De Profundis: Знак ли е визитата на Зеленски за истинското преобразяване на България
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Украинският президент Володимир Зеленски бе на посещаване в София и това е измежду първите пет, да речем, най-хубави вести на целия български преход – толкоз доста и значими за България са резултатите от него. Техните проекции са както в интернационален, по този начин и във вътрешен проект, засягат и сегашното, и бъдещето ни като хора и страна.
Първо да кажа обаче, че заслугата за това посещаване и случилото се тук е напълно на новото българско държавно управление, като особено би трябвало да се открои ролята на министъра на защитата Тодор Тагарев. Добре знаете, жители, че въобще не си падам по четки, най-малкото на политици. Но когато се сътвори
лъч светлина
в безнадеждно черния другояче тунел на живота ни, това безусловно би трябвало да се означи. И съм сигурен, че по същия метод, както разисква с имена и обстоятелства политиците, отговорни за обещано отрицателно събитие, публицистиката не би трябвало да мълчи за позитивния принос на тези, които способстват за в действителност значими неща.
А е реалност, че Тагарев още щом пое поста, от дълго време разтърсен от безличното, а постоянно и изцяло продажно държание на поредност военни министри, внесе в закостенялата институция не просто нов дух, както обещаваше авансово, само че и ново мислене и деяние. Това направи допустимо бързата смяна на другояче отчайващата досегашна българска позиция по тематиката Украйна и поддръжката за нея. Но какво в действителност чак толкоз се промени – ще попита неизкушеният от политиката човек.
Да стартираме оттова, че визитата на Зеленски бе първият на практика, действителен, сериозен знак, за завършек на попълзновенията на президента Румен Радев към това да събере в политически нечистите си ръце цялата власт в страната. Помните ли една от главните негови обети – до момента в който ръководи служебното държавно управление, аз няма да разреша военна помощ за Украйна.
Да, Той няма да разреши, до момента в който Неговото държавно управление ръководи. Ама тва български национални ползи, съюзнически отговорности, човешки и морални правила, пълномощия по Конституция – няма такова нещо, Той, геният на българската политика разпорежда и толкова. Да, същият талант, който, в цялостно нарушаване на Конституцията, едвам не се трансформира в
едноличен български деспот,
обсебил и изпълнителната власт, и специфичните служби, и най-агресивната проруска част от Парламента.
Е, към този момент не ръководи Неговото служебно държавно управление, а постоянен кабинет, въпреки роден в страдания, въпреки цялостен с несъгласия и рискове, сред две обединения – ГЕРБ – Съюз на демократичните сили и Политическа партия – Демократична България. Или назад, на мен ми е все едно по какъв начин ги изписвам.
Така че президентът Радев посредством удара, който получи със самото посещаване на Зеленски, с държавното решение за изпращане на спомагателна военна помощ за Украйна, с решението да се продадат на Киев съветските черупки за нуклеарен реактор, които другояче трябваше да нарежем за скрап, както и с решението България да поддържа украинското участие в НАТО, научи по сложния метод, че към този момент не ръководи еднолично и би трябвало да си стои безшумно и добродушно в президентството, където му е мястото. Иначе ще го удрят по носа. Макар че те и по този начин ще го удрят по носа, тъй като той постоянно си го вре там, където не му е работата.
Само спомагателна черешка върху тази торта в действителност беше брилянтният метод, по който
Зеленски словесно разруши носа на Радев
Ама не се удивлявам, от дълго време знам сигурно, че постоянно по този начин става, щом умната и почтена позиция застане лице в лице с подправената и жалка отбрана на лъжата и злото.
Сега Румен Радев има време до края на мандата да измисли по какъв начин да отговори пред цялото българско общество на сложния въпрос, подложен му от Зеленски – а вие, господин президент, в случай че Русия ви нападне, кои български територии бихте оставили в нейни ръце, единствено и единствено мир да има.
Жалка работа. Винаги съм казвал, че като президент Румен Радев е доста по-зле даже от Георги Първанов. А това е в действителност извънредно зле, като имаме поради, че Първанов беше безусловно на дъното.
Но резултатите от визитата на Зеленски не опират единствено до Румен Радев, популярност Богу, те засягат целия български политически живот.
Първо, това е реализация на едно от огромните обещания, които новите ръководещи дадоха с идването на власт – да трансформират българската политика по отношение на Украйна. И смяната стартира – впечатляващо бързо, в най-правилната допустима посока и с най-правилните стъпки.
Второ, самичък по себе си този факт е доказателство, че кабинетът Денков – Габриел, макар всички заложени в него проблеми и несъгласия, има капацитет, може да работи взаимно и то да работи в същинска изгода на България. Заедно с внасянето на бюджет с обещаните - и нужни на страната - параметри, това са към този момент две крачки в посока на положителното съдействие. Тоест, кабинетът може да се стабилизира и да не се изпълнят предсказанията за скорошния му разпад, подобен е кардинално резултатът от всяко сполучливо политическо деяние – дава нови сили на оня, който го осъществя.
Трето, случилото се в този момент окуражава да чакаме идващите значими крачки – към участие в Шенген и Еврозоната, конституционна промяна, която да оправи бакиите в правораздавателната, а, да не забравяме - и правоохранителната система, такива простички неща. Казвам простички, тъй като от дълго време се знае какво би трябвало да се направи, казусът постоянно е бил, че в тази страна има сили - мощни сили, бих споделил – за които верните стъпки са гибел, поради което те ги саботират.
Четвърто, смяната на формалната българска политика по отношение на Украйна е удар по носа освен на Румен Радев, а и на другите плъшоци в България, които разпасано и безотговорно работят намерено или едва-едва скрито, само че
напълно, в съветска изгода – Българска социалистическа партия, Възраждане, Има Такъв Народ,
всички леви партии и партийки, нацвъкани по политическия терен като миши изпражнения. Те няма да млъкнат, виждаме го – само че все по-малко българи ще чуват и възприемат за светата истина техните писъци. Сега хората всеобщо ще видят с очите си, че Русия няма да нападне България поради помощта за Украйна, както плашат съветските влъхви тук. Ще видят, че Русия е безсилна, когато против нея застане човек или народ с безапелационна и ясна позиция, който не заплаща налог на манипулираните от епохи в съветска изгода страхове и предубеждения.
И петият доста значим вътрешен български резултат от визитата на Зеленски в София е
Психологически
Голяма част от българите ще си отдъхнат с облекчение, че и ние най-сетне направихме нещо както би трябвало, нещо в синхрон с европейските ни и атлантически съдружници, нещо в интерес на такива нереални неща като човешката съпричастност и морал. Значи можело, а?
Освен вътрешните, извънредно значими са и външно-политическите резултати от идването на украинския президент. Първо, върнахме се в Европейски Съюз и НАТО с този акт. Застанахме до нашите естествени съдружници, до хората, които разчитат на нас и ни имат вяра толкоз години, без значение от магариите, които вършим по пътя и на които ги подлагаме.
Вторият резултат е последваща стъпка към опцията Русия да се проникне най-сетне от разбирането, даже чувството, че България не е съветска губерния, не е някогашна страна от Съветския съюз, че е самостоятелна страна, която има собствен път и го следва, без значение от апетитите и мераците на Москва. Да скачат в този момент Марийка Захарова, Дмитрий Песков и техните началници, да бият гъза в тавана, да се пенят и скърцат със зъби – мандалото лопна.
Мандалото към този момент им споделя – нямате работа тук, нямате думата тук, нямате повече въздействие тук, не ви щем ни меда, ни жилото. Вашият интерес не е наш интерес, вашите стремежи не са наши стремежи, ние имаме различен път, а вие си вървете по вашия. Айде, марш!
Да, те руснаците отново ще се вършат на неразбрали, още няколко съществени акта би трябвало да има в тази посока, с цел да вдървен действителността в действителност. Трябва да вземем за пример
да бъде изгонена Елеонора Митрофанова
като личност нон грата от България.
Обзалагам се, че колкото и да се пази сега, в най-скоро време тя няма да изтрае и ще направи следващия дипломатически гаф, тъй като мъчно е за един съветски генерал-губернатор да схване, че към този момент не е генерал-губернатор. А поради всички досегашни непростими нейни действия, плюс идната, изритването ѝ като мръсно коте от България е необходимо.
Третият резултат, който би трябвало да се осъществя, е съществено да се редуцира българският дипломатически личен състав в Русия – закриване на безбройните консулства, които Ангелкова откри с тъпата концепция елементарно да даваме колкото може повече визи на съветски туристи, понижаване на дипломатическото ни посланичество в Москва и условие от Русия на паритет в това отношение. Нямаме особена потребност да си приказваме дипломатически с незаконния режим на Путин, а и да го вършим, знаем, че изгода от това няма.
Четвъртият резултат е обвързван с нещо, което по време на визитата в София Зеленски непосредствено сподели – че кани
България да взе участие във възобновяване на Украйна
след края на войната. Да, за някои това може да наподобява далечна вероятност, само че в исторически проект далечините са прекомерно релативно нещо. Важното е друго – че, както е към този момент ясно, най-малко поради обстоятелството, че Свободният свят се взе в ръце, Русия няма късмет да завоюва тази война, може единствено да я загуби. Така че възобновяване на Украйна ще има – и добре е ние да сме занапред с нашите украински другари, с цел да не се червим след това, когато желаяме да им „ помогнем “, а те кажат – къде беше помощта ви, когато в действителност имахме потребност от нея.
Така че – добре пристигнали, жители, в новата, към този момент леко, преобразена България. Надявам се, че преобразяването няма да спре тук, а едвам що стартира.
Украинският президент Володимир Зеленски бе на посещаване в София и това е измежду първите пет, да речем, най-хубави вести на целия български преход – толкоз доста и значими за България са резултатите от него. Техните проекции са както в интернационален, по този начин и във вътрешен проект, засягат и сегашното, и бъдещето ни като хора и страна.
Първо да кажа обаче, че заслугата за това посещаване и случилото се тук е напълно на новото българско държавно управление, като особено би трябвало да се открои ролята на министъра на защитата Тодор Тагарев. Добре знаете, жители, че въобще не си падам по четки, най-малкото на политици. Но когато се сътвори
лъч светлина
в безнадеждно черния другояче тунел на живота ни, това безусловно би трябвало да се означи. И съм сигурен, че по същия метод, както разисква с имена и обстоятелства политиците, отговорни за обещано отрицателно събитие, публицистиката не би трябвало да мълчи за позитивния принос на тези, които способстват за в действителност значими неща.
А е реалност, че Тагарев още щом пое поста, от дълго време разтърсен от безличното, а постоянно и изцяло продажно държание на поредност военни министри, внесе в закостенялата институция не просто нов дух, както обещаваше авансово, само че и ново мислене и деяние. Това направи допустимо бързата смяна на другояче отчайващата досегашна българска позиция по тематиката Украйна и поддръжката за нея. Но какво в действителност чак толкоз се промени – ще попита неизкушеният от политиката човек.
Да стартираме оттова, че визитата на Зеленски бе първият на практика, действителен, сериозен знак, за завършек на попълзновенията на президента Румен Радев към това да събере в политически нечистите си ръце цялата власт в страната. Помните ли една от главните негови обети – до момента в който ръководи служебното държавно управление, аз няма да разреша военна помощ за Украйна.
Да, Той няма да разреши, до момента в който Неговото държавно управление ръководи. Ама тва български национални ползи, съюзнически отговорности, човешки и морални правила, пълномощия по Конституция – няма такова нещо, Той, геният на българската политика разпорежда и толкова. Да, същият талант, който, в цялостно нарушаване на Конституцията, едвам не се трансформира в
едноличен български деспот,
обсебил и изпълнителната власт, и специфичните служби, и най-агресивната проруска част от Парламента.
Е, към този момент не ръководи Неговото служебно държавно управление, а постоянен кабинет, въпреки роден в страдания, въпреки цялостен с несъгласия и рискове, сред две обединения – ГЕРБ – Съюз на демократичните сили и Политическа партия – Демократична България. Или назад, на мен ми е все едно по какъв начин ги изписвам.
Така че президентът Радев посредством удара, който получи със самото посещаване на Зеленски, с държавното решение за изпращане на спомагателна военна помощ за Украйна, с решението да се продадат на Киев съветските черупки за нуклеарен реактор, които другояче трябваше да нарежем за скрап, както и с решението България да поддържа украинското участие в НАТО, научи по сложния метод, че към този момент не ръководи еднолично и би трябвало да си стои безшумно и добродушно в президентството, където му е мястото. Иначе ще го удрят по носа. Макар че те и по този начин ще го удрят по носа, тъй като той постоянно си го вре там, където не му е работата.
Само спомагателна черешка върху тази торта в действителност беше брилянтният метод, по който
Зеленски словесно разруши носа на Радев
Ама не се удивлявам, от дълго време знам сигурно, че постоянно по този начин става, щом умната и почтена позиция застане лице в лице с подправената и жалка отбрана на лъжата и злото.
Сега Румен Радев има време до края на мандата да измисли по какъв начин да отговори пред цялото българско общество на сложния въпрос, подложен му от Зеленски – а вие, господин президент, в случай че Русия ви нападне, кои български територии бихте оставили в нейни ръце, единствено и единствено мир да има.
Жалка работа. Винаги съм казвал, че като президент Румен Радев е доста по-зле даже от Георги Първанов. А това е в действителност извънредно зле, като имаме поради, че Първанов беше безусловно на дъното.
Но резултатите от визитата на Зеленски не опират единствено до Румен Радев, популярност Богу, те засягат целия български политически живот.
Първо, това е реализация на едно от огромните обещания, които новите ръководещи дадоха с идването на власт – да трансформират българската политика по отношение на Украйна. И смяната стартира – впечатляващо бързо, в най-правилната допустима посока и с най-правилните стъпки.
Второ, самичък по себе си този факт е доказателство, че кабинетът Денков – Габриел, макар всички заложени в него проблеми и несъгласия, има капацитет, може да работи взаимно и то да работи в същинска изгода на България. Заедно с внасянето на бюджет с обещаните - и нужни на страната - параметри, това са към този момент две крачки в посока на положителното съдействие. Тоест, кабинетът може да се стабилизира и да не се изпълнят предсказанията за скорошния му разпад, подобен е кардинално резултатът от всяко сполучливо политическо деяние – дава нови сили на оня, който го осъществя.
Трето, случилото се в този момент окуражава да чакаме идващите значими крачки – към участие в Шенген и Еврозоната, конституционна промяна, която да оправи бакиите в правораздавателната, а, да не забравяме - и правоохранителната система, такива простички неща. Казвам простички, тъй като от дълго време се знае какво би трябвало да се направи, казусът постоянно е бил, че в тази страна има сили - мощни сили, бих споделил – за които верните стъпки са гибел, поради което те ги саботират.
Четвърто, смяната на формалната българска политика по отношение на Украйна е удар по носа освен на Румен Радев, а и на другите плъшоци в България, които разпасано и безотговорно работят намерено или едва-едва скрито, само че
напълно, в съветска изгода – Българска социалистическа партия, Възраждане, Има Такъв Народ,
всички леви партии и партийки, нацвъкани по политическия терен като миши изпражнения. Те няма да млъкнат, виждаме го – само че все по-малко българи ще чуват и възприемат за светата истина техните писъци. Сега хората всеобщо ще видят с очите си, че Русия няма да нападне България поради помощта за Украйна, както плашат съветските влъхви тук. Ще видят, че Русия е безсилна, когато против нея застане човек или народ с безапелационна и ясна позиция, който не заплаща налог на манипулираните от епохи в съветска изгода страхове и предубеждения.
И петият доста значим вътрешен български резултат от визитата на Зеленски в София е
Психологически
Голяма част от българите ще си отдъхнат с облекчение, че и ние най-сетне направихме нещо както би трябвало, нещо в синхрон с европейските ни и атлантически съдружници, нещо в интерес на такива нереални неща като човешката съпричастност и морал. Значи можело, а?
Освен вътрешните, извънредно значими са и външно-политическите резултати от идването на украинския президент. Първо, върнахме се в Европейски Съюз и НАТО с този акт. Застанахме до нашите естествени съдружници, до хората, които разчитат на нас и ни имат вяра толкоз години, без значение от магариите, които вършим по пътя и на които ги подлагаме.
Вторият резултат е последваща стъпка към опцията Русия да се проникне най-сетне от разбирането, даже чувството, че България не е съветска губерния, не е някогашна страна от Съветския съюз, че е самостоятелна страна, която има собствен път и го следва, без значение от апетитите и мераците на Москва. Да скачат в този момент Марийка Захарова, Дмитрий Песков и техните началници, да бият гъза в тавана, да се пенят и скърцат със зъби – мандалото лопна.
Мандалото към този момент им споделя – нямате работа тук, нямате думата тук, нямате повече въздействие тук, не ви щем ни меда, ни жилото. Вашият интерес не е наш интерес, вашите стремежи не са наши стремежи, ние имаме различен път, а вие си вървете по вашия. Айде, марш!
Да, те руснаците отново ще се вършат на неразбрали, още няколко съществени акта би трябвало да има в тази посока, с цел да вдървен действителността в действителност. Трябва да вземем за пример
да бъде изгонена Елеонора Митрофанова
като личност нон грата от България.
Обзалагам се, че колкото и да се пази сега, в най-скоро време тя няма да изтрае и ще направи следващия дипломатически гаф, тъй като мъчно е за един съветски генерал-губернатор да схване, че към този момент не е генерал-губернатор. А поради всички досегашни непростими нейни действия, плюс идната, изритването ѝ като мръсно коте от България е необходимо.
Третият резултат, който би трябвало да се осъществя, е съществено да се редуцира българският дипломатически личен състав в Русия – закриване на безбройните консулства, които Ангелкова откри с тъпата концепция елементарно да даваме колкото може повече визи на съветски туристи, понижаване на дипломатическото ни посланичество в Москва и условие от Русия на паритет в това отношение. Нямаме особена потребност да си приказваме дипломатически с незаконния режим на Путин, а и да го вършим, знаем, че изгода от това няма.
Четвъртият резултат е обвързван с нещо, което по време на визитата в София Зеленски непосредствено сподели – че кани
България да взе участие във възобновяване на Украйна
след края на войната. Да, за някои това може да наподобява далечна вероятност, само че в исторически проект далечините са прекомерно релативно нещо. Важното е друго – че, както е към този момент ясно, най-малко поради обстоятелството, че Свободният свят се взе в ръце, Русия няма късмет да завоюва тази война, може единствено да я загуби. Така че възобновяване на Украйна ще има – и добре е ние да сме занапред с нашите украински другари, с цел да не се червим след това, когато желаяме да им „ помогнем “, а те кажат – къде беше помощта ви, когато в действителност имахме потребност от нея.
Така че – добре пристигнали, жители, в новата, към този момент леко, преобразена България. Надявам се, че преобразяването няма да спре тук, а едвам що стартира.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ