Любен Дилов се захвана с Жестокия експеримент“ на баща си
Писателят Любен Дилов-син разгласи, че е почнал работа по драматизацията на " Жестокия опит " на татко си Любен Дилов, както и че режисьорът Явор Гърдев демонстрира интерес към преместването на текста на театралната сцена.
Дилов-син сподели това на среща с фенове на творчеството на Старши, както назовава известния български фантазьор. Събитието бе проведено в Регионална библиотека " Пейо Яворов " в Бургас във връзка седемте тома с подбрани произведения на Любен Дилов, издадени от издателство " Ентусиаст ".
Дилов-син разказа " Жестокият опит " като " една сексуално-философска история " и съобщи, че Явор Гърдев е " доста разпален по тази история, тъй като, като оставим настрани еротичната линия, тя е извънредно наситена с модерната сега житейска философия ". Все още обаче няма съответни проекти за реализацията й, сподели още Дилов-син.
Той разказа текста като абсурден за времето на основаването си по две линии. " Едната е чисто политическа, тъй като преподавателят по философия не е учител по марксизъм, а по обща класическа философия ", съобщи той и добави, че втората скандална линия е любовната връзка на професора с негова студентка финален курс.
" Двамата вземат решение да се скрият в Бургас на една лодка с концепцията да прекарат уикенд в морето на дребна яхта. Попадат на някаква особеност и откакто си лягат вечерта, на сутринта двамата се разсънват с две години по-млади. Не могат да изоставен лодката, посред морето са, по тази причина се срещат отначало и още веднъж се влюбват. Когато обаче вечерта си лягат, на сутринта отново се оказват с две години по-млади ".
На срещата Дилов-син описа голям брой свои персонални мемоари от детството, както и от по-зрелите си години, свързани с татко му Любен Дилов. Част от историите бяха свързани с творбите, включени в новоиздадените през последните няколко години томове със заглавия " Тежестта на скафандъра. Да избереш себе си ", " Нуми и Ники ", " За мъртвите или положително, или смешно ", " Пропуснатият късмет ", " Парадоксът на огледалото " и " Зеленото ухо. Незавършеният разказ на една студентка ", който с изключение на в печатна форма се предлага и в електронен вид.
" Демокрацията завари малко на брой български писатели с ръкописи в чекмеджето ", съобщи Любен Дилов-син и добави, че част от томовете съдържат текстове, които татко му написа преди края на комунизма и то с концепцията, че евентуално в никакъв случай няма да бъдат издадени поради мощната цензура преди този момент. Такъв е да вземем за пример " Спомени от една планета ", който също следва да бъде публикуван, добави Дилов-син.
Той разгласи също, че по-късно тази година следва да бъде преиздаден и романът " Пътят на Икар ", получил премията за литература на Европейската асоциация на приятелите на фантастиката " Еурокон III " през 1976 година. " Това е единственият български разказ, който е разделял огромната премия, и то не с кого да е, а със Станислав Лем за " Приключенията на звездния навигатор Пиркс ". Тогава журито не може да реши кой да я вземе и разделят премията, а статуетка за първото място е една и те двамата просто я чупят, с цел да я поделят ", описа той.
Дилов-син показа още, че в българската фантастиката доста рядко е имало случаи на романи, притискани от цензурата. " Номерът беше, че в случай че нещо ги тормози, пускаха тиража примерно в Силистра. Един-единствен път той (Любен Дилов - бел.а.) е принуден да преправя нещо и това е при първия вид на " Атомният човек " - сюжет, който е доста употребен във фантастиката, само че за моя горделивост мога да кажа, че като цяло за първи път се появява на български в разказ на татко ми. "
" Класическият сюжет споделя за човек, който се разсънва след 100 години в напълно друго общество. В случая героят, който тогава се споделя Иван, се разсънва в развъртян комунизъм - подобен, какъвто съгласно пропагандата би трябвало да се е възцарил на цялата земя. Тогавашната цензура не може да проумее това насмешка ли е, или не, и го принуждава да кръсти героя Джон - да не е българин, а американец, тъй като някак си на американец може да се случват такива неща, до момента в който на българина - не би трябвало ", сподели Дилов-син.
Той описа по какъв начин това става мотив една вечер татко му да се пошегува с писателя Димитър Димов, че освен него са го предиздвикали да пренапише " Тютюн " и да вмъкне партизанска линия, ами че и Дилов е бил заставен, само че най-малко единствено е сменял имена.
Дилов-син обърна внимание и на тематиката за " скриване във фантастиката " при татко му, визирайки по какъв начин сериозните хрумвания, които не е можело да се кажат в прав текст, са минавали по-лесно през цензурата, когато са във приказен сюжет, " тъй като сериозните цензури и критици отказваха да четат несериозна литература, каквато е фантастиката ".
Като образец той даде " Парадоксът на огледалото ", който дефинира като " габровски разказ ", тъй като сюжетът се развива по време на Фестивала на хумора и сатирата в Габрово през последните две години преди рухването на комунизма.
" Това беше, може би, един от най-продаваните му романи. Историята е за едно извънземно, което се поврежда, защото методът му на оцеляване е да мимикрира, само че кацайки на Земята, то се поврежда и това се отразява освен на външния тип.
Извънземното взима характерностите и нравите на хората, в които се превъплъщава. Така се получава каскада от класическа комедия с двойници, в която всички типажи са от мощните на деня по това време, като се почне от градски секретари на партията, шефове на полицията, на тайните служби. Ако не бе маскирана като фантастика, тази книга не би излязла по различен метод като един елементарен архетипен разказ ", добави Дилов-син.
Дилов-син сподели това на среща с фенове на творчеството на Старши, както назовава известния български фантазьор. Събитието бе проведено в Регионална библиотека " Пейо Яворов " в Бургас във връзка седемте тома с подбрани произведения на Любен Дилов, издадени от издателство " Ентусиаст ".
Дилов-син разказа " Жестокият опит " като " една сексуално-философска история " и съобщи, че Явор Гърдев е " доста разпален по тази история, тъй като, като оставим настрани еротичната линия, тя е извънредно наситена с модерната сега житейска философия ". Все още обаче няма съответни проекти за реализацията й, сподели още Дилов-син.
Той разказа текста като абсурден за времето на основаването си по две линии. " Едната е чисто политическа, тъй като преподавателят по философия не е учител по марксизъм, а по обща класическа философия ", съобщи той и добави, че втората скандална линия е любовната връзка на професора с негова студентка финален курс.
" Двамата вземат решение да се скрият в Бургас на една лодка с концепцията да прекарат уикенд в морето на дребна яхта. Попадат на някаква особеност и откакто си лягат вечерта, на сутринта двамата се разсънват с две години по-млади. Не могат да изоставен лодката, посред морето са, по тази причина се срещат отначало и още веднъж се влюбват. Когато обаче вечерта си лягат, на сутринта отново се оказват с две години по-млади ".
На срещата Дилов-син описа голям брой свои персонални мемоари от детството, както и от по-зрелите си години, свързани с татко му Любен Дилов. Част от историите бяха свързани с творбите, включени в новоиздадените през последните няколко години томове със заглавия " Тежестта на скафандъра. Да избереш себе си ", " Нуми и Ники ", " За мъртвите или положително, или смешно ", " Пропуснатият късмет ", " Парадоксът на огледалото " и " Зеленото ухо. Незавършеният разказ на една студентка ", който с изключение на в печатна форма се предлага и в електронен вид.
" Демокрацията завари малко на брой български писатели с ръкописи в чекмеджето ", съобщи Любен Дилов-син и добави, че част от томовете съдържат текстове, които татко му написа преди края на комунизма и то с концепцията, че евентуално в никакъв случай няма да бъдат издадени поради мощната цензура преди този момент. Такъв е да вземем за пример " Спомени от една планета ", който също следва да бъде публикуван, добави Дилов-син.
Той разгласи също, че по-късно тази година следва да бъде преиздаден и романът " Пътят на Икар ", получил премията за литература на Европейската асоциация на приятелите на фантастиката " Еурокон III " през 1976 година. " Това е единственият български разказ, който е разделял огромната премия, и то не с кого да е, а със Станислав Лем за " Приключенията на звездния навигатор Пиркс ". Тогава журито не може да реши кой да я вземе и разделят премията, а статуетка за първото място е една и те двамата просто я чупят, с цел да я поделят ", описа той.
Дилов-син показа още, че в българската фантастиката доста рядко е имало случаи на романи, притискани от цензурата. " Номерът беше, че в случай че нещо ги тормози, пускаха тиража примерно в Силистра. Един-единствен път той (Любен Дилов - бел.а.) е принуден да преправя нещо и това е при първия вид на " Атомният човек " - сюжет, който е доста употребен във фантастиката, само че за моя горделивост мога да кажа, че като цяло за първи път се появява на български в разказ на татко ми. "
" Класическият сюжет споделя за човек, който се разсънва след 100 години в напълно друго общество. В случая героят, който тогава се споделя Иван, се разсънва в развъртян комунизъм - подобен, какъвто съгласно пропагандата би трябвало да се е възцарил на цялата земя. Тогавашната цензура не може да проумее това насмешка ли е, или не, и го принуждава да кръсти героя Джон - да не е българин, а американец, тъй като някак си на американец може да се случват такива неща, до момента в който на българина - не би трябвало ", сподели Дилов-син.
Той описа по какъв начин това става мотив една вечер татко му да се пошегува с писателя Димитър Димов, че освен него са го предиздвикали да пренапише " Тютюн " и да вмъкне партизанска линия, ами че и Дилов е бил заставен, само че най-малко единствено е сменял имена.
Дилов-син обърна внимание и на тематиката за " скриване във фантастиката " при татко му, визирайки по какъв начин сериозните хрумвания, които не е можело да се кажат в прав текст, са минавали по-лесно през цензурата, когато са във приказен сюжет, " тъй като сериозните цензури и критици отказваха да четат несериозна литература, каквато е фантастиката ".
Като образец той даде " Парадоксът на огледалото ", който дефинира като " габровски разказ ", тъй като сюжетът се развива по време на Фестивала на хумора и сатирата в Габрово през последните две години преди рухването на комунизма.
" Това беше, може би, един от най-продаваните му романи. Историята е за едно извънземно, което се поврежда, защото методът му на оцеляване е да мимикрира, само че кацайки на Земята, то се поврежда и това се отразява освен на външния тип.
Извънземното взима характерностите и нравите на хората, в които се превъплъщава. Така се получава каскада от класическа комедия с двойници, в която всички типажи са от мощните на деня по това време, като се почне от градски секретари на партията, шефове на полицията, на тайните служби. Ако не бе маскирана като фантастика, тази книга не би излязла по различен метод като един елементарен архетипен разказ ", добави Дилов-син.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ