Планът на Доналд Тръмп да завземе и съживи петролната индустрия на Венецуела е изправен пред предизвикателства
Планът на американския президент Доналд Тръмп да поеме контрола над петролната промишленост на Венецуела и да да я съживят след интервенцията по залавянето на венецуелския държавен глава Николас Мадуро евентуално няма да окаже мигновено влияние върху цените на петрола, написа в собствен разбор Асошиейтед прес.
Петролната промишленост на Венецуела е в неприятно положение след години на липса на вложения и интернационалните наказания. Може да отнеме години и обилни вложения, преди производството да се усили фрапантно.
Някои анализатори обаче са оптимисти, че Венецуела може много бързо да удвои или даже утрои актуалните си равнища на произвеждане на нефт, което в този момент е към 1,1 милиона барела нефт дневно.
„ Макар че мнозина оповестяват, че петролната инфраструктура на Венецуела не е потърпевша от военните дейности на Съединени американски щати, тя е в крах от доста години и ще отнеме време да бъде възобновена “, изясни Патрик Де Хаан, основен петролен анализатор в компанията „ Газбъди “ (Gasbuddy).
За американските петролни компании ще е нужен стабилизиране на властта в Каракас, преди да са склонни да влагат съществено във Венецуела, а политическата картина остава неразбираема. Президентът Тръмп съобщи, че Съединени американски щати ще ръководят Венецуела, до момента в който актуалният вицепрезидент на Мадуро - Делси Родригес твърди, че Мадуро би трябвало да бъде възобновен на власт.
Ако Съединени американски щати съумеят в желанията си да ръководят страната, мнозина ще са на мнение, че американските енергийни компании биха могли да се включат и да съживят венецуелската петролна промишленост много бързо, сподели Фил Флин, старши пазарен анализатор в „ Прайс Фючърс Груп “ (Price Futures Group).
При състояние, че Венецуела успее да се трансформира в огромен производител на нефт, Флин счита, че „ това би могло да затвърди по-ниските (петролни) цени в дълготраен проект “ и да окаже по-голям напън върху Русия.
Президентът Тръмп даже позволи, че, с цел да им разрешат да възстановят енергийната инфраструктура на Венецуела. В изявление за Ен Би Си, излъчено нощес, той изясни, че нова може да отнеме по-малко от 18 месеца.
Не се чака забележителна смяна в цените на петрола, защото сега на международния пазар има остатък от нефт, а Венецуела е член на ОПЕК.
В днешната азиатска търговия петролът продължи да поевтиня, като сортът Brent от Северно море загуби 0,23 на 100 до 61,62 $ за барел, а американският лек необработен нефт West Texas Intermediate - 0,31 на 100 до 58,14 $ за барел.
Доказани петролни запаси
Венецуела разполага с най-големите потвърдени ресурси от необработен нефт в света, които възлизат на почти 303 милиарда барела по данни на Управлението за енергийна информация (EIA) на Съединени американски щати. Това съставлява към 17 % от всички международни петролни запаси. След Венецуела с най-големи потвърдени запаси са Саудитска Арабия (267 милиарда барела) и Иран (209 милиарда барела), до момента в който Съединени американски щати са по-надолу в класацията със 74 милиарда барела.
Това обуславя интереса на интернационалните петролни компании към залежите на Венецуела. Говорителят на американския петролен колос „ КонокоФилипс “ (ConocoPhillips) Денис Нус уточни, че компанията „ следи развиването на събитията във Венецуела и евентуалните им последици за световното енергоснабдяване и непоклатимост. Би било прибързано да се спекулира за бъдещи бизнес действия или вложения “, добави той.
„ ЕксънМобил “ (Exxon Mobil) не отговори на молбата на АП за коментар по тематиката.
„ Шеврон “ (Chevron) е единствената американска компания с обилни интервенции във Венецуела, където създава към 250 000 барела дневно. „ Шеврон “, която за първи път влага във Венецуела през 20-те години на предишния век, развива активност в страната посредством взаимни предприятия с държавната компания „ Петролеос де Венесуела “ (Petroleos de Venezuela, PDVSA).
„ Шеврон “ продължава да се концентрира върху сигурността и благосъстоянието на чиновниците си, както и върху целостта на активите си. Ние продължаваме да работим в цялостно сходство с всички използвани закони и регламенти “, съобщи представителят на компанията Бил Турен.
Дори и с тези големи ресурси обаче Венецуела създава по-малко от 1 % от международния необработен нефт. Корупцията, неприятното ръководство и икономическите наказания на Съединени американски щати доведоха до непрекъснат спад на венецуелските добиви, които са възлизали на 3,5 милиона барела дневно през 1999 година
Проблемът не е в намирането на нефт. Въпросът е в политическата конюнктура и в това дали фирмите могат да разчитат на държавното управление да съблюдава договорите си. През 2007 година тогавашният президент Уго Чавес национализира огромна част от производството на нефт и накара огромни компании като „ ЕксънМобил “ и „ КонокоФилипс “ да изоставен Венецуела.
„ Проблемът не е единствено в неприятното положение на инфраструктурата, а по-скоро в това по какъв начин да накараш задграничните компании да стартират да влагат, преди да имат ясна визия за политическата непоклатимост, договорната обстановка и други фактори “, сподели Франсиско Моналди, шеф на програмата за енергетика в Латинска Америка в тексаския университет Райс.
„ Според прогнозите, с цел да усили производството си от един милион барела дневно – колкото създава през днешния ден – до четири милиона барела, Венецуела ще се нуждае от към десетилетие и към 100 милиарда $ вложения “, добави Моналди.
Силно търсене
Венецуела създава тежък необработен нефт, който е нужен за производството на дизелово гориво, асфалт и други горива за тежката промишленост. Дизелът е в дефицит по целия свят заради глобите върху петрола от Венецуела и Русия и заради обстоятелството, че по-лекият необработен нефт от Съединени американски щати не може елементарно да го замести.
Преди години американските рафинерии на брега на Мексиканския залив бяха усъвършенствани да обработват тежък необработен нефт, до момента в който производството на нефт в Съединени американски щати спадаше, а доставките от Венецуела и Мексико бяха в обилие. Затова американските рафинерии биха поискали по-голям достъп до венецуелския необработен нефт, тъй като това би им помогнало да работят по-ефективно, а и цената му е малко по-ниска.
Увеличаването на производството във Венецуела би улеснило и натиска върху Русия, тъй като Европа и останалият свят биха могли да получават повече от нужния им дизел и тежък нефт от Венецуела, което може да понижи покупките им от Русия.
„ За Русия би било от огромна изгода колапса на петролната промишленост във Венецуела. Причината е, че двете страни са били съперници на международните пазари “, изясни Флин.
Сложна правна картина
Според Матю Уаксман, професор по право в Колумбийския университет, който е бил чиновник по националната сигурност в администрацията на президента Джордж У. Буш, завземането на контрола над ресурсите на Венецуела отваря спомагателни правни въпроси.
„ Например, огромен проблем ще бъде кой в действителност има петрола на Венецуела “, уточни Уаксман, съгласно който „ окупационна военна мощ не може да се обогатява, като взема ресурсите на друга страна, само че администрацията на Тръмп евентуално ще твърди, че венецуелското държавно управление в никакъв случай не ги е имало законно “.
„ Виждаме по какъв начин администрацията приказва доста надменно за интернационалното право, когато става въпрос за Венецуела “, посочи той.
Петролната промишленост на Венецуела е в неприятно положение след години на липса на вложения и интернационалните наказания. Може да отнеме години и обилни вложения, преди производството да се усили фрапантно.
Някои анализатори обаче са оптимисти, че Венецуела може много бързо да удвои или даже утрои актуалните си равнища на произвеждане на нефт, което в този момент е към 1,1 милиона барела нефт дневно.
„ Макар че мнозина оповестяват, че петролната инфраструктура на Венецуела не е потърпевша от военните дейности на Съединени американски щати, тя е в крах от доста години и ще отнеме време да бъде възобновена “, изясни Патрик Де Хаан, основен петролен анализатор в компанията „ Газбъди “ (Gasbuddy).
За американските петролни компании ще е нужен стабилизиране на властта в Каракас, преди да са склонни да влагат съществено във Венецуела, а политическата картина остава неразбираема. Президентът Тръмп съобщи, че Съединени американски щати ще ръководят Венецуела, до момента в който актуалният вицепрезидент на Мадуро - Делси Родригес твърди, че Мадуро би трябвало да бъде възобновен на власт.
Ако Съединени американски щати съумеят в желанията си да ръководят страната, мнозина ще са на мнение, че американските енергийни компании биха могли да се включат и да съживят венецуелската петролна промишленост много бързо, сподели Фил Флин, старши пазарен анализатор в „ Прайс Фючърс Груп “ (Price Futures Group).
При състояние, че Венецуела успее да се трансформира в огромен производител на нефт, Флин счита, че „ това би могло да затвърди по-ниските (петролни) цени в дълготраен проект “ и да окаже по-голям напън върху Русия.
Президентът Тръмп даже позволи, че, с цел да им разрешат да възстановят енергийната инфраструктура на Венецуела. В изявление за Ен Би Си, излъчено нощес, той изясни, че нова може да отнеме по-малко от 18 месеца.
Не се чака забележителна смяна в цените на петрола, защото сега на международния пазар има остатък от нефт, а Венецуела е член на ОПЕК.
В днешната азиатска търговия петролът продължи да поевтиня, като сортът Brent от Северно море загуби 0,23 на 100 до 61,62 $ за барел, а американският лек необработен нефт West Texas Intermediate - 0,31 на 100 до 58,14 $ за барел.
Доказани петролни запаси
Венецуела разполага с най-големите потвърдени ресурси от необработен нефт в света, които възлизат на почти 303 милиарда барела по данни на Управлението за енергийна информация (EIA) на Съединени американски щати. Това съставлява към 17 % от всички международни петролни запаси. След Венецуела с най-големи потвърдени запаси са Саудитска Арабия (267 милиарда барела) и Иран (209 милиарда барела), до момента в който Съединени американски щати са по-надолу в класацията със 74 милиарда барела.
Това обуславя интереса на интернационалните петролни компании към залежите на Венецуела. Говорителят на американския петролен колос „ КонокоФилипс “ (ConocoPhillips) Денис Нус уточни, че компанията „ следи развиването на събитията във Венецуела и евентуалните им последици за световното енергоснабдяване и непоклатимост. Би било прибързано да се спекулира за бъдещи бизнес действия или вложения “, добави той.
„ ЕксънМобил “ (Exxon Mobil) не отговори на молбата на АП за коментар по тематиката.
„ Шеврон “ (Chevron) е единствената американска компания с обилни интервенции във Венецуела, където създава към 250 000 барела дневно. „ Шеврон “, която за първи път влага във Венецуела през 20-те години на предишния век, развива активност в страната посредством взаимни предприятия с държавната компания „ Петролеос де Венесуела “ (Petroleos de Venezuela, PDVSA).
„ Шеврон “ продължава да се концентрира върху сигурността и благосъстоянието на чиновниците си, както и върху целостта на активите си. Ние продължаваме да работим в цялостно сходство с всички използвани закони и регламенти “, съобщи представителят на компанията Бил Турен.
Дори и с тези големи ресурси обаче Венецуела създава по-малко от 1 % от международния необработен нефт. Корупцията, неприятното ръководство и икономическите наказания на Съединени американски щати доведоха до непрекъснат спад на венецуелските добиви, които са възлизали на 3,5 милиона барела дневно през 1999 година
Проблемът не е в намирането на нефт. Въпросът е в политическата конюнктура и в това дали фирмите могат да разчитат на държавното управление да съблюдава договорите си. През 2007 година тогавашният президент Уго Чавес национализира огромна част от производството на нефт и накара огромни компании като „ ЕксънМобил “ и „ КонокоФилипс “ да изоставен Венецуела.
„ Проблемът не е единствено в неприятното положение на инфраструктурата, а по-скоро в това по какъв начин да накараш задграничните компании да стартират да влагат, преди да имат ясна визия за политическата непоклатимост, договорната обстановка и други фактори “, сподели Франсиско Моналди, шеф на програмата за енергетика в Латинска Америка в тексаския университет Райс.
„ Според прогнозите, с цел да усили производството си от един милион барела дневно – колкото създава през днешния ден – до четири милиона барела, Венецуела ще се нуждае от към десетилетие и към 100 милиарда $ вложения “, добави Моналди.
Силно търсене
Венецуела създава тежък необработен нефт, който е нужен за производството на дизелово гориво, асфалт и други горива за тежката промишленост. Дизелът е в дефицит по целия свят заради глобите върху петрола от Венецуела и Русия и заради обстоятелството, че по-лекият необработен нефт от Съединени американски щати не може елементарно да го замести.
Преди години американските рафинерии на брега на Мексиканския залив бяха усъвършенствани да обработват тежък необработен нефт, до момента в който производството на нефт в Съединени американски щати спадаше, а доставките от Венецуела и Мексико бяха в обилие. Затова американските рафинерии биха поискали по-голям достъп до венецуелския необработен нефт, тъй като това би им помогнало да работят по-ефективно, а и цената му е малко по-ниска.
Увеличаването на производството във Венецуела би улеснило и натиска върху Русия, тъй като Европа и останалият свят биха могли да получават повече от нужния им дизел и тежък нефт от Венецуела, което може да понижи покупките им от Русия.
„ За Русия би било от огромна изгода колапса на петролната промишленост във Венецуела. Причината е, че двете страни са били съперници на международните пазари “, изясни Флин.
Сложна правна картина
Според Матю Уаксман, професор по право в Колумбийския университет, който е бил чиновник по националната сигурност в администрацията на президента Джордж У. Буш, завземането на контрола над ресурсите на Венецуела отваря спомагателни правни въпроси.
„ Например, огромен проблем ще бъде кой в действителност има петрола на Венецуела “, уточни Уаксман, съгласно който „ окупационна военна мощ не може да се обогатява, като взема ресурсите на друга страна, само че администрацията на Тръмп евентуално ще твърди, че венецуелското държавно управление в никакъв случай не ги е имало законно “.
„ Виждаме по какъв начин администрацията приказва доста надменно за интернационалното право, когато става въпрос за Венецуела “, посочи той.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ