Синдикат „Образование“ настоява за ограничаване на достъпа до училищните дворове
Пламена Николова от фондация " Райз " се разгласи срещу превръщането на учебните заведения в " затвори " с високи огради
Предложението за ограничение на свободния достъп до учебните дворове в страната провокира остра полемика сред синдикати и неправителствени организации довечера. Спорът се развихри в ефира на NOVA NEWS, където бяха разисквани салдото сред сигурността на учениците и публичната функционалност на спортните площадки.
Аргументите за по-строг надзор
Юлиян Петров, ръководител на профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа ", отбрани тезата за стягане на ограниченията за сигурност. Той акцентира, че свободният достъп постоянно води до вандалски прояви, чиито вреди се покриват от делегираните бюджети на учебните заведения.
" Преди време си се разхождах в Лондон и минах през един парк. Този парк беше затворен, ограден, имаше работно време и се заключваше. Минах край едно учебно заведение също в Лондон, то беше с едни високи огради и в действителност то си беше затворено от самото начало ", съобщи Юлиян Петров, представен от NOVA.
Според синдикалиста, макар заповедите на доста кметове за свободен достъп, шефовете са сложени в сложна обстановка, пробвайки се да опазят имуществото без действителен механизъм за противопоставяне на вандализма.
Социалната роля на учебния двор
На противоположно мнение застана Пламена Николова от фондация " Райз ". Според нея превръщането на образователните заведения в изолирани замъци не е решение на казуса със сигурността.
" В последна сметка сигурността на децата е въпрос най-много на човешки запас, а не просто разчитането на огради и камери, тъй като другояче слагаме децата в обстановка на затвор. Защо постоянно допускаме отрицателното и желаеме да забраним нещо, вместо да образоваме хората да почистват, да пазят, да съхраняват ", разяснява Пламена Николова пред NOVA NEWS.
Експертът акцентира, че вложенията в " тухли и бетон " са по-малко ефикасни от построяването на просвета за запазване и усилването на живата защита и публичния надзор.
" Това не става единствено с ограда. Има хора, които ще отворят, ще отключат катинари и по този начин нататък. Става с човешки фактор, който в действителност следи и се грижи ", добави Николова.
Предложението за ограничение на свободния достъп до учебните дворове в страната провокира остра полемика сред синдикати и неправителствени организации довечера. Спорът се развихри в ефира на NOVA NEWS, където бяха разисквани салдото сред сигурността на учениците и публичната функционалност на спортните площадки.
Аргументите за по-строг надзор
Юлиян Петров, ръководител на профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа ", отбрани тезата за стягане на ограниченията за сигурност. Той акцентира, че свободният достъп постоянно води до вандалски прояви, чиито вреди се покриват от делегираните бюджети на учебните заведения.
" Преди време си се разхождах в Лондон и минах през един парк. Този парк беше затворен, ограден, имаше работно време и се заключваше. Минах край едно учебно заведение също в Лондон, то беше с едни високи огради и в действителност то си беше затворено от самото начало ", съобщи Юлиян Петров, представен от NOVA.
Според синдикалиста, макар заповедите на доста кметове за свободен достъп, шефовете са сложени в сложна обстановка, пробвайки се да опазят имуществото без действителен механизъм за противопоставяне на вандализма.
Социалната роля на учебния двор
На противоположно мнение застана Пламена Николова от фондация " Райз ". Според нея превръщането на образователните заведения в изолирани замъци не е решение на казуса със сигурността.
" В последна сметка сигурността на децата е въпрос най-много на човешки запас, а не просто разчитането на огради и камери, тъй като другояче слагаме децата в обстановка на затвор. Защо постоянно допускаме отрицателното и желаеме да забраним нещо, вместо да образоваме хората да почистват, да пазят, да съхраняват ", разяснява Пламена Николова пред NOVA NEWS.
Експертът акцентира, че вложенията в " тухли и бетон " са по-малко ефикасни от построяването на просвета за запазване и усилването на живата защита и публичния надзор.
" Това не става единствено с ограда. Има хора, които ще отворят, ще отключат катинари и по този начин нататък. Става с човешки фактор, който в действителност следи и се грижи ", добави Николова.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




