De Profundis: Не Путин – руският империализъм е бясното куче
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Не Путин, съветският империализъм е един от най-основните проблеми на света, това лудо куче, на чието размножаване посредством захапване би трябвало да се постави край, с цел да се успокоят значително нещата, най-малко в интернационалната политика.
Отдавна очаквам някой мастит западен анализатор да го каже и проучва, щото ми писна да правя тяхната работа, само че към този момент ми се изчака чакалото. А и естествените хора би трябвало да знаят, не да си блъскат главите по вторични въпроси като - вманиачен ли е Путин, той ли е отговорен за войната в Украйна или него самия са го излъгали, ще го съобщи ли обкръжението му или няма да го съобщи, като вижда злополуката, в чиято серпантина надолу Русия към този момент се върти със страшна мощ.
Да ви кажа небрежно по тези тематики и да мислим нататък. Не, Путин не е вманиачен - нито в оня смисъл, че има потребност от дълга психоанализа, с цел да се приспособи към естествения свят, нито в по-крайния, в който беснее като че ли без причина, та има потребност от усмирителна риза и тонове успокоителни. В неговия случай успокоителните няма да оказват помощ, би трябвало по-силно лекарство, което се изстрелва в пациента, вместо да му се инжектира. Но
вманиачен не е
Путин е мегаломан, само че, еретично казано - не е отговорен за това по две аргументи.
Първо, той е малък плъх от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), получил внезапно цялата власт в страна доста богата на запаси, доста бедна на свободно мислене, и въоръжена до зъби с нуклеарни бомби. Част от които ние, Западът, му дадохме, прочее. Да се сетим по какъв начин през 1994 убедихме Украйна да „ върне “ на Кремъл своя нуклеарен боеприпас, като остане „ предпазена “ от хартийката на някакъв контракт, в който всеки съветски император би се изсекнал пренебрежително.
И второ - Путин се построи като мегаломан безусловно пред очите ни, през 23-те години, когато е на власт. Имаше доста време и подобаващи мотиви градинското джудже да бъде ударено през грабливите ръчички или нахалната уста и да бъде сложено на мястото му. Никой не се нае да го стори, всички западни политици му се мазнеха и лезиха - то не бе „ съдействие “ за победа над международния тероризъм, в чиято основа в действителност от много време стои тъкмо Руската империя; то не бяха Шрьодеровци и други сиромаси да протягат ръка за рубли; то не бяха Германии да подскачат от неспокойствие за съветски газ по „ Северен поток “, то не бяха всевъзможни чудеса.
А в това време Путин нахлу в Грузия и в открита тирада в Мюнхен предизвести какво следва. В Мюнхен, да - алегорично място.
Нататък - несъмнено, Путин е отговорен за войната в Украйна, само че не е единствено той. Да забравим ли безцеремонните лъжци Лавров, Захарова, Песков и останалите? Да забравим ли всякакви Рябковци, Рогозиновци /ах, Достоевски/, Чибурашки и други високопоставени рашки, които тръпнат да угодят на императора.
Те - или част от тях - го излъгаха, несъмнено, изключително за същинските съпротивителни сили и настроения измежду украинците, само че това не е смекчаващо виновността събитие, по три аргументи. Първо, Путин би трябвало да знае, че царедворците по този начин вършат - лъжат и се кълчат, с цел да се харесат на владетеля. Второ - в случай че в действителност са го излъгали по подобен обикновен метод, значи той самият е много тъп. И трето - като връх на пирамидата, той носи отговорност, без значение от всичко.
Ще го съобщи ли обкръжението му,
ами несъмнено, че ще го съобщи. Част от така наречените „ съветски предприемачи “, които са на по-безопасно място, към този момент го предадоха, следва да го създадат и тези, които са най-близо към него.
Те като че ли генетично знаят по какъв начин се избавят кожи - спасявали са ги още във времето на „ Златната орда “, спасявали са ги при Иван Грозни, при Петър, Екатерина, Николай, Александър и другите номерирани велики, при Ленин и Сталин, при Хрушчов и Брежнев. Та и путинските прислужници в този момент, знаят - обръщаш се в точния миг против злодея и, даже в случай че не успееш да се включиш в новото утрешно ръководство, най-малко оставаш жив. Може би. Донякъде.
Така е, отговорите на тези и доста други въпроси, свързани със настоящето развиване на нещата, войната в Украйна, стават лесни, в случай че събитията и обстоятелствата се погледнат от подобаващ ъгъл, както споделих първоначално - че не /само/ Путин е казусът, а самата съветска империя.
Това значи обаче нещо доста повече даже от ръководещата върхушка - като почнеш от Путин и стигнеш до последния шеф отдел в кое да е министерство и разсилен в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Ако беше единствено до върхушката, империята не би могла да съществува, най-малко не толкоз дълго време. И не би могла да оцелее през толкоз мимикрии и отново да остава на практика същата - в случай че огромната маса руснаци не бяха настроени по този метод, не носеха империята в душата си. Включително и доста от най-издигнатите мозъци измежду тях.
Не е единствено упоменатият към този момент Достоевски и други, по-неизвестни. Нека споменем създател като Никита Михалков, който затъна в имперското тресавище. Или великия Солженицин, който направи на пух и прахуляк комунистическия вид на империята, само че се върна към нейните царски измерения като еманация на „ съветския дух “, съветската „ задача “ и прочие простотии.
Казаното дотук значи нещо доста значимо - даже на следващия ден Путин да падне, наследниците му, световно видяно, ще продължат неговото дело. На първо време, те ще се борят със зъби и нокти да изкопчат най-малко част от това, което той в този момент желае. Да речем - най-малко Крим да остане съветски, тъй като по този начин могат да „ оправдаят “ изтеглянето си пред съветския народ. Или най-малко Донецк и Луганск да получат „ специфичен статут “, в случай че не в действителни административни граници, то в настоящия си тип.
Както постоянно, наследниците и на този злокобен съветски император ще разчитат, че Западът, в желанието си кошмарът на източната му граница да свърши по-скоро,
ще повярва на следващата съветска мимикрия,
и ще стартира да се отнася без нужната зоркост към Русия, както направи през 90-те. Те, бъдещите съветски ръководещи, ще покажат известно намаляване във всички аспекти на живота, до момента в който не пристигна времето, когато се почувстват отново задоволително мощни и стартират да показват отново злокобните си апетити.
Колкото и да не ми се желае да го кажа, на практика съм сигурен, че даже Алексей Навални в този миг да бъде определен за президент на Русия, нещата ще се развият тъкмо по този сюжет. Това е тъй като освен той, а и никой различен, не би могъл да извърши бързи и задоволително радикални промени в самата имперска тъкан, освен в нейният мозък, само че и в нейната душа.
С други думи, за Русия няма да е задоволително административното преобразяване от мощно централизирана сатрапия в хлабава конфедерация, както сподели в едно изявление писателят Борис Акунин. Да, това е добра стъпка, само че ограниченията ще би трябвало да са доста по-комплексни и дълготрайни, в сравнение с всички си показват.
Логичен е въпросът какво от тази позиция следва да се направи сега, а не на следващия ден, във връзка с спора в Украйна.
На първо място е значимо да обърнем напълно нова страница в връзките с Русия. Вече би трябвало не да чакаме да получим следващия съветски ултиматум, а ние,
страните от свободния свят, да стартираме да слагаме ултиматуми
Например - даже Украйна да капитулира, което наподобява все по-малко евентуално, западните наказания ще останат и ще се стягат, до момента в който Красная войска не напусне както Украйна, в това число Крим, по този начин и всички други непознати територии, окупирани от Русия.
Да се спре всякаква директна връзка с формален Кремъл. Да се не помнят дългите персонални или телефонни диалози на Шолц и Макрон с Путин, да се спрат обществените изказвания на Лавров в Организация на обединените нации или където и да било, да се пресечен „ посредническите “ задачи на Турция и Израел. А кой глупак реши, че медиатор в спора може да бъде даже някогашният канцлер Шрьодер, човек от години на съветска хранилка, не знам и не желая даже да науча.
Подобни контакти единствено легитимират военния нарушител и интернационален терорист Владимир Путин, дружно с цялата му незаконна тайфа, в очите на руснаците и му оказват помощ да се задържи на власт. Вместо това, на Путин би трябвало да се даде опция, в случай че желае да беседва със Запада за каквото и да било, да натовари с посредническа задача Алексей Навални да вземем за пример. Или някой различен изтъкнат съветски отстъпник. Гари Каспаров ми се коства подобаващ, или упоменатия Борис Акунин.
Трябва да се пресечен съвсем до дъно дипломатическите контакти с Русия - да бъдат закрити всички съветски посолства на Запад, като се изключи едно, и да бъде оставено в Москва едно посолство, Люксембург да вземем за пример, през което може да се контактува. По същия непоколебим, само че обективен метод би трябвало да се реши и визовият въпрос - една обща колибка на Запада в Москва, която издава визи за руснаци по нови, доста строги правила.
Вероятно посредством система от спътници, би трябвало да се обезпечи на всички руснаци свободен достъп до Интернет, който да не е подвластен от техническите благоприятни условия на съветските управляващи да го блокират. Това е доста значима стъпка, част от новите големи старания в дълготраен проект, които Западът би трябвало да постави, с цел да завоюва пропагандната война за Украйна. Но и за нещо доста повече - да издуха от главите на руснаците мита за тяхната могъща империя, дето всички по света я обичат и на която всички се надпреварват да благодарят.
Дали руснаците, които умират през днешния ден в Украйна поради бъдещето на някаква си имагинерна империя, нощес са сънували розови сънища, в които играят обичани освободители.
Не Путин, съветският империализъм е един от най-основните проблеми на света, това лудо куче, на чието размножаване посредством захапване би трябвало да се постави край, с цел да се успокоят значително нещата, най-малко в интернационалната политика.
Отдавна очаквам някой мастит западен анализатор да го каже и проучва, щото ми писна да правя тяхната работа, само че към този момент ми се изчака чакалото. А и естествените хора би трябвало да знаят, не да си блъскат главите по вторични въпроси като - вманиачен ли е Путин, той ли е отговорен за войната в Украйна или него самия са го излъгали, ще го съобщи ли обкръжението му или няма да го съобщи, като вижда злополуката, в чиято серпантина надолу Русия към този момент се върти със страшна мощ.
Да ви кажа небрежно по тези тематики и да мислим нататък. Не, Путин не е вманиачен - нито в оня смисъл, че има потребност от дълга психоанализа, с цел да се приспособи към естествения свят, нито в по-крайния, в който беснее като че ли без причина, та има потребност от усмирителна риза и тонове успокоителни. В неговия случай успокоителните няма да оказват помощ, би трябвало по-силно лекарство, което се изстрелва в пациента, вместо да му се инжектира. Но
вманиачен не е
Путин е мегаломан, само че, еретично казано - не е отговорен за това по две аргументи.
Първо, той е малък плъх от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), получил внезапно цялата власт в страна доста богата на запаси, доста бедна на свободно мислене, и въоръжена до зъби с нуклеарни бомби. Част от които ние, Западът, му дадохме, прочее. Да се сетим по какъв начин през 1994 убедихме Украйна да „ върне “ на Кремъл своя нуклеарен боеприпас, като остане „ предпазена “ от хартийката на някакъв контракт, в който всеки съветски император би се изсекнал пренебрежително.
И второ - Путин се построи като мегаломан безусловно пред очите ни, през 23-те години, когато е на власт. Имаше доста време и подобаващи мотиви градинското джудже да бъде ударено през грабливите ръчички или нахалната уста и да бъде сложено на мястото му. Никой не се нае да го стори, всички западни политици му се мазнеха и лезиха - то не бе „ съдействие “ за победа над международния тероризъм, в чиято основа в действителност от много време стои тъкмо Руската империя; то не бяха Шрьодеровци и други сиромаси да протягат ръка за рубли; то не бяха Германии да подскачат от неспокойствие за съветски газ по „ Северен поток “, то не бяха всевъзможни чудеса.
А в това време Путин нахлу в Грузия и в открита тирада в Мюнхен предизвести какво следва. В Мюнхен, да - алегорично място.
Нататък - несъмнено, Путин е отговорен за войната в Украйна, само че не е единствено той. Да забравим ли безцеремонните лъжци Лавров, Захарова, Песков и останалите? Да забравим ли всякакви Рябковци, Рогозиновци /ах, Достоевски/, Чибурашки и други високопоставени рашки, които тръпнат да угодят на императора.
Те - или част от тях - го излъгаха, несъмнено, изключително за същинските съпротивителни сили и настроения измежду украинците, само че това не е смекчаващо виновността събитие, по три аргументи. Първо, Путин би трябвало да знае, че царедворците по този начин вършат - лъжат и се кълчат, с цел да се харесат на владетеля. Второ - в случай че в действителност са го излъгали по подобен обикновен метод, значи той самият е много тъп. И трето - като връх на пирамидата, той носи отговорност, без значение от всичко.
Ще го съобщи ли обкръжението му,
ами несъмнено, че ще го съобщи. Част от така наречените „ съветски предприемачи “, които са на по-безопасно място, към този момент го предадоха, следва да го създадат и тези, които са най-близо към него.
Те като че ли генетично знаят по какъв начин се избавят кожи - спасявали са ги още във времето на „ Златната орда “, спасявали са ги при Иван Грозни, при Петър, Екатерина, Николай, Александър и другите номерирани велики, при Ленин и Сталин, при Хрушчов и Брежнев. Та и путинските прислужници в този момент, знаят - обръщаш се в точния миг против злодея и, даже в случай че не успееш да се включиш в новото утрешно ръководство, най-малко оставаш жив. Може би. Донякъде.
Така е, отговорите на тези и доста други въпроси, свързани със настоящето развиване на нещата, войната в Украйна, стават лесни, в случай че събитията и обстоятелствата се погледнат от подобаващ ъгъл, както споделих първоначално - че не /само/ Путин е казусът, а самата съветска империя.
Това значи обаче нещо доста повече даже от ръководещата върхушка - като почнеш от Путин и стигнеш до последния шеф отдел в кое да е министерство и разсилен в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Ако беше единствено до върхушката, империята не би могла да съществува, най-малко не толкоз дълго време. И не би могла да оцелее през толкоз мимикрии и отново да остава на практика същата - в случай че огромната маса руснаци не бяха настроени по този метод, не носеха империята в душата си. Включително и доста от най-издигнатите мозъци измежду тях.
Не е единствено упоменатият към този момент Достоевски и други, по-неизвестни. Нека споменем създател като Никита Михалков, който затъна в имперското тресавище. Или великия Солженицин, който направи на пух и прахуляк комунистическия вид на империята, само че се върна към нейните царски измерения като еманация на „ съветския дух “, съветската „ задача “ и прочие простотии.
Казаното дотук значи нещо доста значимо - даже на следващия ден Путин да падне, наследниците му, световно видяно, ще продължат неговото дело. На първо време, те ще се борят със зъби и нокти да изкопчат най-малко част от това, което той в този момент желае. Да речем - най-малко Крим да остане съветски, тъй като по този начин могат да „ оправдаят “ изтеглянето си пред съветския народ. Или най-малко Донецк и Луганск да получат „ специфичен статут “, в случай че не в действителни административни граници, то в настоящия си тип.
Както постоянно, наследниците и на този злокобен съветски император ще разчитат, че Западът, в желанието си кошмарът на източната му граница да свърши по-скоро,
ще повярва на следващата съветска мимикрия,
и ще стартира да се отнася без нужната зоркост към Русия, както направи през 90-те. Те, бъдещите съветски ръководещи, ще покажат известно намаляване във всички аспекти на живота, до момента в който не пристигна времето, когато се почувстват отново задоволително мощни и стартират да показват отново злокобните си апетити.
Колкото и да не ми се желае да го кажа, на практика съм сигурен, че даже Алексей Навални в този миг да бъде определен за президент на Русия, нещата ще се развият тъкмо по този сюжет. Това е тъй като освен той, а и никой различен, не би могъл да извърши бързи и задоволително радикални промени в самата имперска тъкан, освен в нейният мозък, само че и в нейната душа.
С други думи, за Русия няма да е задоволително административното преобразяване от мощно централизирана сатрапия в хлабава конфедерация, както сподели в едно изявление писателят Борис Акунин. Да, това е добра стъпка, само че ограниченията ще би трябвало да са доста по-комплексни и дълготрайни, в сравнение с всички си показват.
Логичен е въпросът какво от тази позиция следва да се направи сега, а не на следващия ден, във връзка с спора в Украйна.
На първо място е значимо да обърнем напълно нова страница в връзките с Русия. Вече би трябвало не да чакаме да получим следващия съветски ултиматум, а ние,
страните от свободния свят, да стартираме да слагаме ултиматуми
Например - даже Украйна да капитулира, което наподобява все по-малко евентуално, западните наказания ще останат и ще се стягат, до момента в който Красная войска не напусне както Украйна, в това число Крим, по този начин и всички други непознати територии, окупирани от Русия.
Да се спре всякаква директна връзка с формален Кремъл. Да се не помнят дългите персонални или телефонни диалози на Шолц и Макрон с Путин, да се спрат обществените изказвания на Лавров в Организация на обединените нации или където и да било, да се пресечен „ посредническите “ задачи на Турция и Израел. А кой глупак реши, че медиатор в спора може да бъде даже някогашният канцлер Шрьодер, човек от години на съветска хранилка, не знам и не желая даже да науча.
Подобни контакти единствено легитимират военния нарушител и интернационален терорист Владимир Путин, дружно с цялата му незаконна тайфа, в очите на руснаците и му оказват помощ да се задържи на власт. Вместо това, на Путин би трябвало да се даде опция, в случай че желае да беседва със Запада за каквото и да било, да натовари с посредническа задача Алексей Навални да вземем за пример. Или някой различен изтъкнат съветски отстъпник. Гари Каспаров ми се коства подобаващ, или упоменатия Борис Акунин.
Трябва да се пресечен съвсем до дъно дипломатическите контакти с Русия - да бъдат закрити всички съветски посолства на Запад, като се изключи едно, и да бъде оставено в Москва едно посолство, Люксембург да вземем за пример, през което може да се контактува. По същия непоколебим, само че обективен метод би трябвало да се реши и визовият въпрос - една обща колибка на Запада в Москва, която издава визи за руснаци по нови, доста строги правила.
Вероятно посредством система от спътници, би трябвало да се обезпечи на всички руснаци свободен достъп до Интернет, който да не е подвластен от техническите благоприятни условия на съветските управляващи да го блокират. Това е доста значима стъпка, част от новите големи старания в дълготраен проект, които Западът би трябвало да постави, с цел да завоюва пропагандната война за Украйна. Но и за нещо доста повече - да издуха от главите на руснаците мита за тяхната могъща империя, дето всички по света я обичат и на която всички се надпреварват да благодарят.
Дали руснаците, които умират през днешния ден в Украйна поради бъдещето на някаква си имагинерна империя, нощес са сънували розови сънища, в които играят обичани освободители.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ