За да имаш ти сполука, трябва труд, но и наука! ♥ Емил КОРАЛОВ
Писателят Емил Коралов (псевдоним на Емил Дончев Станчев) записва името си в съкровищницата на българската литература като един от първите създатели на фантастични четива за деца и юноши, на които посвещава над 30 романа, доста повести, разкази и приказки. За изгодата от знанията и разпаления дуел сред Книголюб и Книгомраз, в поучителния му роман за дребни и огромни „ Неразделни приятели “.
(1906 ~ 1986)
♥ Неразделни другари
Двама селяни-земляци имаха момци юнаци. Първият бе здрав и крепък и бе същински левент. Доста лакомо ядеше и като юнак растеше. И не беше ленив, а работен, чевръст, жив. Но да учи го мързеше, книги по никакъв начин не четеше. Видиш го все мига-мига, с пръсти сочи, срича книга, а за друго мисли той – мисли за игри и пердах.
И татко му бе работен, само че и той бе необразован, та му думаше и той:
– Я ти, сине, се не пердах! Теб просвета ти не би трябвало, с труд ще си изкарваш хляба. Щом се трудиш, туй ти стига и не ти е нужна книга!
Да чете синът престана и по този начин необразован остана. И във селото тогаз кръстиха го Книгомраз.
Другият юноша не беше нито толкова здрав и крепък, нито толкоз левент. Ала книги той четеше, бе усърден възпитаник: стана така огромен хитрец. И помагаше във къщи, без да кряска и се мръщи. Хем си работеше нещо, хем се учеше горещо. Книгата му беше драга – с нея става, с нея ляга. И по този начин изчете той книги най-хубави безчет. А пък и татко му постоянно го подтикваше горещо:
– Кой от книгата се учи, той в живота ще сполучи. Знанието и труда водят през днешния ден напред света!
И тъй като все четеше, с книгите се не делеше и изчете той цялостен куп – кръстиха го Книголюб.
Ден след ден по този начин летят, нашите момци порастват. Таткото на Книгомраз постоянно споделя с радостен глас:
– Не, добруването, братко, единствено с труд се вред реализира! Твоят наследник на вятъра с книга губи времето си златно! Най-доброто на света туй е, брате мой, труда.
Таткото на Книголюбчо отговори му тогаз:
– Като теб не мисля аз. Син ми няма да е глупчо. Най-доброто на света правилно, брате, е труда, труд е също да се учиш, нещо ново да научиш! А във книгата се крие сбрана мъдростта в света! И от нея черпим ние разсъдък, мощ, хубост!
И поведоха бащите спор във къщи, по стъгдите – кой от двамата им сина по-добър живот ще има. Цяло село заспорú и хлапаците даже. Най-подир един им рече:
– Стига спорили сте към този момент! Вместо да се горещим, по-добре да проверим кой и защо го бива. Нека вземат равни ниви. Който пръв ожъне, знак е, че по-умен и левент е. Всички с туй се съгласиха и момците се явиха: Кой ще бъде през днешния ден юнака?
Цялото селó зачака… Ей на пътя прахуляк се дига. Вече първият идва. Всички тръпнат, кой е той? Взират се очи безчет. Книгомразчо пръв се върна. А татко му, щом го зърна, викна с радостен сладостен глас:
– Браво, сине, знаех аз, че за теб е туй игра! Всичкото ли жито сбра? – Но синът глава наведе и отговорен взор сведе.
– Исках, но не можах… Как така стана не разбрах, само че жътварката се счупи, нов сърп би трябвало да се купи.
– Счупи ли, ами в този момент! Леле, сине, по какъв начин по този начин!
– Тъй, неволя ме сполетя. Конят бърза, а пък тя, взе да стърже и не жъне, неприятно дрънкаше и сърпа все извива се и дърпа, най-подир се той прегъна…
– Я да забележим ний къде е! – струпа се народ при нея. Щом жътварката видяха, селяните се разсмяха:
– Я, та ти не си я смазал! И не си ли забелязал, че на сърпа туй весло е разхлабено било. Жъне ли се така, дребосъче!
А един даже отсече:
– Вижда се, че си левент, само че по разум си ти малчуган!
Пак по пътя пушек се дига, Книголюб в този момент идва. Той се върна доста късно, приключил бе едвам на мръкване, но равнищата обръсна безпрепятствено като със бръснач.
Селяните ревизираха и го всички поздравиха:
– Браво, момко, отлично, отлично, и жътварката ти здрава!
– Този момък заслужава най-голямата възхвала! Но кажи ни, без щета по какъв начин ожъна двеста реда?
– Щом жътварката застърга и стартира да стяга, стопирах, намазах я небрежно и поправих я незабавно. От техническите книги всичките й елементи зная, мога в момент да отгадая, щом й нещо не доближава.
Всички рекоха тогава:
– Вярно, здрава е и цяла!
– Този момък заслужава най-голямата хвалба!
Но обади се тогаз таткото на Книгомраз:
– С още нещо проверете сръчността на синовете!
Хората се съгласиха, изпит нов те подредиха. Дадоха им този път двамата да разделят просо, смесено с пшеница. Всеки взе една торбица и се свря в обособена стая, да работи, както знае. Книгомраз бе бърз и умел и не бе за него мъчително дребни просени зърна да отделя настрани. Рече:
– Само за неделя аз облога ще печеля!
Заработи от сърце той чевръсто с две ръце. Надвечер го навестиха селяни и оповестиха:
– Много бързо той дели. Скоро ще успей! Нали?
Ала ето в тоя час те дочуха радостен глас. Книголюб пристигна и рече:
– Аз пък свърших всичко към този момент!
– Свърши ли, само че по какъв начин по този начин?
– Аз не ги разделях с ръка. А пресях през дребно решето тук просо, а там пък жито.
– Но отде научи ти всички тези хитрини?
– Няма аз за какво да укривам, с цел да знаят що да сторят против всяка мъчнотия, хората със разум се борят, с опит, сбиран дълги дни. Той е в книгите събран и узнах го аз оттова. Няма тука хитрини!
Всички рекоха тогава:
– Този момък заслужава най-голямата хвалба! С разум работи – съща фурия!
Но обади се тогаз таткото на Книгомраз:
– За финален път ви апелирам, благи хора, наредете изпит нов за синовете, па тогава ваша воля!
Хората се съгласиха. Дълго мислиха, кроиха… И по този начин един им рече:
– Изворите са надалеч. Нямаме в селóто ние чиста хубава вода. Туй огромна е неволя. Който бунар открие, та да може да се пие, той положително ще ни направи, постоянно в село ще се слави. Даваме ви месец време и помощници даже всеки може да си вземе 10 души най-хубави.
Грабна Книгомраз мотика, хората си в момент повика и стартира да копае до блатата там най-после. Скоро радостно той викна:
– Бързо, тук вода избликна!
Ала щом я помирисаха, всички хора се стъписаха. Тя миришеше на жаба…
– Не такваз вода ни би трябвало! – всички викнаха тогаз.
Почна ядно Книгомраз да копае де завърне: вдясно, след това вляво свърне. Рови, цели дни копае, но бързо се отчае: или няма тук вода, или с аромат неприятен е тя, Да си сръбнеш щом поискаш, би трябвало крепко нос да стискаш. Рови яма той след яма, а добра водица няма. Всички селяни тогаз рекоха му с яден глас:
– Бива си те да копаеш, само че къде – ти самичък, не знаеш!
И при Книголюб тогава, при скалите там под рида те събраха се да видят що ли пък при него става. Що ли рови под скалата. Блъска се и той за вятър!
– Стига, времето изтече!
– Ще привърша скоро към този момент. Тука би трябвало да пробием. Скоро ще привършим ние.
И в действителност след два дни струпаха се всички жадни. Под скалата там избликна бистра ледена вода. Всеки щом я сръбна, викна:
– Рядко знамение на света!
– Но кажи ни, момко ти, по какъв начин подземните води, че са тука самичък отгатна!
– От науката ни златна. Де подземните води минават наблюдавах и по влажните следи под скалата ги открих.
Всички викнаха тогаз:
– Победен е Книгомраз! А на Книголюб се пада и хвалба, и премия! Слава също на татко ти, че в учебно заведение те прати!
Нямаше в този момент в света по-честит и горделив татко. А на Книгомраз бащата ниско сведе си главата и промълви с печален глас:
– Сине, виждам, сбърках аз. Знанието и труда неразделни са в света! Само в случай че те вървят дружно, ще победят. За да имаш ти удача, би трябвало труд, само че и просвета!
Снимка: Емил Коралов (1906 - 1986), ДА „ Архиви “; dictionarylit-bg.eu
