De Profundis: Радев и Лавров имат планове – да му мислим ние
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Лицето Румен Радев, по неразбирателство наричано „ президент на Република България “, явно има проект да ни държи колкото може по-близо до Русия. Нищо, че това значи – колкото може по-близо до една незаконна, терористична страна, както и до народ, който не знае на кой свят се намира, тъй като неговият свят е напълно фиктивен от злокобен, впиянчен мозък.
Но не е единствено това. В същия миг проектът на Радев значи, че той желае да ни държи допустимо най-далече от Европейски Съюз и НАТО, които са освен български цивилизационен избор, а и единствената ни опора по повод демократично ръководство, стопанска система, сигурност, здрав разсъдък и нормалност. Както и във връзка с морал, човечност, самостоятелен и публичен прогрес, плюс всевъзможни други сходни демократични лиготии.
Последният директно деяние, част от проекта на Румен Радев, е наложеното несъгласие върху решението на Парламента да бъдат предоставени на Украйна остарели български БТР-и, с цел да могат украинците най-малко малко по-успешно да се опълчват на гнусната съветска експанзия против тях. Но – не, Радев не дава! Депутатите не били знаели какво тъкмо даваме на Украйна и по какъв начин скъпо е то за нашата лична отбрана против възможните врагове, които решат да ни атакуван.
Е, той внимателно не прецизира
кои са враговете,
тъй като тогава ще би трябвало да каже в прав текст от дълго време известното – единственият зложелател на България, който има някакъв боен потенциал и задоволително полуда в главата, с цел да ни нападне, е Русия. Другият вид е Сърбия да провокира парещ спор в Западните Балкани и ние да бъдем наранени, само че това сигурно не може да е директна офанзива против нас, може да има единствено косвени резултати, които не се вземат решение тъкмо със старите БТР-и.
Не знам колцина от читателите знаят за каква техника става дума, само че това, което с очите си съм виждал по време на храбрата си работа в още по-храбрата от мен българска войска, е потресаващо. Да, виждал съм хранилища, натъпкани с БТР-и и танкове, които непрекъснато се „ обслужват “ от разпасана тайфа бойци под вещото управление на някой тъп като галош старшина с тежък махмурлук.
„ Обслужването “ се състои в няколко неща. Първо – да се пази склада от мишки, че да не огризат кабелите на машините. Второ – съзнателно и до изнемога да се бърше праха по корпусите, с цел да имат внушителен тип. Трето – понякога моторите да се „ припалват “, с цел да се види дали още дишат. И четвърто, най-важното – най-малко един път годишно всички бойни машини се боядисват и лъщят като новички.
Ако смятате, че се боядисват, с цел да остане удовлетворена възможна ревизия, без значение вътрешна или външна, по този начин е. Но не е единствено това. Истината е, че бойните машини в складовете в действителност се крепят единствено на боята, в случай че не е тя, ще се разпаднат. Виждал съм да бъдат вадени въпросните БТР-и на същинско бойно обучение и какво се случва с тях. Ако да вземем за пример би трябвало да се стигне от единия завършек на някое село до другия, то машините наложително закъсват на площада по средата, нормално пред кръчмата. А в случай че би трябвало да се форсира селската бара, търси се мост, по който да се мине, до момента в който командирът мисли по какъв начин да излъже началството, че форсиране има, само че по случайност е станало тъкмо до момента в който началството обядва. Само че не му става играта на командира, тъй като танкът или БТР-ът падат от моста в барата и всички проекти, както и цялото обучение, отиват по дяволите.
Такива ми ти картинки. И въобще нямам доверие, че БТР-ите, които са в този момент във военните хранилища и които Румен Радев пази със зъби и нокти, са на по-различно състояние от тези отпреди 45 години, които ви разказвам. Той евентуално го знае надалеч по-добре от мен, само че просто употребява момента да играе играта, тъй като, както споделих – има проект.
Едната част от проекта му, с който главно се занимава сега, е да прави всевъзможни въртели, до момента в който е президент и
да саботира колкото може повече неща като българска помощ за Украйна,
европейски наказания против Русия, европейското единение и всичко сходно, за което се сетите. Другата част от проекта на Радев включва опцията да продължи да прави същите неща, само че към този момент като възможен фюрер на русофилската левица, откакто – поради гадната българска Конституция и плануванаъа в нея мандатност – бъде заставен да се раздели с президентството.
Какво да ви кажа, жители? Първата част от проекта на Румен Радев може и отчасти да сработи, както виждаме да става, откакто не се откри болшинство, което най-малко да стартира процедура по импийчмънт на президента. Втората част обаче изрично няма да сработи.
От една страна, доста мъчно Радев ще сътвори нова, огромна и действена групировка в лявото пространство, там дебнат две същински харпии – Корнелия Нинова с Българска социалистическа партия и Ваня Григорова с каквото събере към себе си. Някоя от тях, а може би и двете, ще му прегризат политическото гърло за закуска. А и той доста мъчно ще ги надцака в главното игрално поле на „ лявото “ – русофилството, когато остане без президентската власт и стартира да се бори за вниманието на медиите, вместо да ги строява в кабинета си за следващото проруско изказване.
От друга страна, даже да успее да скалъпи нещичко, като събере части от партии като Има Такъв Народ, „ Възраждане “ и „ Български напредък “, Радев няма опит в оня тип практическа политика, която се прави, когато си отвън властта. Да бъдеш президент е едно, даже когато непрекъснато тренираш съпротива против ръководещите – само че да бъдеш съпротива в Парламента, където се бориш освен с ръководещите, само че и с други опозиционни сили, които желаят да ти завлечен депутатите да вземем за пример, е напълно друго нещо.
Така че – в бъдеще време проектът на Радев няма да успее. В настоящо време, той ще продължи да ни тормози още три години, до момента в който дефинитивно ни писне от него и го издюдюкаме крепко най-после.
Аз персонално повече се тревожа от това да не би инцидентно да вземе да сработи проекта за Западните Балкани на съветския външен министър Сергей Лавров, изложен наскоро на конгрес на ОССЕ в Скопие. Предупредих тогава, че не би трябвало да се позволява този вид до високата естрада, с цел да не облъчва всички с хибридните си операции, само че не стана работата, стигна до Скопие, като даже заобиколи България, макар че за срамотиите му дадохме позволение да прелети над нас.
И какво сподели Лавров там? Ами това, което се очакваше: „ Сърбия би трябвало сама да вземе решение за Велика Сърбия “. Преведено от политически съветски, това значи – Сърбия има право с военна мощ да възвърне предишното си великолепие, като си вземе най-малко елементи от Косово, Босна и Херцеговина, за какво не – Македония, и каквото въобще реши, а ние поддържаме всяко сръбско решение и ще оказваме помощ. Така де, те към този момент помогнаха, като въоръжиха Белград до зъби, в този момент могат да оказват помощ още в агитационен проект, както и с несъгласие и други въртели в съответните интернационалните организации, които биха имали съмнения по отношение на „ Велика Сърбия “.
Това е
настоящият съветски проект за Западните Балкани – война и бедствия за всички,
в това число за прилежащите страни като България, макар че те няма да са директно намесени в възможните горещи спорове.
Хубав проект, нали? Какво ли би споделил българският, Божем, президент, по него? Ще му хареса ли, ще го утвърди ли, ще поддържа ли милитаристичните упоритости за „ Велика Сърбия “? Защото в действителност този проект действително обслужва съветските, даже не сръбските ползи – а, както знаем, Радев е поддръжник и бранител на съветските ползи, разумно би било да каже: „ Ами Косово е сръбско “, както преди време безогледно изръси, че Крим е съветски.
Сърбия няма действителен интерес да употребява въоръжените си от Русия зъби по две основни аргументи – първо, евентуално отново ще бъде ударена военно от НАТО, второ, ще се раздели дефинитивно с упоритостите си за участие в Европейски Съюз. Колкото и да са луди за връзване в този момент ръководещите сръбски политици, уповавам се да осъзнават това.
Русия обаче, за разлика от Сърбия, има не просто интерес, а крещяща потребност от
парещ балкански спор,
с цел да отклони, най-малко отчасти, вниманието от войната, която води против Украйна и да раздвои опциите на Запада за помощ и интервенция. Това беше една от задачите на терористичната офанзива на „ Хамас “ против Израел, само че тя не сработи – Израел се оправя на процедура самичък, Западът даже единствено му пречи на моменти. Ако се възпламенят Балканите обаче, обстановката ще се усложни съществено. И това единствено тъй като някой пусна Лавров до Скопие, да подкокоросва Белград с приказки за „ Велика Сърбия “.
Да, съветската външна политика постоянно се крепи на концепцията да се размъти водата, с цел да се налови риба. Но, в действителност – нека сръбските политици схванат, че Русия ги употребява чисто и просто като инструмент, и не подхващат неразумни стъпки, рискови за всички, с изключение на за Кремъл.
Лицето Румен Радев, по неразбирателство наричано „ президент на Република България “, явно има проект да ни държи колкото може по-близо до Русия. Нищо, че това значи – колкото може по-близо до една незаконна, терористична страна, както и до народ, който не знае на кой свят се намира, тъй като неговият свят е напълно фиктивен от злокобен, впиянчен мозък.
Но не е единствено това. В същия миг проектът на Радев значи, че той желае да ни държи допустимо най-далече от Европейски Съюз и НАТО, които са освен български цивилизационен избор, а и единствената ни опора по повод демократично ръководство, стопанска система, сигурност, здрав разсъдък и нормалност. Както и във връзка с морал, човечност, самостоятелен и публичен прогрес, плюс всевъзможни други сходни демократични лиготии.
Последният директно деяние, част от проекта на Румен Радев, е наложеното несъгласие върху решението на Парламента да бъдат предоставени на Украйна остарели български БТР-и, с цел да могат украинците най-малко малко по-успешно да се опълчват на гнусната съветска експанзия против тях. Но – не, Радев не дава! Депутатите не били знаели какво тъкмо даваме на Украйна и по какъв начин скъпо е то за нашата лична отбрана против възможните врагове, които решат да ни атакуван.
Е, той внимателно не прецизира
кои са враговете,
тъй като тогава ще би трябвало да каже в прав текст от дълго време известното – единственият зложелател на България, който има някакъв боен потенциал и задоволително полуда в главата, с цел да ни нападне, е Русия. Другият вид е Сърбия да провокира парещ спор в Западните Балкани и ние да бъдем наранени, само че това сигурно не може да е директна офанзива против нас, може да има единствено косвени резултати, които не се вземат решение тъкмо със старите БТР-и.
Не знам колцина от читателите знаят за каква техника става дума, само че това, което с очите си съм виждал по време на храбрата си работа в още по-храбрата от мен българска войска, е потресаващо. Да, виждал съм хранилища, натъпкани с БТР-и и танкове, които непрекъснато се „ обслужват “ от разпасана тайфа бойци под вещото управление на някой тъп като галош старшина с тежък махмурлук.
„ Обслужването “ се състои в няколко неща. Първо – да се пази склада от мишки, че да не огризат кабелите на машините. Второ – съзнателно и до изнемога да се бърше праха по корпусите, с цел да имат внушителен тип. Трето – понякога моторите да се „ припалват “, с цел да се види дали още дишат. И четвърто, най-важното – най-малко един път годишно всички бойни машини се боядисват и лъщят като новички.
Ако смятате, че се боядисват, с цел да остане удовлетворена възможна ревизия, без значение вътрешна или външна, по този начин е. Но не е единствено това. Истината е, че бойните машини в складовете в действителност се крепят единствено на боята, в случай че не е тя, ще се разпаднат. Виждал съм да бъдат вадени въпросните БТР-и на същинско бойно обучение и какво се случва с тях. Ако да вземем за пример би трябвало да се стигне от единия завършек на някое село до другия, то машините наложително закъсват на площада по средата, нормално пред кръчмата. А в случай че би трябвало да се форсира селската бара, търси се мост, по който да се мине, до момента в който командирът мисли по какъв начин да излъже началството, че форсиране има, само че по случайност е станало тъкмо до момента в който началството обядва. Само че не му става играта на командира, тъй като танкът или БТР-ът падат от моста в барата и всички проекти, както и цялото обучение, отиват по дяволите.
Такива ми ти картинки. И въобще нямам доверие, че БТР-ите, които са в този момент във военните хранилища и които Румен Радев пази със зъби и нокти, са на по-различно състояние от тези отпреди 45 години, които ви разказвам. Той евентуално го знае надалеч по-добре от мен, само че просто употребява момента да играе играта, тъй като, както споделих – има проект.
Едната част от проекта му, с който главно се занимава сега, е да прави всевъзможни въртели, до момента в който е президент и
да саботира колкото може повече неща като българска помощ за Украйна,
европейски наказания против Русия, европейското единение и всичко сходно, за което се сетите. Другата част от проекта на Радев включва опцията да продължи да прави същите неща, само че към този момент като възможен фюрер на русофилската левица, откакто – поради гадната българска Конституция и плануванаъа в нея мандатност – бъде заставен да се раздели с президентството.
Какво да ви кажа, жители? Първата част от проекта на Румен Радев може и отчасти да сработи, както виждаме да става, откакто не се откри болшинство, което най-малко да стартира процедура по импийчмънт на президента. Втората част обаче изрично няма да сработи.
От една страна, доста мъчно Радев ще сътвори нова, огромна и действена групировка в лявото пространство, там дебнат две същински харпии – Корнелия Нинова с Българска социалистическа партия и Ваня Григорова с каквото събере към себе си. Някоя от тях, а може би и двете, ще му прегризат политическото гърло за закуска. А и той доста мъчно ще ги надцака в главното игрално поле на „ лявото “ – русофилството, когато остане без президентската власт и стартира да се бори за вниманието на медиите, вместо да ги строява в кабинета си за следващото проруско изказване.
От друга страна, даже да успее да скалъпи нещичко, като събере части от партии като Има Такъв Народ, „ Възраждане “ и „ Български напредък “, Радев няма опит в оня тип практическа политика, която се прави, когато си отвън властта. Да бъдеш президент е едно, даже когато непрекъснато тренираш съпротива против ръководещите – само че да бъдеш съпротива в Парламента, където се бориш освен с ръководещите, само че и с други опозиционни сили, които желаят да ти завлечен депутатите да вземем за пример, е напълно друго нещо.
Така че – в бъдеще време проектът на Радев няма да успее. В настоящо време, той ще продължи да ни тормози още три години, до момента в който дефинитивно ни писне от него и го издюдюкаме крепко най-после.
Аз персонално повече се тревожа от това да не би инцидентно да вземе да сработи проекта за Западните Балкани на съветския външен министър Сергей Лавров, изложен наскоро на конгрес на ОССЕ в Скопие. Предупредих тогава, че не би трябвало да се позволява този вид до високата естрада, с цел да не облъчва всички с хибридните си операции, само че не стана работата, стигна до Скопие, като даже заобиколи България, макар че за срамотиите му дадохме позволение да прелети над нас.
И какво сподели Лавров там? Ами това, което се очакваше: „ Сърбия би трябвало сама да вземе решение за Велика Сърбия “. Преведено от политически съветски, това значи – Сърбия има право с военна мощ да възвърне предишното си великолепие, като си вземе най-малко елементи от Косово, Босна и Херцеговина, за какво не – Македония, и каквото въобще реши, а ние поддържаме всяко сръбско решение и ще оказваме помощ. Така де, те към този момент помогнаха, като въоръжиха Белград до зъби, в този момент могат да оказват помощ още в агитационен проект, както и с несъгласие и други въртели в съответните интернационалните организации, които биха имали съмнения по отношение на „ Велика Сърбия “.
Това е
настоящият съветски проект за Западните Балкани – война и бедствия за всички,
в това число за прилежащите страни като България, макар че те няма да са директно намесени в възможните горещи спорове.
Хубав проект, нали? Какво ли би споделил българският, Божем, президент, по него? Ще му хареса ли, ще го утвърди ли, ще поддържа ли милитаристичните упоритости за „ Велика Сърбия “? Защото в действителност този проект действително обслужва съветските, даже не сръбските ползи – а, както знаем, Радев е поддръжник и бранител на съветските ползи, разумно би било да каже: „ Ами Косово е сръбско “, както преди време безогледно изръси, че Крим е съветски.
Сърбия няма действителен интерес да употребява въоръжените си от Русия зъби по две основни аргументи – първо, евентуално отново ще бъде ударена военно от НАТО, второ, ще се раздели дефинитивно с упоритостите си за участие в Европейски Съюз. Колкото и да са луди за връзване в този момент ръководещите сръбски политици, уповавам се да осъзнават това.
Русия обаче, за разлика от Сърбия, има не просто интерес, а крещяща потребност от
парещ балкански спор,
с цел да отклони, най-малко отчасти, вниманието от войната, която води против Украйна и да раздвои опциите на Запада за помощ и интервенция. Това беше една от задачите на терористичната офанзива на „ Хамас “ против Израел, само че тя не сработи – Израел се оправя на процедура самичък, Западът даже единствено му пречи на моменти. Ако се възпламенят Балканите обаче, обстановката ще се усложни съществено. И това единствено тъй като някой пусна Лавров до Скопие, да подкокоросва Белград с приказки за „ Велика Сърбия “.
Да, съветската външна политика постоянно се крепи на концепцията да се размъти водата, с цел да се налови риба. Но, в действителност – нека сръбските политици схванат, че Русия ги употребява чисто и просто като инструмент, и не подхващат неразумни стъпки, рискови за всички, с изключение на за Кремъл.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ