Енорийски свещеник от Софийска духовна околия с писмо до Малкович
Писмо до господин Джон Малкович:
Всеки създател в България и по света, има право свободно да разпростира креативния си размах, а режисьорът – да го превъплъщава съгласно личните си благоприятни условия. Талантът и на двамата постоянно е оценен от публиката.
Ние знаем какво е изкуство, тъй като в нашата изстрадала татковина доста от дълго време, още през 19 в., театралните представления на Бачо Кировия спектакъл постоянно прерастват във въстания; при следващия подобен случай бива избита цялата му театрална натрупа. През далечната 1856 година, в Лом, се наложи Османската власт да забрани на Кръстьо Пишурка представленията му.
Г-н Малкович, Вие знаете ли за това?
Двайсет години по-рано, още веднъж под иго, в гр. Шумен Добри Войников също представяше своите театрални постановки. Моля, спомнете си събитията от средата на 19 в. във Вашата страна, Америка.
Г-н Малкович, нашите театрални дейци описаха ли Ви, че през 1878 година в България беше учредена Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, а проведеното ни учебно дело към този момент имаше към 100-годишна история из нашите църкви и манастири, още веднъж под иго.
Но обърнете внимание и на нещо друго: първите писмени монументи на български език са от интервала 9-10 в. От тогава са и истинските химнични поетични произведения на Константин Преславски. Забележете – от 9-ти век!
По-късно, през 14 в. Търновчанина Григорий Цамблак, еднообразно прочут и на Изток, и на Запад, ще напише: „ Защото кой народ, сходен с българския по тирада, не одобри неговите трудове, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася Евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи – с перо, и по този начин извличаше от дълбочината на незнанието спасяемите […] и на тях (славяните) стана преподавател по благочестие “.
Г-н Малкович, знаете ли, че през днешния ден музеите по света, както и секретната секция на Ватикана, изобилстват от българска средновековна книжнина? Често тези експонати са измежду най-скъпите писмени монументи на международното културно завещание.
Знаете ли, че в разгара на Европейския колониализъм и съществуването на голям брой робовладелчески строеве по света, в нашето скъпо родно място – България – на повече от 1000 години, в деня, в който Българското царство възкръсна за трети път, то записа в конституцията си от 1879 година член 61, където се споделя: „ Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества. Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска територия “.
Г-н Малкович, с цялото ни почитание към Вас и Вашия народ, апелирам спомнете си кой и за какво беше погубен в Америка на четвърти април, 1968 година?
Г-н Малкович, Вие през днешния ден поставяте на сцената на нашия национален спектакъл пиеса на Б. Шоу, за която твърдите, че е комедия!? Но тя е написана върху една покруса: покруса за два многовековни европейски нации: Сръбския и Българския. Публиката още в този момент прави оценка творбата съгласно нейния български превод, университетско издание; прави оценка я като слаба творба. Не поради обидния жлъч към българския народ и христолюбивото му войнство; не поради сравнението на българската нация с ирландско куче… Не поради гнусните ирландски поговорки за водата във ваната, неприложими за българския нрав даже като шега…, не. Всичко това ще преживеем, въпреки – с безразличие и горест. Оценяваме я ниско поради историческите неистини, които тиражира пред театралната аудитория и които в действителност допират възприятието ни за памет и за правдивост. Чували ли ли Сте за огромния български публицист Емилиян Станев? Той споделя, че „ безпаметната гад “ в момент ще се елементарни със своята съвест! Затова ние считаме, че лъжата е неприемлива за което и да било литературно произведение.
Именно по времето на Сръбско-българската война за първи път на Балканите, се ползва Женевската спогодба, като българското държавно управление спомага за размяната на военнопленници, провежда превързочни пунктове за ранените и улеснява свободното прекосяване на филантропична помощ. Сякаш във Вашата пиеса се приказва за някакъв различен народ, не мислите ли? Но за какво? Впрочем по това време в България съществува и работи БЧК, а страната ни е 19-та в света – член на Световния комитет на аления кръст.
Г-н Малкович, повече от двайсет години преди появяването на „ Оръжията и индивидът “ у нас е учредено Българското книжовно сдружение, по-късно преименувано на Българска академия на науките. Един от създателите и неин почетен ръководител е видният български публицист, държавник, драматург и свещеник Васил Друмев (Търновски митрополит Климент). Той през 1870 година написа известната си драма „ Иванко, килърът на Асеня “, която е сложена през 1875 година в Цариградския спектакъл Османие. За разлика от Шоувата подигравка, българската драма по автентичен сюжет е утвърдена от шарената градска аудитория.
Г-н Малкович, творбата, която поставяте през днешния ден на сцената на нашия народен спектакъл няма нищо общо с нас и с нашата просвета. Ние, дружно с множеството балкански нации, сме православни християни с хилядолетна история и одобрени обичаи – наследници на българо-византийската цивилизация. Натискът и провокациите от страна на западните общества, през последните години, ни карат все по-често да обръщаме поглед към цивилизационния въпрос за свободния си избор – да живеем съгласно изконните си нравствено-етични правила, които вие принудително се пробвате да измененията най-много посредством налагането на друга псевдокултура. Това е опит за модерно заробване и висша форма на дискриминация! Мола Ви, не го правете!
Г-н Малкович, в духа на гореизложеното, вярвайки, че са Ви подвели в избора, и уважавайки Вашия професионализъм, вашата просвета и интелекта Ви, молим най-учтиво: в случай че в действителност почитате нашия народ, достиженията му и хилядолетната му просвета, поставете на високата сцена на нашия народен спектакъл драмата „ Иванко “ – задоволително съществено произведение. Сигурни сме, че под вашата постановка ще се получи превъзходна режисура, от една страна, а от друга – имаме вяра, че почтено ще заслужите хонорара си. С най-дълбоко почитание ще ви предоставим автентично нейно издание.
Г-н Малкович, в случай че Вие не се вслушате в положителния звук на актуалното писмо, то тогава ще бъдем принудени да проверим дали ирландския Ви бултериер в действителност е толкоз огромен куражлия.
С последното се обръщаме към възприятието Ви за комизъм, което се надяваме да е съпоставимо по растеж на актьорското Ви майсторство.
1 ноември 2024 година, Ден на българските будители
(Б.р. Народният спектакъл „ Иван Вазов “ ще показа пиесата на Бърнард Шоу „ Оръжията и индивидът “ на 7 ноември. Да, навръх 7 ноември, т.е. на датата, когато българската армия разгромява сръбската при Гургулят и Сливница през 1885 година Режисьор е Джон Малкович.)
Лъчезар Лазаров, енорийски духовник от Софийска духовна околия
създател: СЛАВА
...
Всеки създател в България и по света, има право свободно да разпростира креативния си размах, а режисьорът – да го превъплъщава съгласно личните си благоприятни условия. Талантът и на двамата постоянно е оценен от публиката.
Ние знаем какво е изкуство, тъй като в нашата изстрадала татковина доста от дълго време, още през 19 в., театралните представления на Бачо Кировия спектакъл постоянно прерастват във въстания; при следващия подобен случай бива избита цялата му театрална натрупа. През далечната 1856 година, в Лом, се наложи Османската власт да забрани на Кръстьо Пишурка представленията му.
Г-н Малкович, Вие знаете ли за това?
Двайсет години по-рано, още веднъж под иго, в гр. Шумен Добри Войников също представяше своите театрални постановки. Моля, спомнете си събитията от средата на 19 в. във Вашата страна, Америка.
Г-н Малкович, нашите театрални дейци описаха ли Ви, че през 1878 година в България беше учредена Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “, а проведеното ни учебно дело към този момент имаше към 100-годишна история из нашите църкви и манастири, още веднъж под иго.
Но обърнете внимание и на нещо друго: първите писмени монументи на български език са от интервала 9-10 в. От тогава са и истинските химнични поетични произведения на Константин Преславски. Забележете – от 9-ти век!
По-късно, през 14 в. Търновчанина Григорий Цамблак, еднообразно прочут и на Изток, и на Запад, ще напише: „ Защото кой народ, сходен с българския по тирада, не одобри неговите трудове, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася Евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи – с перо, и по този начин извличаше от дълбочината на незнанието спасяемите […] и на тях (славяните) стана преподавател по благочестие “.
Г-н Малкович, знаете ли, че през днешния ден музеите по света, както и секретната секция на Ватикана, изобилстват от българска средновековна книжнина? Често тези експонати са измежду най-скъпите писмени монументи на международното културно завещание.
Знаете ли, че в разгара на Европейския колониализъм и съществуването на голям брой робовладелчески строеве по света, в нашето скъпо родно място – България – на повече от 1000 години, в деня, в който Българското царство възкръсна за трети път, то записа в конституцията си от 1879 година член 61, където се споделя: „ Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества. Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска територия “.
Г-н Малкович, с цялото ни почитание към Вас и Вашия народ, апелирам спомнете си кой и за какво беше погубен в Америка на четвърти април, 1968 година?
Г-н Малкович, Вие през днешния ден поставяте на сцената на нашия национален спектакъл пиеса на Б. Шоу, за която твърдите, че е комедия!? Но тя е написана върху една покруса: покруса за два многовековни европейски нации: Сръбския и Българския. Публиката още в този момент прави оценка творбата съгласно нейния български превод, университетско издание; прави оценка я като слаба творба. Не поради обидния жлъч към българския народ и христолюбивото му войнство; не поради сравнението на българската нация с ирландско куче… Не поради гнусните ирландски поговорки за водата във ваната, неприложими за българския нрав даже като шега…, не. Всичко това ще преживеем, въпреки – с безразличие и горест. Оценяваме я ниско поради историческите неистини, които тиражира пред театралната аудитория и които в действителност допират възприятието ни за памет и за правдивост. Чували ли ли Сте за огромния български публицист Емилиян Станев? Той споделя, че „ безпаметната гад “ в момент ще се елементарни със своята съвест! Затова ние считаме, че лъжата е неприемлива за което и да било литературно произведение.
Именно по времето на Сръбско-българската война за първи път на Балканите, се ползва Женевската спогодба, като българското държавно управление спомага за размяната на военнопленници, провежда превързочни пунктове за ранените и улеснява свободното прекосяване на филантропична помощ. Сякаш във Вашата пиеса се приказва за някакъв различен народ, не мислите ли? Но за какво? Впрочем по това време в България съществува и работи БЧК, а страната ни е 19-та в света – член на Световния комитет на аления кръст.
Г-н Малкович, повече от двайсет години преди появяването на „ Оръжията и индивидът “ у нас е учредено Българското книжовно сдружение, по-късно преименувано на Българска академия на науките. Един от създателите и неин почетен ръководител е видният български публицист, държавник, драматург и свещеник Васил Друмев (Търновски митрополит Климент). Той през 1870 година написа известната си драма „ Иванко, килърът на Асеня “, която е сложена през 1875 година в Цариградския спектакъл Османие. За разлика от Шоувата подигравка, българската драма по автентичен сюжет е утвърдена от шарената градска аудитория.
Г-н Малкович, творбата, която поставяте през днешния ден на сцената на нашия народен спектакъл няма нищо общо с нас и с нашата просвета. Ние, дружно с множеството балкански нации, сме православни християни с хилядолетна история и одобрени обичаи – наследници на българо-византийската цивилизация. Натискът и провокациите от страна на западните общества, през последните години, ни карат все по-често да обръщаме поглед към цивилизационния въпрос за свободния си избор – да живеем съгласно изконните си нравствено-етични правила, които вие принудително се пробвате да измененията най-много посредством налагането на друга псевдокултура. Това е опит за модерно заробване и висша форма на дискриминация! Мола Ви, не го правете!
Г-н Малкович, в духа на гореизложеното, вярвайки, че са Ви подвели в избора, и уважавайки Вашия професионализъм, вашата просвета и интелекта Ви, молим най-учтиво: в случай че в действителност почитате нашия народ, достиженията му и хилядолетната му просвета, поставете на високата сцена на нашия народен спектакъл драмата „ Иванко “ – задоволително съществено произведение. Сигурни сме, че под вашата постановка ще се получи превъзходна режисура, от една страна, а от друга – имаме вяра, че почтено ще заслужите хонорара си. С най-дълбоко почитание ще ви предоставим автентично нейно издание.
Г-н Малкович, в случай че Вие не се вслушате в положителния звук на актуалното писмо, то тогава ще бъдем принудени да проверим дали ирландския Ви бултериер в действителност е толкоз огромен куражлия.
С последното се обръщаме към възприятието Ви за комизъм, което се надяваме да е съпоставимо по растеж на актьорското Ви майсторство.
1 ноември 2024 година, Ден на българските будители
(Б.р. Народният спектакъл „ Иван Вазов “ ще показа пиесата на Бърнард Шоу „ Оръжията и индивидът “ на 7 ноември. Да, навръх 7 ноември, т.е. на датата, когато българската армия разгромява сръбската при Гургулят и Сливница през 1885 година Режисьор е Джон Малкович.)
Лъчезар Лазаров, енорийски духовник от Софийска духовна околия
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ