Пламен Милев: Основните ни цели по отношение управлението на публичните финанси ще бъде повишаване на ефикасността на публичните разходи
Пламен Милев е роден в София. Завършил е Университета за национално и международно стопанство в столицата и Стопанската академия „ Д. А. Ценов “ в Свищов. Доктор е по стопанска система. От 2009 година е член на Българска социалистическа партия. Експерт е в отдела за обществени политики и разбори на партията. Пламен Милев е част от екипа, изготвил различния бюджет на Българска социалистическа партия за 2018 година
Г-н Милев, в случай че сте министър на финансите, какво неотложно бихте трансформирали във финансовата политика на България?
Философията на нашата финансова политика е стабилно социално-икономическо развиване с финансова непоклатимост.
Не един път съм казвал, че усвояването на еврофондовете не може да бъде последна цел. Европейските средства не заместват, а надграждат финансирането на националните политики. Затова нашата фискална политика би трябвало да подсигурява национално финансиране на политиките за стабилно социално-икономическо развиване, само че на първо място да възвърне доверието на жителите в социално- и в здравноосигурителната система.
Бюджетирането включва отговор на въпросите: кой дава, по какъв начин, какво, кой взема решение.
Предвид на това, че България е с най-ниския Брутният вътрешен продукт на глава от население в Европейски Съюз, от което следва и че рестриктивните мерки пред бюджета ѝ са най-сериозни, една от главните ни цели по повод ръководството на обществените финанси ще бъде повишение на ефикасността на обществените разноски.
За това ще предложим политика в региона на ръководството на обществените финанси, чиято цел е преобразяване на обществените разноски във значим стопански инструмент за промяна на пазарните недостатъци, стабилизация на стопанската система – чрез държавни поръчки, вложения и гаранции, увеличение на приходите на популацията, а отсам ‒ на виталния стандарт и богатство.
Сред главните цели на финансовата политика ще бъдат: понижаване на бедността и неравенствата, превъзмогване на задълбочаващите се районни разлики, повишение на успеваемостта на обществените разноски, както и продължение процеса на фискална децентрализация.
Чрез финансовата политика ще се финансират предпочитани национални, общественополезни обществени, капиталови, инфраструктурни и енергийни планове, които ще се утвърждават от Народното събрание на Република България след осъществяване на необятна обществена полемика.
Как оценявате осъществяването на държавния бюджет за тази година? Дълго време сегашните ръководещи споделяха, че сме във финансовата непоклатимост, само че от предходната година се отвори опция за изключителни разходи, в това число посредством набиране на дълг от външните пазари поради коронакризата. Какво се получи след смяната на курса?
Какво значи финансова непоклатимост в случай, че си страната с най-ниските заплати в Европейски Съюз, най-ниските обществени заплащания, най-голямо съответствие сред финансирани от страната и доплащани от пациентите здравни услуги, само че пък имаш невисок бюджетен недостиг. Нисък бюджетен недостиг значи икономисване на пари, които би трябвало да се дадат на хората и на елементарния бизнес. Примерът е доста елементарен: вземете един клошар, който рови в кофите и един човек с жилище, автомобил, обикновено облечен и сит, само че с заеми, които обслужва. По философията на ръководещите клошарят е финансово постоянен, тъй като не дължи на никой. Да няма работа, къща и прилични облекла, само че е финансово постоянен. Другият, обаче има заеми и на следващия ден може и да не е в положение да ги обслужва, по тази причина не е финансово постоянен. Кой живее по-добре? Не е значимо какъв брой харчиш, а какъв е резултата.
При спад на стопанската система (реален напредък -4,2), бюджетния остатък е 1,9 (2,303 млн. лева.). Страшното е, че с цел да се похвалят с остатък през днешния ден, финансират харчовете непосредствено с външен дълг. Дълг, който ще връща идващото потомство. Само, че и този мит се изпари. През миналата година ГЕРБ усили външния дълг с 1/4 (26%) от 18 305 млн. лева на 23 185 млн. лева В същото време прахосаха 5 милиарда лева единствено за 2 месеца - ноември и декември. През октомври фискалният запас е 13 105 млн. лева, а през декември - 8 026 млн. лева
Българска социалистическа партия от дълго време се застъпва за въвеждане на прогресивно подoходно облагане. Какво ще завоюва България от такава смяна на данъчната система?
В исторически проект въвеждането на плосък налог се е считало за огромно усъвършенстване в съпоставяне със обстановката, в която аристокрацията и духовенството са освободени от съвсем всевъзможни налози. Това, да вземем за пример, е една от аргументите за Френската гражданска война. През 19 век плоският налог за всички приходи е въведен в множеството европейски страни.
След Първата международна война в множеството страни е въведен напредничав налог, с цел да се финансират възходящите държавни разноски, основно по отношение на войните. През втората половина на 20 век редица откриватели, като Артър Лафер, стигат до заключението, че прогресивнят налог е ненужен – данъкоплатците, изключително богатите и мобилни, съумяват да избегнат високите ставки.
У нас плоският налог бе въведен през 2008г. за повишение на конкурентоспособността на действителната стопанска система и в поддръжка на фискалната сигурност. Сега 13г. по-късно можем да кажем, че плоския налог изигра своята роля, само че към този момент изчерпа своите благоприятни условия и не е към този момент оня фактор, който притегля задграничните вложения. Следва да създадем и едно конкретизиране, че прогресивността на налога следва да се преглежда като повишение на междинната, а не на пределната ставка в сходство с прихода. Важно е каква част от прихода губим за всяко негово ниво, а не каква е нормативно избраната ставка за даден етаж от скалата. Средната ставка (отношението изискуем налог към дохода) може да пораства с прихода, даже и когато имаме плоска ставка. Достатъчно е да има необлагаем най-малко.
Прогресивното подоходно облагане в общоприетия му тип с необлагаем най-малко и повишаване на данъчната ставка през избран период също не е решение. В актуалния свят капитала е намерил своята малка врата посредством налога върху дивидентите и ликвидационните дялове. На процедура с появяването на налога върху дивидентите прогресивния налог обгръща трудещите се и дребните рентиери. Притежателите на дялове в търговски сдружения, както и едрите притежатели на недвижими парцели се таксуват с налог върху дивидентите. За да има тъждество сред облагането на труда и капитала следва със същите стъпки да повишим и налог дял. Това ще докара, обаче до отлив на вложители и загуба на работни места, което от своя страна ще се отрази върху обществената система. Въвеждането единствено на прогресивно данъчно облагане ще докара до преструктуриране формата на заплащане в огромните търговски сдружения в посока от високи заплати към ниски и междинни заплати плюс дял, с което на процедура ще се заобикаля заплащането на налози.
За отбягване на несъвършенствата на плоското и прогресивното подоходно облагане предлагаме да въведем система на фамилно подоходно облагане, в центъра на която стои не обособения индивид- поданик, а фамилията или още по тъкмо семейството. Разликата е, че под домакинство за потребностите на данъчното облагане се схващат две и повече лица, които живеят в едно жилище или част от жилище и имат общ бюджет, без значение дали имат или нямат родствени връзки между тях. Домакинство е и едно лице, което живее в независимо жилище, стая или част от стая и е на независим бюджет.
При фамилното подоходно облагане общия приход на семейството се разпределя на всеки член и едвам откакто средствата покрият нужния екзистенц най-малко за всеки член от семейството, горницата се полза. Този метод на облагане е по-справедлив и дава облекчения както за фамилии с деца, по този начин и за тези, които се грижат за свои близки.
Въвеждането на фамилното подоходно облагане ще стане поетапно, като се стартира с най-острите за страната проблеми. Отчитайки демографската рецесия като най-сериозния проблем обвързван със съществуването ни като нация, първата стъпка към прекосяването към фамилно подоходно облагане е въвеждането на преференция сега съществуващото данъчно законодателство за родителите с деца под 18 год., като за всяко дете единия от родителите ще приспада до 50 лв. месечно от дължимия налог общ приход. Така на процедура се вкарва необлагаем най-малко от 500 лв. на месец за фамилии с едно дете, 1000 лева за семейство с две деца и така нататък Мярката ще даде данъчни преференции на 755 946 фамилии, като от тях: 478 550 с едно дете, 239 880 с две деца, 27 068 с три деца, 10 448 с четири и повече деца. (данните са на Национален статистически институт от преброяването на популацията през 2011г).
Управляващите в този момент се хвалят по какъв начин реализират 3-3,5% годишен стопански напредък, само че още през 2017 година доцент доктор Виктор Йоцов от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките уточни, че с 3% напредък даже не можем да влезем в режим на догонване на междинното равнище в Европейски Съюз – трябват ни най-малко 5%, съгласно него. Кои мислите, че са най-належащите промени в стопанската система ни, с цел да го реализираме?
Колкото и да се хвали ГЕРБ не може да доближи резултата на тройната коалиция. Средногодишният растеж на стопанската система за 4 години (2005-2008) на тройната коалиция, или на Българска социалистическа партия, както споделят е 6,65. Средногодишният растеж на стопанската система на ГЕРБ за 12 години е 1,38. Пет пъти по-нисък. Средногодишният растеж на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (благосъстоянието) при тройната коалиция е 7,44, а на ГЕРБ за 12 години е 2,50. Три пъти по-нисък.
За 12 години ГЕРБ създаде само свои милионери. Депозитите над 1 млн. лева през декември 2009 за 360. Депозитите над 1 млн. лева през декември 2020 за 1180. Три пъти повече.
В същото време възнагражденията в частния бранш нарастват с 45%., минималната пенсия за трудов стаж нараства от 175 на 300 лева
Днес депозитите на жители и компании са над 90 милиарда лева Скоростта, с която порастват депозитите (бели пари за черни дни) не е достигана даже по време на рецесията с банковата система през 2014.
В световен мащаб следва доста сериозна икономическа промяна. Много специалности ще отпаднат и ще бъдат сменени с нови. В околните 5 години следва цялостна цифровизация. Ако не променим качествения състав на нашата работна мощ, рискуваме в близки 10 години една огромна част от популацията да стане непригодна за пазара на труда. За това е нужна коренна смяна на образователното наличие и съобразяването му с районния пазар на труда. В същото време страната ни е с извънредно енергоемка стопанска система. Преминаването към ниско въглеродна и атомна стопанска система следва да бъде главен приоритет, вместо облепването на постройките със стиропор. Планът за възобновяване и развиване дава задоволително финансови средства за това. Ние имаме подготвени оферти в тази тенденция които почиват на два стълба: дигитализацията и водородната стопанска система Така бихме могли от една страна да понижим разноските за администрация и съкратим времето за административно обслужване, а от друга можем да създадем една постоянна стопанска система, която основава работни места и притегля гении.
Г-н Милев, в случай че сте министър на финансите, какво неотложно бихте трансформирали във финансовата политика на България?
Философията на нашата финансова политика е стабилно социално-икономическо развиване с финансова непоклатимост.
Не един път съм казвал, че усвояването на еврофондовете не може да бъде последна цел. Европейските средства не заместват, а надграждат финансирането на националните политики. Затова нашата фискална политика би трябвало да подсигурява национално финансиране на политиките за стабилно социално-икономическо развиване, само че на първо място да възвърне доверието на жителите в социално- и в здравноосигурителната система.
Бюджетирането включва отговор на въпросите: кой дава, по какъв начин, какво, кой взема решение.
Предвид на това, че България е с най-ниския Брутният вътрешен продукт на глава от население в Европейски Съюз, от което следва и че рестриктивните мерки пред бюджета ѝ са най-сериозни, една от главните ни цели по повод ръководството на обществените финанси ще бъде повишение на ефикасността на обществените разноски.
За това ще предложим политика в региона на ръководството на обществените финанси, чиято цел е преобразяване на обществените разноски във значим стопански инструмент за промяна на пазарните недостатъци, стабилизация на стопанската система – чрез държавни поръчки, вложения и гаранции, увеличение на приходите на популацията, а отсам ‒ на виталния стандарт и богатство.
Сред главните цели на финансовата политика ще бъдат: понижаване на бедността и неравенствата, превъзмогване на задълбочаващите се районни разлики, повишение на успеваемостта на обществените разноски, както и продължение процеса на фискална децентрализация.
Чрез финансовата политика ще се финансират предпочитани национални, общественополезни обществени, капиталови, инфраструктурни и енергийни планове, които ще се утвърждават от Народното събрание на Република България след осъществяване на необятна обществена полемика.
Как оценявате осъществяването на държавния бюджет за тази година? Дълго време сегашните ръководещи споделяха, че сме във финансовата непоклатимост, само че от предходната година се отвори опция за изключителни разходи, в това число посредством набиране на дълг от външните пазари поради коронакризата. Какво се получи след смяната на курса?
Какво значи финансова непоклатимост в случай, че си страната с най-ниските заплати в Европейски Съюз, най-ниските обществени заплащания, най-голямо съответствие сред финансирани от страната и доплащани от пациентите здравни услуги, само че пък имаш невисок бюджетен недостиг. Нисък бюджетен недостиг значи икономисване на пари, които би трябвало да се дадат на хората и на елементарния бизнес. Примерът е доста елементарен: вземете един клошар, който рови в кофите и един човек с жилище, автомобил, обикновено облечен и сит, само че с заеми, които обслужва. По философията на ръководещите клошарят е финансово постоянен, тъй като не дължи на никой. Да няма работа, къща и прилични облекла, само че е финансово постоянен. Другият, обаче има заеми и на следващия ден може и да не е в положение да ги обслужва, по тази причина не е финансово постоянен. Кой живее по-добре? Не е значимо какъв брой харчиш, а какъв е резултата.
При спад на стопанската система (реален напредък -4,2), бюджетния остатък е 1,9 (2,303 млн. лева.). Страшното е, че с цел да се похвалят с остатък през днешния ден, финансират харчовете непосредствено с външен дълг. Дълг, който ще връща идващото потомство. Само, че и този мит се изпари. През миналата година ГЕРБ усили външния дълг с 1/4 (26%) от 18 305 млн. лева на 23 185 млн. лева В същото време прахосаха 5 милиарда лева единствено за 2 месеца - ноември и декември. През октомври фискалният запас е 13 105 млн. лева, а през декември - 8 026 млн. лева
Българска социалистическа партия от дълго време се застъпва за въвеждане на прогресивно подoходно облагане. Какво ще завоюва България от такава смяна на данъчната система?
В исторически проект въвеждането на плосък налог се е считало за огромно усъвършенстване в съпоставяне със обстановката, в която аристокрацията и духовенството са освободени от съвсем всевъзможни налози. Това, да вземем за пример, е една от аргументите за Френската гражданска война. През 19 век плоският налог за всички приходи е въведен в множеството европейски страни.
След Първата международна война в множеството страни е въведен напредничав налог, с цел да се финансират възходящите държавни разноски, основно по отношение на войните. През втората половина на 20 век редица откриватели, като Артър Лафер, стигат до заключението, че прогресивнят налог е ненужен – данъкоплатците, изключително богатите и мобилни, съумяват да избегнат високите ставки.
У нас плоският налог бе въведен през 2008г. за повишение на конкурентоспособността на действителната стопанска система и в поддръжка на фискалната сигурност. Сега 13г. по-късно можем да кажем, че плоския налог изигра своята роля, само че към този момент изчерпа своите благоприятни условия и не е към този момент оня фактор, който притегля задграничните вложения. Следва да създадем и едно конкретизиране, че прогресивността на налога следва да се преглежда като повишение на междинната, а не на пределната ставка в сходство с прихода. Важно е каква част от прихода губим за всяко негово ниво, а не каква е нормативно избраната ставка за даден етаж от скалата. Средната ставка (отношението изискуем налог към дохода) може да пораства с прихода, даже и когато имаме плоска ставка. Достатъчно е да има необлагаем най-малко.
Прогресивното подоходно облагане в общоприетия му тип с необлагаем най-малко и повишаване на данъчната ставка през избран период също не е решение. В актуалния свят капитала е намерил своята малка врата посредством налога върху дивидентите и ликвидационните дялове. На процедура с появяването на налога върху дивидентите прогресивния налог обгръща трудещите се и дребните рентиери. Притежателите на дялове в търговски сдружения, както и едрите притежатели на недвижими парцели се таксуват с налог върху дивидентите. За да има тъждество сред облагането на труда и капитала следва със същите стъпки да повишим и налог дял. Това ще докара, обаче до отлив на вложители и загуба на работни места, което от своя страна ще се отрази върху обществената система. Въвеждането единствено на прогресивно данъчно облагане ще докара до преструктуриране формата на заплащане в огромните търговски сдружения в посока от високи заплати към ниски и междинни заплати плюс дял, с което на процедура ще се заобикаля заплащането на налози.
За отбягване на несъвършенствата на плоското и прогресивното подоходно облагане предлагаме да въведем система на фамилно подоходно облагане, в центъра на която стои не обособения индивид- поданик, а фамилията или още по тъкмо семейството. Разликата е, че под домакинство за потребностите на данъчното облагане се схващат две и повече лица, които живеят в едно жилище или част от жилище и имат общ бюджет, без значение дали имат или нямат родствени връзки между тях. Домакинство е и едно лице, което живее в независимо жилище, стая или част от стая и е на независим бюджет.
При фамилното подоходно облагане общия приход на семейството се разпределя на всеки член и едвам откакто средствата покрият нужния екзистенц най-малко за всеки член от семейството, горницата се полза. Този метод на облагане е по-справедлив и дава облекчения както за фамилии с деца, по този начин и за тези, които се грижат за свои близки.
Въвеждането на фамилното подоходно облагане ще стане поетапно, като се стартира с най-острите за страната проблеми. Отчитайки демографската рецесия като най-сериозния проблем обвързван със съществуването ни като нация, първата стъпка към прекосяването към фамилно подоходно облагане е въвеждането на преференция сега съществуващото данъчно законодателство за родителите с деца под 18 год., като за всяко дете единия от родителите ще приспада до 50 лв. месечно от дължимия налог общ приход. Така на процедура се вкарва необлагаем най-малко от 500 лв. на месец за фамилии с едно дете, 1000 лева за семейство с две деца и така нататък Мярката ще даде данъчни преференции на 755 946 фамилии, като от тях: 478 550 с едно дете, 239 880 с две деца, 27 068 с три деца, 10 448 с четири и повече деца. (данните са на Национален статистически институт от преброяването на популацията през 2011г).
Управляващите в този момент се хвалят по какъв начин реализират 3-3,5% годишен стопански напредък, само че още през 2017 година доцент доктор Виктор Йоцов от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките уточни, че с 3% напредък даже не можем да влезем в режим на догонване на междинното равнище в Европейски Съюз – трябват ни най-малко 5%, съгласно него. Кои мислите, че са най-належащите промени в стопанската система ни, с цел да го реализираме?
Колкото и да се хвали ГЕРБ не може да доближи резултата на тройната коалиция. Средногодишният растеж на стопанската система за 4 години (2005-2008) на тройната коалиция, или на Българска социалистическа партия, както споделят е 6,65. Средногодишният растеж на стопанската система на ГЕРБ за 12 години е 1,38. Пет пъти по-нисък. Средногодишният растеж на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията (благосъстоянието) при тройната коалиция е 7,44, а на ГЕРБ за 12 години е 2,50. Три пъти по-нисък.
За 12 години ГЕРБ създаде само свои милионери. Депозитите над 1 млн. лева през декември 2009 за 360. Депозитите над 1 млн. лева през декември 2020 за 1180. Три пъти повече.
В същото време възнагражденията в частния бранш нарастват с 45%., минималната пенсия за трудов стаж нараства от 175 на 300 лева
Днес депозитите на жители и компании са над 90 милиарда лева Скоростта, с която порастват депозитите (бели пари за черни дни) не е достигана даже по време на рецесията с банковата система през 2014.
В световен мащаб следва доста сериозна икономическа промяна. Много специалности ще отпаднат и ще бъдат сменени с нови. В околните 5 години следва цялостна цифровизация. Ако не променим качествения състав на нашата работна мощ, рискуваме в близки 10 години една огромна част от популацията да стане непригодна за пазара на труда. За това е нужна коренна смяна на образователното наличие и съобразяването му с районния пазар на труда. В същото време страната ни е с извънредно енергоемка стопанска система. Преминаването към ниско въглеродна и атомна стопанска система следва да бъде главен приоритет, вместо облепването на постройките със стиропор. Планът за възобновяване и развиване дава задоволително финансови средства за това. Ние имаме подготвени оферти в тази тенденция които почиват на два стълба: дигитализацията и водородната стопанска система Така бихме могли от една страна да понижим разноските за администрация и съкратим времето за административно обслужване, а от друга можем да създадем една постоянна стопанска система, която основава работни места и притегля гении.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ