Писма от земята. Писмо второ. Всичко, което ви казвам за

Писма от земята. Писмо второ.

„ Всичко, което ви споделям за индивида, е чиста истина. “ Ще ви апелирам да ме извините, в случай че от време на време дублирам тези думи в моите писма; желая да се отнасяте съществено към нещата, които ви описвам, а усещам, че в случай че аз бях на ваше място, а вие на мое, би ми било нужно такова увещание, с цел да не се разколебае доверието ми. Защото всичко в индивида наподобява неизмеримо в очите на един вечен. Той гледа на всяко нещо по напълно друг метод от нас, неговата визия за съотношението сред явленията по никакъв начин не наподобява на нашата, а неговите понятия за полезностите дотолкоз се отличават от нашите, че макар големите ни умствени качества, даже и най-надареният от нас надали би могъл да ги проумее изцяло.

Ето ви един образец: той е измислил парадайса, а не е позволил в него най-висшата от всички наслаждения, екстаза, който всеки субект от неговия жанр (както и от нашия) обича повече от всичко – половия акт.

Все едно да се откажеш от водата, когато загиваш в нажежена пустиня и някой те избави и ти предложи да извърши всичките ти стремежи, като по собствен избор се откажеш единствено от едно от тях.

Измисленият от индивида парадайс наподобява на самия него: чудноват, забавен, изумителен, комичен. Честна дума ви споделям, в този парадайс не е намерило място нищо от това, което човекът действително цени. Неговият парадайс се състои напълно от такива развлечения, към каквито тук, на Земята, индивидът не демонстрира интерес, само че все пак той е уверен, че в парадайса те ще му харесат. Нима това не е любопитно? Нима не е забавно? И не мислете, че пресилвам – съвсем не. Ще ви поясня.

Повечето хора не обичат да пеят, множеството хора не могат да пеят, множеството хора не могат да устоят повече от два часа, в случай че други пеят. Забележете това.

От 100 души единствено двама могат да свирят на някакъв музикален инструмент, а от същите 100 надали ще се намерят и четирима, които имат предпочитание да се научат. Запомнете и това.

Много хора се молят, само че малко на брой обичат молитвите. Само единици се молят дълготрайно, останалите гледат да претупат молитвата.

Съвсем не всички черкуващи се обичат да вървят на църква.

За деветдесет и девет на 100 от хората спазването на Съботния Ден е от скучно по-скучно обвързване.

На две трети от богомолците неделната литургия им омръзва още на средата, а на останалите – преди да е приключила.

Най-радостният момент за всички настава, когато проповедникът вдигне ръце за благословия. Тогава можете да чуете по какъв начин из цялата църква се разнася въздишка на облекчение, изпълнена с красноречива признателност.

Всяка нация гледа отвисоко всички останали народи.

Всяка нация ненавижда всички останали народи.

Всички бели народи презират всички цветнокожи народи, без значение от оттенъка на цвета им и ги потискат, щом им се удаде опция.

Белите не желаят да имат прикосновение с „ черните гадове “ и не подписват бракове с тях.

Те не ги позволяват и в своите учебни заведения и черкви.

Целият свят ненавижда евреите и ги търпи единствено когато са богати.

Моля ви да запомните добре всички тези детайлности.

По-нататък. Всички естествени хора не обичат шума.

Всички хора, и естествени, и ненормални, обичат разнообразието в живота. Еднообразието им омръзва бързо.

Всеки човек според от умствените качества, с които е талантлив, непрекъснато упражнява своя мозък и тези извършения съставляват значима, скъпа и основна част от живота му. И най-неинтелигентният човек, както и най-интелигентният, има някаква дарба и изпитва същинско наслаждение да я ревизира, да я потвърждава и усъвършенства. Гаменчето, което превъзхожда другарчето си в игрите, по този начин се въодушевява от своя гений и по този начин усърдно го развива, както и скулпторът, живописецът, музикантът, математикът и по този начин нататък. Никой от тях не би се чувствал благополучен, в случай че не му дават опция да демонстрира гения си.

Сега към този момент имате всички обстоятелства. Разбрахте какво обичат хората и какво не обичат. Както споделих, те сами са си измислили парадайса, без никаква непозната помощ.

…

И така, забележете: в човешкия парадайс няма място за разсъдъка, няма никаква храна за него. Там той ще се разплуе за една година – ще се разплуе и ще завони. Ще се разплуе и ще завони и тогава ще се трансформира в нещо свято. И популярност богу, че е така, тъй като единствено един светец може да изтърпи насладите на сходен подслон за малоумни.

Със съкращения от „ Писма от земята ”, Letters from Earth, 1962 
Изображение: huffingtonpost.com