Дръзко безгрижие и проницателна предпазливост: Урок по лидерство от един велик пътешественик
Писателят Даниел Акст споделя по какъв начин провалянето може да се трансформира в победа по образеца на подвига на откривателя Ърнест Шакълтън
Представете си, че пътувате през пустошта. Ресурсите са лимитирани, а опитът, въпреки и потребен, не прави работа. Част от територията е картографирана, само че не може да разчитате на това, тъй като сушата се е изместила или е престанала да съществува. Видимостта е лимитирана и виждате неща, които може да не са действителни. Водите битка за оцеляване, до момента в който трудно се придвижвате към поставената цел, с ясното схващане, че времето изтича.
Не ви ли се коства, че описаното до тук е подобаваща метафора за бизнес премеждие с високи залози, макар, че е действителна обстановка от полярните експедиции на Ърнест Шакълтън – фамозния ирландски откривател на Антарктика. Неговите 29 спътници, които би трябвало да прекосят с шейни Ледения континент и да забият английския байрак на Южния полюс, са добър образец за това какъв брой е значимо да наемеш отличен екип, с цел да преодолееш безчовечен трудности. Приключенията на Шакълтън и екипажа на изследователския транспортен съд Endurance (в букв.превод „ издръжливост ”) са надалеч по-сложни и забавни от каквито и да е приказки по тематиката за работата в екип, написа в публикация за Strategy+Business Даниел Акст, бизнес публицист, създател и романист.
През 1915 година експедицията се насочва към Южния полюс, като задачата е да стъпи на Ледения континент преди зимата. Само че корпусът на кораба им е продънен и екипажът е заставен да го изостави. Изследователите са принудени да извършат изтощаващ преход по суша с лимитирани ресурси преди още веднъж да навлязат в отрито море с три избавителни лодки и да доближат Слонския остров на над 1000 км от най-близкото обитаемо място. Изтощените ветерани остават на скалистия остров, а по-издръжливите се насочат към най-близката китоловна станция на о. Южна Джорджия. След поредност от премеждия хората на Шакълтън съумяват да изпратят избавителна задача до бедстващите корабокрушенци и в последна сметка целият екипаж се завръща в Англия.
Страхотната биография, която Роланд Хънтфорд написа, улавя характера на откривателя и пресъздава приключенията му толкоз мощно и достоверно, като че ли сте част от групата. Невероятната история за решимостта на Шакълтън да избави хората си по време на пагубния му трети опит за Южния полюс, откакто са принудени да изоставят кораба си, е разказана и от американския публицист Алфред Лансинг в книгата „ Издръжливост: Невероятното странствуване на Шакълтън “ (1959 г.). Но въпреки всичко е надалеч по-различно да научите за събитията от самия Шакълтън, под чиято диктовка Едуард Сондърс написа записките му под заглавие „ В Сърцето на Антарктика ”. Написана в ярка, директна прозаичност от журналиста книгата разказва пътешестване с съвсем невъобразими компликации, подхванато с разнообразни цели - само че на първо място да бъде първият, достигнал Южния полюс. Редовете, изпълнени с екшън и завършения. Всяка неверна стъпка или неправилна преценка може да значи край. Всяко решение включва съдбоносни взаимни отстъпки. И всеки би трябвало да живее с грешките на Шакълтън.
Каквито и да са били минусите му, Шакълтън е роден водач. В биографията Роланд Хънтфорд отбелязва, че откривателят е талантлив с „ особена композиция от смело равнодушие и проницателна нерешителност “. Той изисква доста от хората си, само че е подготвен да даде живота си за тях когато и да е. Ден след ден те следват водача си макар студа, глада, слепотата и отчаянието.
Особено незабравим е завладяващият темперамент на срещата на Шакълтън с територия, толкоз устойчива на точното усещане. Рискуваме да кажем, че бизнес пейзажът съставлява предизвикателство, еднообразно с това на Южния полюс. Откриваме паралел сред компликациите при покоряването на Антактида с тези, пред които са изправени ръководители и бизнесмени. Най-южният континент е непредвидим, неустойчив и несклоняем. Компасите не се държат обикновено. Голяма част от това, което наподобява terra firma, в действителност е плаващ лед, а под снега дебнат смъртоносни пукнатини. Снежната слепота, мъчителен резултат от ослепителната околна среда, може да ни ослепи.
„ Имаше особена светлина “, означи Шакълтън в един миг, „ която правеше дистанциите и формите на обектите доста лъжливи, както и доста мираж, който караше нещата да наподобяват доста по-високи, в сравнение с в действителност бяха…. Пингвините, които бяхме видели предходната нощ, към момента бяха на същото място и когато се приближиха на няколко благи от нас, се издигнаха, като че ли бяха високи към шест фута ”.
Антарктика, сходно на устрема за създаване на страховит бизнес, е рисково завладяваща. Шакълтън се опита — и не съумя — да доближи Южния полюс три пъти: неговата фикс идея за първи път се заражда, когато той, към момента млад, се причислява към експедиция, водена от Робърт Фалкън Скот.
Провалите на Шакълтън като управител са явни при планирането на експедицията, само че той нямаше еднакъв, когато чиповете паднаха, бяха надолу, „ като че ли висша заплаха беше нужна за самоусъвършенстването “, написа биографът му Роланд Хънтфорд. „ Той притежаваше някаква магия, която преодоляваше видимо безнадеждни външни условия. “
Един от екипажа му го назовава „ най-великият водач, идвал в миналото на Божията земя “. Друг написа, че не е допустимо Шакълтън „ да даде път на отчаянието “. Една нощ в палатката, гладни и замръзнали, той се обръща към тях и ги пита дали биха рискували с него за друга сходна експедиция. Отговорът, без съмнение, бил „ да ”.
Продължавайки обезверено напред в брутално време, обиден от дизентерия, измръзване и евентуално скорбут, Шакълтън и другите трима, са на лимита на силите си - изпитвали са кислороден апетит, хипотермия, страдали са от пронизващо главоболия. Но никой не е мислил да се върне. Дори и когато живеят с късчета месо от пемикан (индианска храна – бел.р.) и единствено четири нищожни бисквити дневно. Уайлд си спомня, че Шакълтън „ уединено ми натрапи едната си бисквита за закуска и щеше да ми даде друга довечера, в случай че му бях разрешил. Никой различен в света не може изцяло да осъзнае какъв брой милосърдие и състрадание бяха показани с това. ДАВАМ И ЗА БОГ - в никакъв случай няма да го не помни. Хиляди лири не биха купили тази една бисквита ”.
* When the chips are down e идиом, който значи „ в най-критичния миг ” или в смисъл „ когато всичко наподобява изгубено ”. Изразът идва от хазарта и се отнася за оня миг, когато залозите са направени, само че резултатът към момента е незнаен.
Източник:
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Представете си, че пътувате през пустошта. Ресурсите са лимитирани, а опитът, въпреки и потребен, не прави работа. Част от територията е картографирана, само че не може да разчитате на това, тъй като сушата се е изместила или е престанала да съществува. Видимостта е лимитирана и виждате неща, които може да не са действителни. Водите битка за оцеляване, до момента в който трудно се придвижвате към поставената цел, с ясното схващане, че времето изтича.
Не ви ли се коства, че описаното до тук е подобаваща метафора за бизнес премеждие с високи залози, макар, че е действителна обстановка от полярните експедиции на Ърнест Шакълтън – фамозния ирландски откривател на Антарктика. Неговите 29 спътници, които би трябвало да прекосят с шейни Ледения континент и да забият английския байрак на Южния полюс, са добър образец за това какъв брой е значимо да наемеш отличен екип, с цел да преодолееш безчовечен трудности. Приключенията на Шакълтън и екипажа на изследователския транспортен съд Endurance (в букв.превод „ издръжливост ”) са надалеч по-сложни и забавни от каквито и да е приказки по тематиката за работата в екип, написа в публикация за Strategy+Business Даниел Акст, бизнес публицист, създател и романист.
През 1915 година експедицията се насочва към Южния полюс, като задачата е да стъпи на Ледения континент преди зимата. Само че корпусът на кораба им е продънен и екипажът е заставен да го изостави. Изследователите са принудени да извършат изтощаващ преход по суша с лимитирани ресурси преди още веднъж да навлязат в отрито море с три избавителни лодки и да доближат Слонския остров на над 1000 км от най-близкото обитаемо място. Изтощените ветерани остават на скалистия остров, а по-издръжливите се насочат към най-близката китоловна станция на о. Южна Джорджия. След поредност от премеждия хората на Шакълтън съумяват да изпратят избавителна задача до бедстващите корабокрушенци и в последна сметка целият екипаж се завръща в Англия.
Страхотната биография, която Роланд Хънтфорд написа, улавя характера на откривателя и пресъздава приключенията му толкоз мощно и достоверно, като че ли сте част от групата. Невероятната история за решимостта на Шакълтън да избави хората си по време на пагубния му трети опит за Южния полюс, откакто са принудени да изоставят кораба си, е разказана и от американския публицист Алфред Лансинг в книгата „ Издръжливост: Невероятното странствуване на Шакълтън “ (1959 г.). Но въпреки всичко е надалеч по-различно да научите за събитията от самия Шакълтън, под чиято диктовка Едуард Сондърс написа записките му под заглавие „ В Сърцето на Антарктика ”. Написана в ярка, директна прозаичност от журналиста книгата разказва пътешестване с съвсем невъобразими компликации, подхванато с разнообразни цели - само че на първо място да бъде първият, достигнал Южния полюс. Редовете, изпълнени с екшън и завършения. Всяка неверна стъпка или неправилна преценка може да значи край. Всяко решение включва съдбоносни взаимни отстъпки. И всеки би трябвало да живее с грешките на Шакълтън.
Каквито и да са били минусите му, Шакълтън е роден водач. В биографията Роланд Хънтфорд отбелязва, че откривателят е талантлив с „ особена композиция от смело равнодушие и проницателна нерешителност “. Той изисква доста от хората си, само че е подготвен да даде живота си за тях когато и да е. Ден след ден те следват водача си макар студа, глада, слепотата и отчаянието.
Особено незабравим е завладяващият темперамент на срещата на Шакълтън с територия, толкоз устойчива на точното усещане. Рискуваме да кажем, че бизнес пейзажът съставлява предизвикателство, еднообразно с това на Южния полюс. Откриваме паралел сред компликациите при покоряването на Антактида с тези, пред които са изправени ръководители и бизнесмени. Най-южният континент е непредвидим, неустойчив и несклоняем. Компасите не се държат обикновено. Голяма част от това, което наподобява terra firma, в действителност е плаващ лед, а под снега дебнат смъртоносни пукнатини. Снежната слепота, мъчителен резултат от ослепителната околна среда, може да ни ослепи.
„ Имаше особена светлина “, означи Шакълтън в един миг, „ която правеше дистанциите и формите на обектите доста лъжливи, както и доста мираж, който караше нещата да наподобяват доста по-високи, в сравнение с в действителност бяха…. Пингвините, които бяхме видели предходната нощ, към момента бяха на същото място и когато се приближиха на няколко благи от нас, се издигнаха, като че ли бяха високи към шест фута ”.
Антарктика, сходно на устрема за създаване на страховит бизнес, е рисково завладяваща. Шакълтън се опита — и не съумя — да доближи Южния полюс три пъти: неговата фикс идея за първи път се заражда, когато той, към момента млад, се причислява към експедиция, водена от Робърт Фалкън Скот.
Провалите на Шакълтън като управител са явни при планирането на експедицията, само че той нямаше еднакъв, когато чиповете паднаха, бяха надолу, „ като че ли висша заплаха беше нужна за самоусъвършенстването “, написа биографът му Роланд Хънтфорд. „ Той притежаваше някаква магия, която преодоляваше видимо безнадеждни външни условия. “
Един от екипажа му го назовава „ най-великият водач, идвал в миналото на Божията земя “. Друг написа, че не е допустимо Шакълтън „ да даде път на отчаянието “. Една нощ в палатката, гладни и замръзнали, той се обръща към тях и ги пита дали биха рискували с него за друга сходна експедиция. Отговорът, без съмнение, бил „ да ”.
Продължавайки обезверено напред в брутално време, обиден от дизентерия, измръзване и евентуално скорбут, Шакълтън и другите трима, са на лимита на силите си - изпитвали са кислороден апетит, хипотермия, страдали са от пронизващо главоболия. Но никой не е мислил да се върне. Дори и когато живеят с късчета месо от пемикан (индианска храна – бел.р.) и единствено четири нищожни бисквити дневно. Уайлд си спомня, че Шакълтън „ уединено ми натрапи едната си бисквита за закуска и щеше да ми даде друга довечера, в случай че му бях разрешил. Никой различен в света не може изцяло да осъзнае какъв брой милосърдие и състрадание бяха показани с това. ДАВАМ И ЗА БОГ - в никакъв случай няма да го не помни. Хиляди лири не биха купили тази една бисквита ”.
* When the chips are down e идиом, който значи „ в най-критичния миг ” или в смисъл „ когато всичко наподобява изгубено ”. Изразът идва от хазарта и се отнася за оня миг, когато залозите са направени, само че резултатът към момента е незнаен.
Източник:
Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ