Трогателно писмо от една майка: осъзнавам, че вече съм ти в тежест
Писмото на една майка раздруса мрежата. Ето какво гласи: Когато търсеше разтуха в моите прегръдки, в страха си се хвърляше в ръцете ми и зариваше лице в косата ми. Говореше какъв брой мощно ме обичаш, по какъв начин се боиш да не ме загубиш. С трептящ глас ме питаше: „ Мамо, нали в никакъв случай няма да ме изоставиш? “
Заедно рисувахме пеперуди, украсявахме дома, пекохме сладки. Ти по този начин се гордееше със своята мама; красива, стройна, млада. Обеща, че ще пораснеш и ще се грижиш за мен по този начин трепетно, както аз се грижех за теб. Днес моето наличие те нервира. Ядосваш се, тъй като станах безпомощна и остаряла.
Не ми се радваш към този момент в дома си, нямаш самообладание по кое време ще си отида. Вече не усещам, че ме обичаш. Струва ми се, че съм се трансформирала в задължение за теб. Аз постоянно съм до теб, когато съм ти нужна, а в случай че на мен ми би трябвало помощ, намираш хиляди оправдания.
Ще ми се да не те трежова, утежнявам със своите проблеми, само че аз остарях, изгубих предходната си мощ, самотно ми е и ужасно.
Дълго време се стараех да те защищавам от своите проблеми и грижи Но пристигна миг, когато ми стана мъчно да се оправям с тях. Искаше ми се ти да се чувстваш в сигурност, да не се сблъскваш с проблеите от ссвета на възрастните колкото се може по-дълго, да имаш безоблачно детство, юношество, младост.
Криех своите сълзи, неспокойствие, горест. Знаех, че някой ден при теб ще се появи семейство и животът ти ще се промени. Но в никакъв случай не съм си мислела, че ще стана тежест за личното си дете. Моля Бог да ми дава здраве, с цел да мога да се грижа сама за себе си, без да те утежнявам със своето наличие.
Чувството, че си задължение за най-близкия си родственик предизвиква повече болежка от всяка болест. Изглежда, че дружно със старостта губиш освен сили и здраве, само че и най-скъпите ти хора. Извинявай за това, че се цупя, старостта и многочислените заболявания ме плашат и ме вършат неспокойни. Извинявай за това, че мога да се разплача, да помоля за помощ, да дойда на посетители без покана. Прости ми, в случай че ти нося единствено стеснение, нарушавам проектите ти, не се регистрирам в живота ти. Много ми се желае да се върне времето, когато бях млада, красива, цялостна със мощ и сила. За страдание, не мога.
Инфо: Лична драма
