ПП-ДБ с план срещу демографската криза
План за оправянето с демографската рецесия са създали от ПП-ДБ дружно с екип от специалисти. Това заяви зам.-председателят на новата парламентарна комисия по демографската политика, децата и фамилията Елисавета Белобрадова в профила си във фейсбук.
Според данните, оповестени в проекта, демографският срив е по-скоро обществен, в сравнение с здравен проблем. Тенденцията на показателя на плодовитост у нас през последните 20 години е относително растяща, с промени в последните години, свързани с пандемията. България има показател на плодовитост в междинното за Европейски Съюз равнище – 1.58 за 2021 година по отношение на 1.53 за Европейски Съюз. „ Тези данни ясно демонстрират, че българската жена може да бъде „ оневинена ” от ролята си на главен извършител на демографската рецесия и явно аргументите за негативния приръст се коренят в други фактори, а не в естественото равнище на плодовитост и раждаемост “, разясняват създателите на плана.
Въпреки това те са заложили редица ограничения, подкрепящи интервала на бременността, майчиното и детско здраве,
с които ще обезпечен по-висока раждаемост
и понижаване на детската и майчината смъртност.
Сред тях са въвеждане на условия към профилираните клиники за асистирана репродукция за протоколи за добра процедура и доказване на успеваемост посредством данните в ИАМО, с цел да работят с обществено финансиране, а НЗОК да покрива проучванията, нужни като най-малко за действия по асистирана репродукция. Да бъде регламентирана спецификата на следене на бременност на дами с неплодородие в анамнезата (забременели с асистирана репродукция); да се регламентира и подсигурява връзката сред екипа по асистирана репродукция, екипа, проследяващ бременността и родилния екип и НЗОК да поеме заплащането на проучване на яйчников запас и спермограма за дами 20-40 година и мъже 20-45 година с хипотетични проблеми, свързани с репродуктивното здраве желаят още от ПП-ДБ.
От обединението упорстват да се утвърдят правила за добра процедура, включващи правилник за ориентиране на пациента към подобаващ експерт или протокол за лекуване по време на бременност и да се одобряват нужните промени в Закона за здравното обезпечаване и Закона за общественото обезпечаване за присъединяване на Българската асоциация на експертите по здравни грижи в Националния рамков контракт.
Според записаното в плана е належащо поетапно да бъдат основани
условия за въвеждане на акушерски модел на проследяваща грижа
за здравите бременни/ раждащи/ родилки, както и основаване на мобилни екипи за обслужване на бременни от уязвими групи и в труднодостъпни обитаеми места (патронажна грижа). За превъзмогване на дефицита на акушерки пък се плануват нормативни промени и бюджетиране.
Като главен проблем в здравния бранш от обединението показват каузи раждания с цезарово сечение. Според предоставената на специалистите статистика от Министерство на здравеопазването и НЗОК към 27 000 от ражданията във всяка годините сред 2015 година 2019 година включително са оперативни, като поради намаляващия им сбор това число съставлява близо 48% през 2019 година „ Важно е да се спомене също, че в България съвсем не съществува алтернатива за опит за вагинално раждане след цезарово сечение, което допуска, че след раждане с цезарово сечение, всички последващи раждания също ще бъдат такива. Здравните институции на този стадий не събират данни, не ги проучват и не приоритизират подобряването на изискванията за раждане, като включително попадат както по-добрият медицински и здравен излаз за майката и бебето, по този начин и акцент върху прекарването на раждащите дами – фактори, които въздействат върху избора на дамите да имат (още едно) дете “, написа в плана.
За по-добри условия за раждане от обединението оферират осъвременяване и въвеждане на нормативно регламентирана актуализация на правила за добра практика; вложения във всички обществени лечебни заведения за отделяне на независими родилни зали и възобновяване на апаратурата; обезпечен безвъзмезден достъп на бащата или различен компаньон на родилката в предродилна зала и по време на раждане; осъвременяване на образователните стратегии и условията за продължаващо образование, а в съдействие със Спешна помощ – създаване на проект за незабавен превоз на родилки и новородени в районите със усложнен достъп до лечебно заведение с родилно поделение.
По отношение на детската смъртност в проекта е маркирано, че България е част от общата европейска наклонност за стабилно понижаване на детската смъртност в последния половин век, само че темпът на усъвършенстване е относително дребен и не разрешава страната ни да излезе от отрицателната челна тройка на страните с най-висока детска смъртност в Европейски Съюз от самото ни влизане в съюза досега.
През 2001 година коефициентът на детска смъртност е бил 14.4%, а през 2021 година – 5.6‰. През 2020 година е бил 5.1‰. „ Покачването на детската смъртност се дължи напълно на утежняване на индикатора за селата. Тенденцията
коефициентът на детска смъртност да е доста по-висок в селата, в сравнение с в градовете,
е трайна, като през 2021 година делът на умрелите в проследяваната група в селата е съвсем двоен по отношение на този в градовете – 8,7‰ по отношение на 4,5‰ “, считат създателите на плана.
В проекта се разяснява и дефицита на медицински личен състав като фактор, оказващ отрицателно въздействие върху майчиното и детско здраве. Там са представени данни от отчет на Съвета за стопански разбори по отношение на дефицита на медицински експерти през 2023 година От документа излиза наяве, че до момента в който общия брой на лекарите в страната е по-скоро приемлив, то лекарите по съответни специалности са в изострен дефицит, а медицинските сестри са намалели до равнище, което заплашва действието на системата.
Сред лекарските специалности като най-остър е обрисуван дефицитът от общопрактикуващи лекари – при медиана (среден брой експерти на 100 000 души население в дадената държава) 72,1 на 100 хиляди души население, за България цената възлиза на 57,4. Това подхожда на дефицит от малко повече от 1000 лекари за цялата страна. В релативно изражение това съставлява дефицит, равняващ се на към 1/4 от общия брой общопрактикуващи лекари, регистриран за 2021 година Единствената област, в която съотношението на броя на общопрактикуващите лекари по отношение на медианата, изчислена за определената група страни, е над единица, е област Плевен. В безспорни цифри максимален дефицит се следи в областите София (столица) (приблизително 200 лекари), Бургас (над 100 лекари) и Пловдив (над 70 лекари).
След тях се подреждат психиатрите, при които съотношението на 100 хиляди души е 10,2, при медиана от 17,0. Това допуска недостиг от над 460 психиатри или над 70% от общия им брой за 2021 година При психиатрите също единствено в една област не се следи недостиг – област Ловеч. Най-остър е дефицитът в област София (столица) (над 90 психиатри), следвана от област Пловдив (около 50 психиатри) и областите Благоевград, Бургас и Варна (с дефицит от по над 30 психиатри). Според обединението може да се одобри, че по индикаторите, касаещи останалите специалности (акушер-гинеколози, педиатри, хирурзи), България се показва релативно по-добре по отношение на медианата за определените европейски страни.
Положително отклоняване е пресметнато и за акушерките –
при медиана от 34,6, цената за България е 47,5. Нещо повече, за тази категория експерти съотношението им към общия брой акушер-гинеколози за страната е равно на почти 1,9:1. Такова съответствие е относително удобно, само че въпреки всичко е доста по-ниско от препоръчваното от СЗО 3:1.17 Ако последното съответствие бъде признато за референтно, това би означавало дефицит от почти 2000 акушерки или към 60% от общата им наличност.
На този декор ясно се обрисува забележителен недостиг на медицински сестри – за България техният брой на 100 хиляди души население е 419,0, при медиана от 666,3. Съотнесено към общото население на България, този дефицит подхожда на почти 16,9 хиляди медицински сестри или почти 60% от наличността им към 2021 година Съотношението сред броя на медицинските сестри и броя на лекарите за същата година е 0,97:1. То е извънредно неподходящо за съответното действие на здравната система. За да бъде достигнато съответствие 2:118 (което е по-ниско от препоръчваното от СЗО 3:1), дефицитът, който би трябвало да бъде преодолян, възлиза на над 29 хиляди сестри (повече от сегашния им брой).
Въпреки детайлната разбивка на проблемите с дефицита на фрагменти обаче, в проекта не са препоръчани ограничения за превъзмогването му.
Целия проект може да видите
Според данните, оповестени в проекта, демографският срив е по-скоро обществен, в сравнение с здравен проблем. Тенденцията на показателя на плодовитост у нас през последните 20 години е относително растяща, с промени в последните години, свързани с пандемията. България има показател на плодовитост в междинното за Европейски Съюз равнище – 1.58 за 2021 година по отношение на 1.53 за Европейски Съюз. „ Тези данни ясно демонстрират, че българската жена може да бъде „ оневинена ” от ролята си на главен извършител на демографската рецесия и явно аргументите за негативния приръст се коренят в други фактори, а не в естественото равнище на плодовитост и раждаемост “, разясняват създателите на плана.
Въпреки това те са заложили редица ограничения, подкрепящи интервала на бременността, майчиното и детско здраве,
с които ще обезпечен по-висока раждаемост
и понижаване на детската и майчината смъртност.
Сред тях са въвеждане на условия към профилираните клиники за асистирана репродукция за протоколи за добра процедура и доказване на успеваемост посредством данните в ИАМО, с цел да работят с обществено финансиране, а НЗОК да покрива проучванията, нужни като най-малко за действия по асистирана репродукция. Да бъде регламентирана спецификата на следене на бременност на дами с неплодородие в анамнезата (забременели с асистирана репродукция); да се регламентира и подсигурява връзката сред екипа по асистирана репродукция, екипа, проследяващ бременността и родилния екип и НЗОК да поеме заплащането на проучване на яйчников запас и спермограма за дами 20-40 година и мъже 20-45 година с хипотетични проблеми, свързани с репродуктивното здраве желаят още от ПП-ДБ.
От обединението упорстват да се утвърдят правила за добра процедура, включващи правилник за ориентиране на пациента към подобаващ експерт или протокол за лекуване по време на бременност и да се одобряват нужните промени в Закона за здравното обезпечаване и Закона за общественото обезпечаване за присъединяване на Българската асоциация на експертите по здравни грижи в Националния рамков контракт.
Според записаното в плана е належащо поетапно да бъдат основани
условия за въвеждане на акушерски модел на проследяваща грижа
за здравите бременни/ раждащи/ родилки, както и основаване на мобилни екипи за обслужване на бременни от уязвими групи и в труднодостъпни обитаеми места (патронажна грижа). За превъзмогване на дефицита на акушерки пък се плануват нормативни промени и бюджетиране.
Като главен проблем в здравния бранш от обединението показват каузи раждания с цезарово сечение. Според предоставената на специалистите статистика от Министерство на здравеопазването и НЗОК към 27 000 от ражданията във всяка годините сред 2015 година 2019 година включително са оперативни, като поради намаляващия им сбор това число съставлява близо 48% през 2019 година „ Важно е да се спомене също, че в България съвсем не съществува алтернатива за опит за вагинално раждане след цезарово сечение, което допуска, че след раждане с цезарово сечение, всички последващи раждания също ще бъдат такива. Здравните институции на този стадий не събират данни, не ги проучват и не приоритизират подобряването на изискванията за раждане, като включително попадат както по-добрият медицински и здравен излаз за майката и бебето, по този начин и акцент върху прекарването на раждащите дами – фактори, които въздействат върху избора на дамите да имат (още едно) дете “, написа в плана.
За по-добри условия за раждане от обединението оферират осъвременяване и въвеждане на нормативно регламентирана актуализация на правила за добра практика; вложения във всички обществени лечебни заведения за отделяне на независими родилни зали и възобновяване на апаратурата; обезпечен безвъзмезден достъп на бащата или различен компаньон на родилката в предродилна зала и по време на раждане; осъвременяване на образователните стратегии и условията за продължаващо образование, а в съдействие със Спешна помощ – създаване на проект за незабавен превоз на родилки и новородени в районите със усложнен достъп до лечебно заведение с родилно поделение.
По отношение на детската смъртност в проекта е маркирано, че България е част от общата европейска наклонност за стабилно понижаване на детската смъртност в последния половин век, само че темпът на усъвършенстване е относително дребен и не разрешава страната ни да излезе от отрицателната челна тройка на страните с най-висока детска смъртност в Европейски Съюз от самото ни влизане в съюза досега.
През 2001 година коефициентът на детска смъртност е бил 14.4%, а през 2021 година – 5.6‰. През 2020 година е бил 5.1‰. „ Покачването на детската смъртност се дължи напълно на утежняване на индикатора за селата. Тенденцията
коефициентът на детска смъртност да е доста по-висок в селата, в сравнение с в градовете,
е трайна, като през 2021 година делът на умрелите в проследяваната група в селата е съвсем двоен по отношение на този в градовете – 8,7‰ по отношение на 4,5‰ “, считат създателите на плана.
В проекта се разяснява и дефицита на медицински личен състав като фактор, оказващ отрицателно въздействие върху майчиното и детско здраве. Там са представени данни от отчет на Съвета за стопански разбори по отношение на дефицита на медицински експерти през 2023 година От документа излиза наяве, че до момента в който общия брой на лекарите в страната е по-скоро приемлив, то лекарите по съответни специалности са в изострен дефицит, а медицинските сестри са намалели до равнище, което заплашва действието на системата.
Сред лекарските специалности като най-остър е обрисуван дефицитът от общопрактикуващи лекари – при медиана (среден брой експерти на 100 000 души население в дадената държава) 72,1 на 100 хиляди души население, за България цената възлиза на 57,4. Това подхожда на дефицит от малко повече от 1000 лекари за цялата страна. В релативно изражение това съставлява дефицит, равняващ се на към 1/4 от общия брой общопрактикуващи лекари, регистриран за 2021 година Единствената област, в която съотношението на броя на общопрактикуващите лекари по отношение на медианата, изчислена за определената група страни, е над единица, е област Плевен. В безспорни цифри максимален дефицит се следи в областите София (столица) (приблизително 200 лекари), Бургас (над 100 лекари) и Пловдив (над 70 лекари).
След тях се подреждат психиатрите, при които съотношението на 100 хиляди души е 10,2, при медиана от 17,0. Това допуска недостиг от над 460 психиатри или над 70% от общия им брой за 2021 година При психиатрите също единствено в една област не се следи недостиг – област Ловеч. Най-остър е дефицитът в област София (столица) (над 90 психиатри), следвана от област Пловдив (около 50 психиатри) и областите Благоевград, Бургас и Варна (с дефицит от по над 30 психиатри). Според обединението може да се одобри, че по индикаторите, касаещи останалите специалности (акушер-гинеколози, педиатри, хирурзи), България се показва релативно по-добре по отношение на медианата за определените европейски страни.
Положително отклоняване е пресметнато и за акушерките –
при медиана от 34,6, цената за България е 47,5. Нещо повече, за тази категория експерти съотношението им към общия брой акушер-гинеколози за страната е равно на почти 1,9:1. Такова съответствие е относително удобно, само че въпреки всичко е доста по-ниско от препоръчваното от СЗО 3:1.17 Ако последното съответствие бъде признато за референтно, това би означавало дефицит от почти 2000 акушерки или към 60% от общата им наличност.
На този декор ясно се обрисува забележителен недостиг на медицински сестри – за България техният брой на 100 хиляди души население е 419,0, при медиана от 666,3. Съотнесено към общото население на България, този дефицит подхожда на почти 16,9 хиляди медицински сестри или почти 60% от наличността им към 2021 година Съотношението сред броя на медицинските сестри и броя на лекарите за същата година е 0,97:1. То е извънредно неподходящо за съответното действие на здравната система. За да бъде достигнато съответствие 2:118 (което е по-ниско от препоръчваното от СЗО 3:1), дефицитът, който би трябвало да бъде преодолян, възлиза на над 29 хиляди сестри (повече от сегашния им брой).
Въпреки детайлната разбивка на проблемите с дефицита на фрагменти обаче, в проекта не са препоръчани ограничения за превъзмогването му.
Целия проект може да видите
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ