Духа ли отново вятърът в платната на Европа?
Планът е „важна първа стъпка в посока по-честна конкуренция и идентични условия на световно равнище“
„ Вятърът още веднъж духа в платната на Европа. “ Това бе посланието на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер към цялостната зала на Европейския парламент.
Откакто оглави Европейска комисия преди три години, Юнкер бе заставен неотложно да превключи на режим „ ръководство на рецесии “: гръцката финансова рецесия, бежанската рецесия от 2015 година и решението на Англия да напусне блока станаха мотив Брюксел и европейските столици да потънат в бездънен размисъл.
Мнозина започнаха да се питат дали съюзът ще се резервира. Затова тазгодишната тирада бе отлична опция за Юнкер да изложи една по-положителна и по-малко мрачна визия за бъдещето на Европейски Съюз.
А и беше високопарна. Юнкер прикани всички страни членки на Европейски Съюз да вкарат еврото и за европейска версия на Международния валутен фонд. Той сподели още, че има намерение да предложи да бъдат проверявани всички задгранични вложения, идващи вън от съюза.
„ И в положително, и в неприятно, в никакъв случай не съм губил моята обич към Европа “, сподели Юнкер в една тирада, изпълнена с възторг.
Засега обаче наподобява неразбираемо дали на любовта на Юнкер ще бъде отвърнато с реципрочност.
Присъдата на Петер Клепе: „ Има доста федералистки мечти. “
Клепе е шеф на брюкселския офис на мозъчния концерн „ Отворена Европа “.
„ Речта не регистрира какво се случва в доста страни “, споделя той, правейки ангажимента, че въпреки доста хора да не са безусловно антиевропейски настроени, те усещат, че „ блокът има несъразмерни упоритости и би трябвало да бъде по-скромен “.
Въпреки че Юнкер не загатна поименно Китай, плануваната от него мярка може да е отговор на общите безпокойства в Германия, Франция и Италия, че китайските вложения в Европа вършат тези в противоположна посока да наподобяват оскъдни.
Трите страни бързо приветстваха проектите на Юнкер:
„ Предложенията на Европейската комисия защищават честната конкуренция в Европейски Съюз и също обезпечават по-добра отбрана против придобивания на компании, които не дават отговор на пазарните правила “, сподели в изказване немският министър на стопанската система Бригите Циприс. „ Необходимо е да попречим на други страни да извлекат преимущество от нашата неприкритост, с цел да прокарат своите индустриални ползи “, продължи тя.
За френския министър на стопанската система Брюно Льо Мер това предложение е единствено началото.
Планът е „ значима първа стъпка в посока по-честна конкуренция и идентични условия на световно ниво “, сподели той в изказване.
Клепе обаче предизвестява против този тип „ протекционистки “ метод и счита, че „ страните, които желаят да влагат в Европа, би трябвало да бъдат посрещани с добре пристигнали, а не ограничавани “.
„ Трябва да обръщаме внимание на ползите на европейските консуматори, а освен на експортьорите – и това значи да осигурим допустимо най-голяма конкуренция и избор “, се аргументира той.
Призивът на Юнкер в последна сметка всички страни от Европейски Съюз да се причислят към еврозоната бе отритнат от високопоставени представители на християндемократическия блок на немския канцлер Ангела Меркел, както вкъщи, по този начин и в Страсбург.
Маркус Фербер, заместник-председател на комисията на Европейския парламент по икономическите и паричните въпроси, предизвести, че „ присъединението не би трябвало да бъде налагано с политическо решение “.
Примерът на Гърция сподели какво може да се случи, когато икономическите действителности биват подценявани поради политическо престарание и присъединението към еврозоната получава безгрижно зелена светлина “, означи той.
Маркус Зьодер, министърът на финансите на немската провинция Бавария, отиде още по-далеч: „ Това е неправилното предложение в неправилния миг “, сподели той пред немския вестник „ Велт “, допълвайки, че концепцията България и Румъния да станат част от еврозоната е неуместна.
Но до момента в който някои отхвърлят речта на Юнкер като нереалистична изразителност, други виждат в нея превръщане към Централна и Източна Европа във време на напрежение сред Брюксел, от една страна, и Варшава, Будапеща и Прага, от друга, за това по какъв начин да бъде прилагано законодателството на Европейски Съюз.
„ Той говореше против една диференцирана и на доста скорости Европа, която наподобява е наклонност в европейски столици “, споделя Даниела Шварцер, шефът на изследователския институт към Германския съвет за външни връзки.
„ В доста столици диференциацията наподобява бързо решение на проблемите. Намирам за забавно, че (Юнкер) се разгласи много мощно против нея, само че освен на концептуално ниво, в действителност той сподели какво би трябвало да се случи “, отбелязва Шварцер, визирайки апела му Хърватия, Румъния и България да бъдат включени в Шенгенското пространство и да бъде разширена еврозоната.
Така че въпреки да наподобява малко евентуално Европейски Съюз да е подготвен да „ опъне корабните платна “ и да стартира амбициозни интеграционни планове, речта на Юнкер може да е помогнала за възобновяване на чувството за единение и обща цел.
(Превод БТА)
„ Вятърът още веднъж духа в платната на Европа. “ Това бе посланието на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер към цялостната зала на Европейския парламент.
Откакто оглави Европейска комисия преди три години, Юнкер бе заставен неотложно да превключи на режим „ ръководство на рецесии “: гръцката финансова рецесия, бежанската рецесия от 2015 година и решението на Англия да напусне блока станаха мотив Брюксел и европейските столици да потънат в бездънен размисъл.
Мнозина започнаха да се питат дали съюзът ще се резервира. Затова тазгодишната тирада бе отлична опция за Юнкер да изложи една по-положителна и по-малко мрачна визия за бъдещето на Европейски Съюз.
А и беше високопарна. Юнкер прикани всички страни членки на Европейски Съюз да вкарат еврото и за европейска версия на Международния валутен фонд. Той сподели още, че има намерение да предложи да бъдат проверявани всички задгранични вложения, идващи вън от съюза.
„ И в положително, и в неприятно, в никакъв случай не съм губил моята обич към Европа “, сподели Юнкер в една тирада, изпълнена с възторг.
Засега обаче наподобява неразбираемо дали на любовта на Юнкер ще бъде отвърнато с реципрочност.
Присъдата на Петер Клепе: „ Има доста федералистки мечти. “
Клепе е шеф на брюкселския офис на мозъчния концерн „ Отворена Европа “.
„ Речта не регистрира какво се случва в доста страни “, споделя той, правейки ангажимента, че въпреки доста хора да не са безусловно антиевропейски настроени, те усещат, че „ блокът има несъразмерни упоритости и би трябвало да бъде по-скромен “.
Въпреки че Юнкер не загатна поименно Китай, плануваната от него мярка може да е отговор на общите безпокойства в Германия, Франция и Италия, че китайските вложения в Европа вършат тези в противоположна посока да наподобяват оскъдни.
Трите страни бързо приветстваха проектите на Юнкер:
„ Предложенията на Европейската комисия защищават честната конкуренция в Европейски Съюз и също обезпечават по-добра отбрана против придобивания на компании, които не дават отговор на пазарните правила “, сподели в изказване немският министър на стопанската система Бригите Циприс. „ Необходимо е да попречим на други страни да извлекат преимущество от нашата неприкритост, с цел да прокарат своите индустриални ползи “, продължи тя.
За френския министър на стопанската система Брюно Льо Мер това предложение е единствено началото.
Планът е „ значима първа стъпка в посока по-честна конкуренция и идентични условия на световно ниво “, сподели той в изказване.
Клепе обаче предизвестява против този тип „ протекционистки “ метод и счита, че „ страните, които желаят да влагат в Европа, би трябвало да бъдат посрещани с добре пристигнали, а не ограничавани “.
„ Трябва да обръщаме внимание на ползите на европейските консуматори, а освен на експортьорите – и това значи да осигурим допустимо най-голяма конкуренция и избор “, се аргументира той.
Призивът на Юнкер в последна сметка всички страни от Европейски Съюз да се причислят към еврозоната бе отритнат от високопоставени представители на християндемократическия блок на немския канцлер Ангела Меркел, както вкъщи, по този начин и в Страсбург.
Маркус Фербер, заместник-председател на комисията на Европейския парламент по икономическите и паричните въпроси, предизвести, че „ присъединението не би трябвало да бъде налагано с политическо решение “.
Примерът на Гърция сподели какво може да се случи, когато икономическите действителности биват подценявани поради политическо престарание и присъединението към еврозоната получава безгрижно зелена светлина “, означи той.
Маркус Зьодер, министърът на финансите на немската провинция Бавария, отиде още по-далеч: „ Това е неправилното предложение в неправилния миг “, сподели той пред немския вестник „ Велт “, допълвайки, че концепцията България и Румъния да станат част от еврозоната е неуместна.
Но до момента в който някои отхвърлят речта на Юнкер като нереалистична изразителност, други виждат в нея превръщане към Централна и Източна Европа във време на напрежение сред Брюксел, от една страна, и Варшава, Будапеща и Прага, от друга, за това по какъв начин да бъде прилагано законодателството на Европейски Съюз.
„ Той говореше против една диференцирана и на доста скорости Европа, която наподобява е наклонност в европейски столици “, споделя Даниела Шварцер, шефът на изследователския институт към Германския съвет за външни връзки.
„ В доста столици диференциацията наподобява бързо решение на проблемите. Намирам за забавно, че (Юнкер) се разгласи много мощно против нея, само че освен на концептуално ниво, в действителност той сподели какво би трябвало да се случи “, отбелязва Шварцер, визирайки апела му Хърватия, Румъния и България да бъдат включени в Шенгенското пространство и да бъде разширена еврозоната.
Така че въпреки да наподобява малко евентуално Европейски Съюз да е подготвен да „ опъне корабните платна “ и да стартира амбициозни интеграционни планове, речта на Юнкер може да е помогнала за възобновяване на чувството за единение и обща цел.
(Превод БТА)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ