De Profundis: Третия мандат – революция, шанс или нещо като нищо на света
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Голямо квакане, огромно мрънкане, огромни кандърми и най-после – огромен праз! Първият мандат това, вторият – това, третият - еди какво си…..А след това избори и
остарялата ария на нов глас
Едните поддържат международната гражданска война в българската политика, само че единствено в случай че започва от Каспичан. Другите непретенциозно желаят единствено локална гражданска война, обаче осъществена наложително от почтени хора като тях. Третите поддържат финансова гражданска война и непоколебим надзор върху ръководството на Солунската митница, само че единствено по времето, когато я ръководи някой различен, не те самите. А четвъртите не споделят какво поддържат, тъй като в действителност не знаят какво поддържат - до момента в който най-после се оказва, че поддържат тъкмо това, което въобще не е за поддържане.
Малко взе да ми писва, жители, от
селски номера
Всички настоящи сякаш политици викат – желаеме държавно управление и работещ Парламент, без тях сме починали освен ние персонално, само че и вие, цяла България, нападната от проблеми, дето не могат да се решат без държавно управление и работещ Парламент. Затова като вземем мандата, ще работим интензивно и сговорчиво, ще предложим разговор, ще формулираме гениални цели, към които същинското реформаторско болшинство ще може да се сплоти и да избие рибата.
А след това никой не избива рибата заради няколко значими аргументи.
Първо, тъй като всички настоящи политици в действителност са „ сякаш политици “. Те не могат да работят интензивно, тъй като незабавно ще ги заболи кръстът. Не могат да работят и сговорчиво, тъй като считат, че сговорчивостта в политиката е измислена от и за простаците.
Второ, тъй като тяхната визия за разговор е като във великия филм за Ботьов - двама души, които гледат в разнообразни направления и подмятат реплики, които нямат нищо общо между тях.
Трето, визията им за същински приоритет е обвързвана с
комисиона, спекулация, облага, кинти, келепир,
нещо в джобчето, врабче в ръката или както желаете го кажете. А в това няма и не може да има нищо гениално, в противен случай, толкоз е обикновено, че чак боли като го гледаш онлайн.
И четвърто – в страната няма „ същинско реформаторско болшинство “, тъй че по какъв начин то ще се сплоти.
Не виждам новаторски настроено болшинство в ГЕРБ, вика оня ден Владислав Панев от Демократична България. И аз не виждам. Обаче аз и в Демократична България не виждам реформаторско болшинство, а той явно вижда, с цел да приказва по този начин поучително.
Така че е добре първо да посочи Панев по какви критерии разграничава реформаторско от нереформаторско болшинство. И второ – да каже кой го е назначил за основен арбитър по реформаторските болшинства в България. Защото другояче цялата работа остава в областта на празните дрънканици.
Десислава Атанасова от ГЕРБ пък откровеничи – ГЕРБ няма да поддържа държавно управление на Демократична България, в случай че в него взе участие и Политическа партия. А Движение за права и свободи може ли да взе участие? Или Българска социалистическа партия? Пак опираме до там – какви са критериите, по които партиите си избират сътрудниците в българската политика.
После, „ ново 20 “ – Христо Иванов заприказва за основаване на „ механически “ кабинет, като несъгласията се „ слагат в скоби “, а пред скобите да се реализира съгласие по 5 целта – Шенген, Еврозоната, правосъдната промяна, Плана за възобновяване и рационализация на българската войска.
Тези 5 точки наподобяват малко по-конкретни от тези 4 на Политическа партия, само че за сметка на това са безредна примес от настоящи и стратегически цели.
По Шенген, Еврозоната и Плана за възобновяване няма какво да се сплотяваме, тези неща са толкоз еднопосочно нужни на България, че всеки мислещ и естествен човек от дълго време към този момент би трябвало да е единен към тях.
Реформа на правосъдната система – да, това вярно е измежду главните политически цели, само че имам две съображения по тематиката. Първо, тя би трябвало да е съпроводена и от промяна в правоохранителната система, т.е., в Министерство на вътрешните работи и специфичните служби – другояче страната ще продължи да върви на сакат крайник. И второ – за същинска такава промяна би трябвало да се бръкне надълбоко в Конституцията, а не е ясно от кое място ще се вземе поддръжката за това.
Армейската рационализация също е значима, само че тя включва задълбочаване на интеграцията ни с НАТО и не просто още малко отделяне от Русия, а
истинско разкъсване с Москва
Е? Да запитвам или да не запитвам по какъв начин ще стане това, откакто политиците ни са затънали до гуша в случай че не в подготвеност да сътрудничат с Русия, то в страхове какво ще каже Русия, в случай че ние създадем еди какво си.
Нито един български политик сега от парламентарно показаните партии не е подготвен като Стамболов да каже – Русия да си дрънка каквото ще, ние ще си вършим, каквото нам е преференциално.
На всичкото от горната страна, видяно по от високо, имам възприятието, че приказваме за някакъв „ нероден Петко “, т.е., за изцяло безсмислено дърлене. Защото - да преценим действително какви са възможностите другарят Румен Радев да даде третия мандат навръх Демократична България, та към този момент започнаха огромните сметки и разпределение на куклите и парцалите.
Някои викат - ще го даде, тъй като това е национално виновното държание, единствено по този начин може страната да има работещ кабинет и да поеме въздух.
Наивници! Той в случай че президентът Румен Радев беше национално виновен политик, в случай че фактически искаше страната да има държавно управление и да диша въздух, нямаше да играе игричките в интерес на Русия, които играе сега. И нямаше в профил да се любува на цялостното изтощение на политиците и кашата в политиката.
Така че съгласно мен той няма да даде мандата на Демократична България.
Но добре, де, да си представим въпреки всичко, че го даде – с кого Демократична България ще си партнира? С ГЕРБ, както разбрахме – няма, тъй като те не са новаторски настроени. С Политическа партия – да, биха могли, само че към този момент се видя при втория мандат, че комбинацията единствено от Демократична България и Политическа партия не работи. С Политическа партия и Българска социалистическа партия? Пак не става – освен поради дефицита на депутатски бройки, а и тъй като демократите и комунистите най-сетне схванаха, че са в два разнообразни лагера, условно казано - на войнолюбците и миролюбците.
Ха-ха! Но в тази ситуация се дръзвам на това, че „ най-сетне “ го схванаха, не на нещо друго.
Ако на Демократична България за всеки верен извод им би трябвало толкоз политическо време, колкото похарчиха в този момент, с цел да схванат, че с болшевик, даже в рокля, не трябва да се прегръщаш и целуваш, то жална ни майка, в случай че тези хора заловен да ни ръководят.
Добре, а какво да мислим за комбинацията на Демократична България с Политическа партия и Движение за права и свободи? Ами не става. Отвътре не става и извън не става.
С „ Възраждане “ също не става, а да кажа на Христо Иванов занапред, че с БВ на Стефан Янев става, само че става още по-малко, в сравнение с с всички останали. Тия като политическа позиция са разположени тъкмо сред Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, като политическо мислене - в началната ера на българските неандерталци, а като политически правила – в епохата на руските динозаври.
Чисто теоретично - на кого тогава президентът може да даде третия мандат, с цел да се случи най-сетне нещо по-различно от нови избори?
И чисто теоретично, и чисто на практика –
няма на кого
Добре, на кого тогава въобще ще даде мандата, което, по този начин или другояче е задължен да направи?
Някои споделят – на Българска социалистическа партия, като продължение на войната му с Корнелия Нинова, тъй като тя стяга конгрес.
Много интелигентна мисъл, толкоз, че не разбирам логиката в нея. Аз най-малко доколкото знам от опит, когато видят пред себе си моркова на властта, комунистите зацепват погледа в една точка и по този начин се сплотяват, че стартират да пращят. Тоест, да се даде мандата на Българска социалистическа партия съгласно мен би било добре за Нинова, не зле. Но може и да бъркам.
Обаче има и въпрос – за какво бе вкаран в Парламента Стефан Янев, в случай че не като патерица на Румен Радев, на която той да се опре в такива моменти. А и Янев е „ ново “ лице в политиката, с „ чисти “ ръце, приказва за съгласие и непрекъснато показва подготвеност да служи. Да, нали негова беше безсмъртната концепция да бъде сътворено държавно управление, отпред с всички парламентарно показани партии. Така де, с присъединяване на всички…..
Какъв неочакван проблясък, какъв креативен ентусиазъм, каква жертвоготовност – да дадеш мандата си на всички останали.
Голяма дивотия, няма що! Ще ми се да кажа на себе си – я стига кретенизми, само че не мога, задължен съм да кажа друго – че съгласно мен третият мандат най-вероятно ще бъде връчен точно на Стефан Янев.
Боряна Димитрова вика, че има късмет 10 % да стане държавно управление с третия мандат. Щедро момиче е тя. Аз пък крещя, жители – стягайте се за
нови избори през април
И за още едни наесен с бодра ария. Да, тогава, дружно с локалните избори, в действителност може да се стигне до някакво разбъркване на политическите пластове.
Но може и да не се стигне.
Голямо квакане, огромно мрънкане, огромни кандърми и най-после – огромен праз! Първият мандат това, вторият – това, третият - еди какво си…..А след това избори и
остарялата ария на нов глас
Едните поддържат международната гражданска война в българската политика, само че единствено в случай че започва от Каспичан. Другите непретенциозно желаят единствено локална гражданска война, обаче осъществена наложително от почтени хора като тях. Третите поддържат финансова гражданска война и непоколебим надзор върху ръководството на Солунската митница, само че единствено по времето, когато я ръководи някой различен, не те самите. А четвъртите не споделят какво поддържат, тъй като в действителност не знаят какво поддържат - до момента в който най-после се оказва, че поддържат тъкмо това, което въобще не е за поддържане.
Малко взе да ми писва, жители, от
селски номера
Всички настоящи сякаш политици викат – желаеме държавно управление и работещ Парламент, без тях сме починали освен ние персонално, само че и вие, цяла България, нападната от проблеми, дето не могат да се решат без държавно управление и работещ Парламент. Затова като вземем мандата, ще работим интензивно и сговорчиво, ще предложим разговор, ще формулираме гениални цели, към които същинското реформаторско болшинство ще може да се сплоти и да избие рибата.
А след това никой не избива рибата заради няколко значими аргументи.
Първо, тъй като всички настоящи политици в действителност са „ сякаш политици “. Те не могат да работят интензивно, тъй като незабавно ще ги заболи кръстът. Не могат да работят и сговорчиво, тъй като считат, че сговорчивостта в политиката е измислена от и за простаците.
Второ, тъй като тяхната визия за разговор е като във великия филм за Ботьов - двама души, които гледат в разнообразни направления и подмятат реплики, които нямат нищо общо между тях.
Трето, визията им за същински приоритет е обвързвана с
комисиона, спекулация, облага, кинти, келепир,
нещо в джобчето, врабче в ръката или както желаете го кажете. А в това няма и не може да има нищо гениално, в противен случай, толкоз е обикновено, че чак боли като го гледаш онлайн.
И четвърто – в страната няма „ същинско реформаторско болшинство “, тъй че по какъв начин то ще се сплоти.
Не виждам новаторски настроено болшинство в ГЕРБ, вика оня ден Владислав Панев от Демократична България. И аз не виждам. Обаче аз и в Демократична България не виждам реформаторско болшинство, а той явно вижда, с цел да приказва по този начин поучително.
Така че е добре първо да посочи Панев по какви критерии разграничава реформаторско от нереформаторско болшинство. И второ – да каже кой го е назначил за основен арбитър по реформаторските болшинства в България. Защото другояче цялата работа остава в областта на празните дрънканици.
Десислава Атанасова от ГЕРБ пък откровеничи – ГЕРБ няма да поддържа държавно управление на Демократична България, в случай че в него взе участие и Политическа партия. А Движение за права и свободи може ли да взе участие? Или Българска социалистическа партия? Пак опираме до там – какви са критериите, по които партиите си избират сътрудниците в българската политика.
После, „ ново 20 “ – Христо Иванов заприказва за основаване на „ механически “ кабинет, като несъгласията се „ слагат в скоби “, а пред скобите да се реализира съгласие по 5 целта – Шенген, Еврозоната, правосъдната промяна, Плана за възобновяване и рационализация на българската войска.
Тези 5 точки наподобяват малко по-конкретни от тези 4 на Политическа партия, само че за сметка на това са безредна примес от настоящи и стратегически цели.
По Шенген, Еврозоната и Плана за възобновяване няма какво да се сплотяваме, тези неща са толкоз еднопосочно нужни на България, че всеки мислещ и естествен човек от дълго време към този момент би трябвало да е единен към тях.
Реформа на правосъдната система – да, това вярно е измежду главните политически цели, само че имам две съображения по тематиката. Първо, тя би трябвало да е съпроводена и от промяна в правоохранителната система, т.е., в Министерство на вътрешните работи и специфичните служби – другояче страната ще продължи да върви на сакат крайник. И второ – за същинска такава промяна би трябвало да се бръкне надълбоко в Конституцията, а не е ясно от кое място ще се вземе поддръжката за това.
Армейската рационализация също е значима, само че тя включва задълбочаване на интеграцията ни с НАТО и не просто още малко отделяне от Русия, а
истинско разкъсване с Москва
Е? Да запитвам или да не запитвам по какъв начин ще стане това, откакто политиците ни са затънали до гуша в случай че не в подготвеност да сътрудничат с Русия, то в страхове какво ще каже Русия, в случай че ние създадем еди какво си.
Нито един български политик сега от парламентарно показаните партии не е подготвен като Стамболов да каже – Русия да си дрънка каквото ще, ние ще си вършим, каквото нам е преференциално.
На всичкото от горната страна, видяно по от високо, имам възприятието, че приказваме за някакъв „ нероден Петко “, т.е., за изцяло безсмислено дърлене. Защото - да преценим действително какви са възможностите другарят Румен Радев да даде третия мандат навръх Демократична България, та към този момент започнаха огромните сметки и разпределение на куклите и парцалите.
Някои викат - ще го даде, тъй като това е национално виновното държание, единствено по този начин може страната да има работещ кабинет и да поеме въздух.
Наивници! Той в случай че президентът Румен Радев беше национално виновен политик, в случай че фактически искаше страната да има държавно управление и да диша въздух, нямаше да играе игричките в интерес на Русия, които играе сега. И нямаше в профил да се любува на цялостното изтощение на политиците и кашата в политиката.
Така че съгласно мен той няма да даде мандата на Демократична България.
Но добре, де, да си представим въпреки всичко, че го даде – с кого Демократична България ще си партнира? С ГЕРБ, както разбрахме – няма, тъй като те не са новаторски настроени. С Политическа партия – да, биха могли, само че към този момент се видя при втория мандат, че комбинацията единствено от Демократична България и Политическа партия не работи. С Политическа партия и Българска социалистическа партия? Пак не става – освен поради дефицита на депутатски бройки, а и тъй като демократите и комунистите най-сетне схванаха, че са в два разнообразни лагера, условно казано - на войнолюбците и миролюбците.
Ха-ха! Но в тази ситуация се дръзвам на това, че „ най-сетне “ го схванаха, не на нещо друго.
Ако на Демократична България за всеки верен извод им би трябвало толкоз политическо време, колкото похарчиха в този момент, с цел да схванат, че с болшевик, даже в рокля, не трябва да се прегръщаш и целуваш, то жална ни майка, в случай че тези хора заловен да ни ръководят.
Добре, а какво да мислим за комбинацията на Демократична България с Политическа партия и Движение за права и свободи? Ами не става. Отвътре не става и извън не става.
С „ Възраждане “ също не става, а да кажа на Христо Иванов занапред, че с БВ на Стефан Янев става, само че става още по-малко, в сравнение с с всички останали. Тия като политическа позиция са разположени тъкмо сред Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, като политическо мислене - в началната ера на българските неандерталци, а като политически правила – в епохата на руските динозаври.
Чисто теоретично - на кого тогава президентът може да даде третия мандат, с цел да се случи най-сетне нещо по-различно от нови избори?
И чисто теоретично, и чисто на практика –
няма на кого
Добре, на кого тогава въобще ще даде мандата, което, по този начин или другояче е задължен да направи?
Някои споделят – на Българска социалистическа партия, като продължение на войната му с Корнелия Нинова, тъй като тя стяга конгрес.
Много интелигентна мисъл, толкоз, че не разбирам логиката в нея. Аз най-малко доколкото знам от опит, когато видят пред себе си моркова на властта, комунистите зацепват погледа в една точка и по този начин се сплотяват, че стартират да пращят. Тоест, да се даде мандата на Българска социалистическа партия съгласно мен би било добре за Нинова, не зле. Но може и да бъркам.
Обаче има и въпрос – за какво бе вкаран в Парламента Стефан Янев, в случай че не като патерица на Румен Радев, на която той да се опре в такива моменти. А и Янев е „ ново “ лице в политиката, с „ чисти “ ръце, приказва за съгласие и непрекъснато показва подготвеност да служи. Да, нали негова беше безсмъртната концепция да бъде сътворено държавно управление, отпред с всички парламентарно показани партии. Така де, с присъединяване на всички…..
Какъв неочакван проблясък, какъв креативен ентусиазъм, каква жертвоготовност – да дадеш мандата си на всички останали.
Голяма дивотия, няма що! Ще ми се да кажа на себе си – я стига кретенизми, само че не мога, задължен съм да кажа друго – че съгласно мен третият мандат най-вероятно ще бъде връчен точно на Стефан Янев.
Боряна Димитрова вика, че има късмет 10 % да стане държавно управление с третия мандат. Щедро момиче е тя. Аз пък крещя, жители – стягайте се за
нови избори през април
И за още едни наесен с бодра ария. Да, тогава, дружно с локалните избори, в действителност може да се стигне до някакво разбъркване на политическите пластове.
Но може и да не се стигне.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ