Георги Бърдаров: `Пиша навсякъде - от метрото до плажа в Бургас`
Писателят Георги Бърдаров, който през днешния ден показва и мултимедиен театър по хитовия си разказ „ Аз още броя дните “, застана пред камерата на Edna.bg директно след гостуването си през вчерашния ден в предаването „ На кафе “. В „ На кафе с една “ той искрено отговори на четири въпроса по този начин, както единствено той може – с душа.
Бърдаров призна, че има две обичани български думи, които съвсем не използваме през днешния ден – „ добролюбие “ и „ любословие “.
“Да обичаш положителното и да любиш словото – това са ми доста скъпи понятия, а толкоз рядко участват в речта ни “, показа той.
Попитан кое е най-необичайното място, на което е писал текст, създателят се усмихва:
“Преди пишех тук-там, които обичам, с цел да вляза в въодушевление. Дори „ Адажио за Мария “ съм писал там, където ме е сварило вдъхновението. Пейка, метрото, влакът, плажът в Бургас – всичко, което ме хване в придвижване. ”
Когато става дума за човек, който твърди, че не чете, изборът му е безапелационен: „ Със сигурност бих му подарил Аз още броя дните. “ Това е книга, която съгласно него може да отвори сърце, даже в случай че в никакъв случай не си посягал към разказ.
А дали сюжетът в миналото го е будил в 3 през нощта?
„ Във всяка книга, която съм писал, ми се е случвало. Идва миг, в който сюжетът води мен, а не аз него “, споделя Бърдаров.
Срещата с писателя за следващ път припомня, че думите имат собствен живот – от време на време написани на скамейка, от време на време прошепнати в тъмните часове, само че постоянно същински.
Бърдаров призна, че има две обичани български думи, които съвсем не използваме през днешния ден – „ добролюбие “ и „ любословие “.
“Да обичаш положителното и да любиш словото – това са ми доста скъпи понятия, а толкоз рядко участват в речта ни “, показа той.
Попитан кое е най-необичайното място, на което е писал текст, създателят се усмихва:
“Преди пишех тук-там, които обичам, с цел да вляза в въодушевление. Дори „ Адажио за Мария “ съм писал там, където ме е сварило вдъхновението. Пейка, метрото, влакът, плажът в Бургас – всичко, което ме хване в придвижване. ”
Когато става дума за човек, който твърди, че не чете, изборът му е безапелационен: „ Със сигурност бих му подарил Аз още броя дните. “ Това е книга, която съгласно него може да отвори сърце, даже в случай че в никакъв случай не си посягал към разказ.
А дали сюжетът в миналото го е будил в 3 през нощта?
„ Във всяка книга, която съм писал, ми се е случвало. Идва миг, в който сюжетът води мен, а не аз него “, споделя Бърдаров.
Срещата с писателя за следващ път припомня, че думите имат собствен живот – от време на време написани на скамейка, от време на време прошепнати в тъмните часове, само че постоянно същински.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ




