De Profundis: Румен Радев да си ходи, защото е вреден за България
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Крайно време е Румен Радев да си върви.
На село или в Сибир, или където ще, само че да се маха от българското президентство, тъй като за мандат и половина оцапа освен лицето на институцията, а и лицата на всички българи по метод, по който никой различен политик не си е разрешавал до момента да ги цапа.
Ако някой се чуди какви пък чак толкоз са греховете на Радев - доста са, само че няма да изреждам всички, единствено ще обобщя базисния проблем - българските национални ползи и ползите на Румен Радев съществуват в две разнообразни вселени, даже не паралелни. Затова той – щях да кажа „ води “, не, не води, а
тласка - страната в неприятна посока
Не в неверна, в неприятна. Дори отвратителна.
За да сме напълно наясно - световно видяно, действителният български народен интерес изисква оптималната интеграция на България в Европейски Съюз и НАТО.
Това е единственият метод, по който ние можем освен да преодолеем забележимото си икономическо и публично закъснение от другите европейски нации, а вероятно да преодолеем и отвратителния си байганьовски нрав, като последователно станем по-свободни, по-умни, по-човечни, по-усмихнати, по-спокойни.
Дори ще прескоча неписаната граница на политическото безмълвие по тематиката, като кажа, че нашият интерес изисква не хлабава европейска конфедерация, а мощна федерация, т.е. - колкото може повече концентрация на самия Европейски Съюз, колкото може повече ние „ да се разтворим “ в Европа.
Страни като Полша, Унгария или Чехия може да нямат потребност от това, на тях и сегашната концентрация от време на време им идва доста. Но нас, българите, както наподобява, някой би трябвало да ни хване крепко за ръчичка и да ни води като слепец в вярната посока, до момента в който свикнем да се движим нататък.
В този смисъл, цялостна неистина са съветските пропагандни внушения, че някой от Брюксел или Вашингтон ръководи България и непрекъснато ни натиска да вършим не това, което желаеме, а това, което те желаят. Напротив, Европейски Съюз и НАТО са прекомерно деликатни и, от моя позиция – за жалост, не си разрешават да ползва по-сериозни ограничения, с цел да ни вкарат в правия път. И да ни държат там, де, щото ние постоянно сме подготвени да кривнем из сокаците.
Интересът на Румен Радев е тъкмо противоположен на дълбоката европейска интеграция на България, по тази причина той освен приказва неща, които опонират на българския интерес, само че и действително дърпа страната обратно и надолу.
Ама желаеме да влезем в Шенген. Абе желаеме, но не напълно. Щото в случай че в действителност искахме, до момента щяхме да сме влезнали. И през последните две години, откак ръководи непосредствено под маската на служебните си държавни управления, Радев е един от главните,
директни или косвени, виновници за стопирането на придвижването ни към Шенген
Само това да беше казусът, отново трябваше да си върви – но не си върви!
Да, желали сме били да влезем в Еврозоната. Ами – не, не щем. И то не поради такива като Рубльов, които събират помощи в евро, с цел да поддържат подписката си против еврото, а поради такива „ същински патриоти “ като Радев. Влизането в Еврозоната значи освен облекчение на търговията и директно възстановяване на икономическото развиване на България, само че и значително завършек на комфортните за задкулисието практики - пране на мръсни пари, облаги от контрабанда и продажби на неразрешени артикули, такива ми ти каузи, които настоящето задкулисие наследи директно от бившето задкулисие на комунистическата Държавна сигурност.
Влизането в Еврозоната, както и в Шенген, значи също в допълнение отделяне на България от съветската орбита – нещо, което Москва не желае да допусне, а българските продажни русофилски кръгове, колкото и от време на време интензивно да се драчат един с различен, като цяло даже не желаят да си помислят сходно развиване.
Е, по какъв начин задкулисието ще допусне да му се случат такива неприятни работи? И то надлежно употребява Радев като инструмент, с цел да забави процесите на задълбочена европейска интеграция оптимално или въобще да ги спре. Да, Радев от много време е единствената на практика работеща власт в страната и единствено той може да го стори.
От своя страна пък Радев употребява задкулисието, с цел да държи българската политика и цялото българско общество в атомизирано положение – без съответни политически партии и естествен политически развой, без съществени институции като Парламент и постоянно държавно управление. Това е безпорядък, само че безпорядък, увенчан със самия него на президентския престол.
Не разбирам хората, които не схващат, че Румен Радев е главният проблем на България към този момент от много време. Не е Бойко Борисов, Борисов беше, Борисов е към този момент от дълго време отвън властта, Борисов е минало, въпреки че той самият още не си дава сметка за това. И въпреки че някои още не престават да пищят: Борисов това, Борисов това.
И по този мотив ще ви кажа, жители, една същинска история. По време на Втората международна война шведската писателка Астрид Линдгрен работи в отдела за цензуриране на писмата. И там, надалеч преди да стане обществено известно, тя научава за ужасите на концлагерите и е разтърсена. Но въпреки всичко написа: „ Ако в действителност би трябвало да предпочитам сред двамата диктатори, избирам цялостен живот да чувам „ Лили Марлен “, в сравнение с да слушам по какъв начин сталинските пълчища маршируват по улиците “.
Това е история отпреди времето на така наречената „ политическа уместност “, в случай че в този момент някой си разреши да каже, че Сталин, надлежно – Путин, е по-лош от Хитлер, бива жигосан от всички левичарско-русофилски кръгове, а Facebook напряко го изтрива като зложелател.
Но дадох образеца поради друго. За да кажа, че аз не претърпявам и в никакъв случай не съм понасял политиката нито на Борисов, нито на Радев, само че в случай че би трябвало наложително да предпочитам сред двамата, бих избрал Борисов. Да, те и двамата са някакви незадоволително умни и политически безусловно неопитни хорица, оказали се по една или друга случайност или прищявка на Съдбата, на върха на държавното ръководство.
И двамата обаче имат някои забележителни качества. Имат да вземем за пример /анти/ морална еластичност, която им разрешава да обяснят и даже да оправдаят, най-малко в личните си очи, сътворените от самите тях управнически безобразия. Имат мощна андрешковска дарба да пазят личния си интерес и да го осъществят в подобаващия миг с всички подръчни средства, без значение, че след това нещата може да станат по-лоши. За другите. Имат удивителната дарба да се вкопчват във властта и да я упражняват до край, като че ли са чели „ Принцът “ на Макиавели, без да са го чели. Доста идентични са.
Разликата е, че Борисов въпреки всичко има някакво, въпреки извънредно, възприятие за комизъм, до момента в който Радев на мястото, отредено от природата за съсъд на възприятието за комизъм, има единствено нещо извънредно.
Имам поради – извънредно като последици за всички нас, българите. Например тъй като до последната секунда не беше ясно дали Румен Радев е поканен за срещата на 9 водачи от Източна Европа с Байдън във Варшава. Помним по какъв начин предшественикът му Георги Първанов бе на практика напълно изолиран от съдружниците ни и по какъв начин това бе проблем не за него персонално, а за България. Та наподобява сме на път и Радев
да бъде натикан в кьошето на свободния свят
поради позицията си във връзка съветската експанзия в Украйна и апелите му Киев да се съобщи на руснаците. Това не са позиции на България, само че той ги показва като такива. И хората извън по този начин възприемат нещата – нали ние сами сме си избрали този президент, дори повторно. А и не сме го изритали от поста след многото вреди, които нанесе на страната.
Ето по какъв начин стигнахме и до втория значим въпрос – освен дали и за какво Радев би трябвало да си върви, само че по какъв начин.
Опциите са три – улична метла, импийчмънт и подаване на оставка. Третото отпада по хипотеза – хора като него в никакъв случай не намират в себе си морал, с цел да подадат оставка, даже в случай че са самостоятелни. А когато са подвластни пък – не могат да предадат господарите си, като изоставят поста, на който са назначени и захвърлят черните си каузи незавършени.
Първата алтернатива – улична метла да измете Радев от президентството, би била най-хубавото и демократично средство за справяне с казуса, само че и това няма да стане. Както знаем, българското гражданско общество, доколкото го имаше в първите години след „ експлоадирането на демокрацията “, от дълго време към този момент се стопи в небитието. Няма кой да излезе да стачкува интензивно пред президентството, няма кой да замеря постройката с домати и картофи, няма кой да направи денонощен флаш моб или гладна стачка с искане Радев да се маха.
Да, тези, дето преди две години му целуваха ръка, в този момент са ужасени, само че изгода няма – машината е задвижена и ни ръководи един не просто несръчен президент, само че и президент, който употребява буквата на Конституцията, с цел да наруши тотално духа на същата тази Конституция.
Третата алтернатива е партиите най-сетне да схванат на какво ги обрича политическата игра на президента, да се изплашен и да намерят в себе си сили, за
да сътрудничат и да стигнат до импийчмънт
Мога да се обзаложа обаче, че и това няма да се случи. Въпреки гръмките изказвания на Кирил Петков, че обединението Политическа партия – Демократична България ще има над 130 депутати, това няма по какъв начин да стане. А и да има по какъв начин, те отново би трябвало да търсят още сътрудници, тъй като много повече поддръжка би трябвало, с цел да успее процедурата по законово премахване на Радев. А въобще не съм сигурен, че в Политическа партия и Демократична България има политическа воля както за неговото махане, по този начин и за търсене на сътрудници въобще.
С други думи, жители, каквото и да ни коства това в политически и честен проект, ще би трябвало евентуално още известно време – до края на втория мандат - да поносим неприятната смрад на президентската камила, вързана на „ Дондуков “ 2. Лошата вест е, че поносим тази смрад не до момента в който ние яздим камилата, а до момента в който тя язди нас.
Крайно време е Румен Радев да си върви.
На село или в Сибир, или където ще, само че да се маха от българското президентство, тъй като за мандат и половина оцапа освен лицето на институцията, а и лицата на всички българи по метод, по който никой различен политик не си е разрешавал до момента да ги цапа.
Ако някой се чуди какви пък чак толкоз са греховете на Радев - доста са, само че няма да изреждам всички, единствено ще обобщя базисния проблем - българските национални ползи и ползите на Румен Радев съществуват в две разнообразни вселени, даже не паралелни. Затова той – щях да кажа „ води “, не, не води, а
тласка - страната в неприятна посока
Не в неверна, в неприятна. Дори отвратителна.
За да сме напълно наясно - световно видяно, действителният български народен интерес изисква оптималната интеграция на България в Европейски Съюз и НАТО.
Това е единственият метод, по който ние можем освен да преодолеем забележимото си икономическо и публично закъснение от другите европейски нации, а вероятно да преодолеем и отвратителния си байганьовски нрав, като последователно станем по-свободни, по-умни, по-човечни, по-усмихнати, по-спокойни.
Дори ще прескоча неписаната граница на политическото безмълвие по тематиката, като кажа, че нашият интерес изисква не хлабава европейска конфедерация, а мощна федерация, т.е. - колкото може повече концентрация на самия Европейски Съюз, колкото може повече ние „ да се разтворим “ в Европа.
Страни като Полша, Унгария или Чехия може да нямат потребност от това, на тях и сегашната концентрация от време на време им идва доста. Но нас, българите, както наподобява, някой би трябвало да ни хване крепко за ръчичка и да ни води като слепец в вярната посока, до момента в който свикнем да се движим нататък.
В този смисъл, цялостна неистина са съветските пропагандни внушения, че някой от Брюксел или Вашингтон ръководи България и непрекъснато ни натиска да вършим не това, което желаеме, а това, което те желаят. Напротив, Европейски Съюз и НАТО са прекомерно деликатни и, от моя позиция – за жалост, не си разрешават да ползва по-сериозни ограничения, с цел да ни вкарат в правия път. И да ни държат там, де, щото ние постоянно сме подготвени да кривнем из сокаците.
Интересът на Румен Радев е тъкмо противоположен на дълбоката европейска интеграция на България, по тази причина той освен приказва неща, които опонират на българския интерес, само че и действително дърпа страната обратно и надолу.
Ама желаеме да влезем в Шенген. Абе желаеме, но не напълно. Щото в случай че в действителност искахме, до момента щяхме да сме влезнали. И през последните две години, откак ръководи непосредствено под маската на служебните си държавни управления, Радев е един от главните,
директни или косвени, виновници за стопирането на придвижването ни към Шенген
Само това да беше казусът, отново трябваше да си върви – но не си върви!
Да, желали сме били да влезем в Еврозоната. Ами – не, не щем. И то не поради такива като Рубльов, които събират помощи в евро, с цел да поддържат подписката си против еврото, а поради такива „ същински патриоти “ като Радев. Влизането в Еврозоната значи освен облекчение на търговията и директно възстановяване на икономическото развиване на България, само че и значително завършек на комфортните за задкулисието практики - пране на мръсни пари, облаги от контрабанда и продажби на неразрешени артикули, такива ми ти каузи, които настоящето задкулисие наследи директно от бившето задкулисие на комунистическата Държавна сигурност.
Влизането в Еврозоната, както и в Шенген, значи също в допълнение отделяне на България от съветската орбита – нещо, което Москва не желае да допусне, а българските продажни русофилски кръгове, колкото и от време на време интензивно да се драчат един с различен, като цяло даже не желаят да си помислят сходно развиване.
Е, по какъв начин задкулисието ще допусне да му се случат такива неприятни работи? И то надлежно употребява Радев като инструмент, с цел да забави процесите на задълбочена европейска интеграция оптимално или въобще да ги спре. Да, Радев от много време е единствената на практика работеща власт в страната и единствено той може да го стори.
От своя страна пък Радев употребява задкулисието, с цел да държи българската политика и цялото българско общество в атомизирано положение – без съответни политически партии и естествен политически развой, без съществени институции като Парламент и постоянно държавно управление. Това е безпорядък, само че безпорядък, увенчан със самия него на президентския престол.
Не разбирам хората, които не схващат, че Румен Радев е главният проблем на България към този момент от много време. Не е Бойко Борисов, Борисов беше, Борисов е към този момент от дълго време отвън властта, Борисов е минало, въпреки че той самият още не си дава сметка за това. И въпреки че някои още не престават да пищят: Борисов това, Борисов това.
И по този мотив ще ви кажа, жители, една същинска история. По време на Втората международна война шведската писателка Астрид Линдгрен работи в отдела за цензуриране на писмата. И там, надалеч преди да стане обществено известно, тя научава за ужасите на концлагерите и е разтърсена. Но въпреки всичко написа: „ Ако в действителност би трябвало да предпочитам сред двамата диктатори, избирам цялостен живот да чувам „ Лили Марлен “, в сравнение с да слушам по какъв начин сталинските пълчища маршируват по улиците “.
Това е история отпреди времето на така наречената „ политическа уместност “, в случай че в този момент някой си разреши да каже, че Сталин, надлежно – Путин, е по-лош от Хитлер, бива жигосан от всички левичарско-русофилски кръгове, а Facebook напряко го изтрива като зложелател.
Но дадох образеца поради друго. За да кажа, че аз не претърпявам и в никакъв случай не съм понасял политиката нито на Борисов, нито на Радев, само че в случай че би трябвало наложително да предпочитам сред двамата, бих избрал Борисов. Да, те и двамата са някакви незадоволително умни и политически безусловно неопитни хорица, оказали се по една или друга случайност или прищявка на Съдбата, на върха на държавното ръководство.
И двамата обаче имат някои забележителни качества. Имат да вземем за пример /анти/ морална еластичност, която им разрешава да обяснят и даже да оправдаят, най-малко в личните си очи, сътворените от самите тях управнически безобразия. Имат мощна андрешковска дарба да пазят личния си интерес и да го осъществят в подобаващия миг с всички подръчни средства, без значение, че след това нещата може да станат по-лоши. За другите. Имат удивителната дарба да се вкопчват във властта и да я упражняват до край, като че ли са чели „ Принцът “ на Макиавели, без да са го чели. Доста идентични са.
Разликата е, че Борисов въпреки всичко има някакво, въпреки извънредно, възприятие за комизъм, до момента в който Радев на мястото, отредено от природата за съсъд на възприятието за комизъм, има единствено нещо извънредно.
Имам поради – извънредно като последици за всички нас, българите. Например тъй като до последната секунда не беше ясно дали Румен Радев е поканен за срещата на 9 водачи от Източна Европа с Байдън във Варшава. Помним по какъв начин предшественикът му Георги Първанов бе на практика напълно изолиран от съдружниците ни и по какъв начин това бе проблем не за него персонално, а за България. Та наподобява сме на път и Радев
да бъде натикан в кьошето на свободния свят
поради позицията си във връзка съветската експанзия в Украйна и апелите му Киев да се съобщи на руснаците. Това не са позиции на България, само че той ги показва като такива. И хората извън по този начин възприемат нещата – нали ние сами сме си избрали този президент, дори повторно. А и не сме го изритали от поста след многото вреди, които нанесе на страната.
Ето по какъв начин стигнахме и до втория значим въпрос – освен дали и за какво Радев би трябвало да си върви, само че по какъв начин.
Опциите са три – улична метла, импийчмънт и подаване на оставка. Третото отпада по хипотеза – хора като него в никакъв случай не намират в себе си морал, с цел да подадат оставка, даже в случай че са самостоятелни. А когато са подвластни пък – не могат да предадат господарите си, като изоставят поста, на който са назначени и захвърлят черните си каузи незавършени.
Първата алтернатива – улична метла да измете Радев от президентството, би била най-хубавото и демократично средство за справяне с казуса, само че и това няма да стане. Както знаем, българското гражданско общество, доколкото го имаше в първите години след „ експлоадирането на демокрацията “, от дълго време към този момент се стопи в небитието. Няма кой да излезе да стачкува интензивно пред президентството, няма кой да замеря постройката с домати и картофи, няма кой да направи денонощен флаш моб или гладна стачка с искане Радев да се маха.
Да, тези, дето преди две години му целуваха ръка, в този момент са ужасени, само че изгода няма – машината е задвижена и ни ръководи един не просто несръчен президент, само че и президент, който употребява буквата на Конституцията, с цел да наруши тотално духа на същата тази Конституция.
Третата алтернатива е партиите най-сетне да схванат на какво ги обрича политическата игра на президента, да се изплашен и да намерят в себе си сили, за
да сътрудничат и да стигнат до импийчмънт
Мога да се обзаложа обаче, че и това няма да се случи. Въпреки гръмките изказвания на Кирил Петков, че обединението Политическа партия – Демократична България ще има над 130 депутати, това няма по какъв начин да стане. А и да има по какъв начин, те отново би трябвало да търсят още сътрудници, тъй като много повече поддръжка би трябвало, с цел да успее процедурата по законово премахване на Радев. А въобще не съм сигурен, че в Политическа партия и Демократична България има политическа воля както за неговото махане, по този начин и за търсене на сътрудници въобще.
С други думи, жители, каквото и да ни коства това в политически и честен проект, ще би трябвало евентуално още известно време – до края на втория мандат - да поносим неприятната смрад на президентската камила, вързана на „ Дондуков “ 2. Лошата вест е, че поносим тази смрад не до момента в който ние яздим камилата, а до момента в който тя язди нас.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ