Писателят Брандън Сандърсън е роден през 1975 година и е

Писателят Брандън Сандърсън е роден през 1975 година и е един от най-хубавите модерни създатели на научна фантастика и фентъзи. Удивителни са неговите невероятни качества да написа огромни вълшебни поредици и паралелно с това да намира време да обикаля света и да се среща с читателите си. Неговите творби се четат бързо и прелестно, шеговитите реплики се намесват даже и в най-напечените обстановки, а подозрението в качествата на героите да надделеят над чудовищните си врагове не съществува. 

Човек самичък слага граници пред своите страсти. Мисля, че контролът над тях е аршин за същинска мощ. Само при мъртвите няма усеща, само че единствено децата работят под въздействие на всяко възприятие.

Понякога ни е мъчно да приемем в другите това, което драговолно прощаваме на себе си.

Когато почистваш раната, болката постоянно е по-силна, в сравнение с при самия разрез.

Любовта на мъжа е студена като планински поток.

Всички и постоянно се предават един различен. Такъв е животът...

Състраданието е прелестно, само че е безсмислено без мъдрост.

Ако човек е интелигентен, всички непрекъснато си мислят, че той сигурно прави нещо - ето в това е бедата.

Харесва ми да пасувам. Това е отлична специалност. От бездействие не стартират войни.

Хората се стараят, когато знаят, че ценят трудът им.

Най-добрите лъжци са тези, които съвсем постоянно споделят истината.

Истината не води до меланхолия. За разлика от лъжата, която те подтиква да се смириш.

Лъжите, в които се преструваме, че имаме вяра - това е същинското зло.

Истината може да бъде смазана, само че в последна сметка тя ще надигне глава.

Всички се мислят за герои, когато зад тила им има помощ.

Понякога дори на героя е нужна помощ.

Понякога хората наподобяват решителни, тъй като не им е дадена опция да изберат друго.

Поражение е, когато не правиш нищо, надявайки се, че проблемите ще ги реши някой различен.

Омразата затъмнява способността да се разграничава истината.

Хората не са в положение да ненавиждат това, което провокира съжалението им.

Винаги има хора, които нарушават разпоредбите, изключително в случай че става въпрос за власт.

Властта идва с схващане на съперника.

В основата на всяка война стоят парите. Религията е единствено оправдателен претекст.

Хората постоянно ненавиждат това, от което се опасяват.

Страхът е оръжие на тираните.

Да задължиш хората да те следват и да разрешиш на хората да те следват са изцяло разнообразни понятия.

В манипулирането на хората е същността на всички взаимоотношения в обществото.

Законът не е заветен. Той просто отразява идеалите на тези, на които им е провървяло да ръководят.

Не можеш да унищожаваш всичко към себе си и да управляваш света по едно и също време.

Жестокостта е най-важната от всички страсти.

Често жестокостта се възнаграждава по-добре от добротата.

Оковите на скръбта тежат на недостойните.

Попаднали в обезверено състояние, хората постоянно правят изцяло нехарактерни за тях действия.

Аз се считам за човек с правила. Но при кого ги няма? Забелязал съм, че дори последният палач намира своите дейности за морални.

Никога не можеш да знаеш, до момента в който не опиташ самичък.

Когато човек е ангажиран с ясни каузи, болката губи власт над него.

Когато знаеш какво би трябвало да направиш, това към този момент не е импровизация. Това е проект.

Всички хора са разнообразни, и това е подарък, който прави света забавен.

На този свят има два вида хора. Тези, които лишават непознатия живот и тези, които го избавят.

Желаният резултат не е просто това, което чакат хората от вас. Това е нещото, което вие самите очаквате от себе си.

Да бъдеш човек значи да искаш това, което не можеш да имаш.

Да бъдеш млад значи да действаш. Да бъдеш компетентен значи да действаш осмислено.

Знания, които не са приложени на процедура, към момента не са донесли изгода на никого.

Всеки академик знае, че една от най-големите рискове в проучванията е желанието да открие съответен отговор.

След като загадката е решена, тя постоянно наподобява явна.

Човешките претекстове постоянно са безсмислени. Но непрекъснато търсим смисъл.

Аз не се напивам. Аз уча различни форми на трезвеност.

Ние помним неприятните времена и положителните, забравяйки, че в огромна част от времето не са нито неприятни, нито положителни. Просто времена.

На хората им харесва да имат вяра, че по-рано живота им е бил по-добър.

Целта на разказвача е не да те научи да мислиш, а да сложи пред теб въпроси, над които си коства да си поблъскаш главата. Но ние прекомерно постоянно забравяме за това.

Невъзможно е да промениш света, в случай че от самото начало избягваш сложните въпроси.

Изглежда, на някои въпроси нямат верни отговори. Но имат доста неправилни.

Важното е да не прекратяваш търсенето. Винаги се намира някоя загадка.

Смъртта е дестинация. Цел. Но пътят е животът.

В този свят от време на време бушува стихия. Но помни, след нея постоянно се издига слънцето.

Не забравяйте, че не е наложително предишното да диктува бъдещето.

От  Брандън Сандърсън, „ Оковите на скръбта “, „ Отсенки от себе си “, „ Легион “ и др, изд. Артлайн Студиос 
Снимка: stormlightarchive.wikia.com