Пламен Димитров Трябва да има ясни правила и институционална рамка

Пламен Димитров

Трябва да има ясни правила и институционална рамка за деяние при събития, които могат да бъдат избрани като рецесии - кой има достъп до тези места и по какъв начин се отразява това от медиите, разяснява Пламен Димитров, ръководител на Дружеството на психолозите в България, в неделя пред БНР.

Според него става дума освен за професионална настройка, а за цялостна държавна рамка за регулация на сходни събития – произшествия, терористични офанзиви, промишлени или естествени бедствия.

Той разясни, че има европейски стандарти, които България би трябвало да ползва и че това закъснение би трябвало да бъде преодоляно допустимо най-бързо.

" Необходима е доста бърза система за уведомяване на всички страни, които могат да бъдат въвлечени в избавителни и помощни интервенции. Тези места би трябвало по този начин да бъдат овладени от управляващите по този начин, че достъп до тях да имат единствено хората които действително оказват помощ. Приоритет би трябвало да е индивидът, а не новината и политическият привкус на интерпретацията по-късно ", сподели Пламен Димитров.

С хората, взели участие в даден случай, се работи дълго по-късно, доста от претърпелите го развиват класическо постстресово разстройство и се постанова освен моментна, спешна намеса, разясни психологът:

" Обикновено хората стартират да развиват тези постстресови и постстресови травматични реакции в един по дълъг интервал - седмици, месеци по-късно. Наблюдавали сме го и при хора, които са с извънредно висок потенциал за справяне, каквито са професионалните групи - на лекарите или на служителите на реда. Тези положения се развиват постфактум, не в моменталната първична реакция, която нормално е тази адреналинова помпа, която ни пази чисто биологически и физиологично и дава запас за първично независимо справяне. След това обаче, когато се върнеш обратно, когато би трябвало да възстановяваш раните, когато към този момент има интервал на утешение, всички тези мемоари нахлуват като мощни картини, като неспособност да се поддържа естествения живот, като едно непрекъснато връщане на сцените - нагледно и ситуативно. Практически тази контузия продължава да работи ".

Има стандарти и положителни политики и практики и е належащо да се образоват кореспонденти и експерти от медийната среда, означи Пламен Димитров в разбора си след тежката злополука на автомагистрала " Тракия " в петък. Наблюдавахме " вторично виктимизиране на слушателите и феновете ", акцентира Димитров.

" Когато една такава вест се сервира, тя разсънва голямо напрежение, отключва остарели контузии и доста постоянно би трябвало доста деликатно да се показа, като отразяването се приближи до съответните обстоятелства и опциите за поддръжка, а не тази визуализирана форма на второстепенен медиен гнет. В приложната обществена логика на психиката от дълго време, надалеч преди да приказваме за страха и ужаса от тероризма, има една идея, която е доста добре тествана - тя се споделя доктрина за ръководство на терора. Терор е всяко увещание за метода, по който ти може да не си жив или да си потърпевш, и самото му увещание отключва у хората извънредно комплицирани защитни механизми или неща, които те като травматичен опит могат да преживеят без значение къде е събитието – то може да е на другия завършек на света. Тук има манипулативен детайл, който, несъмнено, обслужва някои от дилемите на медиите ", изясни Димитров.

Според него непрестанно ставаме очевидци по какъв начин катастрофични събития се отразяват по метод, който усилва техния травматичен резултат и хората стават двукратни жертви - един път от обстоятелството, от действителността на събитието, вторият път от метода, по който то се повтаря и натрапва в тяхното схващане. А това води и до това, че и доста уязвими групи - да вземем за пример хора с компликации, прочувствени проблеми, проблеми с психологичното здраве, на практика биват отключени да развият по комплицирани психоздравни положения.

За Съединени американски щати 58% от американците се усещат медийно застрашени, или другояче казано претърпяват така наречен медиен стрес от метода, по който се отразяват и селектират вести, а това е доста сериозен социално-психологически проблем, защото касае гигантска маса от хора, даде образец Димитров. Психолозите молят да се създадат сходни профилирани изследвания и у нас и са безапелационни, че медиите натрапват вторично болката и контузията от събитието.

Проблемът за психическите контузии се неглижира в това число и от здравната система у нас, заключи Пламен Димитров. По думите му тематиката за психологичния статус на българите е изтласкана на назад във времето в публичните политики и институционалните практики и качеството на човешкия живот и положението на хората не всеки път са приоритет, макар че приказваме за европейско развиване и европейски модели на мислене и деяние.