системи, които да поддържат бъдещата база.
До 2032 година организацията си слага цел хората да могат да живеят в „ полупостоянни “ жилища на Луната и да употребяват роувъри за дълги задачи по повърхността. Южният полюс е основен регион поради съществуването на замръзнала вода, която може да се употребява за питейни потребности или произвеждане на О2.
Въпреки амбициозния проект, специалисти остават скептични по отношение на периодите. Основно предизвикателство остава създаването на благонадежден пилотиран лунен транспортен съд. Такъв модул би трябвало да бъде построен от SpaceX на Илон Мъск, само че планът се забавя поради механически компликации.
Според учени от галактическата сфера политическият напън също играе роля за ускореното оповестяване на графика. Част от специалистите считат, че е изцяло допустимо Китай да изпревари Съединени американски щати и да стане идната страна, която стъпва на Луната.
Какво прави Китай?
Китайската галактическа стратегия се развива с бързи темпове и се утвърждава като основен фактор в новата световна конкуренция за Луната. За разлика от първата „ галактическа епоха “, днешната тактика на Пекин е ориентирана не просто към алегорично кацане, а към дълготрайно и стабилно наличие на лунната повърхнина.
Само през последните дни Китай регистрира нови триумфи. На 24 май беше изстреляна задачата „ Шънчжоу-23 “ с трима тайконавти, които се скачиха с галактическата станция „ Тянгун “. Част от екипажа ще остане в орбита цяла година – доста продължен престой, който има за цел да приготви бъдещи дълготрайни задачи към Луната и Марс и да изследва въздействието на микрогравитацията върху човешкото тяло.
Паралелно с това напредва и лунната стратегия „ Чан’ъ-6 “, която се приготвя за кацане на противоположната страна на Луната. Мисията има за цел да събере проби от региона „ Южен полюс – Ейткен “ и да ги върне на Земята – историческа стъпка, която би предоставила скъпи данни за състава на лунната повърхнина.
Китайската лунна тактика е структурирана в три съществени стадия. Първият включва безпилотни задачи за проучване на Южния полюс на Луната, където се допуска съществуване на воден лед. В идващите години са планувани задачи като „ Чан’ъ-7 “ през 2026 година, която ще употребява и мобилни сонди вид „ хопър “, както и „ Чан’ъ-8 “ през 2028 година, при която ще бъдат тествани технологии за 3D принтиране с лунен реголит за бъдещо строителство на място.
Втората фаза планува пилотиран полет до Луната преди 2030 година За задачата Китай създава ново потомство ракети Long March 10, пилотирания галактически транспортен съд Mengzhou и лунния модул Lanyue.
Третият стадий е построяването на Международна лунна изследователска станция (ILRS) в интервала 2030–2035 година, в партньорство с други страни, в това число Русия. Първоначално базата ще бъде роботизирана, като след това ще приема и екипажи и ще служи като теоретичен и логистичен център за бъдещи задачи към Марс.
Фокусът върху Южния полюс не е инцидентен – регионът се счита за основен поради съществуването на воден лед, който може да бъде превръщан в О2 и ракетно гориво, трансформирайки Луната в евентуална „ междинна станция “ за по-дълбоки галактически задачи.
Като част от подготовката Китай опитва и със затворени екосистеми, в които доброволци живеят изолирано и сами създават храна и рециклират запаси – модели, които могат да бъдат приложени в бъдещи лунни бази.
Кой различен гледа към Луната?
Към май 2026 година световната конкуренция за Луната надалеч не към този момент включва единствено Съединени американски щати и Китай. Множество страни и галактически организации развиват стратегии за кацане, научни проучвания и създаване на бъдеща инфраструктура на естествения сателит на Земята.
Индия се утвърждава като една от най-бързо разрастващите се галактически сили. След историческия триумф на задачата Chandrayaan-3 през 2023 година, страната уголемява упоритостите си с нови планове. Сред тях е задачата LUPEX (Chandrayaan-5), разработвана взаимно с Японската галактическа организация JAXA, която се чака да бъде осъществена към 2028 година Тя ще изпрати спускаем модул и роувър на Южния полюс на Луната за проучване на находища от воден лед. Паралелно Индия приготвя и Chandrayaan-4 – задача за връщане на проби от лунната повърхнина, която към този момент е в напреднала фаза на разработка.
Япония също ускорява наличието си в лунните проучвания. През 2024 година страната реализира триумф с задачата SLIM, която показва извънредно точно кацане на Луната. В момента Токио създава и огромен херметизиран лунен роувър, прочут като Toyota Lunar Cruiser, който ще разреши на астронавти да населяват и изследват лунната повърхнина за продължителни интервали.
Европейската галактическа организация (ESA) не възнамерява независима задача за кацане, само че играе основна роля като сътрудник в интернационалните планове. Сред главните ѝ разработки е логистичният спускаем модул Argonaut, предопределен за доставка на товари до бъдещи лунни бази. Паралелно се развива и планът Moonlight – система за връзка и навигация към Луната, която да действа като самобитен „ лунен GPS “ за бъдещите задачи.
Русия също продължава програмата си „ Луна “, въпреки и със закъснение след неуспеха на задачата „ Луна-25 “ през 2023 година В момента главните старания са ориентирани към подготовката на „ Луна-26 “ – орбитален уред, и „ Луна-27 “ – спускаем модул, планувани за края на десетилетието. Паралелно Москва задълбочава съдействието си с Китай в границите на план за Международна лунна изследователска станция.
Обединените арабски емирства също се нареждат като деен участник в лунните проучвания. След първия си опит с роувъра Rashid, страната създава нова задача Rashid 2 и взе участие в интернационалните планове, в това число в построяването на основни съставни елементи за американската лунна орбитална станция Gateway.
През март НАСА разгласи и стратегия на стойност към 20 милиарда $ за създаване на непрекъсната лунна база, захранвана от нуклеарна и слънчева сила, която да бъде ситуирана в региона на южния полюс на Луната до 2032 година Според админа на организацията Джаред Айзъкман Съединени американски щати „ няма да се откажат от Луната още веднъж “.
Проектът планува няколко стадия. Първо ще бъдат изпратени роботизирани спускаеми апарати и дронове, които да картографират и изследват сложния лунен терен. След това ще бъдат доставени транспортни средства за придвижване по повърхността, както и научно съоръжение и информационни системи.
Сред фирмите, получили поръчки, са Blue Origin, Intuitive Machines и Astrobotic. Blue Origin ще създаде лунния модул Endurance, който би трябвало да обезпечава прецизни кацания и самостоятелна навигация. Astrobotic работи по спускаемия уред Griffin-1, плануван за кацане в кратера Нобиле в региона на южния полюс.
Роботизираната фаза на задачата би трябвало да продължи до 2029 година, като се възнамеряват към 25 изстрелвания и доставка на почти 4 тона товар на Луната. В идващия стадий НАСА има намерение да построи енергийна инфраструктура, в това число нуклеарни реактори и слънчеви системи, които да поддържат бъдещата база.
До 2032 година организацията си слага цел хората да могат да живеят в „ полупостоянни “ жилища на Луната и да употребяват роувъри за дълги задачи по повърхността. Южният полюс е основен регион поради съществуването на замръзнала вода, която може да се употребява за питейни потребности или произвеждане на О2.
Въпреки амбициозния проект, специалисти остават скептични по отношение на периодите. Основно предизвикателство остава създаването на благонадежден пилотиран лунен транспортен съд. Такъв модул би трябвало да бъде построен от SpaceX на Илон Мъск, само че планът се забавя поради механически компликации.
Според учени от галактическата сфера политическият напън също играе роля за ускореното оповестяване на графика. Част от специалистите считат, че е изцяло допустимо Китай да изпревари Съединени американски щати и да стане идната страна, която стъпва на Луната.
Какво прави Китай?
Китайската галактическа стратегия се развива с бързи темпове и се утвърждава като основен фактор в новата световна конкуренция за Луната. За разлика от първата „ галактическа епоха “, днешната тактика на Пекин е ориентирана не просто към алегорично кацане, а към дълготрайно и стабилно наличие на лунната повърхнина.
Само през последните дни Китай регистрира нови триумфи. На 24 май беше изстреляна задачата „ Шънчжоу-23 “ с трима тайконавти, които се скачиха с галактическата станция „ Тянгун “. Част от екипажа ще остане в орбита цяла година – доста продължен престой, който има за цел да приготви бъдещи дълготрайни задачи към Луната и Марс и да изследва въздействието на микрогравитацията върху човешкото тяло.
Паралелно с това напредва и лунната стратегия „ Чан’ъ-6 “, която се приготвя за кацане на противоположната страна на Луната. Мисията има за цел да събере проби от региона „ Южен полюс – Ейткен “ и да ги върне на Земята – историческа стъпка, която би предоставила скъпи данни за състава на лунната повърхнина.
Китайската лунна тактика е структурирана в три съществени стадия. Първият включва безпилотни задачи за проучване на Южния полюс на Луната, където се допуска съществуване на воден лед. В идващите години са планувани задачи като „ Чан’ъ-7 “ през 2026 година, която ще употребява и мобилни сонди вид „ хопър “, както и „ Чан’ъ-8 “ през 2028 година, при която ще бъдат тествани технологии за 3D принтиране с лунен реголит за бъдещо строителство на място.
Втората фаза планува пилотиран полет до Луната преди 2030 година За задачата Китай създава ново потомство ракети Long March 10, пилотирания галактически транспортен съд Mengzhou и лунния модул Lanyue.
Третият стадий е построяването на Международна лунна изследователска станция (ILRS) в интервала 2030–2035 година, в партньорство с други страни, в това число Русия. Първоначално базата ще бъде роботизирана, като след това ще приема и екипажи и ще служи като теоретичен и логистичен център за бъдещи задачи към Марс.
Фокусът върху Южния полюс не е инцидентен – регионът се счита за основен поради съществуването на воден лед, който може да бъде превръщан в О2 и ракетно гориво, трансформирайки Луната в евентуална „ междинна станция “ за по-дълбоки галактически задачи.
Като част от подготовката Китай опитва и със затворени екосистеми, в които доброволци живеят изолирано и сами създават храна и рециклират запаси – модели, които могат да бъдат приложени в бъдещи лунни бази.
Кой различен гледа към Луната?
Към май 2026 година световната конкуренция за Луната надалеч не към този момент включва единствено Съединени американски щати и Китай. Множество страни и галактически организации развиват стратегии за кацане, научни проучвания и създаване на бъдеща инфраструктура на естествения сателит на Земята.
Индия се утвърждава като една от най-бързо разрастващите се галактически сили. След историческия триумф на задачата Chandrayaan-3 през 2023 година, страната уголемява упоритостите си с нови планове. Сред тях е задачата LUPEX (Chandrayaan-5), разработвана взаимно с Японската галактическа организация JAXA, която се чака да бъде осъществена към 2028 година Тя ще изпрати спускаем модул и роувър на Южния полюс на Луната за проучване на находища от воден лед. Паралелно Индия приготвя и Chandrayaan-4 – задача за връщане на проби от лунната повърхнина, която към този момент е в напреднала фаза на разработка.
Япония също ускорява наличието си в лунните проучвания. През 2024 година страната реализира триумф с задачата SLIM, която показва извънредно точно кацане на Луната. В момента Токио създава и огромен херметизиран лунен роувър, прочут като Toyota Lunar Cruiser, който ще разреши на астронавти да населяват и изследват лунната повърхнина за продължителни интервали.
Европейската галактическа организация (ESA) не възнамерява независима задача за кацане, само че играе основна роля като сътрудник в интернационалните планове. Сред главните ѝ разработки е логистичният спускаем модул Argonaut, предопределен за доставка на товари до бъдещи лунни бази. Паралелно се развива и планът Moonlight – система за връзка и навигация към Луната, която да действа като самобитен „ лунен GPS “ за бъдещите задачи.
Русия също продължава програмата си „ Луна “, въпреки и със закъснение след неуспеха на задачата „ Луна-25 “ през 2023 година В момента главните старания са ориентирани към подготовката на „ Луна-26 “ – орбитален уред, и „ Луна-27 “ – спускаем модул, планувани за края на десетилетието. Паралелно Москва задълбочава съдействието си с Китай в границите на план за Международна лунна изследователска станция.
Обединените арабски емирства също се нареждат като деен участник в лунните проучвания. След първия си опит с роувъра Rashid, страната създава нова задача Rashid 2 и взе участие в интернационалните планове, в това число в построяването на основни съставни елементи за американската лунна орбитална станция Gateway.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ